Р Е Ш
Е Н И Е
№ 765
гр. Б., 30.06.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Б., осемнадесети състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Марина Николова
при секретар
Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова административно
дело № 790/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Р.Ф.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Кр. К. - БАК
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0454-000061/09.04.2020
год., издадена от В.П.– полицейски инспектор в РУ-С. при ОДМВР гр. Б., с която
на Р.Ф.Т., на осн. чл. 171, т. 2 А, б. А от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 1 година, считано
от 09.04.2020 год.”, като са отнети 2 бр. рег. табели HAFE 1996 и
СРМПС № ********* Германия. Претендира се отмяна на
Заповедта като неправилна и необоснована. Излагат се конкретни аргументи, а
именно, че проверката е била извършена на черен път /отбивка/, а не на път 705,
като полицейският служител не е извършил справка дали на Т. е налагано и друго
наказание, тъй като деянието се явява първо такова, не е установено, че МПС е преминало
преглед в Германия и за същото се заплаща застраховка по 87.50 евро на месец. Алтернативно
се иска от съда, ПАМ да бъде изменена за срок от 6 месеца.
В
съдебно заседание жалбоподателят Р.Ф.Т.,
редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Ответникът
- В.П.– полицейски инспектор в РУ-С. при ОДМВР гр. Б., редовно уведомен, се
явява лично и моли за оставяне в сила на заповедта. Счита срокът на същата за
правилно определен с оглед констатираното нарушение. Излага аргументи.
По делото
е постъпила административната преписка.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, от фактическа страна намира следното:
На 09.04.2020
год., около 21.30ч., по път 705 в посока от гр. С. към село Беронова, в близост
до отбивка за черен път, полицейските служители мл. автоконтрольор М. Янков и
мл. инспектро М. Йорданов забелязали лек автомобил марка „Сеат“, с рег. № HA FE
1996 от Р. Германия, който спрели за проверка. В хода на същата, служителите
установили, че автомобилът се управлява от М.* Айвазов– непритежаващ СУМПС и е
собственост на жалбоподателя Р.Ф.Т., возещ се на предна дясна седалка. За
установеното в рамките на проверката М. Янков – мл. автоконтрольор в РУ – С.,
съставил на Т. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
бланков № 660608, за това, че в качеството си на правоспособен водач е
предоставил управлението на собствения си лек автомобил на М.* Айвазов –
неправоспособен – административно нарушение по чл. 102, ал.1, т. 1 от ЗДвП. Актът
е подписан от Р.Ф.Т. без възражения.
Така изложената фактическа обстановка по
същество не се оспорва от жалбоподателя и неговия процесуален представител,
като единствено се твърди в жалбата, че проверката е била извършена не на път
705, а на черен път /отбивка/, с което реално не се оспорва факта на управление
на МПС по път 705.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0454-000061/09.04.2020
год., издадена от В.П.– полицейски инспектор в РУ-С. при ОДМВР гр. Б. на Р.Ф.Т.
е била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 1 година, считано от
09.04.2020 год.”, като са отнети 2 бр. рег. табели HAFE 1996 и СРМПС №
********* Германия.
Заповедта
е връчена на Т. на 09.04.2020г., видно от направеното на нея отбелязване и е
обжалвана с жалба вх.№ 2998/22.04.2020 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
По делото
е представена справка за нарушител/водач на Р.Ф.Т., видно от която спрямо Т. има
издадени четири НП, шест фиша и ЗППАМ.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната (чл.171, т.2а от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване
на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност,
както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед е
връчена на жалбоподателя на 09.04.2020г., видно от направеното върху заповедта
нарочно отбелязване. Жалбата е подадена на 22.04.2020 г. или в рамките на
законоустановения срок, при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по
чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0454-000061/09.04.2020 год., издадена от В.П.– полицейски инспектор
в РУ-С. при ОДМВР гр. Б., е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на
чл. 172, ал.1 от ЗДвП и заповед № 251з-209 от 18.01.2017 година на директор ОД
на МВР - Б. за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП. В т.1.7 от заповедта изрично са посочени полицейските
инспектори в група „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР гр. Б., какъвто е
издателят на процесния административния акт.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена
въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му.
Актът е връчен на жалбоподателя и той е записал, че няма възражения, предвид
което твърденията, изложени в жалбата за издаване на ПАМ при нарушаване на
процесуалните правила, се явяват неоснователни.
Заповедта е и материално законосъобразна.
В хипотезата на нормата на
чл. 171, т. 2а ЗДвП,
на чието основание е издадена обжалваната заповед (в относимата редакция, ДВ,
бр. 54/2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ
"прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на
собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава
пета, раздел II АПК.
Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ като в
оспорената пред настоящия състав заповед се установява едно от тях - управление
на МПС без водачът да притежава съответното свидетелство за управление. В заповедта това основание изрично е
споменато.
В настоящият случай, предпоставките за правилното
прилагане на ПАМ са две – заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС
да е било управлявано от лице, което не притежава съответното свидетелство за
управление.
Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на
наредбата по чл. 152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.4.
Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да
управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство.
Свидетелството за управление на МПС се издава от
органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в
закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява, че лицето има право
да управлява МПС от съответната категория.
В случая, от материалите по делото се установява, че
водачът на МПС – М.*
Айвазов, е управлявал без да притежава свидетелство за управление на МПС. Нещо
повече, същият е бил непълнолетен, а минималната възраст на водача за
управление на моторно превозно средство от категория В - моторни превозни средства с допустима максимална маса,
която не надвишава 3500 кг., проектирани и конструирани за превоз на не повече
от 8 пътници плюс водача, е осемнадесет години, съгласно чл. 151, ал.1, т. 6 от ЗДвП. Следователно Айвазов
не само, че не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, но същият
дори не е достигнал предвидената по закон минимална възраст за управление на МПС от тази категория.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е предвидено, че
принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една
година. В конкретния случай компетентният орган е определил срока на наложената
ПАМ в размер на една година, като е съобразил същия с мястото на извършване на
деянието – изключително натоварен пътен участък с тежки пътно-транспортни произшествия
и с факта, че МПС е предоставено за управление на неправоспособен, непълнолетен
водач. Така определения срок, настоящият съдебен състав намира за правилен,
като счита, че в случая е налице справедлив баланс между правата на засегнатото
лице и интереса на обществото, поради което алтернативно направеното искане в
жалбата за намаляване на срока на наложената ПАМ, не следва да бъде уважавано.
Заповедта за прилагане на ПАМ
е съобразена и с целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл.
171 ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че при издаване на ПАМ не е била извършена проверка за липсата
на предишни наказания на Т., тъй като видно от административната преписка в
същата се съдържа справка за нарушител/водач на Т., видно от която спрямо Т.
има издадени НП, фишове и ЗППАМ.
Неоснователно е и възражението, изложено в жалбата, че
не са извършени съответни проверки за наличието на застраховка „Гражданска
отговорност“, която се заплаща всеки месец по 87.50 евро, както и преминаването
на технически преглед в Р. Германия, тъй като тези факти не съставляват фактически
основания за налагане на ПАМ и в този смисъл са неотносими.
С оглед на всичко изложено по-горе следва да се
заключи, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, а именно отхвърляне на
оспорването и след като не е налице заявено искане за присъждане на разноски от
страна на административния орган - ответник по делото, чийто акт се оспорва,
разноски по делото не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.Ф.Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адв. Кр. К. - БАК срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0454-000061/09.04.2020 год., издадена от В.П.–
полицейски инспектор в РУ-С. при ОДМВР гр. Б., с която на Р.Ф.Т., на осн. чл.
171, т. 2 А, б. А от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство (ППС) за срок от 1 година, считано от 09.04.2020 год.”, като
са отнети 2 бр. рег. табели HAFE 1996 и СРМПС № ********* Германия.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: