Решение по дело №3/2022 на Военен съд - Пловдив

Номер на акта: 1
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Майор Даниел Атанасов Луков
Дело: 20226200200003
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:майор ДАНИЕЛ АТ. ЛУКОВ
при участието на секретаря Виолета В. Драгиева
в присъствието на прокурора Ст. Н. Ст.
като разгледа докладваното от майор ДАНИЕЛ АТ. ЛУКОВ
Административно наказателно дело № 20226200200003 по описа за 2022
година
против *** Б. К. К., от военно формирование *** – ***, предаден на съд по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
На основание чл. 378 НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия *** Б. К. К., на ***, от военно формирование
*** – ***, роден на *** г. в гр. ***, живеещ в гр. ***, ул. „*** български
гражданин, със средно образование, ***, неосъждан, ЕГН **********
За ВИНОВЕН в това, че на 19.12.2019 г., около 09.30 часа в град ***,
обл. *** на кръстовище образувано от ул. ’’***” и бул. „***, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***”, модел „*** с per.
*** нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и Правилника за прилагане на ЗДвП, а именно:
Не пропуснал движещата се велосипедистката по пътя с предимство -
съгласно чл.50, ал.1 от ЗДвП. - „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
1
пътните превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. ”
Не спрял на „стоп – линията“, очертана с пътна маркировка, като преди
да потегли не пропуснал велосипедистката която имала предимство – с
което нарушила чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП
При приближаване към кръстовището, не проявил необходимата
предпазливост и не пропуснал велосипедистката, която се движела по
пътя с предимство - съгласно чл. 102 от Правилника за прилагане на
ЗДвП - „При приближаване към кръстовище водачът на пътното
превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост,
за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните
превозни средства и пешеходците, които имат предимство за
преминаване ”.
Като в резултат на тези нарушения рязко спрял на велоалеята, при което
св. Д. загубила устойчивост, наклонила се на дясно, осъществила допир,
като се подпряла в средната част на предния капак на лекия автомобил с
длан, паднала на пътното платно, като в резултат на падането по
непредпазливост й била причинена средна телесна повреда изразяваща се
в счупване на дясна раменна кост в областта на шийката и на голямата
неравност на дясната раменна кост на цивилно лице Т. Д. Д. от град ***
– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1 НК,
като на основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание глоба в размер
на 1 000 лв. (хиляда) в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Военен съд – Пловдив, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН и ГО
ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение да е
нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 47 от ЗДвП.
Приложените по делото веществени доказателства: два броя компакт
диска, приложени в том ІІ от досъдебното производство ДА СЕ УНИЩОЖАТ
като вещи без стойност, след влизане на решението в законна сила.
ОСЪЖДА обвиняемия да заплати по сметка на РС „Военна полиция“ –
Пловдив сумата от 3 318,70 лева разноски за възнаграждение на вещи лица по
водене на делото.
Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес
пред Военно-апелативен съд – София.
Съдия при Военен съд – Пловдив:_______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по анд № 3/2022 г. по описа на Военен съд – Пловдив


Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
С постановление от 30.12.2021г. ВОП - Пловдив е направила
предложение обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението.
Обвиняемият се признава за виновен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Обвиняемият *** Б.К. служил във в.ф. *** – *** на длъжност *** На
заеманата длъжност бил назначен със заповед № 3ЛС-43/24.06.2019 год. В
БА постъпил на 22.01.2001год. Обв. К. изпълнявал в пълен обем
функционалните си задължения. Изпълнявал поставените задачи в
заповядания срок и с нужната компетентност. Справял се отлично с
възложените задачи. Умеел да работи с хора. По време на службата на обв. К.
не са му били налагани наказания. Имал следните поощрения: четири ***
До момента не е осъждан.
На 19.12.2019г. обв. К., като водач на собствения си лек автомобил
марка „***”, модел „***” с рег. ***, се движел по ул. ”***” в гр. ***, посока
изток – запад. На задната седалка на автомобила била св. К., живееща на
семейни начала с него, както и *** им дъщеря. В този момент пострадалата Д.
