№ 2230
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Любомир Ил. Игнатов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506138 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 20. 01. 2021 год., постановено по гр. д. № 58595/2019 год. на СРС І ГО 26
състав, на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД е осъдено ЗАД Д.Б.Ж. и З. АД
да заплати на А.Б. АД сума от 4502.59 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от ПТП на 16. 12. 2018 год., ведно със законна лихва от 11. 10. 2019 год. до
окончателно плащане, както и 231.67 лева законна лихва за забава върху главницата за
периода 05. 04. 2019 год. – 07. 10. 2019 год., като отхвърля предявените искове до пълния
претендиран размер.
С решението ответникът е осъден на разноски за ищеца по компенсация в размер на 1450.46
лева.
С въззивната жалба ответникът атакува решението в осъдителната част като постановено в
нарушение на процесуалните правила, немотивирано, незаконосъобразно, необосновано и
неправилно. Счита, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на
обезщетение в такъв размер, поради което моли за отмяна на решението и постановяване на
нов съдебен акт, с който да се отхвърли изцяло претенцията на ищеца, евентуално – да се
намали размерът на обезщетението, като необосновано прекомерно. Районният съдия не е
обсъдил доказателствата по делото и възраженията на ответника, свързани с тях.
Претендираните вреди по автомобила не са в резултата на това ПТП. Претендират се
разноски и разходи за юрисконсултско възнаграждение.
1
В отговор ищецът оспорва жалбата, като се сочи решението да е правилно и
законосъобразно, а жалбата неоснователна. Не са допуснати процесуални нарушения от
съда. Твърдението на ответника, че е налице съпричиняване са неоснователни и недоказани.
Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част като валидно, допустимо и
правилно. Претендират се и разноски, направени по делото.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, като към мотивите на първото съдът препраща с оглед принципа на процесуална
икономия в гражданския процес.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд
намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Жалбата на ответника е неоснователна.
Според правната уредба на КЗ, Встъпване в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" от
застрахователя по имуществената застраховка, чл. 411 КЗ, В случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на
моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е
встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя
само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума
по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на
моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на
основание чл. 494.
Оспорена е отговорността на водача на автомобила, застрахован при ответника, вината му и
други елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 411 КЗ, както и размерът на
застрахователното обезщетение, поради твърдяно наличие на съпричиняване.
2
Механизмът на ПТП е установен от писмените по делото доказателства и експертните
заключения, тоест чрез същите е удостоверена и приетата за установена фактическа
обстановка от районния съдия. Не се спори по делото между страните, а и се установява от
събраните относими доказателства, че е настъпило ПТП на 16. 12. 2018 год., образувана е
преписка по щета, посочена, размерът на застрахователното обезщетение е посочено в
размер на 4396.09 лева. Ответникът е поканен за доброволно изпълнение на регресни
претенции. Заключението на САТЕ дава отговор на въпроса, че причините за ПТП са изцяло
от субективен характер от страна на водача на застрахования при ответника автомобил.
Установен е механизмът на ПТП, както и размерът на вредите в действителна стойност по
средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 4487.59 лева – районният съдия е
кредитирал заключението като обективно и компетентно и същото не е оспорено от
страните. Разпитаният свидетел, водач на увреждащия автомобил е дал показания, които
кореспондират с доказателствения материал, преценен в съвкупност и поотделно, поради
което като обективни, последователни и отговарящи на събраните по делото писмени
доказателства, се кредитират.
От ответника твърдяното съпричиняване не е доказано по принципа на пълно главно
доказване, нето останалите възражения по отговора на исковата молба.
На всички въпроси, поставени с въззивната на ответника жалба, районният съдия е дал
отговор още с мотивите на решението си по възражения на ответника с отговора на исковата
молба, поради което не се налага преповтарянето на мотивите на обжалваното съдебно
решение.
Механизмът е установен от двустранен констативен протокол, свидетелски показания и
останалите писмени по делото доказателства, наред със заключения на САТЕ. Нито едно от
доказателствата не е оспорено, а свидетелските показания са логични и последователни и се
кредитират. Експертните заключения се кредитират по чл. 202 ГПК.
Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно главно доказване фактите, на
които основава исковете си. Това е сторено по делото.
Събраните доказателства по делото удостоверяват установената от районния съдия
фактическа обстановка. Механизмът на ПТП е доказан при условия на пълно и главно
доказване. Размерът е доказан чрез САТЕ и е основателна претенцията за приетата от СРС
сума, стойност необходима за възстановяване на увредения лек автомобил по средни
пазарни цени към датата на ПТП със стойност и на обичайни ликвидационни разходи в
размер на 15 лева.
Правилен е и изводът на районния съдия, че са неоснователни доводите на ответника, че
водачът на увредения автомобил бил нарушил правилото на чл. 25 ЗДП. С оглед приетия за
установен механизъм на ПТП по делото, не е осъществен фактически състав по правната
норма, следствие на което оплакването не може да бъде уважено. С оглед безспорно
обявеното между страните, между тях не е спорно, че от 11. 10. 2019 год. ответникът е
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за неизпълнение по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
3
Други доводи с въззивната жалба на ответника не са релевирани.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по
делото установяват твърденията на ищеца, като няма събрани по делото доказателства,
които поотделно или в съвкупност да установяват възраженията на ответника или да
опровергават или разколебават установената от страна на ищеца фактическа обстановка по
коментирания случай.
Стана реч вече, че според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на
чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на
първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания,
като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по
аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка
следва да се ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до
посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при
която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е
допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната
проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск,
/такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и
допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен
доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните
за участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства, релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е
обсъдил, като крайните му изводи, че искът е основателен, са правилни и съответстват на
доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение, което пък, от
своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен
акт в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
4
съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ответника следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски
районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в обжалваните
части.
При този изход на делото въззивникът ответник няма право на разноски за производството –
жалбата му е неоснователна и се отхвърля от съда.
Ищецът претендира своевременно разноски, в размер на 1014.22 лева, съобразно списък по
чл. 80 ГПК и доказателства за реално сторване, поради което му се присъждат в пълен
размер, доколкото липсва и възражение на насрещната страна по чл. 78 ал. 5 ГПК.
Предвид размерите на обжалваемия интерес, настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20. 01. 2021 год., постановено по гр. д. № 58595/2019 год. на
СРС І ГО 26 състав.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж. и З. АД ЕИК **** да заплати на А.Б. АД ЕИК **** на основание чл.
78 ГПК разноски в производството пред втората съдебна инстанция в размер на 1014.22
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5