РЕШЕНИЕ
Номер 1331/20.7.2018г.
Година 2018 Град в.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На двадесети юли Година две хиляди и осемнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 2284 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на „К.0.“ЕООД
чрез адв. Н.И. против НП № 23-0000463/26.04.2018 г. на Началника на Областен отдел
„АА“ в ГД „ИИ“, с което на основание чл. 105 ал.1 от ЗДвП на юридическото лице е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 6 ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
В депозираната до съда жалба се оспорва фактическата обстановка, посочена в
НП. Твърди се, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Иска се същото да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не
се явява, не се представлява. Въззиваемата страна, редовно
призована, изпраща представител – мл. експерт Г., който оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да
бъде потвърдено.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя – Б.И..
Приобщени са към материалите по делото, материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
При извършена документална проверка от служители на ИА“АА“ – в., през мес.
декември 2017 г. било установено, че дружеството – жалбоподател е превозвач със
седалище и адрес ***, м-ст „К. Дл“ № **, притежаващ
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници с №
10392/05.07.2011 г. Въз основа на пътен
лист № 00004 от пътна книжка серия „К07“ с № 164/29.03.2017 г. е установено, че на 01.04.2017 г. в
качеството на превозвач дружеството е извършило таксиметров превоз на пътници с л.а. марка „С. с рег. № ****
и с водач Т. А. Я. с ЕГН: **********. Констатирано е и, че в периода на
проверката – от от
01.04.2017 г. до 30.09.2017 г. дружеството не е било професионално компетентно
по смисъла на чл. 4 т.2 от Наредба № 34/1999 г. на МТ , доколкото не е имало
назначено лице, което да притежава Удостоверение за професионална компетентност
, съотв. е назначило за ръководител на транспортна
дейност М.С.В. с трудов договор №
1/19.03.2018 г., притежаващ Удостоверение серия „ПКТ“ № 000122/05.05.2000 г.
При така установените факти, на 30.03.2018 г.
св.. Б.И. съставил АУАН на дружеството-жалбоподател
за нарушение на чл. 6 ал.1 от Наредба № 34/1999 г. на МТ, въз основа на който е
издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвП е ангажирана административно-наказателната отговорност
на въззивника. .
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000253/27.02.2018 г. ,е било издадено от компетентен
орган, видно от приобщената по делото заповед № РД-08-249/15.05.2015
г. на Министъра на транспорта и информационните технологии., както и в шестмесечния преклузивен срок,
Като
разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът намери, че в хода
на административно-наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита
на наказаното лице. В АУАН и НП не е
описано ясно и недвусмислено извършеното нарушение, с посочване на релевантните
за същото факти. Липсва конкретизация на
провоотношението,
въз основа на което е следвало да бъде назначено лице, което притежава
Удостоверение за професионална компетентност, а именно същото е следвало да
осъществява определена дейност въз основа на трудов договор или граждански
договор. В съдържанието на АУАН и НП липсва и извод относно качеството, в което
е следвало да бъде назначено съответното лице, в т.ч. и дейността, която е
следвало да осъществява. По посочения начин е ограничено правото на защита на
наказаното лице в хода на административно-наказателното производство, с оглед
на което последното е опорочено и порокът не може да бъде отстранен в хода на
съдебната фаза.
Независимо от горното, съдът с
оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество като установи от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 4 т. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ
/Наредбата/ предвижда, че Регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници се извършва в случаите, когато превозвачът отговаря на
изискванията за професионална компетентност. Според нормата на чл. 6, ал.1 от
Наредбата професионално компетентен по
смисъла на чл. 4, т. 2 е превозвачът, чийто ръководител на транспортната
дейност притежава познания в определени области (приложение № 1) и има
най-малко основно образование. Съгласно ал.2 на посочената разпоредба, изпитите
за професионална компетентност се провеждат от Изпълнителната агенция
"Автомобилна администрация", като редът и начинът се определят от
изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна
администрация". Нормата на чл. 6 ал.3 от Наредбата сочи, че успешно положилите изпита се издава
удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2).
Анализът на цитираните норми, сочи, че същите са предвидени като изискване,
указващо предпоставките за издаването на лиценз за извършване на
таксиметров превоз. Същите обаче не
предвиждат задължение, адресирано до превозвачите, неизпълнението на което законсъобразно да ангажира отговорността им на основание
чл. 105 от ЗАвП.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП е издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 23-0000463/26.04.2018 г. на
Началника на Областен отдел „АА“ в ГД „ИИ“, с което на основание чл. 105
ал.1 от ЗДвП на юридическото лице е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на
чл. 6 ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: