№ 1435
гр. Благоевград, 18.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20241200501319 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от ТПК
„Г.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Белица, ул.
“***“№7, представлявано от председателя С.Н.Ш.; ТПК „ПИРИН“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. „Пирин“ ул. “***“ № 17,
представлявано от председателя ***; ТПК „Т.Ш.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Област Благоевград, община С., село С.,
представлявано от председателя Т.Ж.К.; ТПК “Н.У.“, представлявана от
Председателя й А.Ч.Ш., с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Г. ул. “***“ № 63, действащи чрез пълномощника си адвокат Х.
Д. Х., срещу Решение № 117/ 27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1107/ 2023
г. по описа на РС - Благоевград, в частта, в която е отхвърлен предявения от
ТПК „Г.А.“, ЕИК *********, ТПК "ПИРИН", ЕИК *********, ТПК "Т.Ш.",
ЕИК ********* и ТПК “Н.У.“, ЕИК *********, против Кооперация
„ОКРЪЖЕН СЪЮЗ НА ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ“,
ЕИК *********, иск с правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на Решение от
годишното отчетно-изборно общо събрание от 11.05.2023г. на Окръжен съюз
на ТПК - гр. Благоевград, в частта му от т. 1 до т. 5 от Дневния ред, с искане за
отмяната му и да бъде уважен предявения иск.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се
1
квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в
противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон, както
и за необоснованост.
Наведени са в жалбата оплаквания, че се явява напълно несъобразено
със Закона за кооперациите (ЗК), който е по-висшият по ранг нормативен акт,
изводът на първоинстанционния съдия, че пълномощното, което
представляващият една от кооперациите - членове на съюза - г-н С.Ш. -
Председател на ТПК“Г.А.“ - гр. Белица, тъй като противоречи на изречение
последно от чл. 16. ал. 3 от Устава на ОС на ТПК - гр. Благоевград, не било
трябвало да бъде уважено и по този начин, упълномощеното лице, било
лишено напълно по време на това събрание от негови членствени права и
задължения, включително но не само да участва на събранието, да гласува, да
изразява мнения и становища и пр.
Прави се довод от въззивниците, че както Мандатната комисия, така и
първоинстанционният съд, не са се съобразили с дългогодишна практика,
прилагана на Общите събрания, провеждани в „ОКРЪЖЕН СЪЮЗ НА
ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ“ (ОСТПК), а също и с чл.
16, ал. 1 от Устава и чл. 9 от ЗК. Поддържа се, че от свидетелските показания
на разпитаната по делото свидетелка И.К., се установява, че Председателите,
представляващи различните кооперации в съюза освен свои член-
кооператори, при всяко общо събрание се упълномощават взаимно един друг.
Това служебно първоинстанционният съд е могъл, да проследи в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията, където има достатъчно вписвания и
нито едно ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ ПО РЕГИСТРАЦИИТЕ в течение на
толкова години, не е направило отказ за вписване, защото такова пълномощно
на никого не се е видяло незаконосъобразно, освен на първоинстанционния
съд, заради погрешно тълкуване на изкуствено добавено през юли 2006 година
изречение в устава на ОС на ТПК - гр. Благоевград. Прави се довод, че съдът
би трябвало да следи логиката на закона и съответния юридически казус и да
се опита да приложи, разширително тълкуване и да тълкува повече
разпоредби на законови и подзаконови актове. След като има напълно
противоположни показания на разпитаните по делото свидетели - г- н И.П. -
член на УС на ОС на ТПК и г-жа И.К. - която 24 години е била юрисконсулт на
съюза, съдът е пренебрегнал принципът на служебното начало и НЕ е обърнал
внимание, какво се е случвало по партидата на ответника в продължение на
2
години и представените по нея пълномощни, които показват трайна практика
ПРИ УЧАСТИЯТА В Общите събрания на съюза чрез упълномощавания,
както и становищата на ДЛР-та по тях.
Навежда се, че първоинстанционният съд се е съобразил единствено и
само с разпоредбата на Устава на съюза, като по този начин тази кооперация
остава без възможност за участие в събранието си, само защото не е
изпълнила буква по буква разпоредбата на Устава. Той се явява като закон за
съответното юридическо лице, но по-висшия по ранг нормативен акт - ЗК,
както и чл.16, ал.1 от същия този Устав с достатъчно на брой взаимно
изключващи се разпоредби, сред които и тези двете показват друга логика,
която не лишава така безапелационно от правото да участва в Общото
събрание ТПК “Г.А.“, а точно обратното. Това пълномощно, обаче остава
неприето, не е зачетена и уважена волята на упълномощителя и
упълномощеното лице и са му отнети дължащите му са по ЗК и Устава на ОС
на ТПК- гр.Благоевград права на участие в Общото събрание на съюза и на
изразяване на волята му по отношение на взимането на различните решения в
хода на това събрание. Прави се довод, че мотивите на първоинстанционния
съд в тази им част, като мотиви, с неправилно тълкуване на горецитираните
разпоредби и от тук, следва че тези мотиви са довели до вземането на едно
неправилно и незаконосъобразно решение по гр.д. №1107/2023г.
Навежда се, че съгласно нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗК един член-
кооператор може да упълномощи друг член- кооператор. По аналогия тази
норма на ЗК и за съюз и че един Председател на кооперация, от които се
състои Общото събрание на съюза, може да упълномощи друг Председател на
кооперация, както е и станало в случая. Поддържа се, че след като е лишен от
право, да гласува г-н С.Ш. чрез упълномощеното от него лице г-н Т.К.,
излъчен от своето Общо събрание като Председател да участва в работата на
съюза, още по-малко право имат за участието си в това Общо събрание
пълномощниците на ТПК“Беслен“ и ТПК “Сингра“. Както се вижда от
подаденото заявление А7 в ТР г-н И.П. въобще пък не е представил своето
пълномощно за участие в това общо събрание и протокол, с който е бил
избран от Общото събрание на ТПК “Нов свят“ за пълномощник. Сочи се, че
тези, както и други аргументи на въззивниците-ищци са останали
неизследвани от РС - Благоевград, което представлява процесуален порок и
3
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение.
Навежда се, че напълно незаконосъобразно и в противоречие с
процесуалните правила, съдът е допуснал до разпит свидетеля И.П., който,
както личи от протоколите от проведените заседания в кориците на делото, в
качеството си на член на Управителния съвет присъства на всяко едно от
предходните съдебни заседания по делото. В тази връзка, в Протокола от
проведеното на 24.10.2023г. съдебно заседание, процесуалният представител
на въззивниците, се е противопоставил на доказателственото искане на
ответника да бъде допуснат до разпит св. И.П., тъй като същия присъства по
време на цялото заседание и изслушал становището на ищците във връзка с
искане за допускане на свидетел и е чул в съдебната зала какви ще са фактите
и обстоятелствата, за които ще искат свидетел. Прави се довод, че в случая е
налице законова пречка за св. И.П., да присъства в залата по време на цялото
открито съдебно заседание, да изслушва становището на ищците по хода на
делото, по доказателствените искания и по възраженията срещу исканията на
другата страна, и в същото време да придобие качеството на свидетел на по-
късен етап от делото, а именно на 12.12.2023г., когато се провело второто
открито съдебно заседание по делото, като това представлява тежък
процесуален порок на обжалваното решение.
Поддържа се, че е налице и втори процесуален порок на обжалваното
решение - недопускане по делото за разпит на втори свидетел на страната на
ищците. Доказателственото искане е своевременно заявено с исковата молба,
като по време на второто съдебно заседание от 12.12.2023г. отново е
направено пред съда, но е оставено без уважение без изложени от съда
аргументи и мотиви, което представлява самостоятелно основание за отмяна
на обжалваното решение.
В обжалваното решение, съдът посочва, че в петитума на исковата
молба е посочено, че решенията са незаконосъобразни поради
незаконосъобразно свикване на ОС от УС на ТПК, Благоевград. Не сме
съгласни с изводите на РС Благоевград, че „по отношение на това искане
обаче липсват изложени каквито и да било твърдения в исковата молба“.
Напротив, в ИМ са изложени редица и подробно развити аргументи във
връзка с това ни оплакване и защо считаме за незаконосъобразно свикването
на ОС.
4
Навежда се, че за въззивниците-ищци по горепосоченото гражданско
дело е от ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ, основанието наведено в исковата
молба, че провеждането на това Общо събрание на ОС на ТПК - гр.
Благоевград на 11.05.2023 г. е напълно незаконосъобразно, защото в състава на
Управителният съвет, свикал Общото събрание на 11.05.2023 г. влизат лица,
които нямат според жалбоподателите право да участват в него. Необходимо е
те да имат качеството ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КООПЕРАЦИЯ, за да влизат в
състава на управителните органи на един съюз от кооперации, не само към
момента на избирането им като такива. Това, че изрично Законът за
кооперациите или уставът не го е разписал, не означава, че след като едно
лице е имал при избора си качеството Председател на кооперация, след като
той престава да представлява съответната кооперация, той има право, да
продължи, да участва в органите на управление на СЪЮЗА ОТ
КООПЕРАЦИИ. Ако беше така, кръгът на лицата, които изпълняват това
условие, ако така се тълкува разпоредбата на Устава в глава Управителен съвет
се разширява ИЗВЪНРЕДНО МНОГО.
Навежда се, че в КОПЕРАЦИТЕ ЧЛЕНУВАЩИ В ОС на ТПК - гр.
Благоевград има доста лица, които отговарят на това изискване. Но след като
съюзът е една организация, която се явява обединител на отделните
юридически лица - членуващи в него, то житейската и законова логика
изисква, в органите му за управление, да участват лица, които не само към
момента на избора им, но и към всеки един момент от функционирането на
тези органи на управление ПРЕДСТАВЛЯВАТ СВОИТЕ ЮРИДИЧЕСКИ
ЛИЦА - СЪОТВЕТНИТЕ КООПЕРАЦИИ.
