№ 4958
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110152045 по описа за 2021 година
Предявен е, по реда на чл.422 ГПК, установителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
установяване на вземане на ищеца за сумата 33,60 лева обезщетение за забава върху
главницата от 298,66ева – принудително събрано от ищеца вземане на ответника, по
изпълнително дело.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, за
издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
против ... за сумата от 33,60 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва от
26.05.2020г. до 04.07.2021 г. върху главница от 298,66 лева - недължимо събрана сума от
заявителя по изпълнително дело № 2213/2000г. за период 10.6.2015г.- 10.3.2016г., за което е
установено със съдебно решение по гр.д.№ 40478/2020 г. на СРС, 178 - ми състав, че
главницата не се дължи, ведно със законна лихва от 05.07.2021г. до изплащане на вземането.
Сочи, че по заповедното производство е подадено възражение по чл.415 ГПК, което
обосновава интереса му от установителен иск за вземането.
С отговор на исковата молба, ответникът оспорва иска с доводи, че оспорва
влизането в сила на решението по гр.д.№ 40478/2020г., твърдението на ищеца, че го е
поканил да плати сумата. Прави искане за прекратяване на делото.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът отдели за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че гр.д№ гр.д.№ 40478/2020г на СРС,
178- ми състав е образувано по искова молба на Р.М. против ответника, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцата сумата 298,66 лева – която е удържана и
разпределена в полза на ответника по ИД № 2213/2000г. по описа на ДСИ, 3 отд, 19 уч.,
което изпълнително дело е образувано по молба на ответника въз основа ИЛ, издаден по
гр.д.№ 04074/1999г. по описа на СРС, 74- ти състав, по което гр.д.№ 40478/2020г. е
постановено на 25.3.2021г. съдебно решение, с което е признато за установено, по
предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че „...“ ЕАД
дължи на Р. Д. М. сума в размер на 298,66 лв., представляваща незаконосъобразно удържана
и разпределена на ответното дружество през периода 10.06.2015 г. – 10.03.2016 г. сума по
изп. дело № 2213/2000г. по описа на ДСИ при СРС, 3 отделение, 19 участък, образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 04074/1999 г., по описа на СРС, 74 състав,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.05.2020 г. по ч.гр.д. №
1
19868/2020г. по описа на СРС, 167 състав.
Настоящият съдебен състав изиска заверен препис от решението на СРС, 167- ми
състав, по гр.д№ 40478/2020г., от което се установява, че вземането на ищеца за главница от
298,66 лева, съставлява вземане, дължимо от настоящия ответник, поради изначална липса
на основание. СРС е приел, че давността за вземането е изтекла през 2010г., както и че
събраната принудително от настоящата ищца сума в общ размер 298,66 лева, е събрана при
прекратено, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК изпълнително дело. Следователно, въпреки
липсването на вписване в диспоозитива на решението от СРС, 167- ми състав, кой от
съставите на чл. 55,ал.1 ЗЗД приема / основанието е посочено в мотивите, на страница 1,
първи абзац/ искът е уважен при липса на основание – хипотезата на чл.55,ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Същото е разяснено с Постановление на Пленума на Вс № 1/1979г., в което е посочено, е
първият фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД е налице, когато нещо е предадено,
респективно – получено, при изначална липса на основание – тоест, когато при самото
получаване на престацията липсва основание имуществото да премине в патримониума на
настоящия ответник. Като примери са дадени: получено въз основа нищожен договор, а в
случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на
унищожаемостта. В постановлението е посочено, че начална липса на основание е налице и
когато е едно от солидарно задължените лица е изпълнило след пълно изпълнение от друг
солидарен длъжник, както и при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в
случаите на чл-118 ЗЗД. Видно от решението на СРС, изрично е посочено, че плащането не е
при условията на чл.118 ЗЗД, като настоящият съдебен състав приема, че сумата 298,66 лева,
събрана принудително от ищцата при прекратено изпълнително производство, е плащане на
задължение след погасяването, както е посочил ВС, поради което и приема, че искът е
уважен с правно основание чл..55,ал.1.,пр.1 ЗЗД
На решението е налице отбелязване, че същото е влязло в сила на 14.4.2021г. Ищцата
не твърди, нито се доказва ответникът да е поканен да заплати исковата сума от 33,60 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.05.2020г. до 04.07.2021 г. върху
главница от 298,66 лева.
С Тълкувателно решение от 21.11.2019г. по тълкувателно дело № 5/2017г. на ОСГКТ
на ВКС , Върховният съд изрично прие, че макар вземането на ищеца по чл-55,ал.1,пр.1 ЗЗД
да е изпълняемо и изискуемо, за да е поставен ответникът в забава, по правилото на
чл.84,ал. 2 ЗЗД, е необходима покана за плащане. По делото не се твърди, нито се доказва
ищцата, преди предявяване на иска /респективно – подаване на заявлението по чл.410 ГПК/
да е канила ответника да плати вземането. Следователно, искът за обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 26.05.2020г. до 04.07.2021 г./ денят, преди датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК/ е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът - направена е
претенция за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение само за исковото
производство – нито във възражението, нито в отговора на исковата молба е налице искане
да се присъдят разноски за заповедното производство, с оглед на което съдът присъжда
разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, само за исковото
производство.
При изложените мотиви, съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. М. ЕГН: ********** с адрес ...... против ... ..... със
седалище и адрес на управление : ........., за установяване на вземане по издадена от СРС,
125- ти състав по гр.д.№ 39517/2021г., заповед за изпълнение на парично задължение по чл-
.410 ГПК за сумата 33,60 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва от
2
26.05.2020г. до 04.07.2021 г. върху главница от 298,66 лева - недължимо събрана сума от
заявителя по изпълнително дело № 2213/2000г. за период 10.6.2015г.- 10.3.2016г., за което е
установено със съдебно решение по гр.д.№ 40478/2020 г. на СРС, 167 - ми състав, че
главницата не се дължи.
ОСЪЖДА Р. Д. М. ЕГН: ********** с адрес ...... да заплати на ... ..... със седалище и
адрес на управление : ........., сторените по делото разноски от 100лева..
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3