Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 236
гр. Велико Търново, 21.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
единадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 72 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба от “КЕРЕКА ТРЕЙД“ ЕООД, гр. Велико Търново, бул. „България“ № 70,
вх. Б, ет. 6, ап. 17, представлявано от ***С.Р.С., чрез ***Й.М.П. от ВТАК,
против Ревизионен акт № Р-04000419003281-091-001/16.10.2019г. на ТД на НАП
Велико Търново, потвърден с Решение № 4/06.01.2020г. на директора на Дирекция
„ОДОП” Велико Търново, с който по ЗДДС за данъчен период м. 04/2019г. е начислен ДДС в размер
на 12 993.96лв. и лихви върху допълнителните задължения по ЗДДС в размер
на 91.85 лв.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспорения РА. Счита, че констатациите в него
противоречат на събраните в ревизионното производство доказателства. Счита, че
са налице всички предпоставки за признаване приспадането на данъчен кредит, тъй
като отношенията между юридическото лице и контрагентите му са реални и
представените първични счетоводни документи отразяват коректно тези отношения,
за което са налице достатъчно доказателства. Възразява срещу констатациите във
връзка с ДДС, данъчен кредит и краен резултат, както и установените размери на
задължения по видове периоди и лихви за просрочие. Твърди, че в рамките на
ревизионното производство са допуснати нарушения на процедурата, които водят до
обявяване на нищожност на постановения акт. По тези съображения моли РА да бъде
отменен като неправилен. Алтернативно, моли да се прогласи нищожността на акта.
В
съдебно заседание, чрез ***П., поддържа жалбата и моли да се постанови решение,
с което да се отмени процесния РА в обжалваната част като незаконосъобразен с
оглед събраните в хода на административната преписка и в хода на настоящото
производство доказателства. Пртендира присъждането на съдебни разноски в размер
на 1050лв., за което представя списък.
Ответникът
по жалбата, директорът на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си
представител ***Н., оспорва същата като неоснователна и недоказана. Намира, че обжалвания РА е
законосъобразен и правилен на база подробни съображения, изложени в Решение №
4/2020 година на директора на ДОДОП - Велико Търново. Акцентира, че в хода на
съдебното производство във връзка с открито производство по проверка на
истинност на оспорени документи, а именно ЧМР, потвърждение и фактура, не са
ангажирани годни доказателства за установяване авторството на представените по
делото рамков договор и приложените към него документи. Счита също така, че
приетото като доказателство по делото писмо от ЦУ на НАП от 03.08.2020 от
дирекция ФК не променя установените факти по делото. Приложените към него
фактура ЧМР и протокол на ФК са налични по делото. Те са били предмет на
обсъждане от ревизиращите органи. Моли да се отхвърли жалбата като
неоснователна и недоказан. Претендира присъждане в полза на ДОДОП разноски в
размер на 923,00 лева съобразно материалния интерес по делото, за което
представя списък.
Съдът като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа
страна намира за установено следното :
С обжалвания
PA №
Р-04000419003281-091-001/16.10.2019 г. на „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД за
ревизирания период месец 04/2019 г. са определени допълнителни задължения за
ДДС (разлика между декларирани и установени задължения) в размер на 12993,96
лв. и лихви в размер на 91,85 лв., които са предмет на обжалване в настоящото
производство, като декларирания от дружеството резултат за периода ДДС за
възстановяване в размер на 10860,81 лв. е променен на ДДС за внасяне в размер
на 2133,15 лв.
На ревизираното дружество е връчено Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с изх.
№ Р-04000419003281-040-001/23.05.2019 г., с което са изискани редица документи,
в т.ч. доказващи ВОД на стоки, съгласно чл. 45 от ППЗДДС (разплащателни
документи, приемо-предавателни протоколи, ЧМР и транспортни документи,
сертификати, потвърждение за получени стоки на територията на държава- членка
на ЕС и др); счетоводни документи и регистри за периода 01.04.2019 г. -
30.04.2019 г.; платежни документи; копие на фактура № 41/12.04.2019 г.,
издадена към жалбоподателя от предходния доставчик на процесната стока „МОМО
МАКС ТРЕЙД" ЕООД с ЕИК *********, с всички документи по доставката.
В
отговор на това ИПДПОЗЛ от дружеството, с писмо вх. № 15326/07.06.2019 г.,
конкретно във връзка с вътреобщностната доставка по фактура № 111/12.04.2019
г., са представени: копие от процесната фактура; копие от международна
товарителница (ЧМР, екземпляр за изпращача) с посочен превозвач „СД
ЕКСПРЕС" ЕООД с ЕИК ********* и поставен щемпел за получател на стоката;
копие от потвърждение за получени стоки на територията на държава-членка на ЕС;
копие от Протокол № 260301190369_1/15.04.2019 г. за извършена проверка от
органи на НАП на стоки с висок фискален риск при вътреобщностна доставка/при
напускане на страната; копие на фактура от предходен доставчик № 41/12.04.2019
г„ издадена от „МОМО МАКС ТРЕЙД" ЕООД с приемо- предавателен протокол от
12.04.2019 г. към нея, съставен в гр. София; счетоводни извлечения и регистри,
от които е видно, че процесната фактура № 111/12.04.2019 г. е осчетоводена по
дебита на сметка 411 „Клиенти" и по кредита на сметка 702 „Приходи от продажби
на стоки", като няма плащане по доставката за периода до 30.04.2019 г.
В
писмото с вх. № 15326/07.06.2019 г. от ***на жалбоподателя е посочено, че
стоката доставена на клиент в Гърция е закупена от доставчика „МОМО
МАКС ТРЕЙД" ЕООД в гр. София, с. Казичене, ул. „Трети март" № 1,
складова база на „Арт логистик" АД, като е натоварена с товарен автомобил
Пежо Боксер с peг. №
*** на „СД ЕКСПРЕС" ЕООД.
С второ ИПДПОЗЛ №
Р-04000419003281-020-002/12.06.2019 г., връчено на същата дата, от „КЕРЕКА
ТРЕЙД" ЕООД изрично са изискани фактури за транспортни услуги, издадени от
„СД ЕКСПРЕС" ЕООД, документи за плащане по тях, а също така и доказателства
за плащане по процесната фактура № 111/12.04.2019 г., във връзка с твърдяната
ВОД.
В отговор от ревизираното дружество е представено
копие от фактура № 46/12.06.2019 г., издадена от „СД ЕКСПРЕС" ЕООД на
„КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД с предмет - транспортна услуга
България-Гърция-България на стойност 480,00 лв. (с ДДС); копие от Заявка за
транспорт от „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД от 11.04.2019 г.; копие на Договор за
превоз на товари между „СД ЕКСПРЕС" ЕООД и „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД от
01.04.2019 г.
В придружително писмо жалбоподателят сочи, че към
18.06.2019 г. не е извършено разплащане и по двете фактури - № 46/12.06.2019 г.
за транспорт и № 111/12.04.2019 г. за ВОД. Във фактурата е посочена дата на данъчно
събитие - 12.06.2019 г.
С Протокол сер, АА №
1539394/18.06.2019 г. е документирано посещение на ревизиращите органи в
счетоводството на „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД на адрес Габрово, местност Хаджийска
усойност № 1, при което са прегледани оригиналите на представените документи.
В
хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „СД ЕКСПРЕС" ЕООД,
документирана с Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) №
П-04000719100144-141-001/24.06.2019 г. При проверката от името на проверяваното
дружество, сочено за превозвач, е представено копие на фактура № 46/12.06.2019
г., издадена от „СД ЕКСПРЕС" ЕООД на „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД; копие на
ЧМР, екземпляр за превозвача; копие от Заявка за транспорт от „КЕРЕКА
ТРЕЙД" ЕООД от 11.04.2019 г., копие на Договор за превоз на товари между
„СД ЕКСПРЕС" ЕООД и „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД от 01.04.2019 г.; Договор от
14.05.2018 г. за наем на МПС Пежо Боксер с per. № *** и Свидетелство за регистрация
на автомобила; Заповед за командировка в чужбина от 14.04.2019 г.; пътен лист от 14.04.2019 г., в
който са посочени общо изминати километри 610 км.
В писмени обяснения, управителят на „СД
ЕКСПРЕС" ЕООД е посочил, че стойността по фактура № 46/12.06.2019 г. не е
платена от „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД, а собственикът на дружеството лично бил
управлявал товарния автомобил за транспортирането на стоките.
При извършена в хода на
ревизията насрещна проверка с ПИНП № П- 22221019094870-141-001/17.06.2019 г. на
прекия доставчик на „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД - „МОМО МАКС ТРЕЙД" ЕООД, от
дружеството са представени копия на фактура № 41/12.04.2019 г. с предмет
различни видове кафе - общо 2826 кг., издадена от „МОМО МАКС ТРЕЙД" ЕООД;
приемо-предавателен протокол от 12.04.2019 г.; банково извлечение за плащане по
фактурата на 03.06.2019
г.; Договор от 05.07.2018 г. за транспорт и логистично обслужване, относно
помещение в с. Казичене, ул. Трети март № 1, между „МОМО МАКС ТРЕЙД" ЕООД
и „Акт Лоджистик" АД; документи за произход на стоката, предмет на
доставката към „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД.
Съгласно приемо-предавателния
протокол, стоките - предмет на твърдяната ВОД, са натоварени от склад на „МОМО
МАКС ТРЕЙД" ЕООД на превозно средство Пежо Боксер *** с шофьор С.С. -
същото транспортно средство, с което се твърди превозването на стоките и до
получателя им в Гърция.
В хода на ревизията от
ревизираното лице е представен Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск при вътреобщностна доставка № 260301190369 1/15.04.2019 г. Същият
обективира проверка на органите на фискалния контрол на ГКПП Капитан Петко
войвода на Пежо Боксер с peг. №
***, водач С.Х.С. и превозвач „СД Експрес", който съгласно товарителница
от 12.04.2019 г. превозва стока кафе печено, недекофеинизирано - 2430 кг по
инвойс №111/12.04.2019 г. с получател DAKIS PRODUCTS CORPORATION EL*********.
Във
връзка с декларираната от „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД вътреобщностна доставка е
извършен обмен на информация и е получен отговор от приходната администрация на
Република Гърция с № VAT_BG_03 0820_EL_291G_2019_201907719_AF_RI_R.
От
отговора е видно, че е проведено разследване на място в сградата на гръцката
компания DAKIS PRODUCTS CORPORATION M.I.K.E Гърция,
с VIN EL *********. Поради факта, че никой
не е намерен в търговските помещения, е закрепен плик с покана, за да може
гръцката фирма да представи счетоводните си книги, но отговор на поканата не е
получен. След крайния срок, посочен в поканата, данъчната служба е издала
призовка за изслушване, която също е била поставена в помещенията, като е
посочено, че при неотговаряне на искането на данъчната администрация за
представяне на информация или данни, намерението на администрацията е да спре
използването на ДДС номер, тъй като във връзка с горното нарушение, ДДС номерът
трябва да бъде спрян във VIES сделки
в ЕС. Във връзка с горепосоченото, гръцката фирма е дерегистрирана в базата
данни VIES от
29.05.2019 г.
Дружеството DAKIS PRODUCTS CORPORATION M.I.K.E е
представило VIES декларация
с просрочена дата относно сделката със сумата, посочена по въпросната доставка
от „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД в размер на 33217,08 евро.
След анализ на събраните при ревизията доказателства,
ревизиращите органи са достигнали до извода, че не са изпълнени изискванията на
чл. 7 от ЗДДС и ревизираното лице не притежава необходимите документи съгласно
чл. 45 от ППЗДЦС за доказване реалното извършване на вътреобщностна доставка по
процесната фактура. Според мотивите в обжалвания акт не са представени
доказателства за реалното получаване на стоките от DAKIS PRODUCTS
CORPORATION M.I.K.E по фактурата.
ВОД
е квалифицирана от органите по приходите като симулативна, целяща неправомерно
ползване на нулева ставка и избягване плащането на ДДС. „КЕРЕКА ТРЕЙД"
ЕООД, в качеството си на доставчик, не бил положило грижата на добър търговец и
не е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери,
че осъществената от него доставка с нулева ставка не го довежда до участие в
данъчна измама. С тези доводи ревизиращите органи са отказали да признаят
вътреобщностния характер на доставката по процесната фактура и на основание чл.
82, ал. 1 и чл. 86 във връзка с чл.7 от ЗДДС, са начислили данък за доставката
на процесното количество кафе в размер на 12 993,96 лв.
Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия № Р- 04000419003281-020-001/22.05.2019 г., връчена по електронен път на
ревизираното дружество на 23.05.2019 г. Спряна е със Заповед №
Р-04000419003281-023-001/31.07.2019 г., във връзка с административна процедура
за обмен на информация между компетентни приходни органи на Република
България и Република Гърция, и отново възобновена със Заповед № Р-04000419003281-143-001/12.08.2019
г. Ревизията е за определяне на задълженията на ревизираното дружество по ЗДДС
за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г.
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000419003281
-092- 001/18.09.2019 г., който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна
част от обжалвания РА № Р-04000419003281-091-001/16.10.2019 г.
Срещу РД е подадено възражение
по реда ш чл. 111, ал. 5 от ДОПК с вх. 26202/02.10.2019 г.; по описа
на ТД на НАП В. Търново, което е обсъдено в обжалвания акт, но не е прието за
основателно.
Приемайки направеното от
ревизираното лице възражение за неоснователно, на основание констатациите в РД
и приложените към него доказателства, органът по приходите, възложил ревизията
и ръководителят на ревизията са издали оспорения в настоящото производство РА,
с който е начислен от органите по приходите ДДС в размер на 12993,96 лв., на основание чл. 82, ал.
1 и чл. 86, във връзка с чл. 7 от ЗДДС. Данъкът е начислен за непризната при
ревизията, декларирана от ревизираното дружество, вътреобщностна доставка (ВОД)
по фактура № 111/12.04.2019 г. с получател DAKIS PRODUCTS CORPORATION M.I.K.E Гърция,
с VIN EL *********. Издадената от жалбоподателя
фактура е на стойност 64969.80 лв., с предмет на доставка - кафе Лаваца и кафе
Жимока, и начин на плащане - по банков път.
Недоволен от РА,
жалбоподателят го е оспорил по административен ред с жалба до Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново при
ЦУ на НАП, който с Решение № 4/06.01.2020 г. го е потвърдил като
законосъобразен.
Потвърдителното решение е съобщено на ревизираното лице по електронен
път на 06.01.2020 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган
на 28.01.2020г. видно от дадения входящ номер.
В хода на съдебното производство пред
административния съд са приети като доказателство материалите, съдържащи се в
ревизионната преписка, изпратената с писмо изх. № 176/28.01.2020 г. от ДОДОП Велико
Търново ревизионна преписка, подробно описана в писмото, съдържаща общо 156
листа; рамков договор за доставка на стоки, сключен между жалбоподателя и
„Дакис продуктс корпорейшън М.И.К.Е.” от 01.03.2019 година, кореспонденция по
имейл между „Керека Трейд” и „Дакис продуктс корпорейшън М.И.К.Е.” – 15 бр.
страници ведно с приложени към тях снимки, представляващи част от писмата, а не
отделни веществени доказателства по делото; протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск с № 260301190369/15.04.2019 г. – заверено копие, 3
стр.; международна товарителница – 1 страница; фактура № 111/12.04.2019 г. с
доставчик „Керека Трейд“ ЕООД – 1 страница; писмо на ТД на НАП Велико Търново
изх. № 14062/31.07.2020 година с приложена към него справка, протокол за
извършена проверка в информационната система на Агенция Митници и приложена
справка за регистрираните преминавания на гранично-пропускателните пунктове на
РБългария на МПС с рег. № ***.
На основание чл. 193 от ГПК, вр. с
чл. 144 от АПК, по искане на ответника, е открито производство по оспорване
истинността (автентичността на положения подпис) от името на получателя и
превозвача там където е положен такъв върху следните документи: ЧМР от
12.04.2019 г. към инвойс № 111/12.04.2019 година на стр. 84 по описа на
ревизионната преписка; потвърждение от 15.04.2019 година към процесната фактура
№ 111/12.04.2019 година – стр. 85; фактура № 111/12.04.2019 година, издадена от
Керека трейд ЕООД към „Дакис продуктс корпорейшън М.И.К.Е.” – страница 83 от
преписката. На жалбоподателя е указано,
че доколкото се касае за частни документи,неносещи подписа на оспорилата ги
страна, върху него лежи доказателствената тежест за обосноваване истинността
им.
Като
веществени доказателства е приет представения от ответника компакт диск със
записани на тях ЗВР, РА и РД.
Изслушани са свидетелските показания
на С.Х.С. - собственик и управител на фирмата „СД Експрес“ ЕООД, извършила транспорта
по процесната ВОД. Същият потвърждава извършването на транспорта за фирма
„Керека трейд“ Един курс направил, като се счупил микробусът при транспорта - Пежо
„Боксер“ с рег. № ***. Натоварил стоката от София, Казичене. Той лично шофирал
микробуса и стигнал до Гърция Орестиада, не можал да стигне до Солун. Обадил се
на управителят на Керека, с който поддържал комуникацията, че е аварирал и той
му казал да изчака, като намери осветено място. Някъде след час се обадил и му
казал, че щели сутринта да дойдат от фирмата за получателя (гръцката фирма). На
другия ден към осем и половина сутринта дошла лека кола и двама души и директно
го закарали на един плац в Орестиада. Обяснили му колкото можал да ги разбера,
че там щяла да стои стоката. Разтоварили, дали му документите, били му печат. Минал
на Капитан Петко, границата при Свиленград, защото там е по-слаб контролът от
гръцка страна с претоварването. Микробусът е 3.5 тона, фактически бил
претоварен и ако влезел на Кулата, там гърците директно щели да му пишат глоба
и да го върнат. Осъществен му бил от НАП фискален контрол за кафето като високо
рискова стока. Пропуснали го и от там отишъл на транспортна служба. На
предявяване на свидетеля на ЧМР № 120419 на страница 84 лице и гръб от
ревизионната преписка, представляващо екземпляр 1 и 4, същият потвърди, че това
е ЧМР-то и подписът и печатът за превозвач и на 1, и на 4 екземпляр е негов.
На
основание чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с §2 от ДОПК на жалбоподателя с разпореждането за насрочване на делото е
указано, че с оглед разпределението на
доказателствената тежест от доказване се нуждаят фактите и обстоятелствата
относно реалното извършване на вътреобщностна доставка по процесната фактура,
вкл. сключени договори, кореспонденция, заявка за осъществяване на процесната
доставка между “КЕРЕКА
ТРЕЙД“ ЕООД и DAKIS
PRODUCTS
CORPORATION
M.I.K.E с вида и количеството на заявени за
доставка стоки, срокът за изпълнение, и изисквания към вида на опаковането и
доказателства за уговаряне от кого ще бъде организиран транспорта,
доказателства за извършени разходи във връзка с фактурираната транспортна
услуга.
На
ответника е указано, на
основание чл. 171, ал. 4 от АПК, че върху него лежи доказателствената тежест за
установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в акта и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна
служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от
ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните мотиви:
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът
констатира, че обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
РА е валиден, като издаден от компетентен орган - органът, възложил ревизията и
ръководителят на ревизията съгласно приложимата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, при спазване на формата, предвидена в чл. 120, ал. 1 от ДОПК.
Ревизията в възложена от
компетентен орган. Ревизионното производство е приключило в установения от чл.
114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. РА
съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като
електронен документ с квалифицирани електронни подписи. Ревизионен
доклад (РД) № Р-04000419003281 -092- 001/18.09.2019 г. е
съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от същия кодекс и е връчен на жалбоподател
при спазване разпоредбата чл. 117, ал. 4 от ДОПК.
В съдържанието на заповедите за възлагане на ревизията, заповедите за
изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са
издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ,
подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на
хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.
184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУО/, в
приложимата му редакция, вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /Регламент (ЕС) № 910/2014/,
електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва. По аргумент от чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУО само квалифицираният електронен подпис всякога има обвързващото всички
значение на саморъчен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУО, вр. с чл. 3, т.
12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, квалифициран електронен подпис е
усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване
на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение
за електронни подписи. От своя страна разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 25,
ал. 1 и ал. 5 и чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУО в различните им приложими при
провеждането и приключването на процесната ревизия редакции, създават
задължения за доставчика на удостоверителни услуги, по искане на титуляря да
издава удостоверение за квалифициран електронен подпис, както и да води
електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис,
които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и
списъка на прекратените удостоверения.
В случая по отношение на електронния подпис на М.Д. (орган, възложил
ревизията) във ЗВР, ЗИЗВР и РА от служебно извършената справка в публичния
регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги,
лицето е имало валиден квалифициран електронен подпис за ревизирания период. По
отношение на електронния подпис на Ц.А. (ръководител на ревизията) също имат
валиден квалифициран електронен подпис.
Предвид цитираната по-горе нормативна уредба и въз основа на наличните
по делото доказателства, цитираните документи са валидни такива и не са налице
основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. Следва
да се отбележи за пълнота, че при липсата на валиден квалифициран електронен
подпис в процесните електронни документи, при разпечатването на същите на
хартиен носител не биха се появили цифрите и символите от алгоритъма за
създаване и проверка на КЕП, каквито се съдържат във всички тях.
Спазени са принципите на обективност, добросъвестност и служебно начало
прогласени в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. При издаване на обжалвания РА
приходната администрация стриктно се е придържала към основните начала на
данъчно-осигурителния процес и не са допуснати нарушения на тези основни
начала, които като краен резултат да правят обжалвания ревизионен акт
незаконосъобразен. В настоящия случай, жалбоподателят е бил запознаван с всички
действия и актове на приходната администрация и му е предоставена достатъчна
възможност да реализира защитата си, от което същият се е възползвал, видно от
съдържащите се в ревизионната преписка документи. От преписката не се
установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на
доказателствата, и формирането на фактическите и правните им изводи, да са
нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи по
приходите при упражняване на техните процесуални права, или същите да са
извършили действия, надвишаващи законовите им правомощия. Липсват данни, а и не
се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е
имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите в хода на
ревизията и да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен,тъй като
не е обективен. Няма основание да се приеме и че някое от действията на
приходната администрация, извършени за изясняване на всички правнорелевантни
факти, не в съответствие с реда и средствата предвидени за изясняване на
правнорелевантните факти по ДОПК.
На следващо място, относимостта и значението на събраните доказателства
за данъчните задължения е въпрос по съществото на спора и дори и да се приеме,
че са допуснати пропуски в ревизионното производство при събирането и
обсъждането на доказателствата, процесуалната възможност на ревизираното лице
да предяви аргументите си в този смисъл пред горестоящия административен орган
и пред съда не е преклудирана на този етап. Обстоятелството, че оспорващият не
е доволен от събраните от приходния орган доказателства, процесуалното
поведение на ответника, не опорочава крайния акт на ревизията до степен, водеща
отмяната му. По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по
същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от
фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да реши въпроса дължи
ли се определеният с РА данък и ако да, дали в посочения размер.
Предвид това, съдът намира, че при извършване на ревизията, както и при
постановяването на свързаните с това актове, приходната администрация е
действала в съответствие с вменените й задължения, формулирани като основни
принципи в данъчно-осигурителното производство. От събраните по делото
доказателства не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения
при извършването на ревизията.
Не
се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и
компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата
законосъобразност в цялост.
По материалната законосъобразност на
оспорения РА:
Съгласно разпоредбата на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО,
държавите-членки освобождават от облагане с ДДС доставката на стоки, изпратени
или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на
територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ
стоките за друго данъчнозадьлжено лице или за данъчно незадължено юридическо
лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която
е започнало изпращането или превоза на стоката.
По смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка
е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -
регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната
до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава - членка. Според цитираната разпоредба, за да е приложим режимът,
установен за ВОД, за дадена доставка на стоки, е необходимо да са изпълнени
следните кумулативно дадени условия - доставчикът да е регистрирано по ЗДДС
лице на територията на страната, получателят да е регистрирано лице за целите
на ДДС в друга държава членка, транспортиране на стоките от територията на
страната до територията на друга държава членка и възмездност на доставката.
Съгласно ал. 2 на чл. 53 от ЗДДС, документите,
удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с
правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени с разпоредбата
на чл. 45 от ППЗДДС - по т. 1. документ за доставката, в случая фактура за
доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя,
издаден от държава членка на ЕС и по т. 2. - документи, доказващи изпращането
или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на
друга държава - членка, като в зависимост от лицето, извършило транспорта, с
чл. 45, т. 2 от ППЗДДС (в редакцията за 2019 г.) са определени следните
документи, доказващи транспортирането на стоките: а) транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че
стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато
транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя;
в писменото потвърждение се потвърждават дата и място на получаване, вид и
количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното
средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и
длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му
качество.
В конкретния случай, относно условията за прилагане на
режима за ВОД, е установено, че доставчикът „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД е
регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната. Получателят по процесната
фактура е бил с валиден VIN за
периода, в който е издадена процесната фактура и е бил регистриран за целите на
ДДС в Гърция. Налице е документ за доставката - фактура № 111/12.04.2019 г., в
която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от
държава членка на ЕС.
Транспортът е извършен от трето лице - „СД ЕКСПРЕС"
ЕООД, като са представени годни транспортни документи, съгласно чл. 45, т. 2,
б. „б" от ППЗДДС - копия на международна товарителница - ЧМР; копие от
Заявка за транспорт от „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД от 11.04.2019 г., копие на
Договор за превоз на товари между „СД ЕКСПРЕС" ЕООД на „КЕРЕКА ТРЕЙД"
ЕООД от 01.04.2019 г.; Договор от 14.05.2018 г. за наем на МПС Пежо Боксер с per. № *** и Свидетелство за регистрация
на автомобила; Заповед за командировка в чужбина от 14.04.2019 г.; пътен лист от
14.04.2019 г.
Съдът кредитира показанията на изслушания
свидетел за реалното извършване на транспорта. Същият потвърди и подписа си
върху ЧМР. В този смисъл, съдът приема, че приложената
CMR е автентична. По искане на ответника бе открито производство по оспорване
по реда на чл.
194 от ГПК, субсидиарно приложим, на истинността и автентичността на
представената CMR. По отношение оспорването на CMR в частта на верността им,
следва да се има предвид,че това са частни свидетелстващи документи, които
изобщо нямат материална доказателствена сила, противопоставима на противната
страна. Неоснователно е възражението на ответника, че в ЧМР не е посочено точно
място на получаване на стоката, поради което и не следва да се приеме, че
стоката е разтоварена в Р Гърция.
Няма спор и че към
момента на доставките получателят е бил с активен VIN номер, като това
обстоятелство се установява и от представената от самия него VIES декларация.
Представената товарителница, независимо че е частен свидетелстващ документ,
съдържат всички реквизити - дата на транспортиране и получаване на стоките,
номер на инвойс фактурата, името на изпращача, на получателя, идентификационния
му номер по ДДС, име и адрес на превозвача. В чл. 9 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки е
посочено, че товарителницата удостоверява до доказване на противното /което в
случая не е доказано от органа по приходите/ условията на договора за превоз и
получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от
същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор.
От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им
попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не
води до загуба на доказателствената сила на товарителницата, както са приели
органите по приходите. Още повече, че в случая не е налице нередовност при
попълване на товарителниците.
Оспорването на положените под
товарителниците подписи от името на получателя и превозвача там където е
положен такъв върху ЧМР от 12.04.2019 г. към инвойс № 111/12.04.2019 година на
стр. 84 по описа на ревизионната преписка е неоснователно. По отношение на
превозвача се доказа автентичността на подписа, а по отношение на получателя
следва да се отчита, че според чл.
6, ал.1 от Конвенцията, полагане на подписи в товарителницата не е
предвидено. Действително съгласно чл. 6, ал.1 от Конвенцията, не е предвидено
полагане на подписи в товарителницата, но съгласно чл. 5 оригиналите следва да
са подписани от изпращача и превозвача, като в тази насока е Решение №
409/11.01.2013г. по адм. дело № 7418/2012г. по описа на ВАС. Във връзка с
оспорването на подписа от името на превозвача и откритото производство по
оспорване настоящият състав намира, че при предявяване в съдебно заседание на
процесната товарителница на представляващия се установи, че подписите са
положени от него.
В този смисъл оспорването на тези
подписи, за които не се ангажираха доказателства за автентичността им не води
до аргументирания от ответника резултат, тъй като това обстоятелство няма
доказателствено значение по отношение на самия транспорт. В този смисъл са
както чл.
5, ал. 1, така и чл. 6 от
Конвенцията относно съдържанието на товарителницата, от които се
установява, че за нейната редовност достатъчно е само посочването на името и
адреса на получателя, мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото
за доставянето й. Затова не е случайна стриктната процесуална доказателствена
норма на чл.
45 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 9, §.1 от Конвенцията
товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора
и получаването на стоката от превозвача. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС
регламентира ВОД и това е доставка на стока от лице от територията на страната
до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Алинея 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС относно документите,
с които се доказва ВОД. Уредбата относно документирането на ВОД е в чл. 45
ППЗДДС, съгласно т. 2, б. "а" от който законодателят е предвидил
алтернативно или транспортен документ, или писмено потвърждение от получателя
на стоката, че е достигнала до него. В процесния случай е представен
транспортен документ и това е ЧМР-товарителница. Последната е подписана от
изпращача - доставчика, който е ревизираното дружество и доказано от
превозвача. Полагането на подпис и печат от получателя не е задължително
съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR), и не лишава частния документ от
доказателствена сила, когато са изпълнени всички останали изисквания на
конвенцията, а те са: товарителницата да е изготвена в три оригинални
екземпляра и да е подписана от изпращача и от превозвача, тези изисквания са
изпълнени в настоящия случай. В този смисъл може да се направи позоваване на
делото "Teleos", С-409/2004 г. на СЕС.
Нещо повече, според чл. 45, т. 2, б.
"а" ППЗДДС изискването да се представи транспортен документ е
алтернативно на писменото потвърждение за получаване на стоките. В чл. 9 от
Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че
товарителницата, до доказване на противното (което в случая не е доказано от ДОДОП
Велико Търново), удостоверява условията на договора и получаването на стоката,
а нередовността на товарителницата, на основание чл. 4 от същата конвенция, не
засяга нито съществуването, нито действието на договора за превоз. Непопълването
на отделни клетки, което в случая е ирелевантно при преценката на относимите
към правния спор факти, не води до загуба на доказателствената сила на
товарителницата, както твърди касаторът. В тази насока е практиката на ВАС
/решение № 5695 отТ 20.04.2012 г. по адм. д. №9085/2011 г., І отд. на ВАС, №
14911/15.11.2011г. по адм. дело № 2496/2011г. на ВАС, първо отд., Решение №
15062/17.11.2011г., по адм. дело № 1445/2011г. на ВАС, осмо отд., и др./.
Разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС
категорично посочва документите, които трябва да са налице, за да се приеме, че
е налице ВОД и не изисква допълнителни доказателства за транспортиране на
стоката, включително пътни, фактури за покупка на гориво и други доказателства
за извършени разходи във връзка с фактурираната транспортна услуга.
Без значение в този смисъл е, че за периода от 01.03.2019 г. до 15.04.2019 г. в
дневника за покупки на „СД ЕКСПРЕС" ЕООД няма отразени покупки, в т.ч. и
на горива. Данните
за извършена проверка в ИС на Агенция „Митници" зарегистрираните
преминавания (вход и изход) на гранично- пропускателните пунктове на Република
България на МПС марка Пежо Боксер с регистрационен номер *** в периода 01.04.2019
г. - 30.04.2019 г., относно липса на регистрирано преминаване на
гранично-пропускателните пунктове на Република България на въпросното МПС, в
т.ч. и на ГКПП Капитан Петко войвода се опровергават от представеното копие на
Протокол № 260301190369_1 от 15.04.2019 г. за извършена проверка от органи на
НАП на стоки с висок фискален риск.
Видно от писмо на НАП вх. №
2766/03.08.2020г. /л. 90-91 от делото/ в информационната система на ГД
„Фискален контрол“ /ГДФК/ има данни за извършена проверка на процесното МПС с
рег. № ***, превозващо стоки с висок фискален риск. Установените факти и обстоятелства
са обективирани в протокол № 260301190369/15.04.2019 г. В същия е посочен вида
на стоката 0 кафе 2430 кг., превозвана с него, след извършен визуален оглед на
стоката и проверка на представените от водача документи, придружаващи стоката.