Поддържа се, че с двама от членовете на Управителния съвет - И.П. и
С.К., това съвсем не е така, като се прави довод, че това прави
СВИКВАНЕТО НА ТОВА ОБЩО СЪОБРАНИЕ ИЗНАЧАЛНО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оспорва се довода на РС - Благоевград, че с отпадането на качеството
Председател на някой от членовете на Управителния съвет, той автоматично
не губел правото си да бъде член на Управителния съвет. Сочи се, че той е
избиран преди време тъкмо в това му качество, защото в този орган било
Управителен или Контролен съвет, той е проводник на волята на
кооперацията, която представлява. Навежда се, че спирайки да я представлява,
5
как могат да бъдат сигурни, че той правилно, адекватно и лоялно може в
органите на управление на съюза, да защитава интересите на юридическото
лице, което вече НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА. С оглед на това категорично не
споделят мотивите на първоинстанционния съд, че защото продължавали да
бъдат член-кооператори и не или подали молба, да напуснат органът на
управление на съюза, то те са пълноправни негови членове. Сочи се, че това
противоречи на всякаква логика.
Поддържа се, че свикването на Общото събрание, провело се на
11.05.2023 година е незаконосъобразно, защото е свикано от УС, който
отдавна е трябвало да прекрати своята дейност. В него взимат участие двама
членове - С.К. и И.П., които повече от година нямат качеството Председател
на Кооперация, което се установявало от ТР по партидите на съответните
кооперации – ТПК “Нов свят“ се представлява вече от г-жа Е.К., а ПКИ “Г.К.“
от г-жа К.А..
Поддържа се, че в заседанието, проведено на 12.12.2023 г. представили
ищците по делото като доказателства извлечения от партидите в ТР на
посочените две кооперации, от които е видно, че С.К. и И.П. не представляват
процесните две кооперации, съответно нямат качеството на председател. След
отпадането им в качеството - Председател на съответната кооперация, те не
биват заменени с подгласник. Навежда се, че не е свикано изборно Общо
събрание за попълване състава на УС с някой, който има качеството
Председател на кооперация, след като и г-н С.К. престава, да бъде
Председател на ПКИ “Г.К.“. Прави се довод, че един Управителен съвет,
който от гледна точка на ЗК, като по-висш по ранг нормативен акт е напълно
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН НЕ БИ МОГЪЛ и няма правото, да свика Общо
събрание на съюза, както това се е случило на заседанието на Управителния
съвет на 03.04.2023 г., както се установява и от Протокола представен със
заявление №20230522163401, който е публично достъпен според ЗТР и който
е представен по делото като доказателство.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 117/
27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1107/ 2023 г. по описа на РС -
Благоевград, в частта, в която е отхвърлен предявения от ТПК „Г.А.“, ЕИК
*********, ТПК "ПИРИН", ЕИК *********, ТПК "Т.Ш.", ЕИК ********* и
ТПК “Н.У.“, ЕИК *********, против Кооперация „ОКРЪЖЕН СЪЮЗ НА
6
ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ“, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на Решение от годишното отчетно-
изборно общо събрание от 11.05.2023г. на Окръжен съюз на ТПК - гр.
Благоевград, в частта му от т. 1 до т. 5 от Дневния ред, като бъде уважен
предявения иск.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Постъпила е и въззивна жалба от ТПК „Г.А.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Белица, ул. “***“№7, представлявано от
председателя С.Н.Ш.; ТПК „ПИРИН“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. „Пирин“ ул. “***“ № 17, представлявано от председателя
***; ТПК „Т.Ш.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
Област Благоевград, община С., село С., представлявано от председателя
Т.Ж.К.; ТПК “Н.У.“, представлявана от Председателя й А.Ч.Ш., с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Г. ул. “***“ № 63,
действащи чрез пълномощника си адвокат Х. Д. Х., срещу Решение № 805/
30.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1107/ 2023 г. по описа на РС -
Благоевград, в частта, в която е отхвърлен предявения от ТПК „Г.А.“, ЕИК
*********, ТПК "ПИРИН", ЕИК *********, ТПК "Т.Ш.", ЕИК ********* и
ТПК “Н.У.“, ЕИК *********, против Кооперация „ОКРЪЖЕН СЪЮЗ НА
ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ“, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на Решение от годишното отчетно-
изборно общо събрание от 11.05.2023г. на Окръжен съюз на ТПК - гр.
Благоевград, в частта му по т. 6, подточки 1, 2 и 3 от Дневния ред, а именно за
избор на председател на ОС на ТПК, както и за избор на членове на
Управителния и Контролния съвет, с искане за отмяната му и да бъде уважен
предявения иск.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се
квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в
противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон, както
и за необоснованост.
7
Наведени са в жалбата оплаквания, че е неправилен извода на съда, че не
са били налице нарушения при свикването и насрочването на ОС, тъй като по
делото са представени редица писмени доказателства, от които се стига до
извода, че Общото събрание не е било свикано валидно и редовно, оттук и
проведеното на 11.05.2023 г. Общо събрание е изцяло незаконосъобразно.
Навежда се, че свикването на Общото събрание, провело се на
11.05.2023 година е незаконосъобразно, защото е свикано от УС, който
отдавна е трябвало, да прекрати своята дейност. В него взимат участие двама
членове —С.К. и И.П., които повече от година нямат качеството Председател
на Кооперация. Това се установява и от ТР по партидите на съответните
кооперации — ТПК “Нов свят“ се представлява вече от г-жа Е.К., а ПКИ
“Г.К.“ от —г-жа К.А.. В списъка на поканените присъстват техните имена,
както се вижда и от доказателствата към заявлението, постъпило на 22.05.2023
г. в ТР за вписване на взетите решения на Общото събрание, и чието
охранително производство е спряно с Определение на ОС Благоевград.
Навежда се, че според чл. 16 ал. 1 от Устава на ОСТПК — Общото
събрание е върховният орган на съюза, което се състои от представители на
съответните кооперации. От тази норма следва, че върховният орган на съюза
се състои от Председателите на кооперациите, или техните заместници. Тъй
като нито една кооперация, членуваща в ОСТПК към момента на
провеждането на събранието 11.05. 2023 г. няма заместник-председатели, като
пълномощници на съответните кооперации остават само Председателите. В
нарушение на тази разпоредба на устава след отпадането им в качеството —
Председател на съответната кооперация, те не биват заменени с подгласника,
какъвто се явява г-н Г.. Нито пък е свикано изборно Общо събрание за
попълване състава на УС с някой, който има качеството Председател на
кооперация, след като и г-н С.К. престава, да бъде Председател на ПКИ“Г.К.“.
Поддържа се, че пълномощници биха могли да бъдат други член-
кооператори за конкретно Общо събрание и при положение, че Общото им
събрание ги е излъчило, да представляват съответната кооперация, но само за
конкретно Общо събрание и до мандата на пълномощното също. Но не и да
продължават работата си като редовни членове на Управителния съвет, защото
в крайна сметка, те са избрани измежду Председателите.
Прави се довод, че управителния съвет, който е свикал Общото
8
събрание, е бил в незаконосъобразен състав, тъй като не е отговарял на
изискването на чл. 16 ал. 1 от Устава на ОСТПК, поради което този
Управителен съвет не е имал законовото право да свиква Общото събрание.
Сочи се, че гореизложеното не е било поставено под анализ от РС -
Благоевград, поради което само на това основание, обжалваното решение
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На следващо място, РС - Благоевград неправилно е подложил на анализ
и тълкуване разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗК, съотв. чл. 20, ал. 1 и ал.
2 от Устава на ОСТПК. Съдът посочва, че според ищците от първоначално
присъстващите 17 човека с пълномощните, преди вземане на процесните
решение на събранието били останали 11 човека. Спорен по делото е въпросът
дали посоченият факт обуславя извод за липса на кворум на Общото събрание
при вземане на процесните решения, което е основание за
незаконосъобразността им. Според РС Благоевград, чл. 17, ал. 2 от ЗК изрично
е предвидено, че ако не се явят необходимият брой членове, събранието се
провежда един час по-късно, независимо от броя на присъстващите. След като
изискването за определен процент присъстващи отпада с отлагането на
събранието с един час, то това изискване не възниква наново в хода на
провеждане на събранието. Следователно, напускането на някои или дори на
повечето от членовете на общото събрание в хода на провеждането му не
може да доведе до липса на кворум, тъй като изискването за определен такъв
важи единствено за първоначално насрочения час за провеждането му и до
изтичане на един час по- късно. В хода на провеждане на събранието въпросът
за броя на присъстващите е от значение с оглед определяне на необходимото
мнозинство при вземане на решенията, но не и като условия за законност на
общото събрание. Сочи се, че РС - Благоевград се позовава на Решение № 164
от 01.02.2013 г. по т. д. № 982/2011 г. на ВКС, I т.о., възприемайки решението
на ВКС като задължителна съдебна практика. Оттук РС Благоевград стига до
извода, че решението на Общото събрание на кооперацията не противоречи на
нормата на чл. 17 от ЗК, ако към момента на откриване на заседанието е бил
налице необходимият кворум за провеждането му, но в гласуването на
атакуваното с иска по чл. 58 от ЗК решение са участвали само част от член -
кооператорите, поради напускането на останалите.
Навежда се, че след изслушване на докладите и разискванията по
първите четири точки от дневния ред и в знак на протест срещу начина по
9
който се провежда събранието, 7 (седем) представители на кооперации
напускат събранието. В 13:30 мин събранието е напуснато от представителите
на ТПК „Сила“, ТПК „Единство“, ТПК „Пирин“, ТПК „Еделвайс“, ТПК
„Т.Ш.“, ТПК „Н.У.“ и ТПК „Места“. Председателят на ТПК „Места“ е отказал
да подпише този протокол и се върнал в залата, около 13:50 ч. Напускането на
гореспоменатите кооперации е удостоверено чрез съставянето на Констативен
протокол, подписан лично от представителите на напусналите членове,
приложено по делото. След напускането на събранието от представителите на
посочените в Протокола кооперации кворума на събранието спада до 10
(десет) пълномощници/представители. След връщането на представителят на
ТПК „Места“ - Р.К. в залата, кворумът на събранието се състои от 11
(единадесет) представители/пълномощници. Въпреки липсата на законово
изискуемия кворум от 13 (тринадесет) представители/пълномощници
събранието незаконно и в противоречие с разпоредбите на Закона за
кооперациите и Устава на Съюза пристъпи към избор, първо на председател,
после на управителен и контролен съвети. В гласуването за избор на
председател, на управителен и контролен съвети са участвали 11
представители/пълномощници. В протокола от ОС е отбелязано, че напускат
представителите на 7 кооперации и че един после се връща, което
потвърждава тезата на въззивниците-ищци, за липса на кворум. От
гласуванията ясно е видно, че „за“ гласуват 10, 1 е „против“, въздържали се
няма, тъй като общия брой присъстващи в залата е 11.
Прави се довод, че е нарушен чл. 17, ал. 1 от Закона за кооперациите,
съгласно който Общото събрание е законно и може да взема решения, ако
присъстват повече от половината членове (пълномощници), а за
изменение или допълнение на устава, за преустройство и за ликвидация на
кооперацията, за избор на председател и на членове на управителния и на
контролния съвет и за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с
вещни права върху тях - ако присъстват повече от две трети от членовете
(пълномощниците). Същият кворум е предвиден и в чл. 20, ал. 1 от Устава на
ОС на ТПК гр. Благоевград. Сочи се, че в настоящия случай на проведеното на
11.05.2023 г. годишно отчетно-изборно общо събрание на ОС на ТПК, при
разглеждане на т. 6, подточки 1,2 и 3 от дневния ред, са присъствали общо 11
членове на съюза, което е по-малко от предвидените в чл. 17 от ЗК повече от
2/3 или в този случай изискуемият кворум е 13 (тринадесет) членове. Оттук се
10
прави довод, че проведените избори за управителни органи на съюза, са
проведени при липса на кворум. Прави се довод, че е в противоречие със ЗК
да се гласува избор на председател и на членове на управителния и на
контролния съвет при наличието само на 11 члена на ОС, при условие, че
законът изисква да присъстват повече от 2/3 от членовете. Членовете са общо
19 на брой съгласно Книгата на членуващите кооперации, поради което, за да е
налице законовия 2/3 кворум, присъстващите на ОС следва да са повече от 11
члена. Проведените избори за управителни органи на съюза са незаконни, тъй
като липсва кворум - не присъстват повече от две трети от членовете на
кооперацията, поради което няма право да взема решения за избор на
председател и на членове на управителния и на контролния съвет. Поддържа
се, че въпреки липсата на необходимия брой присъстващи членове,
събранието пристъпва към гласуване на решения, за чието вземане се
изисква квалифицирано мнозинство. Ето защо в противоречие на чл. 17, ал.
1 от ЗК е проведено едно незаконно общо събрание, в частта му избор на
управителни органи (т.6 от дневния ред).
Навежда се, че съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗК, решенията на общото
събрание се вземат с мнозинство от повече от половината присъстващи
членове или пълномощници по чл. 17, освен ако по ЗК или уставът предвижда
друго. Тази разпоредба на ЗК е диспозитивна правна норма, поради което
следва да се приложи Устава, който предвижда квалифицирано мнозинство. В
Устава на ОС на ТПК гр. Благоевград, и по-конкретно в чл. 21, ал. 2 е
предвидено и квалифицирано мнозинство за вземане на решения за
определяне на броя на членовете и подгласниците на Управителния и
Контролния съвет, както и за избор и освобождаване на председателя на
Съюза. Тази разпоредба на Устава се сочи, че е нарушена. Видно от Протокола
от 11.05.2023г., след проведеното явно гласуване с 10 гласа „за“ и 1 глас
„против“ на г-н И.Ч. се е взело решение, а именно: Общото събрание на ОС на
ТПК гр. Благоевград избира за Председател на съюза г-н Г.Б., което е взето
както в нарушение на ЗК.
Поддържа се, че наведеното като аргумент от ответната страна и
цитираното в обжалваното решение на РС Благоевград Решение
164/1.03.2013г, .по т.д.982/2011г. на ВКС не е тълкувателно, единично е и като
такова не може да се счита за трайна съдебна практика, също така прави
11
особен прочит на нормите на ЗК, какъвто въззивниците не откриват, поради
което правят довод, че това не е аргумент в полза на законността на
проведените избори на управителни органи и председател на годишното
отчетно изборно събрание на ОС на ТПК Благоевград, проведено на
11.05.2023г. Според начините за изчисляване в горното решение на ВКС,
на събранието са присъствали 17 пълномощници/представители, но се
прави довод, че мнозинството от 2/3 от присъстващите 17 за избор на
всеки от органите и председателя е равно на 11 не е налично. Във всички
случаи гласувалите „за“ са 10 или по малко, следователно и в този случай
отново не са избрани.
Поддържа се, че неправилно РС - Благоевград приравнява напускането
на 7 член- кооператори на събранието с хипотезата на „спадащ кворум“,
предвидена в чл. 17, ал. 2 от ЗК. Спадащият кворум е разгледан и в цитираното
решение на ВКС № 164 от 01.02.2013 г. по т. д. № 982/2011, но се прави довод,
че не е относимо към процесния казус, тъй като Общото събрание от
11.05.2023 г. не е проведено при условията на спадащ кворум, поради което
изводите на съда за изцяло неправилни. Спадащият кворум е предвиден в чл.
