РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Горна Оряховица, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120101202 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че между
„Изи асет мениджмънт“ АД и ответника П. Ц. Т. бил сключен договор за
паричен заем № 3593451/31.07.2019 г., по силата на който дружеството
предоставило на ответника паричен креди в размер 1 100 лв., при договорна
лихва за целия срок на договора (до 27.01.2020 г.) в общ размер 115,00 лв.
Твърди, че дружеството е изпълнило задължението си да предостави заетата
сума, а за ответника възникнало задължение за погасяването й, ведно с
възнаградителната лихва, на 6 равни месечни вноски, всяка от 202,50 лв.
Твърди, че до края на срока на договора ответникът не е изпълнил
задължението за погасяване на кредита, поради което счита, че дължи и
обезщетение в размер на законната лихва върху непогасеното задължение от
датата на изискуемост на първата неплатена вноска – 31.08.2019 г. до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.04.2021
г. в размер от 111,51 лв. Ищецът твърди, че по силата на Приложение № 1 от
01.03.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., „Изи асет мениджмънт“ АД му прехвърлило вземанията по
договор за паричен заем № 3593451/31.07.2019 г. Твърди, че в качеството си
на пълномощник на цедента, уведомил ответника за цесията чрез нарочно
уведомление, получено лично на 12.03.2020 г. Моли за постановяване на
1
решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземанията
на ищеца по договор за потребителски заем договор за паричен заем №
3593451/31.07.2019 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответника, както следва: 1 100 лв. – главница, ведно със законната лихва от
01.04.2021 г. до окончателното й изплащане; 115,00 – договорна лихва за
периода от 30.08.2019 г. – 27.01.2020 г. и 111,51 лв. – обезщетение за забава в
плащането за периода 31.08.2019 г. – 01.04.2021 г., за които е издадена
заповед № 371/02.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 643/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Претендира се и присъждане на сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
Ответникът П. Ц. Т. не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, броен от влизане в сила на определението, с което молбата
му за правна помощ е оставена без уважение – 16.12.2021 г., за което страната
е задължена да следи (арг. от чл.259, ал.3 ГПК, в същия смисъл Определение
№ 122/07.03.2017 г. по ч.т.д. № 197/2017 г. на II Т.О. на ВКС; Определение №
171/12.11.2010 г. по гр.д. № 419/2010 г. на I Г.О. на ВКС). Като отговор на
исковата молба не може да бъде разгледано и възражението по чл.414 ГПК,
доколкото неговото съдържание се свежда до бланкетно оспорване на
вземанията. В него липсват наведени насрещни твърдения за факти,
изключващи или ограничаващи дължимостта на вземанията или конкретни
възражения срещу тях, а само такива възражения по чл.414 ГПК подлежат на
разглеждане в производството по чл.422 ГПК и се приравняват по правно
значение и последици на подаване на отговор на исковата молба (приетото в
т.11а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС). В проведеното съдебно заседание, ответникът посочва, че не
му е предоставена цялата сума по договора за кредит, а само 500-600 лв. и е
трябвало да върне 1 700 лв. Твърди, че по тази причина е погасил единствено
сумата, която е получил в брой и след това е преустановил плащанията.
Посочва, че не е уведомен за прехвърляне на вземането. Моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на вземания по договор за
потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение.
Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца е предпоставено от
кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: че
между ответника и „Изи асет мениджмънт“ АД е възникнало правоотношение
по сключен договор за потребителски заем № 3593451/31.07.2019 г. с
твърдяното съдържание; че „Изи асет мениджмънт“ АД е изпълнило
задължението си да предостави заетата сума; размерът на непогасения към
2
датата на падежа остатък от главница и договорната лихва; че „Изи асет
мениджмънт“ АД е прехвърлило вземането по процесния кредит на ищеца и
че длъжникът е уведомен за цесията.
От представените писмени доказателства се установява, че между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ответника П. Ц. Т. бил сключен договор за паричен
заем № 3593451/31.07.2019 г., по силата на който дружеството предоставило
на ответника паричен кредит в размер 1 100 лв., чрез прихващане със
задължението му по договор за паричен заем № 3494492 в размер 704,88 лв. и
получаване на остатъка в брой, за което договорът служи като разписка (чл.3
от договора). Ответникът се задължил да заплаща на кредитора фиксирана
годишна договорна лихва от 35 %, като върне на кредитора заетата сума,
ведно с възнаграждението (115 лв. за целия срок на договора) на шест
седмични погасителни вноски от по 202,50 лв. всяка, първата от която
дължима на 30.08.2019 г., а последната – на 27.01.2020 г.