Съставеният протокол съдържа данни за изпращач, превозвач и получателя. Към
него са приложени заверени копия на международна товарителница и фактура. В
момента на извършване на проверката на ГКПП не е извършвана проверка за
валидност на VAT
номер на получателя, тъй
като не винаги публичният сайт за валидация бил активен. В хода на проверката
не се установени нарушения във връзка с осъществения фискален контрол.
Проверката е извършена на гишето на граничния контрол и документите са върнати
на водача при приключване на проверката, след граничния контрол и след
съставяне на протокол от органите по приходите. Както е посочено в самото
писмо, в случай на връщане на процесното МПС на територията на Република
България, органите по приходите от Главна дирекция „Фискален контрол“ следва да
извършат допълнителни действия, които да са обективирани в протокол за
извършена проверка, а няма такъв. Няма данни посоченото МПС да се е върнало на
територията на РБ през ГКПП Капитан Петко Войвода. В случай, че МПС след
приключване на граничния контрол и проверка от органите на ГДФК, по някаква причина
се върне без да влиза на територията на Република Гърция, е трябвало да бъде
извършена повторна проверка от органите на ГДФК, за която да се състави
протокол, какъвто няма и няма твърдение да има. Информацията от ГДФК напълно
опровергава тезата на органа по приходите, че стоката, предмет на фактурираната
ВОД реално не напуска пределите на България. От
жалбоподателя се доказа прехвърляне правото на разпореждане, изпращането и
транспортирането на стоки от територията на България до територията на Гърция,
като от анализа на документите, не може да се направи извод, че същият е
действал недобросъвестно.
Настоящият
състав намира, че данните съдържащи се в отговора от
приходната администрация на Република Гърция с № VAT_BG_03 0820_EL_291G_2019_201907719_AF_RI_R не опровергават извода за наличие на
вътреобщностна доставка. Несъмнено, тези формуляри за обмен на информация по
линия на административното сътрудничество в областта на ДДС представляват официални
документи, като в тази насока е основателен довода на процесуалния представител
на ДОДОП материалната му доказателствена сила. Формулярът се съставя от
държавен орган в кръга на предоставените му правомощия, но данните, събрани при
извършените проверки и разследване по чл. 5 от Регламента, следва да бъдат
преценени наред с останалите доказателства по делото и във връзка с нормативно
предвидените изисквания за доказване. В отговора, наред с коментираните по-горе
данни е посочено, че дружеството DAKIS PRODUCTS CORPORATION M.I.K.E е
представило VIES декларация
с просрочена дата относно сделката със сумата, посочена по въпросната доставка
от „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД в размер на 33217,08 евро. Фактът, че гръцката фирма не е
намерена на адреса, не налага извода за форма на данъчна измама в която именно
ДЗЛ е участвало или провокирало, тъй като основният факт, който е от значение
за доставките на стоки е тяхното получаване от контрагента.
Във формуляра не е посочено, че
предпоставките на разпоредбата на цитирания регламент са установени (доказани)
от отговарящата администрация. Гръцките власти не са отрекли съществуването на
оператора в сградата на гръцката компания, нито са отрекли обстоятелството, че
е регистриран за целите на данъка там, както и обстоятелството, че е
представило VIES
декларация относно сделката със сумата посочена по въпросната доставка в размер
на 33217.08евро. във връзка с процесната фактура. Без значение е последващото
дерегистриране в базата данни от 29.05.2019г. на гръцкия търговец, тъй като към
момента на ВОД, няма спор, че получателят на стоките е бил с валиден данъчен
номер. В този смисъл Решение № 15533/06.12.12г. по адм. дело № 5583/2012г. по
описа на Върховния административен съд.
Относно оплакванията разминавания в
пътни листи и, че няма данни за заплатени винетни такси, същите са
неоснователни, тъй като чл. 45, т. 2 ППЗДДС категорично посочва документите,
които трябва да са налице, за да се приеме, че е налице ВОД. Изложените доводи
в обжалвания РА и потвърждаващото го решение, относно липсата на пътни листи, а
на още по-малко основание - евентуалното разминаване в съдържанието им или
евентуалната липса на възмездност на доставките, поради липса на данни за навременно
разплащане между страните, или относно материалната и техническа обезпеченост
на превозвача, са ирелевантни като материално-правни предпоставки за наличие
или липса на ВОД.
Във връзка с аргумента, че не са
представени доказателства за плащане по процесната фактура № 111/12.04.2019 г.,
въпреки че такива са били изискани изрично по съответния процесуален ред и няма
доказателства да са предприети действия от страна на жалбоподателя, да
реализира правото си да получи плащане от чуждестранния си контрагент, в т.ч. и
по посочения във фактурата начин - плащане по банков път от сметка на DAKIS PRODUCTS CORPORATION
M.I.K.E. следва
да се посочи, че в ЗДДС няма изискване за заплащане на доставката, което да е
предпоставка за признаването и като облагаема или като вътрешнообщностна - арг.
от чл.
6 и чл.
7 от ЗДДС. Незаплащането на една доставка не я дисквалифицира като
вътрешнообщностна, след като законът не поставя такова изискване при
дефинирането и. Посоченото впрочем следва и от текста на чл.
138, §1 от Директива 2006/112 /ЕС на Съвета относно Общата система на ДДС,
който гласи, че страните-членки ще освобождават доставката на стоки,
експедирани или транспортирани към дестинация извън тяхната съответна
територия, но в рамките на Общността, от или за сметка на продавача или на
лицето, придобиващо стоките, за друго облагаемо лице, или за необлагаемо
юридическо лице, действащо като такова в страна-членка, различна от тази от
която започва транспортът или експедицията.
В контекста на фактите по
настоящото дело и на доказателствата, които ги установяват, не може да се
приеме, че ДЗЛ е имало намерение да участва в данъчна измама, декларирайки ВОД,
подлежащ на освобождаване според Директивата, респ. облаган с нулева ставка
според ЗДДС. Доставчикът е взел необходимите мерки, за да се убеди, че той не е
участник в данъчна измама, а и следва да се посочи, че участието му в такава
измама или намерението му да извърши такава измама не се установява с
убедителни доказателства, при тежест за това, лежаща върху ответника. Следва да
се посочи, че именно съобразно събраните по делото доказателства не може да се
приеме, че е налице хипотеза, като тази в главното производство по дело С -
285/09 на СЕС (голям състав), тъй като ДЗЛ не е укрило действителният
придобиващ оператор, нито на практика е доставило стоките на други лица, които
са били прикрити от него или с негово знание чрез посочването на този именно
оператор.
Доводът, че фактурата
не отговаря на изискването за форма по чл. 114
от ЗДДС и поради това не следва доставката да попадне в режим на
освобождаване (прилагане на нулева ставка по ЗДДС) според настоящата инстанция
е несъстоятелен. Константната практика на СЕС в това отношение е, че външните
нередовности на фактурите не могат да бъдат основание за прилагането на
освобождаванията и/или на приспаданията, когато са изпълнени изискванията по
същество (вж. например дело С - 146/05, дело С-438/09, дело С - 368/09,
съединени дела С - 95/07 и С - 96/07, в които се набляга на принципа на
оправданите очаквания, на неутралността и на пропорциналността). В конкретният
случай от съдържанието на процесната фактура и инвойс недвусмислено се
установява, че става въпрос за продажба на стоки на контрагент, установен в
държава - членка на ЕС, като от тази информация се извлича съществото на
стопанската операция в необходимия за целите на прилагането на ЗДДС и Директива 112/2006
обем.
Както се посочи по-горе,
не са налице данни и индиции доставчикът да е участвал в данъчна измама, поради
което не следва да бъде санкциониран с начисляване на ДДС по процесните
доставки. Съгласно практиката на СЕО по сходни казуси, вкл. и по дадените
отговори на преюдициално запитване с решение от 27.09.2007 г. по дело
С-409/2004 г. на СЕО, при упражняване на правомощията, предоставени им от
директивите на Общността, държавите-членки трябва да спазват общите принципи на
правото, които са част от правния ред на Общността, включващи и принципите на
правна сигурност и пропорционалност. Приетите от държавите-членки мерки, въз
основа на чл. 21 (3) от Шестата директива не трябва да надхвърлят необходимото
за тази цел. Тези мерки не могат и не бива да бъдат използвани по начин,
нарушаващ правото на приспадане на ДДС и неговата неутралност, което е основен
принцип на общата система на ДДС, установени в съответното законодателство на
Общността.
Настоящата инстанция намира, че българският доставчик е изпълнил
изискванията на чл.
45 от ППЗДДС, както са поставени от тази процесуална норма, като при съставянето
на данъчния си документ е действал добросъвестно и не е целял участие в данъчна
измама, доколкото е взел възможните и разумните мерки, за да се увери, че
осъществената от него ВОД не го довежда до участие в такава измама. В
конкретния случай на плоскостта на изискванията по чл.
45, т. 1 от ППЗДДС и с оглед на събраните по делото доказателства не може
да се счете, че доставчикът е декларирал ВОД по фактура, издадена от лице, регистрирано
за целите на ДДС в друга държава-членка и удостоверяващо писмено и с
транспортен документ получаването на стоките на територията на друга
държава-членка, с оглед на участието му в данъчна измама.
Предвид изложеното съдът
намира, че РА следва да се отмени, т.к. по делото са събрани достатъчно
доказателства установяващи осъществен транспорт - фактическо преминаване на
стоката от територията на РБ до територията на друга страна членка на ЕС-РГърция.
В този смисъл неправилен е крайният извод на органите по
приходите, че не е доказано реалното извършване на вътреобщностна доставка, при
което не е налице и условието за прилагане на нулева ставка на данъка по чл.
53, ал. 1 от ЗДДС, и за изписаното количество стока се дължи 20% ДДС на общо
основание и на основание чл. 86, във връзка с чл. 66, ал. 1, чл. 67, ал. 1 и
чл. 26 от ЗДДС, и е начислен ДДС общо в размер на 12993.96 лв. по фактурираната
ВОД.
При този изход на делото е основателно искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски. Дължимите съгласно чл. 161, ал. 1, от ДОПК разноски
възлизат на 1050лв., от които 960лв. адвокатско възнаграждение, заплатено в
брой на 27.02.2020г. съгласно договор за правна защита и съдействие ********** от
27.02.2020г. /л. 101 от делото/, държавна такса в размер на 50лв. и 40лв.
заплатен депозит за свидетел.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161
от ДОПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на “КЕРЕКА ТРЕЙД“ ЕООД, гр. Велико Търново, бул. „България“
№ 70, вх. Б, ет. 6, ап. 17, представлявано от ***С.Р.С., чрез ***Й.М.П. от ВТАК,
Ревизионен акт № Р-04000419003281-091-001/16.10.2019г. на ТД на НАП Велико
Търново, потвърден с Решение № 4/06.01.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП”
Велико Търново, с който по ЗДДС за данъчен период м. 04/2019г. е начислен ДДС в размер
на 12 993.96лв. и лихви върху допълнителните задължения по ЗДДС в размер
на 91.85 лв.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ
на НАП да заплати на “КЕРЕКА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Велико Търново, бул. „България“ № 70, вх. Б, ет. 6,
ап. 17, представлявано от ***С.Р.С., разноски по делото в размер на 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.