17, ал. 2 от ЗК, съгласно който ако не се явят необходимият брой членове,
събранието се провежда един час по-късно, независимо от броя на
присъстващите. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като в началото на
събранието са присъствали 17 членове, т.е. не е налице хипотезата на спадащ
кворум, тъй като ОС не е следвало да изчака 1 час, защото са се явили
достатъчен по смисъла на ЗК брой членове, за да се проведе събранието. В
допълнение се прави довод, че това решение на ВКС не представлява и
задължителна съдебна практика за настоящия съд.
Съгласно устава на ОСТПК, решенията за избор на председател и на
членове на УС и на КС, се вземат с мнозинство — 2/3 от присъстващите,
като законът (чл. 18 ЗК) има прелвил и следва ла бъде тълкуван от
присъстващите към момента на откриването на събранието, а не към
момента на гласуване на решенията. Това е и смисълът на закона, да се вземат
предвид присъстващите към момента на откриване на събранието.
Противното би обезсмислило разпоредбата на чл. 18 от ЗК и би я направило на
практика мъртва правна норма, като по този начин лесно би могло да се
заобиколи закона и да се вземат и гласуват решения, които да ощетяват
кооперацията и да увреждат интересите й, както и тези на нейните членове. Не
12
би било справедливо определяща да е бройката на присъстващите към
момента на гласуване на решенията.
В този смисъл неясно за въззивниците е защо РС Благоевград е тълкувал
израза в чл. 18 ЗК „присъстващи“, като присъстващи към момента на
гласуването, а не към момента на откриване на събранието. Подобен вид
едностранно тълкуване на закона от РС Благоевград считат за изцяло
неправилно и в противоречие със самата разпоредба на чл. 18 ЗК. Подобен вид
тълкуване би евентуално намерил приложение само в хипотезата на 17, ал. 2
от ЗК, а именно при спадащ кворум, какъвто не е налице в случая. Може би
резонно би било да се вземат предвид присъстващите към момента на
гласуване само в хипотезата на спадащ кворум по чл. 17, ал. 2, защото
изначално на събранието в неговото начало не са присъствали необходимия
брой членове, за да започне то законно и редовно, като в този случай няма как
да се вземе бройката на присъстващите в началото, защото не са били
достатъчно за да започне работа събранието. При обратния случай, какъвто
е настоящия, когато е налице необходимия кворум в началото за
редовното и законно провеждане, идеята на закона е че се вземат предвид
присъстващите в началото на събранието, а не присъстващите към
момента на гласуване.
Поддържа се, че когато събранието се провежда при спадащ кворум,
мнозинството по чл. 18, ал. 2 от ЗК следва да се изчислява съобразно
присъстващите членове на кооперацията, независимо от техния брой. Когато
обаче събранието не се провежда при спадащ кворум, то мнозинството следва
да се изчислява съобразно присъстващите членове към момента на откриване
на събранието. Такова следва да е и тълкуването на чл. 18 от ЗК и на устава на
ОСТПК. Именно поради тази причина законът изисква да се състави и списък
на присъстващите, тъй като от него се вижда бройката на присъствалите на
събранието членове, от които следва да се определи и мнозинството при
гласуване и вземане на решения. Видно от списъка на събранието са
присъствали 17 членове, от които 10 са гласували „за“, т.е. необходимият
кворум от 11 гласа „за“ не е бил наличен, съответно решението на ОСТПК за
избор на председател и за избор на членове на УС и КС е незаконосъобразно.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 805/
30.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1107/ 2023 г. по описа на РС -
13
Благоевград, в частта, в която е отхвърлен предявения от ТПК „Г.А.“, ЕИК
*********, ТПК "ПИРИН", ЕИК *********, ТПК "Т.Ш.", ЕИК ********* и
ТПК “Н.У.“, ЕИК *********, против Кооперация „ОКРЪЖЕН СЪЮЗ НА
ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ“, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на Решение от годишното отчетно-
изборно общо събрание от 11.05.2023г. на Окръжен съюз на ТПК - гр.
Благоевград, в частта му по т. 6, подточки 1, 2 и 3 от Дневния ред, а именно за
избор на председател на ОС на ТПК, както и за избор на членове на
Управителния и Контролния съвет, като бъде уважен предявения иск.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в която се оспорва като неоснователна.
Навежда се, че Решение № 805/30.10.2024г., постановено по гр. д. №
1107/2023г., VI гр. с-в по описа на РС Благоевград е правилно и
законосъобразно, тъй като е постановено от компетентен съд, при спазване на
процесуалните правила и правилно прилагане на материалния закон след
установяване на фактите и обстоятелствата по делото. Наведените от
въззивните жалбоподатели доводи в депозираната от процесуалния им
представител жалба са неоснователни.
Навежда се, че подадената въззивна жалба против Решение №
805/30.10.2024г., постановено по гр.д. № 1107/2023г., VI гр. с-в по описа на РС
Благоевград, с което първоинстанционният съд отхвърли предявения от
посочените лица иск с правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на Решение от
годишното отчетно-изборно общо събрание от 11.05.2023г. на Окръжен съюз
на ТПК - гр. Благоевград, в частта му по т. 6, подточки 1, 2 и 3 от Дневния ред,
а именно за избор на председател на ОС на ТПК, както и за избор на членове
на Управителния и Контролния съвет, според нас е недопустимо и
неправилно, тъй като друг състав от ОС - Благоевград вече се е произнесъл по
жалба със същото искане с влязло в сила решение - Решение № 343/
28.06.2024 г. по в. гр. д. 52/ 2024 г. на ОС - Благоевград. Още повече с исковата
молба, с което въззивникът първоначално е сезирал РС- Благоевград и по
която е образувано гр. д. 1107/2023 г. се иска отмяна на процесното решение
14
на ОС на ТПК в цялост, а конкретна отмяна в частта по т. 6, подточки 1, 2 и 3
от Дневния ред, а именно за избор на председател на ОС на ТПК, както и за
избор на членове на Управителния и Контролния съвет, било предмет на
исковата молба, по която е образувано гр. д. 1076/2023 по описа на РС -
Благоевград, по което има влязло в сила решение.
Навежда се, че съдът е анализирал всички събрани по делото
доказателства и правилно е субсумирал установените факти под релевантната
правна уредба.
Поддържа се, че в исковата исковата молба не са посочени конкретни
законови нарушения по свикването на Общото събрание, а приложените към
исковата молба доказателства изобщо не доказват наличие на основания за
незаконосъобразност. Редът и условията за законосъобразност на свикването
на общото събрание са уредени в чл. 16, ал.1 от Закона за кооперациите и в чл.
18 от Устава на ОС на ТПК-Благоевград и в конкретния случай те са изцяло
спазени. Г одишното редовно отчетно- изборно общо събрание на ОС на ТПК
- гр. Благоевград е свикано по решение на Управителния съвет с писмена
покана, разгласена по ред, определен в устава, най-малко 14 дни преди деня на
провеждането му. В поканата са вписани дневния ред на общото събрание,
както и денят, часът и мястото, където то ще се проведе. Всички
пълномощници на членовете на Съюза са уведомени в законовия срок. В
петитума на молбата се иска отмяна само на част от взетите на Общото
събрание решения, което потвърждава, че не са налице нарушения по
свикването и законността на общото събрание в неговата цялост.
Оспорва се възражението на въззивниците-ищци, че Управителният съвет
на ОС на ТПК- Благоевград, който е свикал Общото събрание е нелегитимен.
Видно от актуалното състояние на ОС на ТПК - Благоевград в Търговския
регистър на Агенцията по вписванията, Общото събрание е свикано от
вписания Управителен съвет. Фактът, че член на УС е престанал да бъде
председател на кооперацията, но е останал член-кооператор в същата
кооперация, не е основание за автоматично прекратяване на неговия мандат и
заменянето му с друг. Съгласно чл. 20, ал. 4 от Закона за кооперациите
предсрочно прекратяване на мандата на член на УС има само при напускане
от негова страна или при смърт, каквито хипотези не са налице. Г-н И.П.,
който е член на УС на Съюза, продължава да е член-кооператор в ТПК “Нов
свят“ и легитимен член на УС на ОС на ТПК- гр. Благоевград до изтичане на
мандата му и избор на нов УС. На другия член на УС г-н С.К., който не е бил
избран за председател на ПКИ “Г.К.“ - Сандански през 2023 г., е също
15
легитимен член на УС. Мандатът му не е прекратен предсрочно. Същият не е
депозирал молба за напускане като член на УС на ОС на ТПК - Благоевград и
е продължил да изпълнява задълженията си като такъв до изтичане на
вписания в Агенцията по вписванията мандат. Във връзка с легитимното
участие на г-н Петров е дадено становище от Правния отдел към
Националния съюз на ТПК, в което изрично е посочено, че участието му е
легитимно. Посоченото становище е меродавно и относимо с оглед
структурата на ТПК и има характер на методическо указание. Становището е
приложено по делото. Предсрочно освобождаване на член на УС може да има
при неизпълнение на задълженията му само в случаите на чл. 20, ал. 2 от
Закона за кооперациите, чийто състав в настоящия случай не е налице. От
приложения протокол на Управителния съвет от 3.04.2023 г. е видно, че
всички негови членове са участвали на заседанието и единодушно са взели
решение за свикване на редовно общо събрание на Съюза. Присъствал е и
председателя на Контролния съвет г-жа З.Ч.. Спазени са всички законови и
уставни разпоредби във връзка със свикване на събранието като е определен
деня, часа, мястото и дневния му ред.
Относно оплакванията на жалбоподателя касателно преценката на съда за
наличието на кворум, счита въззиваемия, че съдът правилно е приложил
закона, в частност чл. 17, ал. 2 от ЗК и оспорва изложените от жалбоподателя
оплаквания за липса на кворум и мнозинство при вземане на решенията за
избор на органи по т. 6 от дневния ред. Счита, че Общото събрание е
проведено законосъобразно, както в ***та част на заседанието по т. 1 до т. 5
от дневния ред, така и след напускане на част от неговите членове, които по
своя преценка не са упражнили своето право на глас и правото си да участват
в избора на органи на Съюза съгласно правата им по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗК и
чл. 12 от устава.
