РЕШЕНИЕ
№ 1124
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501001 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „Обединена Българска Банка“ АД – гр.
*****, ЕИК *****; против решение № 260103/28,01,2022 г., постановено по гр. д. №
9373/2020 г. на РС Пловдив, 19 гр. състав. Жалбоподателят счита решението за
незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон и иска
същото да бъде отменено и вместо това да предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът Е. Т. З. с ЕГН **********; изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното
решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следователно е процесуално
допустима. При извършена служебна проверка, съгласно чл. 269 от ГПК, въззивната
инстанция приема, че решението е валидно и допустимо, при постановяването му не
са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. По отношение
останалите въпроси проверката е ограничена от посоченото във въззивната жалба.
1
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 от ГПК
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД. Предявени от „Обединена Българска Банка“ АД – гр. *****, ЕИК *****; против Е.
Т. З. с ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за
които е издадена заповед № 4003/22,04,2014 г. по ч. гр. д. № 6248/2014 г. на РС
Пловдив, дължими въз основа на сключен между страните Договор за потребителски
кредит от 23,11,2020 г., както следва: сумата от 12005 лв. – главница; сумата от 515,79
лв. – договорна лихва за периода от 18,12,2012 г. до 14,04,2014 г.; сумата от 1317,47 лв.
– наказателна лихва за периода от 18,12,2014 г. до 14,04,2014 г., както и да присъди
деловодните разноски, сторени от ищеца за заповедното и за исковото производство.
Ответникът оспорва дължимостта на претендираните суми. Поддържа, че не
е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита; представеното
извлечение от сметки е „нередовно и не отразява действителната информация“.
Предявява и възражения за недействителност на процесния договор на основание
нарушения по чл. 11 ал. 1 т. 10 и 11, и чл. 5 от ЗПК.
С обжалваното решение РС е приел от фактическа страна, че между страните
е валидно сключен процесният договор за кредит и заемната сума е предоставена на
ответника. Не е обсъденил предявените от ответника възражения за недействителност,
не е извършил и служебно дължимата в тази насока проверка. Приел е, че е налице
неизпълнение задълженията на ответника, но претендираната от ищеца предсрочна
изискуемост не е настъпила към датата на предявяване на заявлението, тъй като към
този момент на длъжника не е връчено уведомление от кредитора за упражняване
правото му да преобразува кредита в предсрочно изискуем. Поради това
първостепенният съд е отхвърлил исковете като неоснователни.
Пред настоящата инстанция не се спори, че страните са сключили процесния
договор и в изпълнение на същия ответникът е получил от ищеца кредит в размер на
120005 лв. Процесният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Ответникът е предявил като основания за
нищожност твърдения за нарушения на чл. 5, чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 11 от ЗПК. По тези
оплаквания съдът приема следното:
Основателно е оплакването за нарушение изискването на чл. 5 ал. 1 от ЗПК
за своевременно предоставяне на информация на потребителя, даваща възможност за
сравняване на предлаганите от кредитора условия и вземане на информирано решение
2
за сключване на договора за потребителски кредит. При тежест върху ищеца, по делото
не се представят доказателства, нито в договора се съдържат изявления, от които да се
установява изпълнение на това задължение.
Неоснователно е оплакването за неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за посочване размер на ГПР и размер на общата дължима от потребителя сума.
В конкретният случай това изискване е спазено, доколкото в чл. 5 от договора тези
размери са посочени – 8,3 % ГПР и 16920,36 лв. – обща дължима от потребителя сума.
Наред с това е посочено при какви допускания е формиран ГПР, както и какви видове
такси и комисионни дължи кредитополучателят, поради което и изискването на чл. 11
т. 10 от ЗПК е спазено.
Основателно е оплакването на ищеца за неспазване изискванията на чл. 11,
ал. 1, 11 от ЗПК. Тази разпоредба изисква договорът да съдържа информация относно
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Клаузата на чл. 10 от договора съдържа информация относно
броя на вноските (84) и размера им (186,78 лв.), както и за периодичността и датите на
плащане, към погасителната вноска е прибавена и съответна част (в размер на 14,65 лв.
месечно) от дължимите застрахователни премии по застраховка „живот“, с което
общият размер на месечната погасителна вноска е определен на 201,43 лв. Липсва
обаче информация относно това каква част от главницата, лихвата и съответната част
от годишната такса се погасява с всяка от вноските. Предвидено е (чл. 10), че всяка
месечна анюитетна вноска включва главница, лихва и съответната част от годишната
такса за управление и обслужване. Тази такса е определена (чл. 6 ал. 1 т. 4 от договора)
в размер на 0,5 % върху остатъка на главницата, като се предвижда таксата да се
събира ежемесечно след усвояване на кредита. При това положение на длъжника е
следвало да се предостави и информация относно последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, като ясно се посочи с
всяка погасителна вноска каква част от главницата, лихвата и съответната годишна
такса се погасява. Такова посочване в договора липсва, липсват и доказателства на
длъжника да е предоставен погасителен план, отговарящ на тези изисквания.
Следователно процесният договор не отговаря на изискването на чл. 11 ал. 1
т. 11 от ЗПК и поради това, на основание чл. 22 ЗПК, същият е недействителен. При
това положение исковете следва да се приемат за неоснователни и да се отхвърлят.
Макар и по други съображения, РС е достигнал до същия краен извод, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско
3
възнаграждение, които се констатираха в размер на 350 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260103/28,01,2022 г., постановено по гр. д. №
9373/2020 г. на РС Пловдив, 19 гр. състав.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД – гр. *****, ЕИК ***** да
заплати на „Е. Т. З. с ЕГН **********; сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4