Определение по дело №501/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Постъпила е жалба от „М- С И.” О. гр. Кърджали, представлявано от управителя Г З Пот гр. Кърджали по изп. д. № 960/2013 г. по описа на ЧСИ Р С с рег. № 812 с район на действие Окръжен съд Кърджали. С жалбата се атакува постановление за възлагане на недвижим имот, представляващ апартамент № 6А, с идентификатор 40909.112.129.1.8, находящ се в гр. Кърджали, кв. „В. ул. „Ангел Кънчев” № 1 . 3, със застроена площ 68.67 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № 6А със светла площ 2.47 кв. м., ведно с припадащите се 1.46 кв. м. от стопанска площ в подземния етаж, както и 2.026 % ид. части от общите части на сградата в размер на 8.70 кв. м. и 1.791 ид. ч. от правото на строеж, на Г Р Ю за сумата в размер на 29011 лв. Твърди се в жалбата, че на 12.01.2015 г. в сградата на Районен съд- Кърджали била извършена публична продан на недвижимия имот. За извършване на продажбата, ЧСИ по реда на чл. 485 във връзка с чл. 468 от ГПК назначил вещо лице, което в заключението си определило пазарната цена на имота в размер на 33200 лв., в която не било включено ДДС по смисъла на параграф 1 т. 8 от допълнителните разпоредби на ДОПК. ЧСИ обявил публичната п­одан върху процесният имот при начална цена в размер на 24900 лв., равняваща се на 75 % от пазарната оценка на имота. При наддаването се получило наддавателно предложение за сумата 29011 лв. от Гюлезар Расим Юмер, дал най- високата цена и обявен за купувач на имота. След внасяне по сметка на ЧСИ на сумата в размер на 29011 лв., ЧСИ изготвил удостоверение, в което определил данъчната основа на принудителната сделка на 24175.83 лв. и върху нея изчислил ДДС в размер на 4835.17 лв. По този начин приложил незаконосъобразно разпоредбата на чл. 131 ал. 2 във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗДДС. Жалбодателят счита постановлението за възлагане на имота за незаконосъобразно, тъй като ЧСИ следвало да посочи, че възлага имота на цената 29011 лв. без включен в нея ДДС. ЧСИ неправилно приложил разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ЗДДС, вместо да приложи тази на чл. 45 ал. 5 т. 2. В тази връзка са изложени подробни съображения. Посочва се, че дефиницията на понятието „пазарна цена” била дадена в параграф 1 т. 16 от ДР на ЗДДС, която препращала към параграф 1 т. 8 от ДР на ДОПК, където било определено, че „пазарна цена” е сумата без ДДС. Методите за определянето на пазарни цени били определени в т. 10 от параграф 1 на ДР на ДОПК. Жалбодателят счита, че при издаването на постановлението за възлагане на процесният имот на Гюлезар Расим Юмер за сумата 29011 лв., ЧСИ следвало да отбележи, че сумата е без включен ДДС и да начисли допълнително такъв като издаде удостоверение и определи данъчна основа 29011 лв. Моли за решение в посочения смисъл.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 от ГПК, в които поддържа, че жалбата е недопустима. Изложени са съображения и за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, при извършената проверка по повод и във връзка с подадената жалба, констатира следното:

Изпълнително дело № 960/2013 г. по описа на ЧСИ Р С с рег. № 812 и район на действие Окръжен съд- Кърджали, е образувано по молба на А. Д. Г. като пълномощник на С. К. Х. от гр. Кърджали и представен изпълнителен лист от 27.05.2013 г., издаден от Окръжен съд гр. Кърджали, в полза на С. К. Х. от гр. Кърджали, с ЕГН *, против „М- С И.” О., със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, ул. „О. М. № 2. . 1, ап. 19, с ЕИК , за сумата в размер на 30000 лв., ведно със законна лихва върху нея, считано от 16.05.2012 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата в размер на 2622.74 лв., съставляваща мораторна лихва за забава за периода от 12.07.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба- 15.05.2011 г. Страни по изпълнителното дело са взикателят С. К. Х. от гр. Кърджали и длъжникът „М- С И.” О., гр. Кърджали.

Жалбата изхожда от надлежна страна- длъжник по изпълнителното дело и като подадена в срок е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Основанията за обжалване действията на съдебния изпълнител са лимитативно изброени в чл. 435 от ГПК и не могат да бъдат тълкувани разширително. В чл. 435 ал. 2 и 3 от ГПК са изброени изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва, а именно: постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноските, постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена. Тези конкретни действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени, като извън тях, длъжникът не може да обжалва други действия. В случая, от съдържанието на подадената жалба може да се извлече, че са очертани двете законови хипотези, при които длъжникът би могъл да обжалва постановлението за възлагане.

В конкретния случай съдът приема, че публичната продан е проведена в съответствие с изискванията на ГПК, поради което същата не е опорочена. Не е опорочено и постановлението за възлагане, което е изготвено, без да са допуснати нарушения на закона. Поради това и депозираната жалба е изцяло неоснователна. За пълнота следва да се посочи следното: В закона липсва легално определение на понятието „ненадлежно извършено наддаване”, но в практиката се приема, че за такова се счита наддаването, което е извършено в нарушение на разпоредбите на чл. 489 и чл. 490 от ГПК. Затова съдът приема, че основанията на длъжника за оспорване на постановлението за възлагане поради ненадлежно извършено наддаване, следва да визират случаи, при които е нарушена предвидената в посочените разпоредби процедура. В този смисъл е и приетото в Определение № 1028 от 12.05.2014 г. на САС по в. ч. гр. д. № 1707/2014 г. и Определение № 15519 от 22.07.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 1036/2014 г. В случая, данните сочат на липсата на такива нарушения. Няма данни и за това- по отношение на наддавачите да са налице пречките по чл. 490 ал. 1 от ГПК. Поради изложеното, съдът намира, че първото основание за отмяна на постановлението за възлагане- ненадлежно наддаване, не е налице. Не е налице и второто, визирано в чл. 435 ал. 3 пр. 3 от ГПК основание за отмяна, тъй като изнесеният на публична продан имот в случая безспорно е възложен по най- високата предложена цена. В протокола по чл. 492 ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител е обявил постъпилите наддавателни предложения и за купувач е обявен наддавача, предложил най- високата цена, който своевременно я внесъл. И тъй като съдебният контрол е относно възлагането по най- високата предложена в процедурата по наддаването цена, извън предмета на обжалване е определянето на пазарната цена по чл. 468 от ГПК, както и на началната такава по чл. 485 от ГПК. Относно останалите, направени в жалбата оплаквания, следва да се посочи, че като неотносими към подлежащите на обжалване действия и към спора, не следва да бъдат обсъждани. Следва да се посочи обаче, че при евентуално неправилно определяне на оценката на имота, предвид направените доводи във връзка с даденото определение за „пазарна цена” в ДР на ДОПК, § 1 т. 8- че това е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани, съдът счита, че ако са настъпили вреди за длъжника, средство за защита, е искът почл. 441 ГПК.

По изложените съображения, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „М- С И.” О. гр. Кърджали, представлявано от управителя Г. З. П. от гр. Кърджали по изп. д. № 960/2013 г. по описа на ЧСИ Р. С. с рег. № 812 с район на действие Окръжен съд- Кърджали против постановление за възлагане на недвижим имот от 13.01.2015 г., представляващ апартамент № 6А, с идентификатор 40909.112.129.1.8, находящ се в гр. Кърджали, ж. к. „В. ул. „А. К” № 1 . 3 със застроена площ 68.67 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № 6А със светла площ 2.47 кв. м., ведно с припадащите се 1.46 кв. м. от стопанска площ в подземния етаж, както и 2.026 % ид. части от общите части на сградата в размер на 8.70 кв. м. и 1.791 ид. ч. от правото на строеж, на Г. Р. Ю. за сумата в размер на 29011 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/