Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,04.12.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи въззивен брачен състав, в публично
заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕ:
Димана Йосифова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Хасъмска
Емилия Александрова
при
участието на секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия
Йосифова, в.гр.д. №10592 по описа за 2018 г.,и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Срещу Решение № 418089/30.05.2018г.,
постановено по гр.д. № 61521/2017г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти
състав, е депозирана пред Софийски градски съд, въззивна жалба с вх.№5104927/21.06.2018г., от И.Ж.И., чрез адв. В.Й.. С въззивната жалба се оспорва
първоинстаноцинно решение, като
неправилно, необосновано и постановено
в нарушение на съдопроизводствените правила и се иска от въззивния
съд да отмени решението на първоинстанционния съд, като вместо това постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск за прекратяване на
брака , като дълбоко и непоправимо разстроен.
Въззивницата и ответник по първоинстанционното дело И.И. твърди, че пред първоинстанционият съд не се установява безспорно наличието на дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и поради тази причина липсва основание за прекратяване на
брака с развод и моли съда да постанови Решение с което да отмени
първоинстанционното решение и постанови ново, с което отхвърли предявения иск за развод като неоснователен и недоказан.
Във въззивната жалба са наведени
и оплаквания за необоснованост, основани на оспорване на изводите на
първоинстанционния съд, поради грешна оценка на събраните доказателства по
делото.
Възразява се срещу изводите на
първоинстанционния съд в обжалваното решение, както и срещу едностранното
кредитиране на свидетелските показания.
Евентуално се твърди, че ако въззивният съд не приеме
тезата за липсата на дълбоко и непоправимо разстройство на брака , то решението
в частта , в която съда е приел за установено, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи да се
измени/да се отмени/, като се приеме, че вината за разстройството на брака е
изцяло на съпруга- И.Н.И.. Претендира се
присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК
двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по
жалбата – въззиваемият И.Н.И. не
представя отговор на въззивната жалба. В
о.с.з на 19.11.2018г., се явява лично и с адв.Ч. от САК, като иска от въззивния
съд да остави без уважение депозираната жалба, като неоснователна.
Въззивницата И.И. се явява лично и с адв. Й.
от САК в о.с.з. на 19.11.2018г.
За
да се произнесе със съдебния си акт по депозираната въззивна жалба и в рамките
на своята компетентност по закон, настоящият състав , съобрази следното:
При
проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК
подадената въззивна жалба е допустима,
като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за
това.
Първоинстанционното
производството е образувано по искова
молба на И.Н.И., против И.Ж.И. от гр.София за прекратяване на брака , като
дълбоко и непоправимо разстроен при условията на чл. 49 от СК.
Искът е съединен и с иск за фамилното име . Не са предявени
съпровождащите го обективно съединени искове с правно основание чл. 59 от СК,
чл. 143 ал. 2 от СК, както и иск за ползването на семейното жилище след развода.
Фактическите твърдения на които ищеца
основава искането си за развод са , изведени от обстоятелствената част на
исковата молба и са във връзка с искането му за прекратяване на брака, като
дълбоко и непоправимо разстроен, поради непреодолима криза във всичките аспекти
на семейните отношения и най-вече поради настъпилата фактическа раздяла след напускането на семейното жилище от ищеца през
м. август 2017г. Ищецът поддържа, че е
налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака и не счита, че бракът му може да бъде прекратен по взаимно съгласие.
С отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК, жалбоподателката И.И., чрез адв.В.Й., оспорва предявения иск и държи за запазването на брака.
Алтернативно се иска в случай на допускане
на развод , съпругата да носи
предбрачното си име.
От фактическа страна въз основа на
събраните пред първата и въззивната инстанция доказателства по делото, се
установява следното:
Страните по делото, са
в законен граждански брак, сключен на 20.05.1990г. в град София./Удостоверение
за сключен граждански брак № 0164/20.05.1990г./, като съпругата е приела за
фамилно име, фамилното име на съпруга си -И.. От брака си страните по делото нямат
малолетни или непълнолетни деца.
Преди настъпването на фактическата раздяла
между съпрузите, семейното жилище било това на адрес: град София, кв.“**********,
собственост на съпругата И.Ж.И..
След сключването на гражданския
брак съпрузите са живяли в сговор и разбирателство. Проблемите
между двамата съпрузи не е имало.
Безспорно установено е от
първоинстанционият съд, че постепенно с времето, отношенията между съпрузите са
се изострили и е настъпило отчуждение.
От м.август 2017г, съпругът напуска и
семейното жилище.От разпита на свидетелката З. се установява, че между съпрузите има фактическа раздяла и че е видяла ищецът да
съжителства с друга жена . Счита, че фактическата раздяла, може и да е задълбочила проблемите между
съпрузите . Твърди, че познава ответницата като добра и грижовна съпруга.
С атакуваното първоинстанционо решение,
съдът е ПРЕКРАТИЛ с развод сключения граждански брак между И.Н.И.
и И.Ж.И., поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство по обща
вина.
С въззивната жалба не са направени
доказателствени или процесуални искания.
Въз
основа на фактическите изводи, изложи в първоинстанционното решение, въззивната инстанция излага и следните
правни съображения:
Предявените искове са процесуално
допустими. Всеки от съпрузите може съобразно нормата на чл. 49 от СК да поиска
прекратяването на брака от съда като дълбоко и непоправимо разстроен, като
искането не е ограничено със законов срок.
Освен това с разпоредбата на чл.
322 ал.2 от ГПК изрично е предвидена възможността всички брачни искове да бъдат
съединени помежду си.
Обвързан от оплакванията във
въззивната жалба, настоящия състав , дължи произнасяне във връзка с вината за прекратяването на брака като дълбоко и
непоправимо разстроен.
В останала част първоинстанционното
решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Анализа на събраните по
настоящото дело доказателства води на извода, че искането брака между съпрузите
да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо негово разстройство е
основателно, като страните по делото не са
изразили лично желание брака да бъде запазен.
Установи
се от свидетелските показания, че страните по делото са във фактическа раздяла,
като отношенията между двамата съпрузи са силно влошени, което налага крайния
извод, че брачната връзка съществува само формално, и съпружеските отношения
между въззивника и въззиваемата на практика липсват. Връзката им е
окончателно изпразнена от нейното
дължимо според закона и морала вътрешно съдържание. Липсва брачно съжителство,
липсват отношения на взаимност и взаимопомощ. Разкъсана е напълно според съда в
конкретния случай общността между съпрузите, като липсва взаимна любов, доверие
и уважение между тях. Отношенията се намират в състояние при което по–нататъшното
им съществуване е нетърпимо.
Разстройството
на брака е непоправимо и трайно, както поради фактическата раздяла, така и
поради не съществуващата възможност за преодоляване на дълбоките
противоречия между съпрузите и за възстановяването на брачната общност. Така се
поражда логичния извод за нежелателността на по–нататъшното съществуване на
една такава съпружеска връзка, до който извод е достигнал и първоинстанционният
съд в обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение.
Въззивният съд счита, че брака между
страните следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен и да
бъде уважен като основателен и доказан, предявения брачен иск за допускане на
развод между страните с правно основание чл. 49 от СК.
В решението си районният съд е
изложил становище относно настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения и невъзможността да се
запази брачната връзка, но не е изложил мотиви защо приема, че вината за това
разстройство е и на двамата съпрузи. Посочил е само, че намира, че следва да
постанови настъпило разстройство на брака по вина и на двамата съпрузи.
По този начин решението му в тази част
е необосновано.
Съдът намира за основателни изложените
във въззивната жалба оплаквания.
От събраните пред районния съд гласни
доказателства – показанията на разпитаната свидетелка З. се установява, че причината за фактическата
раздяла на страните, се дължи изцяло на
поведението на ищеца/въззиваемият/.
По делото няма твърдения и ангажирани
доказателства относно обстоятелства, които да мотивират съда да приеме, че вина
за настъпилата раздяла между страните и за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство има съпругата. От събраните пред районния съд доказателства се
установява , че съпрузите са разделени и че не общуват помежду си, без да е
установен конкретен повод или причина.
Поради това въззивният съд е мотивиран и
приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения
има единствено въззиваемият И.И. /ищец в първоинстанционното производство/, което
обстоятелство следва да се постанови с оглед нарочното искане, направено от ответницата
с отговора на исковата молба, съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК.
Като е достигнал до други правни изводи
в обжалваната част, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
съдебно решение, което следва да се отмени в обжалваната част и вместо него да
се постанови ново, с което се признае за установено, че вина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи съпруга И.Н.И..
С оглед изхода на спора по въпроса за
вината, съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, разноските по делото
следва да се възложат върху виновния съпруг – въззиваемият И.Н.И., който следва
да заплати направените от ответницата в първоинстанционното производство
разноски. Въззивния съд следва да отмени решението на районния съд и в тази
атакувана част, с която е отхвърлено искането на ответницата- въззивницата за
присъждане на направените по делото пред първата инстанция разноски и вместо
него да постанови ново, с което да й присъди направените пред районния съд
такива в доказания размер от 500 лева за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция ..
С
оглед изхода на процеса, на въззивницата следва да се присъдят направените пред
въззивната инстанция разноски в доказания размер от 500 лева, за адвокатско
възнаграждение на адв. Й. от САК, заплатени в брой по Договор за правна защита
и съдействие №781093/21.06.2018г. ,
както и 12.50 лева за Държавна такса за водене на делото пред Софийски градски
съд.
На основание чл.329 ал.1 ГПК, И.Н.И. с ЕГН ********** ***, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 50 лева
за Държавна такса.
По изложените съображения СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първи брачен въззивен състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 418089/30.05.2018г., постановено по гр.д. № 61521/2017г. по описа на
Софийски районен съд, 117-ти състав,в частта, с която е обявено, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака носят и двамата съпрузи и в
частта в коятосъпрузите са осъдении да заплатят по 25 лева Държавна такса по
сметка на Софийски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е настъпило по ВИНА на съпруга И.Н.И. с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА И.Н.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на И.Ж.И. с ЕГН ********** сумата
от 500 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА И.Н.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на И.Ж.И. с ЕГН ********** , сумата от 512.50 лева , представляваща
направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и за Държавна такса , заплатена
по сметка на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И.Н.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на Софийски градски съд 50 лева за
Държавна такса
РЕШЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.