При откриване на заседанието на общото събрание, кворумът за
приемане на решения по дневния ред е налице - повече от 2/3 от състава, а
именно 17 от общия брой 19. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Закона за кооперациите
е предвиден кворум за законност на събранието, независимо от броя на
присъстващите, при изчакване на един час. При тази хипотеза, решенията се
взимат с изискващото се мнозинство от присъстващите членове, независимо
от техния брой. В конкретния случай при избора на органи по т. 6 от дневния
ред е необходимо решенията да се вземат с повече от 2/3 от 11 присъстващи
членове. Изборът на органи е с 10 гласа “за“ от 11 присъстващи членове и този
избор е законосъобразен, поради което решенията от дневния ред не
противоречат на закона и устава и не следва да бъдат отменени по реда на чл.
58 от ЗК.
В хода на провеждане на събранието кворумът е намалял поради
напускане на част от членовете по време на заседанието, при това положение
не е необходимо изчакване от един час, а решенията се вземат с мнозинство от
присъстващите, независимо от техния брой/ спадащ кворум/. В този смисъл е
и съдебната практика на ВКС по аналогични случаи в Решение № 164 от
16
01.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 982/2011 г., където е посочено, че при
напускане на член- кооператори, събранието продължава работата си в
хипотезата на чл. 17, ал. 2 от Закона за кооперациите, която се е осъществила с
намаляване броя на присъстващите като за законността на събранието не е
необходимо изчакване за допълване на кворума. С цитираното решение ВКС
изрично е приел, че решението на общото събрание не противоречи на
нормата на чл. 17 от ЗК, ако към момента на откриване на заседанието е бил
налице необходимия кворум за провеждането му, но в гласуването са
участвали само част от кооператорите, поради напускане на останалите. В
тази връзка мнозинството следва да се изчислява като брой от присъстващите
гласували членове, а не от регистрираните за участие в събранието към
момента на откриването му. В така взетите решения е приложена уредбата на
кворума за провеждане на събранието по чл. 17, ал. 1 ЗК и изключението по
чл. 17, ал. 2 ЗК, в който случай, събранието е законно и може да взема
решения и при т. нар. "спадащ кворум", като в този случай, отпада
изискването по чл. 17, ал. 1 ЗК и решението се взема с мнозинството по чл. 18
ЗК, но изчислено от броя на присъстващите на събранието членове
/пълномощници/ на кооперацията.
Относно съжденията на въззивния жалбоподател, че посоченото решение
представлявало изолирана практика, се прави довод, че са неоснователни.
Жалбоподателят не е цитирал нито едно решение в подкрепа на твърденията
си. От друга страна налице са следните съдебни решения, които подкрепят
поддържаната от въззиваемия теза - РЕШЕНИЕ № 188 ОТ 05.12.2018 Г. ПО Т.
Д. № 2309/2017 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 164 ОТ 01.02.2013 Г.
ПО Т. Д. № 982/2011 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 314 ОТ
13.05.2020 Г. ПО Т. Д. № 2348/2019 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ №
717 ОТ 10.08.2006Г. ПО Т. Д. № 239/2006Г., ТК, II Т. О. НА ВКС.
Следва да се релевира, че поддържането на тезата, защитавана от
жалбоподателя не само няма основания в закона и не се подкрепя от съдебната
практика, но също така изцяло противоречи на правната и житейска логика.
Противно на свободните съждения на процесуалния представител на
жалбоподателя, ако неговата теза се подкрепи, то би се постигнал един крайно
несправедлив резултат - а именно би се препятствала работата на събранието
и биха се лишили добросъвестните участници в него от възможността да
реализират компетенциите си по участие и вземане на решение в законно
свикано общо събрание, заради неправомерното поведение на няколко
самоволно напуснали го участници, които доброволно са решили да се
откажат от правото си на участие вместо да поемат отговорност за избора си
при вземане на решение, упражнявайки правото си на глас с отрицателен или
положителен вот, или като въздържали се.
Следва да се вземе предвид, че освен настоящото дело и подадената
въззивна жалба, в РС-Благоевград било образувано и ГД 1076/2023 по описа
на РС-Благоевград отново с иск за отмяна на процесното решение на ОС на
ТПК, като искът бил отхвърлен с Решение № 783/19.11.2023г. по ГД
17
20231210101076 по описа на РС Благоевград за 2023 година. Против
посоченото решение била подадена въззивна жалба със сходни, почти
идентични доводи, като същата била отхвърлена и решението на
първоинстанционния съд било потвърдено с Решение № 343/ 28.06.2024 г.,
постановено по в. гр. д. № 52/2024 г. по описа на ОС-Благоевград, което е
влязло в сила. По реда на косвения съдебен контрол съдът вече е съобразил и
по другите образувани.
Прави искане за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Предвид , че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 1319/ 2024 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 30.01.2025 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
18
1._______________________
2._______________________
19