Решение по дело №1084/2024 на Административен съд - Варна

Съдебното производство е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 40, ал. 1 от Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано по жалба от К. В. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6, против мълчалив отказ на кмета на Община Варна по заявление вх.№ РД19005349ВН_014ВН/12.04.2024 г. за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ.

Същият сочи, че има право на достъп до поисканата информация, тъй като тя е обществена такава. Счита, че при подаване на заявлението са спазени изискванията на ЗДОИ, същото е отправено до надлежен орган, който е следвало да се произнесе по него в законоустановения срок. С тези доводи моли мълчаливият отказ да бъде отменен и да се задължи ответникът да му предостави поисканата обществена информация. В съдебно заседание жалбата се поддържа на заявените основания, като се претендира присъждане на сторените разноски.

Ответната страна – Кмет на Община Варна, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо, с което се изпраща жалбата до съда, директор Д. „УСКОР“ посочва, че депозираното запитване с рег.№ РД19005349_014ВН/12.04.2024 г. от страна на жалбоподателя не представлява достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, тъй като същото не съдържа всички необходими реквизити, както и исканата информация не представлява обществена такава по смисъла на закона. Въпреки това счита, че не е налице мълчалив отказ от страна на органа, тъй като на заявителя е отговорено с писмо рег.№ РД19005349ВН_016ВН/17.05.2024 г. Предвид изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена.

Административният съд, след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№ РД19005349ВН_014ВН/12.04.2024 г. от К. В. С. до кмета на Община Варна е поискано да бъде предоставена информация относно действията, които са предприети във връзка с изпълнението на съдебно решение № 851/19.06.2023 г. по административно дело № 2969/2022 г. по описа на А. съд-Варна. Посочено е също, че желае да получи информацията на посочен имейл адрес: [електронна поща].

В писмо рег.№ РД19005349ВН_016ВН/17.05.2024 г. на директор Д. „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна до К. С. в отговор на неговото запитване рег.№ РД19005349ВН_014ВН/12.04.2024 г. е посочено, че ще бъде извършена проверка по преписката и на С. ще бъде изпратен подробен отговор.

По делото няма данни до настоящия момент да е налице произнасяне от страна на ответника по подаденото заявление.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Относно срочността на оспорването, съдът намира следното: заявлението е депозирано пред ответника на 12.04.2024 г., като срокът за произнасяне на кмета на Община Варна е изтекъл на 26.04.2024 г., предвид разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Едномесечният срок за обжалване на мълчаливия отказ е бил до 26.05.2024 г., следователно жалбата, депозирана чрез органа до съда на 02.05.2024 г., е в законоустановения срок, предвиден с чл. 149, ал. 2 от АПК.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Законът за достъп до обществена информация урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация.

Задължени субекти според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, относно създаваната или съхраняваната от тях обществена информация. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗМСМА кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината, съответно същият има качеството на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.

Обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Съгласно чл. 9 от ЗДОИ, обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, се дели на официална и служебна, като чл. 10 дефинира като официална информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия.

От документите по делото се установява, че поисканата информация се съдържа в актове на орган на местното самоуправление при осъществяване на неговите правомощия, а именно – касае предприети действия и издадени от страна на кмета на Община Варна административни актове, във връзка с изпълнение на съдебното решение по административно дело № 2969/2022 г. по описа на А. съд-Варна, в следния смисъл: 1.) Издадена ли е заповед от кмета на Община Варна за временна комисия, която да му предложи списък на улиците, на които могат да се поставят загражденията по чл.17 от НОДТОВ и извършена ли е конкретна преценка в частта на [улица]в [населено място]? 2.) Утвърден ли е от кмета на Община Варна списък на улиците, на които могат да се поставят загражденията по чл.17 от НОДТОВ, и извършена ли е конкретна преценка относно [улица]в [населено място]? 3.) Издадена ли е от кмета на Община Варна заповед по реда на чл. 25, ал.10 от НОДТОВ на Общинско предприятие „Общински паркинги и сина зона“, съобразно която са определени редът и условията, по които това предприятие ще контролира спазването на чл. 25 от НОДТОВ, относно [улица]в [населено място]?

От друга страна, отговорът на задължения субект несъмнено ще даде възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение досежно работата на общината. Следователно исканата информация представлява официална обществена такава по смисъла на ЗДОИ.

С депозиране на заявлението пред компетентния орган за предоставяне на достъп до обществена информация е започнало административното производство по чл.24 и сл. от ЗДОИ. След образуване на производството, задълженият субект е длъжен служебно да осигури редовното и законосъобразно протичане на процедурата и да разгледа заявлението във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, на основание чл. 28, ал. 1 ЗДОИ. Ако заявлението страда от нередовности или не е достатъчно ясно, сезираният орган е длъжен на основание чл. 29, ал. 1 ЗДОИ да даде конкретни указания на заявителя и да му предостави възможност да уточни заявлението, като едва при неизпълнение на тези указания може да остави заявлението без разглеждане на основание ал. 2 от цитираната разпоредба. Ако органът прецени, че указания не са необходими и искането отговаря на условията на чл. 29 ЗДОИ, той следва да го разгледа по същество. Ако поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка, сезираният орган може да удължи срока за произнасяне на основание чл. 30, ал. 1 от ЗДОИ като уведоми за това заявителя. С изтичане на срока по чл. 28 от ЗДОИ, административният орган е длъжен да се произнесе с акт, с който предостави поисканата информация, постанови отказ или укаже на заявителя, че не разполага с исканата информация. Когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице – чл. 32, ал. 1 ЗДОИ.

Във всички случаи, след изтичане на срока по чл.28 от ЗДОИ или чл. 30 ЗДОИ, органът следва да се произнесе с мотивиран акт – като предостави поисканата информация, откаже достъп до нея или препрати заявлението до субекта разполагащ с информацията, за което уведомява заявителя. Ако откаже органът следва да посочи правното основание за отказа, както и въз основа на кои установени обстоятелства се налага да бъде отказан достъп до информацията. Изрично нормата на чл. 38 ЗДОИ урежда в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, да се посочат правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване.

Именно поради това, ответникът е следвало да се произнесе по депозираното от жалбоподателя заявление с изричен писмен акт в срока по чл.28 от ЗДОИ. Като не е сторил това, кметът на Община Варна е нарушил императивните разпоредби на чл.38 и чл.39 от ЗДОИ, съобразно които мълчалив отказ е недопустим. Ответникът е бил длъжен в конкретния случай да издаде решение за предоставяне на информация, което задължително да е обективирано в писмен акт. Законът изрично постановява това, тъй като именно писменото произнасяне е гаранция за законосъобразността на акта, а изложените мотиви довеждат до знанието на страните съображенията на административния орган и се преценяват при упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. Ето защо, като не се е произнесъл с писмено и мотивирано решение по подаденото заявление, ответникът е издал незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК, който следва да бъде отменен.

Не на последно място следва да бъде посочено, че настоящият състав на съда не споделя възраженията на директор Д. „УСКОР“ при Община Варна, изложени в писмото, с което е изпратена жалбата до съда. Първото от тях е, че депозираното запитване с рег.№ РД19005349_014ВН/12.04.2024 г. от страна на жалбоподателя не представлява достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, тъй като същото не съдържа всички необходими реквизити. В чл. 7, ал. 1 от Вътрешни правила за организацията на работа по предоставяне на достъп до обществена информация в Община Варна, публикувани на интернет сайта на общината ([интернет адрес]) е посочено, че: „Достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление по образец съгласно Приложение № 1 към тези правила или устно запитване“, а съобразно ал. 2 – „Заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път при условие, че: заявлението е изпратено на електронна поща: [електронна поща]“. Чл. 9, ал.1 от същите Вътрешни правила гласи, че „За подаване на писмени заявления за достъп до обществена информация се предоставя за ползване формуляр-образец – Приложение №1 от тези правила, който не е задължителен.“. Съгласно в чл. 8, ал. 1, отзразяваща съдържанието на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, „Заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа: трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; описание на исканата информация; предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация; адреса за кореспонденция със заявителя“, като според чл. 8, ал.2 „Ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане“.

В тази връзка депозираното от К. С. запитване с рег.№ РД19005349_014ВН/12.04.2024 г. е видно, че същото е изпратено на имейл адрес: [електронна поща] и съдържа всички гореизложени задължителни елементи. Посочени са трите имена на заявителя, описана е исканата информация, предпочитаната форма на предоставяне на информацията, както и имейл адреса, на който заявителят желае да получи същата. Предвид изложеното съдът намира, че процесното заявление съдържа всички задължителни реквизити, определени с Вътрешни правила за организацията на работа по предоставяне на достъп до обществена информация в Община Варна.

Освен това ако ответникът е считал, че е приложима хипотезата на чл. 25, ал. 2 ЗДОИ, то е следвало да издаде изричен писмен акт, в който да изложи своите съждения защо приема, че заявлението не отговаря на установените изисквания.

Неоснователно е и второто възражение, че не е налице мълчалив отказ от страна на органа, тъй като на заявителя е отговорено с писмо рег.№ РД19005349ВН_016ВН/17.05.2024 г. В тази връзка следва да бъде посочено, че на първо място по делото не са представени доказателства за делегирани правомощия от страна на кмета на Община Варна на директор Д. УСКОР да се произнася по заявления по реда на ЗДОИ, респ. същият не е материално компетентен за това. Н. следващо място писмо рег.№ РД19005349ВН_016ВН/17.05.2024 г. е с дата 17.05.2024 г., която дата е извън 14-дневния срок за произнасяне по чл.28 от ЗДОИ, (26.04.2024 г.) и видно от съдържанието на същото с него не е предоставена исканата информация, а е уведомен заявителят, че ще бъде извършена проверка по преписката и ще му бъде изпратен подробен отговор, без да е посочен срок за това. Не се спори по делото, че до настоящия момент такъв отговор не е бил изпратен до заявителя.

Всичко гореизложено мотивира крайният правен извод на съда за основателност на жалбата, инициирала настоящото производство. Мълчаливият отказ на ответника, като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а административният орган е необходимо да бъде задължен на основание чл. 174 от АПК да се произнесе по заявлението с изричен писмен акт в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, като предостави поисканата със заявлението обществена информация, а именно: 1.) Издадена ли е заповед от кмета на Община Варна за временна комисия, която да му предложи списък на улиците, на които могат да се поставят загражденията по чл.17 от НОДТОВ и извършена ли е конкретна преценка в частта на [улица]в [населено място]? 2.) Утвърден ли е от кмета на Община Варна списък на улиците, на които могат да се поставят загражденията по чл.17 от НОДТОВ и извършена ли е конкретна преценка относно [улица]в [населено място]? 3.) Издадена ли е от кмета на Община Варна заповед по реда на чл. 25, ал.10 от НОДТОВ на Общинско предприятие „Общински паркинги и сина зона“, съобразно която са определени редът и условията, по които това предприятие ще контролира спазването на чл. 25 от НОДТОВ, относно [улица]в [населено място]?

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски - заплатена държавна такса в размер на 10 лева, се явява основателна, поради което Община Варна следва да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 10 лева, на основание чл.143, ал.1 от АПК.

По отношение искането на жалбоподателя за присъждане на сумата от 5 лева за издаване на изпълнителен лист съдът намира същото за неоснователно поради следното: Към момента не са налице доказателства за сторени разноски в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист. Отделно от това, на основание чл. 269, ал. 2 от АПК, частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразни административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс. За сторените разноски в изпълнителния процес се прилага нормата на чл. 79 от ГПК. В процесуалната уредба на производството по издаване на изпълнителен лист – чл. 405-409 от ГПК, няма препращане към нито един от текстовете на чл. 79 от ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители, за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, независимо от техния размер. От изложеното следва, че претенцията за заплащане на сумата от 5 лв. – такса за издаване на изпълнителен лист, следва да се предяви в изпълнителното производство пред частния съдебен изпълнител (чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ), поради което настоящият съд не е компетентен да се произнесе по така направеното искане.

Н. основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ решението не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

Отменя мълчалив отказ на кмета на Община Варна по заявление вх.№ РД19005349ВН_014ВН/12.04.2024 г. от К. В. С. за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ.

Изпраща административната преписка по заявление вх.№ РД19005349ВН_014ВН/12.04.2024 г. от К. В. С. на кмета на Община Варна за произнасяне в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при изпълнение на указанията по приложението на закона, дадени с настоящото решение.

Осъжда Община Варна да заплати в полза на К. В. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6, сумата от 10 (десет) лева, представляваща сторени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.