Това писмено доказателство установява сключването на договора,
доколкото съгласно чл.180 ГПК съставлява доказателство, че неоспорените
по авторство изявления на страните изхождат от тях. Ответникът, макар
първоначално да заяви, че не помни да е теглил кредит от „Изи асет
мениджмънт“ АД, възпроизведе всички съществени елементи на договора –
кога е сключен, сумата по кредита, размерът на дължимото плащане по
договора и крайния падеж, с което и призна сключването му. Договорът
установява още, че до ответника е достигнало изявлението на кредитора за
прихващане и съдържа признание за неизгодни за ответника факти – че е
получил в брой остатъка от заемната сума, което той заяви и пред съда. Това
не означава, че кредиторът не е изпълнил задължението си да предостави
цялата сума от 1 100 лв., както претендира ответникът, доколкото
прихващането също съставлява способ за погасяване на парично задължение.
С оглед посоченото, първите две от посочените по-горе материалноправни
предпоставки са налице.
С доклада по делото съдът указа на ответника, че с оглед твърденията
на ищеца, следва да установи, че е заплатил задълженията по договора за
кредит, но той не ангажира доказателства за това. Соченото от него
обстоятелство, че е бил отстранен от общинското жилище, в което се
намирали разписки от кредитора, не го освобождава от доказателствената
тежест. То не е извинително за ответника по претендирания от него начин,
защото не изключва нито изискването на доказателствата, които се твърди да
съществуват, от третото неучастващо по делото лице, в чиято фактическа
власт се намират, нито възможността твърдяното плащане да се установи чрез
други доказателствени способи. С оглед изложеното, съдът няма основание да
приеме, че по договора за кредит е извършено плащане. С изтичането на
срока на договора – 27.01.2020 г., е настъпил падежа на задължението за
плащане на цялата главница от 1 100 лв. и договорната лихва за времето от
първата до последната вноска – 115 лв. за периода от 30.08.2019 г. –
27.01.2020 г., а забавата обусловила начисляване на обезщетение за забава в
3
размер на законната лихва (чл.8 от договора и общото правило на чл.86, ал.1
ЗЗД).
От рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., извлечение от Приложение № 1 към него и потвърждение за
сключена цесия се установява, че на 01.03.2020 г. „Изи Асет Мениджмънт“
АД прехвърлило на ищеца вземанията си по договора за кредит, сключен с
ответника, като в приложението бил посочен номерът и датата на
сключването на договора за кредит, дължимите суми, в т.ч. и лихви за
просрочие от 31,68 лв. към датата на цесията. Предметът на договора от
16.11.2010 г. е определен по родов признак – ликвидни и изискуеми вземания
по договори за потребителски кредит, сключени от продавача "Изи Асет
Мениджмънт" АД с физически лица, които не изпълняват задълженията си
(чл.2.1. от договора) при покупна цена, определяема от остатъка от
дължимата сума по вземанията към момента на прехвърлянето (чл.3.1. от
договора). Договорната клауза на чл.2.1. препраща към последващи
документи – приложения, чрез които вземанията по всяко прехвърляне да се
индивидуализират най-малко с реквизитите, посочени в чл.2.2. от договора. В
представеното приложение вземането е индивидуализирано в достатъчна
степен чрез посочване на длъжника, основанието (договора, от който
произтича) и размера му, а посочените суми са съответни на уговорените
размери на задълженията за заплащане на главница и начислените договорна
лихва и непретендирани в настоящото производство други вземания по
договора, както и законната лихва до датата на цесията. Това еднозначно
сочи, че предмет на договора за цесия е именно вземането по процесния
договор за кредит, поради което представените доказателства установяват
твърдяното от ищеца правоприемство.
На 05.03.2020 г. ищецът, действащ като пълномощник на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД съгласно пълномощно от 09.09.2015 г., изпратил на
ответника писмо изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3593451, с което го уведомил за
извършената цесия и размера на задължението му към 05.03.2020 г. Видно от
известието за доставяне, съдържащо неоспореното по авторство изявление на
ответника, писмото било получено от него лично на 12.03.2020 г., поради
което възражението му, че не е уведомен за цесията, освен преклудирано,
като въведено след срока по чл.131, ал.1 ГПК, е и несъответно на
доказателствата. Така до длъжника е достигнало волеизявлението на
кредитора му за прехвърляне на вземането, както предвиждат чл.99, ал.3 и
ал.4 ЗЗД. Това, че ищецът е действал като негов пълномощник не опорочава
уведомяването, доколкото на общо основание цедентът може да упълномощи
цесионера да извърши съобщението до длъжника и това упълномощаване не
противоречи на целта на посочените по-горе разпоредби. В допълнение
следва да се отбележи, че дори и ответникът да не беше получил
уведомителното писмо, той е получил лично препис от исковата молба, ведно
с приложенията, в т.ч. уведомлението и пълномощното. Като факт, настъпил
в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
4
получаването на това уведомление следва да бъде съобразено от съда (арг. от
чл.235, ал.3 ГПК). С оглед изложеното ответникът е уведомен за цесията от
цедента "Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е осъществена и последната от
кумулативно изискуемите предпоставки за съществуване на процесните
вземания.
Установяването на основанието на вземанията предпоставя разглеждане
въпроса за техния размер. Доколкото не са извършвани никакви плащания по
договора за кредит, както до настъпване на падежа на задължението, така и
след това, главницата и договорната лихва са дължими в пълен размер.
Съгласно чл.8 от договора ответникът дължи обезщетение за забава в
плащанията върху посочените суми в размер на законната лихва от деня на
забавата по всяка вноска (от 31.08.2019 г. – денят, следващ падежа на първата
вноска) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.04.2021 г. На основание чл.162 ГПК, при съобразяване на
погасителния план и размера на всяка вноска, уговорения в договора начин за
изчисляване на обезщетението за всеки ден забава и Постановление № 426 на
МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, съдът изчисли размера на доказаното по основание
вземане на 92,82 лв. за претендирания период, но без времето от 13.03.2020 г.
до 14.07.2020 г., през който такова обезщетение не се дължи съгласно чл.6
ЗМДВИП.
По изложените до тук съображения, предявените искове за главница и
договорна лихва се явяват изцяло основателни, а този за обезщетение за
забава – частично основателен до сумата от 92,82 лв., като следва да бъде
отхвърлен над тази сума до претендираните 111,51 лв. и за периода от
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят направените разноски в заповедното и в исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете. От негова страна е
направено такова искане и са представени доказателства да е сторил разноски
в заповедното производство в общ размер 76,53 лв. (26,53 лв. за държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение), от които съразмерно на
уважената част от исковете му се следват 75,45 лв. В исковото производство
са представени доказателства за направени разноски от 26,53 лв. за заплащане
на държавна такса. Доколкото ищецът е представляван от юрисконсулт,
дължи се съгласно чл.78, ал.8 ГПК и се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Неговият размер, съгласно посочената
норма, следва да бъде определен от съда, но не повече от максималния размер
съгласно чл.37 ЗПП вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съобразявайки правната сложност на спора и цената на иска, както и
осъществената защита – изготвяне на искова молба, без явяване в отрито
съдебно заседание, съдът определи дължимото юрисконсултско
5
възнаграждение на 100 лв. Така общият размер на разноските, направени от
ищеца в исковото производство пред настоящата инстанция е 126,53 лв., от
които пропорционално на уважената част от исковете, му се следват 124,75
лв.
Ответникът съгласно чл.78, ал.3 ГПК има право да му бъдат присъдени
разноските за заповедното и исковото производство съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но не той не е представил доказателства да е
сторил такива, поради което заплащане не му се следва.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че П. Ц.
Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул.**** и с настоящ адрес:
гр.С., ул.**** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Люлин,
ж.к. Люлин-10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, етаж
2, офис 4, представлявано поотделно от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., по
договор за паричен заем № 3593451/31.07.2019 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД сумите: 1 100,00 лв. /хиляда и сто лева/ – главница, ведно
със законната лихва върху сумата от 01.04.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; 115,00 лв. /сто и петнадесет лева/ – договорна
лихва за периода от 30.08.2019 г. до 27.01.2020 г. и 92,82 лв. /деветдесет и
два лева и осемдесет и две стотинки/ – обезщетение за забава в плащането в
размер на законната лихва за периода от 31.08.2019 г. до 01.04.2021 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., за които вземания е
издадена заповед № 371/02.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 643/2021 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица, като ОТХВЪРЛЯ иска да се приеме за установено по реда на
чл.422 ГПК съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер на
законната лихва над присъдените 92,82 лв. /деветдесет и два лева и осемдесет
и две стотинки/ до претендираните 111,51 лв. /сто и единадесет лева и
петдесет и една стотинки/, или за сумата 18,69 лв. /сто и осемнадесет лева и
шестдесет и девет стотинки/ и за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
ОСЪЖДА П. Ц. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул.****
и с настоящ адрес: гр.С., ул.****, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, Район Люлин, ж.к. Люлин-10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано поотделно от
Изпълнителния директор Ю.Х.Ю. сумата от 75,45 лв. /седемдесет и пет
лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
6
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете и
сумата от 124,75 лв. /сто двадесет и четири лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7