№ 260059 / 9.3.2021 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
09.03.2021 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 25.02.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна И. и с участието на прокурора.............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1290 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.
Ищците, Е.Е.Е., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, Ц.А.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, К.А.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx. и Т.Л.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, всички чрез процесуалния си представител адвокат от С.Д.Т.,xxx, са предявили иск ПРОТИВ: В.И.В.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и В.Б.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, на правно основание: чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и цена на иска: 5 210.60 лева.
В исковата си молба твърдят, че са собственици на изброените по-долу недвижими имоти, находящи се в землището на с.В. с ЕКАТТЕ 11418, община Б., като поотделно:
1. Е.Е. Еманоилоз е собственик на поземлен имот с идентификатор № 11418.33.55 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18- 983/20.04.2018г. на ИД на.АГКК, находящ се в землището на с.В., общ.Б., обл.М., с адрес на поземления имот: с.В., местността ,,М.”, на площ от 13025 кв.м. с трайно предназначение на имота: земеделска и с начин на трайно ползване: нива, трета категория, при граници и съседи: 11418.33.40, 11418.33.313, 11418.33.110, 11418.33.5.1,
11418.33.54, 11418.33.60. Имотът е образуван от имот № 11418.33.50 с номер по предходен план: 033050;
2. Ц.А.В. е собственик на поземлен имот с идентификатор № 11418.139.14 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18- 983/20.04.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в землището на с.В., общ.Б., обл.М., с адрес на поземления имот: с.В., местността ,,Л.”, ,на площ от 6514 кв.м. с трайно предназначение на имота: земеделска и с начин на трайно ползване нива, трета категория, при граници и съседи: 11418.139.109, 11418.82.826, 11418.139.13, 11418.139.7. Имотът е образуван от имот № 11418.139.12 с номер по предходен план: 139012.
3. К.А.И. е собственик на поземлен имот с идентификатор № 11418.33.54 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18- 983/20.04.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в землището на с.В., общ.Б., обл.М., с адрес на поземления имот: с.В., местността ,,М.”, на площ от 7566 кв.м. с трайно предназначение на имота: земеделска и с начин на трайно ползване: нива, трета категория, при граници и съседи: 11418.З3.60, 11418.33.55, 11418.33.З13, 11418.33.53. Имотът е образуван от имот № 11418.33.50 с номер по предходен план: 033050.
4. Т.Л.К. е собственик на поземлен имот с идентификатор № 11418.33.53 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18- 983/20.04.2018г. на ИД:на АГКК, находящ се в землището на с.В., общ.Б., обл.М., с адрес на поземления имот: с.В., местността ,,М.”, на площ от 7564 кв.м. с трайно предназначение на имота: земеделска и с начин на трайно ползване: нива, трета категория, при граници и съседи: 11418.33.60, 11418.33.54, 11418.33.313, 11418.33.52. Имотът е образуван от имот 11418.33.50 с номер по предходен план: 033050.
Правото си на собственост върху имотите са придобили чрез делба по гр.д.№ 70260/2015г. на РС-М. на наследствени имоти, реституирани им като наследници на В. И. М., бивш жител xxx, починал на 05.07.1966г.
В.Б.И. също е наследник на В. И. М..
На 26.01.2017 г., преди постановяването на решение № 59/16.02.2017г. по втората фаза на гр.д.№ 70260/2015г. на РС-М., В.И.В. в качеството си на пълномощник на В.Б.И. е сключил сам със себе си Договор за аренда, вписан в СВ-М. под № 118, том 1, вх.рег.№ 298 от 26.01.2017г., предмет на който са били недвижими имоти, част от които са гореописаните.
След като решението по делбеното дело е постановено след сключване на посочения по-горе договор за аренда, то те ищците са обвързани от арендния договор по отношение на новообразуваните имоти, описани по-горе, които са се паднали в техен дял, съгласно решението по делото за делба.
Съгласно раздел І, чл. 3, ал. 1 от договора арендното възнаграждение е в размер на 10 % от добива на стопанската година или в паричната им равностойност 10 лв./дка.
Поддържат, че договорът е сключен при неизгодни условия – при значително занижено арендно плащане спрямо средните рентни плащания за землището на с.В..
Отдадените под аренда имоти се обработват повече от 40 години и са в отлично състояние.
Размерът на заплащаната за аналогични имоти в същата и в съседни местности рента е не по-малко от 40 лева.
Предвид, което е налице нееквивалентност на насрещните престации, което обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Като собственици на новообразуваните имоти, които са били част от отдадените под аренда имоти, за тях е налице правен интерес от атакуване на настоящия договор.
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД да се признае за установено по отношение на В.И.В.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx И В.Б.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че сключеният договор за аренда на земеделска земя от 26.01.2017 г., вписан в СВ-М. под № 118, том 1, вх.рег.№ 298 от 26.01.2017г., е нищожен.
Молят да им се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът, В.И.В.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Не прави оспорвания, възражения, не сочи доказателства, не прави искания. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се явява, не се представлява.
Ответникът, В.Б.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Не прави оспорвания, възражения, не сочи доказателства, не прави искания. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се явява, не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено гражданско дело № 70260 по описа за 2015 година на Районен съд М..
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Л.З., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на ищците и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл.239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Установено е безспорно по делото, че ищците са собственици на недвижими имоти, находящи се в землището на с.В. с ЕКАТТЕ 11418, община Б., останали в наследство от общия наследодател В. И. М., б.ж. на с.В., обл.М., като тази собственост са придобили чрез делба по влязлото в сила решение по гр.д.№ 70260 по описа на Районен съд М. за 2015 година.
Установено е също така, че на 26.01.2017 г., преди постановяването на решение № 59/16.02.2017г. по втората фаза на гр.д.№ 70260/2015г. на РС-М., В.И.В. в качеството си на пълномощник на В.Б.И. е сключил сам със себе си договор за аренда, вписан в СВ-М. под № 118, том 1, вх.рег.№ 298 от 26.01.2017г., предмет на който са били недвижими имоти, част от които са описаните в исковата молба на всеки от собствениците.
В раздел І на Договора за аренда от 26.01.2017 г., чл. 3, ал. 1 от него, арендното възнаграждение е в размер на 10 % от добива на стопанската година или в паричната им равностойност 10 лв./дка.
Съгласно констатациите на вещото лице З., чието заключение съда възприема изцяло като компетентно, обективно и безпристрастно, като го приобщава към доказателствата по делото, се установява, че средното арендно плащане на декар е 40.00 лв./дка за землището на с.В. за 2016 г.
От приложения Доклад от 20.01.2017 г. на Комисията, назначена със Заповед № 36 от 11.01.2017 г. на Директора на ОД „Земеделие” град М. за определяне на средното годишно рентно плащане за 2016 г. по начин на трайно ползване на общини, на землищата от област М. са посочени стойности за всяко едно от землищата на общините за област М..
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното:
Допустим е иск за обявяване нищожност на договор за аренда на недвижим имот, щом като страната има правен интерес от това. Собственикът на недвижим имот – предмет на нищожния договор има правен интерес от иска срещу арендатора по договора обявяването му за нищожен, а нищожността на един гражданско правен договор се определя от закона, а не от страните. По българското право това са условията на чл.26 ЗЗД. Договорното условие, при което един договор влиза в сила, няма нищо общо с нищожността, която в процеса не се доказва от ответника. Преценката дали ищците са носители на претендираното материално право, в чиято защита е предявен иска, е част от спорния предмет, прави се от съда след преценка на събраните в хода на делото доказателства в съвкупност с доводите на страните и се обективира в съдебното решение. В случая безспорно се установи, че ищците са собственици на недвижимите земеделски имоти, предмет на сключения договор за аренда от 26.01.2017 година.
Като морални норми добрите нрави нямат правно действие. По силата на чл.26 ал.1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се поставя по последици наравно с нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като принципи или произтичат от тях, съставляват морални норми на поведение, етични възгледи и правила за поведение. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. При това задължение за зачитане на взаимните интереси на страните по сделките, за нарушаване на принципа на справедливостта при сключването им, правоприлагащият орган изхожда от законодателството, от своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай. А той е, че е сключен договор за аренда при крайно неизгодни условия за арендодателя и е договорена арендно плащане в пъти по-малко от средното такова за определения регион.
От друга страна, макар ответниците не взеха становище в предвидения от закона срок и не представиха отговор по предявения иск, не се явиха и на насроченото съдебно заесдание.
Съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника. Освен това не се явиха на първото по делото заседание, без да са направили искане за разглеждане делото в тяхно отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл.239 ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – двамата ответници са получили съобщение по чл.131 ГПК лично, лист 54 и 56 от делото; не са представили в срок отговор на исковата молба, същите са редовно призовани, но не се явиха в съдебното заседание и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл.238 ал.1 ГПК. С определението от 22.10.2020 г., по реда на чл.140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл.239 ал.1 ГПК.
Процесуалният ред за постановяване на неприсъствено решение е установен в чл. 239, ал.1 от ГПК и предвижда, че на страните трябва предварително да са били указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание (т.1); на следващо място – искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства или да е вероятно е неоснователен с оглед направените възражения от ответника и подкрепящите ги доказателства (т.2).
По силата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че същото се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване – чл. 239, ал.4 от ГПК.
В процесния случай ответниците не са представили отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК; не са се явили в насроченото открито заседание по делото, за което са били редовно призовани; не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие; не са направили каквито и да е било искания.
В същото време данните по делото категорично сочат, че на ответниците, както впрочем и на ищците са разяснени последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, видно от приложените разписки от призовките им, връчени по законоустановения ред и надлежно оформени. Едновременно с това съдът намира, че с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства предявения иск е вероятно основателен. Налице са следователно предпоставките по чл. 238, ал.1 и 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което такова следва да бъде издадено, като основаващо се на наличието на горепосочените предпоставки, без да се мотивира по същество.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените деловодни разноски в производството, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Ето защо и предвид изложеното искът се приема за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239, ал.1 и 2 във връзка с чл. 238, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.В.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и В.Б.И.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД сключеният Договор за аренда на земеделска земя от 26.01.2017 г., вписан в Служба по Вписвания -М. под № 118, том 1, вх.рег.№ 298 от 26.01.2017г., е НИЩОЖЕН, като противоречащ на добрите нрави.
ОСЪЖДА В.И.В.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и В.Б.И.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.Е.Е., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, Ц.А.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, К.А.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx. и Т.Л.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 1 422.95 лв. за направените в хода на производството разноски.
НАСТОЯЩЕТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване – чл. 239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: