О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1578
19.09.2017 г., гр. Бургас
Бургаски
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
мл.с.
ТОДОР МИТЕВ
след като разгледа докладваното от мл. с. Митев ВГД № 1249 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3848/17.07.2017
г., подадена от Х.Х.А. и Айще Х.А. чрез адв. З.К., против Решение № 112 от 05.07.2017
г. по гр.д. № 90 по описа за 2017 г. на Районен съд- Айтос.
С решението си АРС е признал за установено по
отношение на въззиваемите, че ищците З.А.М., Е.А.Ю., Е.М.С., А.Е.М., А.Е. Ахмед,
Г.Е.Х. и Ф.Е.М. са собственици на основание наследство и изтекла придобивна
давност на идеални части от празно дворно място с площ от 532 кв.м. в с.***,
представляващо неурегулиран поземлен имот с пл. №110 по неодобрения кадастрален
план на селото, при граници улица и поземлени имоти пл. №108, 109, 11, 113,
както следва: 1/4 иеална част за З.А.М., 1/4 идеална част за Е.А.Ю., 1/24
идеална част за Е.М.С., 1/24 идеална част за А.Е.М., 1/24 идеална част за А.Е.
Ахмед, 1/24 идеална част за Г.Е.Х. и 1/24 идеална част за Ф.Е.М., като е осъдил
ответниците да предадат владението на
посочените идеални части от имота на ищците.
Съдът е отменил нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № 101, том втори, рег. № 1470, дело № 214 от 2011 г.,
издаден на 12.04.2011 г. от нотариус с *** действие – РС-Айтос, до размера на
уважената искова претенция с правно основание по чл.108 от ЗС от общо 17/24
идеални части и е осъдил ответниците да заплатят на ищците съдебно деловодни
разноски в общ размер на 1040 лева.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
необосновано и постановено в противоречие с практиката на ВКС. На първо място,
неправилно била разпределена доказателствената тежест по делото, тъй като
ответниците притежавали констативен нотариален акт за собственост, поради което
в тежест на ищците било доказването на обстоятелството на противопоставяне на
владението, т.е. тежестта да оборят констатациите в нотариалния акт. Не
следвало да се прилага и практиката за владение между съсобственици. Изтъква
се, че в полза на въззиваемите е изтекла придобивна давност, като противният
извод не може да бъде извлечен от доказателствените материали. Не можело да се
приеме, че ответникът е владял заедно с баща си, а дори и това да се приемело,
оставал фактът, че останалите собственици са се дезинтересирали от имота. Така
или иначе, бащата на ответника само е помагал в обработката на земята, а не е
владял. Иска се решението да бъде отменено и предявеният иск- отхвърлен, както
и присъждане на разноските по делото. Не се сочат доказателства и не се правят
доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
представителя на въззивниците- адв. К., в който се поддържа, че жалбата е
неоснователна, а решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
От доказателствата по делото се установявало, че ответникът не е владял имота,
респ. в негова полза не е изтекла придобивна давност. Иска се присъждане на
разноски по делото. Не се сочат доказателства и не се правят доказателствени
искания.
След запознаване с материалите по делото, съдът намира
оплакванията, касателно неправилно разпределена доказателствена тежест с
доклада, за основателни. С отговора на исковата молба ответниците се позовават
на изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл. 79 ЗС, като представят и
констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 ГПК. Съгласно постановките на ТР №
11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, при оспорване на
признато с нотариален акт право на собственост ( включително и чрез заявяване
на собствени права), тежестта за доказване носи оспорващата страна. С
проектодоклада си от 29.03.2017 г. обаче районният съд е указал единствено на
ответниците, че е в тяхна тежест да докажат предпоставките на давностното
владение. Предвид на това, нередовностите в така дадените указания следва да
бъдат отстранени с оглед изложеното в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ВКС, ОСГТК, като се укаже на ищците ( въззиваеми в настоящото
производство), че е в тяхна тежест да оборят доказателствената сила на
представения с отговора на исковата молба констативен нотариален акт. Предвид
обстоятелството, че ответниците ( понастоящем въззивници) заявяват, че владеят
имота за период, по-дълъг от 10 години ( от 2001 до предявяването на иска-
2014), който период продължава три години след датата на нотариалния акт,
следва да им бъде указано, че при евентуално оборване на доказателствената сила
на акта, на общо основание по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК се пада в тяхна
тежест да докажат предпоставките на придобивната давност за твърдения период.
След като се запозна с постъпилата въззивна жалба,
съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в съдебно
заседание, поради което на основание чл. 267 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на З.А.М., Е.А.Ю., Е.М.С., А.Е.М., А.Е. Ахмед, Г.Е.Х.
и Ф.Е.М., чрез процесуалния им представител адв. К., че е в тяхна тежест да
оборят доказателствената сила на представения от насрещните страни Нотариален
акт за собственост от 12.04.2011 г. досежно констатацията за осъществяването на
предпоставките на придобивната давност в полза на Х.Х.А..
УКАЗВА на Х.Х.А. и Айще Х.А. чрез адв. З.К., че при евентуално
оборване на доказателствената сила на представения от тях нотариален акт,
следва да докажат при условията на пълно и главно доказване предпоставките за
придобиване по давност на процесния имот- 1) в продължение на определен период
от време (10 години) са упражнявали постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и
спокойно фактическата власт върху имота, като това фактическо господство като
фактическо отношение следва да се изразява в действия, които съответстват на
вещните правомощия на собственика (обективният признак на владението) и 2)
фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, да се държи
вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които
съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното
вещно право на собственост (субективният признак на владението).
ВНАСЯ делото за разглеждане в насроченото за 11.10.2017 г. от 10.30 часа съдебнo заседание.
Докладва на страните делото, постъпилата въззивна жалба и отговорa към нея.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.