Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Провадия, първи състав в открито заседание на
седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
При секретаря М. М. като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 314 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.А.Д., ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 19-0324-000267/05.06.2019 г. на Началника на група
ОД МВР – Варна, РУ-Провадия, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна е изразила становище за отхвърляне на
жалбата.
Провадийският районен съд след като прецени събраните по
реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК доказателства приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седем дневен срок.
Жалбоподателят Д.А.Д. е
правоспособен водач на МПС. Наказателното постановление е издадено затова, че
на 12.04.2019г. около 22,10 часа в Община Ветрино на автомагистрала А-2, около
км 385+250, посока гр.Варна въззивника управлявал лек автомобил „Ауди“ с рег.№****,
собственост на „Б.“ ЕООД, Булстат №********* от гр.Варна, като поради движение
с несъобразена скорост спрямо пътните условия /мокра настилка/, загубил контрол
над автомобила, поднесъл се и се блъснал в предпазната мантинела в ляво по
посока на движението, като настъпило ПТП с материални щети.
В резултат на констатираното нарушение на въззивника е
съставен акт за установяване на административно нарушение с бланков № 002412 от
12.04.2019 г. Същият бил връчен на въззивника, която заявил, че има възражения.
Такива не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт на 05.06.2019 г. е издадено
обжалваното наказателно постановление с 19-0324-000267/05.06.2019 г. на Началника на
група ОД МВР – Варна, РУ-Провадия, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Описаната фактическа обстановка се доказва от всички
събрани по делото доказателства – гласни и писмени, които обсъдени поотделно и
в съвкупност не си противоречат и съдът им дава вяра и ги кредитира.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – Началник група РУ Провадия при ОД
на МВР-Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на Вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице,
съгласно същата заповед.
Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП
са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на
атакуваното НП по отношение на вменено на жалбоподателя нарушение. В АУАН и
издаденото въз основа на него НП не са посочени всички реквизити, изискуеми от
разпоредбите на чл. 42 и 57 от ЗАНН по отношение на нарушението.
Според съда, касае се за непълнота в описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Твърде общо е посочено, че нарушението
се е изразило в управление на МПС с несъобразена скорост, без обаче да се сочи
конкретно, с кои фактори на пътната обстановка не е съобразена тази скорост.
Последното е от изключително значение за реализиране правото на защита на
жалбоподателя, още повече, че разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП визира няколко
обстоятелства, с които следва да е съобразена скоростта на движение на
автомобила. В АУАН такова посочване, с кое точно обстоятелство от изброените
в чл. 20, ал.2 от ЗДвП, не се е съобразил
жалбоподателя липсва. Последното процесуално нарушение е пренесено и в НП, като
от обстоятелствената му част не става ясно, с какво точно не се е съобразил при
избора на скоростта на движение жалбоподателя, което както вече бе отбелязано е
съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на НП на самостоятелно
основание.
Въпреки наличието на формални основания съдът изложи
съжденията си по съществото на спора. От проведеното в съдебното производство
доказване, посредством разпита на свидетеля по акта, административнонаказващия
орган върху когото лежи и доказателствената тежест в процеса, не съумя по
категоричен и несъмнен начин да докаже извършването на административно
нарушение от жалбоподателя.
Не може да се направи несъмнен и без да е лишен от
доказателствена основа извод, че единствено несъобразената скорост е причина за
настъпилото ПТП. Законосъобразното налагане на административно наказание за
неизпълнение на установеното в цитираната за нарушена разпоредба на чл.20 ал.2
от ЗДвП, задължение е обусловено в конкретния случай от доказването на факта,
че нарушителят в качеството му на водач на ППС при избиране на скоростта на
движението не се е съобразил с релефа на местността и състоянието на пътя.
Изискването за съобразяване на скоростта има за цел да обезпечи възможността на
водача да спре пред всяко предвидимо
препятствие, т. е. следва да е налице възможност за субекта на
задължението да управлява ППС със скорост, която му позволява да спре пред
всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната пътно-транспортна
обстановка.
Поради изложеното, съдът намира, че издаденото НП е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 179,
ал. 2, предл. 1 от ЗДвП („Който поради движение със несъобразена скорост ...
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление“) за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
(„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“), изразяващо се в това, че не е съобразил скоростта си
на движение с пътните условия, характера и интензивността на движение, губи
контрол на автомобила, поднася се и се блъска в предпазна мантинела,
реализирайки ПТП (пътнотранспортно произшествие) с материални щети по
автомобила.
Според състава на съда е допуснато нарушение на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Видно от обстоятелствените части на АУАН и НП при
описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, липсва каквато
и да е конкретизация на това в какво точно се е изразила „несъобразената
скорост“ на жалбоподателя.
Според състава на съда не се доказва по несъмнен начин
причината жалбоподателя да изгуби контрол над автомобила – дали това се е
дължало на несъобразена скорост или поради причини, които не могат да се вменят
във вина на въззовника, каквито данни се изложиха по делото.
Несъобразената скорост следва да бъде обективно доказана
и не може да се определя субективно единствено съобразно настъпилото ПТП. В
процесния случай наказващият орган не е установил по безспорен и несъмнен
начин, с допустимите средства и способи за доказване, че водачът се е движил с
несъобразена с конкретните условия скорост и именно в резултат на това негово
виновно поведение е настъпило и ПТП.
Наказващият орган е следвало конкретно да опише
обстоятелствата, при които нарушението е извършено и да изпълни по този начин
задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Предвид обсъдени по-горе нарушения на процесуалния закон
представляващи ограничаване на правото на защита на жалбоподателя водят до
неотстраним порок, поради и което настоящата съдебна инстанция счита, че следва
да се отмени атакуваното НП.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Наказателно
постановление № 19-0324-000267/05.06.2019 г. на Началника на група ОД МВР –
Варна, РУ-Провадия, с което на Д.А.Д., ЕГН ********** за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено с
мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:_________________