Р Е Ш Е Н И Е
№ 260620 / 28.5.2021г.
гр. Перник, 28.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на двадесет и девети април, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 04679 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Р.Г.П.,
с ЕГН: **********,***, ***, чрез пълномощника си адв. Р.З. – ПАК, срещу „АЙЕМВИ
СОЛЮШЪН” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,,
п. к. 1000, кв. „Хаджи Димитър”, бл. 128, вх. Б, ап. 55, с които се иска
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1600,00 лева,
представляваща дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение за м. Януари и м.
Февруари 2019г., както и сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от 2000,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил в ответното дружество на
длъжност „***, ***”, като обичайното му работно място е било в производствена
база, находяща се на територията на „***. Твърди се, че на 01.03.2019г.
ответникът е прекратил дейността си в гр. П.и е преместил производствената база
на друго място, като е останал да дължи на ищеца трудовото му възнаграждение за
месеците Януари и Февруари 2019г. в общ размер на 1600,00 лева – по 800,00 лева
за всеки месец. Ищецът твърди, че не му е изплатено и обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 400,00 лева.
В предоставения от разпоредбата на
чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който е
оспорил предявения иск като неоснователен. Твърди, че на ищеца за изплатени
всички дължими му се, съобразно сключения между страните трудов договор,
възнаграждения.
В съдебно заседание, пълномощника на ищеца пледира за уважаване на
предявените искови претенции, намирайки ги за доказани по основание и размер.
Пълномощника на ответника пледира за решение, с което предявените искови
претенции бъдат отхвърлени като неоснователни. В представена писмена защита
ответникът сочи, че в производството е доказано безспорно, че трудовото
възнаграждение на ищеца е изплатено на ръка, което се установява от
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.
Пернишкият районен съд, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от приетите
писмени доказателства, че между тях е съществувало трудово правоотношение,
възникнало с подписването на Трудов договор № ***. Не се спори и по отношение
размера на уговореното месечно трудово възнаграждение на ищеца, а именно:
800,00 лева.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпитите на свидетелите Р.
Р.В.и К.И.К.. В показанията си, св. Р. В.е заявил, че процесните трудови
възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, като това е сторено „на ръка”, тъй
като самите работници са искали възнагражденията им да бъдат изплащани по този
начин. Свидетелят посочва, че повечето пъти лично е изплащал на ръка
възнагражденията на работниците. По отношение на ищеца заявява, че категорично
всички дължими му се суми, съгласно договора му, са му изплатени.
Свидетелят К.К.заявява, че познава
ищеца. Заявява, че в края на м. Февруари в базата са останали да работят само
двама човека – той и още един негов колега. Заявява, че ищецът не е бил в
базата през последната седмица на м. Февруари. Заявява още, че по време на
работния процес работниците са работели на две смени и се сменяли, но не си
спомня точно. Заявява, че в края на м. Февруари и началото на м. Март са спрели
работа и са започнали да развалят техниката и да я пренасят в гр. С.,.
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира изцяло като компетентно и обективно дадена, се установява, че
основното месечно възнаграждение на ищеца възлиза на 800,00 лева, с
периодичност на изплащане до 10-то число на следващия календарен месец, в който
е положен труда. Установява се, че за м. Януари 2019г. ищеца има пълен
отработен месец – 22 отработени дни. Нетното му възнаграждение, след
направените удръжки – ДОД и осигурителни вноски, възлиза на 620,78 лева. За м.
Февруари 2019г., ищецът също има отработен пълен месец – 20 отработени дни.
Нетното му възнаграждение, след направените удръжки, възлиза на 620,78 лева. От
заключението на вещото лице се установява, че дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за 2018г. е в размер на 400,00
лева, като след удържане на ДОД в размер на 40 лева, остава за изплащане
нетната сума в размер на 360,00 лева.
От обсъжданата съдебно-счетоводна експертиза се установява още, че в
счетоводството на ответното дружество са начислени следващите се данъци и
осигуровки за м. Януари 2019г. и м. Февруари 2019г.
Както в самата експертиза, така и в съдебно заседание вещото лице
посочва, че не са му представени от страна на ответното дружество документи с
положени подписи или банково бордеро, относно извършено заплащане на работна заплата за м. Януари 2019г. и м.
Февруари 2019г., както и за неизползван платен годишен отпуск за 2018г. по
отношение на ищеца. Посочва и че при извършената проверка не му е предоставена
заповед за прекратяване на трудов договор с ищеца.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.224 от КТ.
Относно искът, с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, за плащане на трудово възнаграждение за м. Януари
2019г. и м. Февруари 2019г.:
За да бъде уважен такъв иск,
в тежест на работника е да докаже своето вземане към работодателя по основание,
като ангажира конкретни доказателства относно наличието на трудово
правоотношение през процесния период, както и размерът на дължимото
трудово възнаграждение. В конкретния случай по първия факт между страните няма
спор и съдът приема, че е налице трудово правоотношение между страните. При
установено наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд
се предполага /арг. чл. 8, ал. 2 КТ/, а в настоящия случай се и доказва от
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Установеният чист размер
на дължимото трудово възнаграждение на ищеца за процесния период, е
в размер на 1241,56 лева. Последното се
установява по безспорен начин от приложените документи и изготвеното по делото
заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Като
отрицателен факт, който не подлежи на доказване от работника, е
обстоятелството, че възнаграждението за положения труд не му е платено.
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов
договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в
разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Когато
изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение е
удостоверено чрез подпис във ведомостта не възникват никакви съмнения за
основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило
плащането. Такива съмнения не възникват и когато основанието за плащането е
посочено изрично в нареждането за банков превод или разписката. Когато обаче в
нареждането за банков превод или разписката не е посочено основанието за
плащане, в тежест на получилия плащането е да докаже неговото основание, иначе
полученото подлежи на връщане като дадено без основание. Когато в документа за
плащане не е посочено основанието и длъжникът заявява,както е в настоящия
случай, че с плащането е погасил определено свое задължение, в тежест на
кредитора е да докаже съществуването на друго основание за плащане (т.е.
съществуването на повече негови вземания) и погасяването им в различен ред съгласно чл. 76 ЗЗД/в този смисъл решение постановено по гр.д.№558/20012г.IVг.о./ Когато законът урежда изискване за доказване
на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността
съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ, както и
допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и
извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи лица и
др. В настоящия случай, обаче, не се събраха категорични доказателства, които
да установяват, че ищецът е получил претендираните вземания. От показанията на
разпитания по делото свидетел Р. В., които съдът преценява съобразно разпоредбата
на чл. 172 ГПК, не се доказа, че ищецът е получил дължимите му се суми.
Свидетелят посочи принципни положения при изплащане на дължимите се вземания на
работниците, като не даде конкретика относно настоящия спор. Не посочи на коя
дата, къде, в присъствието на кого и каква сума, както и дали лично той я е
предал на ищеца. Самата съдебно-счетоводна експертиза също установи, че в
счетоводството на ответното дружество не се намират разплащателни или други
документи, върху които да присъства подписа на ищеца срещу получаване на
процесните вземания, нито са установени банкови нареждания за това. След анализ
и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира,
че предявения иск с правно основание чл. 128 от КТ е основателен до размера от
1241,56 лева (по 620,78 лева за всеки един от двата месеца), поради което
следва да бъде уважен до този размер. В останалата му част – до пълния предявен
размер от 1600,00 лева, искът по чл. 128 КТ следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че
се дължи и законната лихва за забава върху главницата от 1241,56 лв., считано
от подаване на исковата молба в съда – 09.08.2019г. до окончателното й плащане
По отношение
предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ: По делото е установено, че ищецът не е използвал целия платен
годишен отпуск, на който е имал право, докато е съществувало трудовото
правоотношение между него и ответното дружество, поради което за работника е
възникнало правото на обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ за 10 работни дни за 2018г. в брутен размер на 400,00 лева и нетен такъв в размер на 360,00 лева, който
размер е установен от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.
При доказателствена тежест на ответника-работодател да установи
плащането на това обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
процесните дни, каквото не е сторено, искът е основателен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от
исковете. Същият е доказал такива в размер на 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение. В
съответствие с уважената част от исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 320,31 лева.
При този изход на спора,
право на разноски има и ответникът, съобразно с отхвърлената част от исковите
претенции. Същият е доказал такива в общ размер на 600,00 лева, като в
съответствие с отхвърлената част от исковете, следва да му се присъдят разноски
в размер на 119,53 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
с чл. 1 от ТДТКССГПК вр.
с чл. 359 от КТ в тежест на ответният работодател следва да бъде възложено заплащане на
дължимите по делото държавни такси от общо 100,00
лв., начислени върху цената на всеки от уважените искове ( 50,00 лева за иска с
правно основание чл. 128 КТ и 50, 00 лева за иска с правно основание чл. 224 КТ), но не по-малко от 50 лв. за всеки иск, както и направените разноски
от 80,08 лв. за извършената съдебно-счетоводна експертиза, платени от бюджета
на съда, изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „АЙЕМВИ СОЛЮШЪН” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.,, п. к. 1000, кв. „Хаджи Димитър”, бл.
128, вх. Б, ап. 55 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.П., с ЕГН: **********,***, ***
сумата от 620,78 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение
за м. Януари 2019г., сумата от 620,78 лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за м. Февруари 2019г. и сумата от 360,00 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10
дни за 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 1601,56 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.08.2019г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ - иска по чл. 128, т. 2 от КТ над уважения размер от 1241,56 лв. до претендирания от 1600,00 лв. и иска по чл. 224 КТ над уважения размер от 360,00
лева до претендирания такъв от 400,00 лева.
ОСЪЖДА
„АЙЕМВИ СОЛЮШЪН” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,, п. к. 1000, кв. „Хаджи
Димитър”, бл. 128, вх. Б, ап. 55 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.П., с ЕГН: **********,***,
*** сумата от 320,31 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
„АЙЕМВИ СОЛЮШЪН” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,, п. к. 1000, кв. „Хаджи
Димитър”, бл. 128, вх. Б, ап. 55 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. П.дължимата
върху уважения размер на иска за главницата държавна такса в размер от 100,00 лв., както и направените по делото разноски
от бюджета на съда за извършената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 80,08 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Р.Г.П., с ЕГН: **********,***, ***
ДА ЗАПЛАТИ на „АЙЕМВИ СОЛЮШЪН” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С.,, п. к. 1000, кв. „Хаджи Димитър”, бл. 128, вх. Б,
ап. 55 на сумата от 119,53 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: