№ 1495
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000502665 по описа за 2023 година
при участието на секретар Нина Вьонг и взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна жалба на ищеца В. П. Т. чрез
адв. Д. Н. срещу решение № 2975 на СГС от 30.05.2023 г. по гр.д. 1882/2022 г., I ГО, 18
състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД срещу М. П. Н. за заплащане
на 55900 лева невърната сума по договор за заем от 2018 г. ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до плащането.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
В жалбата се съдържа искане за уважаване на иска, тъй като било доказано предаване на
сумата, а ответникът не доказал връщането й.
Постъпил е отговор от ответника по иска чрез адв. С., в който жалбата се оспорва. Няма
направени доказателствени или други искания към въззивната инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и с адв. Н. твърдят, че ответницата следва да
бъде осъдена да върне заетата от ищеца сума и искат да бъде допуснат разпит на свидетел за
доказване на уговорките между страните. Ответникът по жалбата чрез своя адвокат в
писмена молба поддържа отговора и моли за присъждане на разноски. Съдът е оставил без
уважение искането, тъй като няма нововъзникнало или новоузнато обстоятелство - предвид
изричното изявление на ищеца в с.з., че още при гледане на делото пред първата инстанция
той е бил наясно, че свидетелят е присъствал на уговорките.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред СГС е бил предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, с който се иска осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
55900 лв., представляваща невърната сума по договор за заем от 2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
1
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че се познават с ответницата М. П. Н., тъй като са колеги.
През 2018 г. ответницата го помолила да изтегли кредити и да й даде парите, кото да
използва за закупуване на жилище. Н. обещала на ищеца да обслужва кредитите и да връща
същите. Страните били в добри колегиални отношения, поради което ищецът решил да
помогне. Ищецът получил кредити от следните банки, които предал на ответника: 1.от
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД -30 000 /тридесет хиляди/ лв. 2.от „ ПОЩЕНСКА БАНКА“
АД -28 000 / двадесет и осем хиляди/лв. 3.от „ЕКСПРЕСБАНК“ АД - 39 500 / тридесет и
девет хиляди и петстотин/ лв. 4.от „ДЖЕТ КРЕДИТ“ 20 000/ двадесет хиляди/ лв. От
горепосочените суми ищецът превел по банков път на ответника сумата от 59 000 лв. и
търси тяхното връщане. След ноември 2019 г. ответницата спряла да връща получения заем.
В уточнителна молба ищецът твърди, че нямат писмен договор, но имат уговорка за
връщане на сумите, а в преводните нареждания не е описано основанието за превод.
Установява се от представените писмени доказателства и от заключението на ССЕ,
изслушано от СГС, че ищецът е превел на ответницата следните суми:
1. на 17.05.2018 г. сумата 25 700 лв., с описание на транзакцията „вътрешнобанков
превод FC”, с посочена сметка на контрагент 7000********** и име на контрагент В.
П. Т., посочено основание „захранване на сметка“.
2. на 23.05.2018 г. сумата 20 200 лв. с описание на транзакцията вътрешнобанков превод
FC”, с посочена сметка на контрагент 7000********** и име на контрагент В. П. Т.,
посочено основание „захр. на с-ка“.
3. на 21.05.2018 г. сумата 10 000 лв. с описание на транзакцията „получен междубанков
превод”, посочена сметка на контрагент BG********** и име на контрагент В. П. Т.,
посочено основание „захранване“.
Други доказателства по делото не са събирани.
По въпроса за фактическия състав на договора за заем, характера и съществените му
условия, е налице безпротиворечива задължителна практика на ВКС, съгласно която
договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество; той е реален, защото единият елемент от фактическия му
състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. С тази
практика първоинстанционният съд се е съобразил при постановяване на решението си.
Основателни са твърденията в жалбата, че е доказано предаване на сумата, а ответникът не е
доказал връщането й. Основателно е искането да бъде кредитирано заключението на ССЕ за
превод на сумите. Това обаче не е достатъчно за доказване на договор за заем поради
липсата на втория елемент – съгласието за връщане.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора на адв. С. се дължи адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв с
включен ДДС при съобразяване на представения договор с ответницата и доказателства за
регистрация по ЗДДС в размер на 6146 лева. Възражението за прекомерност е
неоснователно, т.к. съдът определя адвокатския хонорар съобразно Наредба 1 на ВАдвС за
минималните хонорари.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 2975 на СГС от 30.05.2023 г. по гр.д. 1882/2022 г., I ГО, 18
състав.
2
ОСЪЖДА В. П. Т. ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адвокат Д.
М. С. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 6146 лева с включен
ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда и предпоставките на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3