Р Е Ш Е Н И Е
№110
гр. Велико Търново,10.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година в състав
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
Илиан Благоев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10079 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът РДНСК – Велико Търново, чрез представителя си, е обжалвал
решение №68 от 15.02.2021 година, постановено по АНД №1535 по описа на ВТРС за
2020 година като неправилно. Касаторът поддържа, че са налице касационните
основания за неправилност на решението по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, т.е.
решението е постановено в нарушение на закона и
при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Касаторът
счита за неправилен извода на съда досежно характеристиката на ВОБД /временната
организация и безопасност на движението/ и досежно правното му значение.
Неправилно в този контекст според касаторът съдът приема, че проекта за ВОБД не
е част от инвестиционното проектиране, тъй като правният му режим попада под
действието на Наредба №3/16.08.2020 година за временната организация и
безопасността на движението при извършването на СМР, съответно неправилно съдът
приема и, че този проект не попада в дефиницията на §3, т.1 от ДР на Наредба
№4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. В това
отношение инвокира, че според обяснителна записка за обект „Автомобилен подход
към УПИ..“ е видно предвиждането на изграждането на автомобилен подход към
временен паркинг в урегулиран поземлен имот, като СМР следва да се извършат н
имота на възложителя, като се засегне част от тротоар, съответно не е
предвидено тези работи да се извършат в обхвата на съществуваща улица. С оглед
очевидното според касатора инвестиционно намерение на възложителя за изграждане
на паркинг в собствения му имот и разпоредбата на чл.1, ал.1 от Наредба
№3/16.08.2010 година, то липсва основание да се приеме, че ВОБД следва да се
разглежда като проект по реда на тази Наредба. Необосновано е според касатора и
съждението на съда досежно неприложимостта на §1, т.3 от ДР на Наредба №4/21.05.2001
г. Според касатора, обратно на това съждение, разпоредбата на чл.76, ал.2 от тази
Наредба изисква проектът за ВОБД да е неразделна част от инвестиционното
проектиране с оглед прилагането на процедурите по оценка на съответствието,
съгласуването и одобряването на СМР, за което се изисква такова инвестиционно
проектиране. Съответно, липсата на съгласуване с НИНКН – в случаите по чл.143,
ал.1, т.5 от ЗУТ, какъвто е и процесният – води до извършване на претендираното
от касатора нарушение по чл.232а от ЗУТ. Касаторът моли за отмяна на решението
и постановяване на ново, с което да се потвърди издаденото наказателно
постановление.
Ответникът по касация – главният архитект на Община Велико Търново не е
взел становище по жалбата в открито заседание, като в кратко писмено становище
по делото отрича основателността и.
Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателно
постановление №ВТ – 9-9/14.08.2020 година на началника на РДНСК – Велико
Търново, с което на основание чл.232а от ЗУТ ответника по касация като главен
архитект на Община Велико Търново е глобен с глоба от 1000 лв.
За да постанови този правен резултат съдът е приел, че поведението на
ответника по касация е несъставомерно, тъй като не е нарушена разпоредбата на
чл.143, ал.1, т.5 от ЗУТ. Съдът е аргументирал, че законът /ЗУТ/ изисква
одобряването на инвестиционното проектиране се извършва при условията и реда на
ЗКН, но в случая не е налице инвестиционно проектиране. Прието е от състава на
съда, че в процесният случай става въпрос за одобряване на проект за ВОБД по
реда на Наредба №3 от 16.08.2010 година за временната организация и
безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по
пътищата и улиците, а не на инвестиционен проект по смисъла на §3, т.1 от ДР на Наредба №4/21.05.2001 г. Съдът е приел, че дефиницията на инвестиционен
проект, която липсва в ЗУТ, следва да се изведе именно от тази разпоредба на
посочения подзаконов нормативен акт.
Що се касае до фактите, то същите са били безспорни и пред районният
съд, като не се спори досежно правилното им установяване от съда понастоящем.
От приложения по делото констативен протокол /лист 37 от
първоинстанционното дело/ се установява, че в периода 11.3 -13.4.2020 година
регионален инспектор в СЦРП в ГД „ИОКН“ е извършил проверка по документи и на
място в имот с идентификатор 10447.518.153, представляващ УПИ III-2136 в кв.325 по ПУП на Велико Търново с оглед на писмо на директора на РИМ във Велико Търново. От
огледа на място на имота – собственост на лицето Илина Маринова – е
констатирано, че за него има издадена заповед на кмета на общината за временна
организация на движението във връзка със строеж на подход към временен паркинг
В УПИ III -2136, която е със срок на действие до 31.07.2020 година. Констатирано е
всъщност и, че в изкопа на улица „Й. Инджето“ №8 са намерени човешки кости,
керамика и медна монета. Имотът граничи с тази улица, не е ограден, разположен
е на западната регулационна линия на улицата в вход от изход директно от
улицата, като достъпът до него е безпрепятствен. Почти в цялата площ на имота
теренът е изкопан на дълбочина от 2,50 - 3 метра с машина и представлява изкоп
с отвесни стени и подравнено дъно, като по стените на изкопа има следи от
багер. В западната част на северния и южния профил на изкопа са констатирани 5
човешки скелета, като единият е покрит с каменни плочи, като са намерени
бедрени кости, част от челюст, части от ребра и прешлени. На дъното са
констатирани фрагменти от битова керамика от 13 -14 век, като допълнително е
намерена медна монета, предадена в РИМ. Всъщност констатирано е унищожаване на
гробове от средновековен некропол от Второто българско царство. Собственикът е
твърдял, че има издадено разрешение за строеж, проект и договор с изпълнител,
които така и не са представени. В протокола е посочено и, че въпросният имот
попада в границите на групова недвижима културна ценност с наименование
„Историческо селище Велико Търново“ – паметник на урбанизма и културния пейзаж
с категория „национално значение“ , утвърдено с протокол на министъра на
културата. От представената заповед №РД 22-136 от 24.1.2020 година на кмета на
община Велико Търново се установява, че на основание чл.81, ал.1 от Наредба №3
на МРРБ и във връзка с извършване на строителството на обект „Автомобилен
подход към УПИ III – 2136 в кв.325, улица Йордан Инджето №8 гр. Велико
Търново е наредено въвеждането на временна организация на движението, като движението
по улицата следва да се осъществява двупосочно в стеснен пътен участък, като
скоростта на движение се ограничава, а пешеходното движение ще се
пренасочва. Временният режим става след
изпълнението на съгласувания проект на ВОБД. Определени са лица, които да
отговарят за въвеждането на ВОБД, както и срока на временната организация – до
31.07.2020 година. От обяснителната записка, представена пред наказващият орган
и пред съда се установява, че същата касае обект „Автомобилен подход към УПИ III – 2136, кв. 325“, част ВОБД, като е
посочено, че става въпрос за фаза технически проект. Видно от
съдържанието му е, че предвиждането е за изграждане на автомобилен подход за
временен паркинг с определени параметри в посоченото УПИ, като той ще се оформи
с паркинг тела и монтаж на видими бетонови бордюри. Целта н ВОБД е да се сигнализират
участъците със строителни дейности със знаци, с които да се информират
участниците в движението по пътищата за изменените пътни условия, като се
осигури безопасността им. Посочено е, че се предвиждат СМР в обхвата на
съществуващият тротоар и имота на възложителя. Изрично е посочено, че работният
проект ще се въведе по реда на чл.81 от Наредба №3. Предвидено е веднага след
приключване на строителните работи прибиране на пътните знаци и възстановяване
на движението. Към обяснителната записка
е приложен чертеж, схематично посочваща предвижданията и на строителните работи
и на организацията, обезпечаваща безопасността на движението по конкретната
улица, както и ситуационен чертеж.
Според обстоятелствената част от постановлението, чрез одобряването на
посочения технически проект за обекта „Автомобилен подход към УПИ III – 2136, кв. 325, ул.Йордан Инджето“ №8“, част временна организация и
безопасност на движението, ответникът по касация е нарушил разпоредбата на
чл.143, ал.1, т.5 от ЗУТ, тъй като липсва съгласувателно становище на НИНКН.
Освен това, според наказателното постановление, приложим е съставът на
чл.232а от ЗУТ.
При така формулираното в НП, касационната инстанция намира оспореното
решене за правилно като резултат.
На първо място следва да се отбележи, че с оглед препращането в
постановлението към нарушаването на нормата на чл.143, ал.1, т.5 от ЗУТ,
приложимост намира принципа, заложен в кодифициращата разпоредба на чл.3, ал.2
от ЗАНН, тъй като видно от §41 от ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за
устройство на територията /ДВ, бр.16 от 2021 г./, разпоредбата на чл.143 от ЗУТ
понастоящем е отменена в цялост. С оглед на по-благоприятния за дееца закон
следва да се приеме, че наказателното постановление е незаконосъобразно.
Извън горното и независимо от него, трябва да бъде отбелязано, че в
обстоятелствената част на процесното пред съда постановление - за разлика от
обстоятелствената част на АУАН №ВТ-9/21.07.2020 г., е прието, че освен
одобряването от ответника по касация на проект за ВОБД към инвестиционен проект
без съгласуване по реда на ЗКН с НИНКН, е налице и намеса в защитена територия,
която е част от архитектурно строителна – зона – паметник на урбанизма и
културния пейзаж с категория „национално значение“ без засдължителното становище
по чл.84 от ЗКН, при изкопните работи са унищожени неизвестен брой гробове от
средновековен некропол на столично Търново. Според АНО последното обстоятелство
води до неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
При така описаните в НП обстоятелства не става ясно кой от двата
състава на разпоредбата на чл.232а от ЗУТ е приложим и кой именно състав е
приложил всъщност наказващият орган. Първият състав съдържа признаци на
формално нарушение, а вторият състав – на резултатно такова. Това не става ясно
и с оглед на размера на наложената санкция, доколкото последната се вписва в
санкционните последици и на двата състава. Посоченото е достатъчно да обоснове
незаконосъобразност на постановлението, доколкото липсата на
индивидуализирането на приложимия към фактите административно-наказателен
състав винаги води до неправилно приложен закон.
Следва обжалваното решение да се остави в сила.
Разноски не ответника за касационното производство не се следват, тъй
като такива не са претендирани.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА №68 от 15.02.2021 година,
постановено по АНД №1535/2020 година по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.