се придвижвала с велосипеда си по велоалея на ***” в гр. ***, в посока север
– юг. Времето било слънчево, със суха асфалтова настилка. Около 09,30часа
обв. К. се намирал на ул. „***” непосредствено преди кръстовището с бул.
„***, като за него имало знак „Стоп” и знак „Внимание велосипедисти”.
Подминал знака „Стоп”, без да спре. На около 1,5метра от лявата страна на
автомобила обвиняемият видял велосипедистката Д., движеща се по
велоалеята, находяща се на пътя с предимство – бул. „***, поради което
предприел екстрено спиране. Автомобилът спрял с предната си част върху
очертаната велосипедна алея пред велосипедистката, с което създал условия
тя да загуби устойчивост. Д. загубила равновесие, наклонила се на дясно, като
се подпряла в средната част на предния капак на лекия автомобил с дясната
си длан, след което паднала върху асфалта на дясната си страна, от дясната
страна на автомобила. Обвиняемият слязъл, предложил да я закара до
болницата, но тъй като пострадалата Д. първоначално имала лека болка в
областта на дясно рамо, отказала. Обвиняемият изправил велосипеда, а
пострадалата бутайки го, тръгнала към дома си. След прибирането си вкъщи,
поради усилване на болката в дясна ръка, подала сигнал на спешен телефон
„112”, от където била насочена към личния си лекар. След направена
1
рентгенова снимка било установено, че получила счупване на дясна раменна
кост в областта на шийката и на голямата неравност на дясната раменна кост.
По ДП била изготвена комплексна авто-техническа и съдебно
медицинска експертиза, съгласно която се установява, че скоростта на лек
автомобил марка „***”, модел „***” с рег. *** преди съприкосновението с
велосипедистката била не повече от 13км/час, а по време на
съприкосновението била 0км/час, т.е. същият бил спрял. Скоростта на
велосипеда с велосипедистката по време на съприкосновението била 7-
9км/час. При спиране на лекия автомобил в средната част на пътното платно
на линията на знака „Стоп” /съгласно разположението му, показано от св. Д.
при извършения следствен експеримент/, водачът му имал техническа
възможност да възприеме като опасност движещият се по велоалеята
велосипед с велосипедистка, поради което произшествието било технически
предотвратимо. При спиране на лекия автомобил в лявата част на пътното
платно съгласно разположението, му показано от обв. К. при извършения
следствен експеримент, водачът му имал видимост и техническа възможност
да възприеме като опасност движещият се по велоалеята велосипед с
велосипедистка на разстояние от 4,60м. преди мястото на съприкосновението,
поради което при предприета своевременно маневра „екстрено спиране”
произшествието било технически предотвратимо. При своевременно
възприемане на възникналата опасност и предприемане на маневра „екстрено
спиране”, съприкосновение с велосипедистката не би настъпило. Водачът на
автомобила възприел и реагирал със закъснение от 1,48сек. на възникналата
опасност. Обвиняемият не спрял на линията на знака „Стоп”, а ако бил спрял,
след потегляне, по време на възприемане на възникналата опасност, би
достигнал максимална скорост до 4 км/ч, при която скорост би спрял на
разстояние от не по-малко от 2,93м. преди мястото на съприкосновението.
Ако бил спрял на линията на знак „Стоп” и е пропуснал велосипедистката по
обозначената велоалея на главен път, съприкосновението не би настъпило.
Основната причина за настъпилото ПТП била не спирането на линията на
знака „Стоп” и не пропускането на движещият се по обозначената велоалея
велосипед с велосипедистка, както и възприемане на възникналата опасност
със закъснение от 1,48сек. и спирането на лекия автомобил с предната си част
върху очертаната велосипедна алея на главен път, създавайки по този начин
условия за загуба на устойчивост на движещата се по нея велосипедистка. На
пострадалата било причинено счупване на дясната раменна кост в областта на
шийката и на голямата неравност на дясната раменна кост, които по отделно и
по съвкупност са довели до трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник.
От изготвената допълнителна комплексна авто-техническа и съдебно-
медицинска експертиза, се установява, че ако обвиняемият е бил спрял на
линията на знака „Стоп” и е потеглил от там, то е имал възможност да
забележи велосипедистката след изминаването на около 0,6м. и при
своевременна реакция в този момент, би спрял на разстояние от около 3,4м.
2
преди мястото на съприкосновението, което е достатъчно разстояние
велосипедистката да премине по велоалеята безопасно. Ако обвиняемият не е
бил спрял автомобила на разстояние 0,20-0,30м. до движещата се по
обозначената велоалея велосипедистка, а бе спрял на по-голямо разстояние,
каквато техническа възможност е имал, то не би имало причина
велосипедистката Д. да загуби устойчивост, да се наклони на дясно, да
осъществи допир в средната част на предния капак на лекия автомобил с
дясна длан и да падне след това на пътното платно. Пострадалата св. Д. е
възприела лекия автомобил като опасност, когато се е намирала на разстояние
2,20-2,30м. преди мястото на съприкосновението. В случай, че била
предприела екстрено спиране с две спирачки едновременно, при това
разполагаемо разстояние е нямала техническа възможност да спре безопасно
преди мястото на съприкосновението. Основна причина за настъпилото ПТП
от техническа гледна точка е това, че обвиняемият, като водач на лекия
автомобил, не е пропуснал велосипедистката, въпреки че е имал
предупредителен пътен знак за опасност А20 „велосипедисти” и пътен знак
относно предимство „Стоп”, Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство”. Телесното увреждане на пострадалата било в пряка връзка с
посочените причини за ПТП и нарушенията, допуснати от обв. К..
Предвид горното, становището на прокуратурата е, че се касае за
престъпление по чл. 343, ал.1, б. б, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Този извод на прокуратурата се потвърждава от събраните по делото
доказателства по безсъмнен начин и изцяло се подкрепя от съда. Както се
вижда от събраните в досъдебното производство доказателства, основната
причина за настъпилия съставомерен резултат е липсата на своевременна
реакция от страна на обвиняемия на възникналата опасност и допуснатите от
него нарушения на правилата за движение по чл. 50, ал.1 от ЗДвП, чл. 46, ал.2
и чл. 102 от ППЗДвП. Обвиняемият, като водач на лекия автомобил, не е
пропуснал велосипедистката, въпреки че е имал предупредителен пътен знак
за опасност А20 „велосипедисти” и пътен знак относно предимство „Стоп”,
Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Обвиняемият е
възприел възникналата опасност със закъснение от 1,48сек. и това, заедно със
спирането на лекия автомобил с предната си част върху очертаната
велосипедна алея на главен път, са създали по този начин условия за загуба на
устойчивост на движещата се по нея велосипедистка, а оттам и до настъпилия
съставомерен резултат.
Деянието обвиняемият е извършил по непредпазливост – същият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът намери, че обвиняемият следва да бъде признат за невинен и
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение да е допуснал
нарушение и на следните правила за движение, по следните съображения:
- чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - Всеки участник в
3
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората – като с поведението си на пътя причинил пътно транспортно
произшествие, както и водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
- чл. 20, ал.2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случаи на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението;
- чл. 47 от ЗДвП - Водач на пътно превозно средство, приближаващо се
към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост
да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство.
На първо място следва да се посочи, че е невъзможно да има нарушение
едновременно на разпоредбите на чл.20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП. В този
смисъл практиката на ВКС е обилна и многобройна – напр. Р № 16/2012 – ІІ
НО, Р № 222/2014 г. - ІІ НО, Р № 300/2012 г. - ІІ НО. В първото изречение на
този текст се допуска нарушение на правилата за движение, свързано с
несъобразяване на скоростта на движение, явяващо се пречка за спиране при
появата на предвидимо препятствие. Налице е движение със скорост в
рамките на максимално допустимите граници, но тя е несъобразена с пътната
обстановка. Съобразяването с пътната обстановка е отчитане на известни,
видими и съществуващи отпреди фактори, които представляват опасност за
движението – такива могат да бъдат студено време, мокър асфалт, заледяване
и т.н., а съгласно второто изречение на тази разпоредба се касае до внезапно
възникнала опасност за движението, която не е обвързана с избраната скорост
на движение, но при тази внезапна опасност деецът следва да намали
скоростта и в случай на необходимост да бъде в състояние да спре пред нея,
като не позволи настъпването на съставомерен резултат. По чл.20, ал.2, изр.2
ЗДвП в принципен план деецът не възприема опасността, но е имал обективна
възможност да го направи, деецът е възприел опасността, но твърде късно,
когато ударът е бил непредотвратим, но е могъл да я възприеме по- рано,
деецът е възприел навреме опасността, но е реагирал твърде късно (обичайно
очаква тя да премине), деецът възприема опасността навреме, но реагира
неправилно (подава звуков сигнал, увеличава скорост, надявайки се да
премине преди другия участник в движението и т.н.), деецът възприема
опасността навреме, но въобще не реагира и т.н. В конкретната хипотеза на
разглеждания казус нито едно от обстоятелствата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не е
налице.
4
Вменените на обвиняемия нарушения по чл. 5, ал.1, т.1, чл. 5, ал. 2, т. 1
и чл. 47 от ЗДвП не са налице.
Нормите на чл. 5, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП са общи текстове, които може да
намерят приложение само и единствено, когато не е нарушено друго правило
за движение. Същите имат пожелателен характер и тяхното самостоятелно
нарушение в конкретния казус не е в причинна връзка с настъпилия
общественоопасен резултат. Същото се отнася и до чл. 47 от ЗДвП. Както се
установи от доказателствената съвкупност, събрана по делото, скоростта на
движение на автомобила на обвиняемия към момента на съприкосновението
на пострадалата с него е била 0 км/ч., т.е. автомобилът не се е движил.
При така посочената правна квалификация, съдът намери, че са налице
условията по чл. 78а от НК. За извършеното от обвиняемия престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. б, пр. 2, вр. с чл. 342, ал.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до три години или пробация. До момента обвиняемият
не е осъждан за престъпление от общ характер и спрямо него не е била
прилагана разпоредбата на чл.78а от НК, деянието не е било извършено в
пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, а от престъплението няма причинени съставомерни имуществени
вреди, както и не са налице предвидените по чл.78а, ал. 7 от НК изключения
от приложението на чл.78а, ал. 1-5 от НК. С оглед на това съдът намира, че
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и следва
да му бъде наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв.
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд – Пловдив за
извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1
от НК. Определеният размер на глобата е съобразен със семейното положение
и материално състояние на обвиняемия - женен, с две малолетни деца, едното
от които ученик, а другото в детска градина и се нуждаят от издръжка, живее
в собствено жилище, с доходи от около 2000 лв. месечно на семейството му,
изплаща кредит с вноска от 200лв. месечно, с изразено желание да остане да
служи в редовете на БА, с отлична характеристика. Предвид данните за
личността на обвиняемия съдът счита, че степента на обществена опасност на
дееца е ниска с оглед добрите характеристични данни и обстоятелството, че
той признава и съзнава вината си-касае се за човек с много добри
характеристични данни, работи, ползва се с уважението на колегите си, в
службата си не е наказван до момента, има няколко награди, разкайва се и
съжалява за случилото се. След съвкупна преценка на тези обстоятелства,
както и предвид възрастта и вида причинени на пострадалата телесни
повреди, съдът счита, че по този начин ще бъде постигнат максимален
поправително-възпитателен и предупредително – възпиращ ефект върху
обвиняемия.
Съдът не намира основания за прилагане на разпоредбата на чл. 343г,
вр. чл. 78а, ал. 4 от НК най-вече с оглед на това, че обвиняемият работи като
шофьор във военното формирование и налагането на такова наказание би се
явило като едно допълнително наказание, свързано с уволняването му от
5
работа и лишаването му от възможността да полага грижи за семейството си
и да получава трудови доходи.
Веществените доказателства - 2 броя компакт диска, намиращи се по
делото, след влизане на решението в сила следва да бъдат унищожени като
вещи без стойност.
Обвиняемият следва да бъде осъден да заплати в полза на РС „Военна
полиция” - Пловдив направените по делото разноски в размер на 3318,70
лева.
По изложените съображения съдът постанови решението си.


6
Съобщи за изтекли лични данни