Решение по дело №103/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

11.02.2021г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

13.01.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Росица Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

103

по описа за

2020

година.

            Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК.

Предявена е искова молба от „ПИБ“АД в която сочи, че съгласно договор за банков кредит №023LD-R-000154/24.09.2010г. с погасителен план – Приложение №1 към него, Банката  предоставила на С.Н.М. банков кредит в размер на 3330 евро, с краен срок на погасяване на кредита 15.09.2020г. За ползвания кредит, на основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща лихва, формирана въз основа на базовия лихвен процент на Банката в евро, увеличен с надбавка от 8.51 пункта. На основание раздел II, т.10 от Договора за кредит, плащания, дължими, но неизвършени в срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в Раздел II, т.4 от Договора, считано от деня, следващ датата на падежа. Сочи се, че предоставеният кредит е изцяло усвоен на 24.09.2010 г.    по   сметка    с IBAN: ***, открита на името на Кредитополучателя в Банката. Извършено е частично погасяване по кредита, но имало неизплатен остатък, въз основа на който са начислени лихви за забава. Моли се да бъде установено със съдебно решение спрямо ищеца, че ответникът му дължи сума в общ размер от 8524.01 евро, от които: 3323.84 евро – просрочена главница; 2 699.68 евро- непогасена договорна лихва, дължима на основание т.4 от Договора за кредит, за периода 15.03.2012 г. - 01.10.2019 г. включително; 2 451.02 евро- обезщетение за забава за просрочените плащания, дължима на основание т.10 от Договора за кредит, за периода 15.10.2010 г. - 01.10.2019 г. включително; 24.93 евро - непогасена законна лихва, начислена от датата на предсрочната изискуемост, за периода от 02.10.2019 г. до 28.10.2019 г. включително; 24.54 евро - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост. Претендира разноски по исковото и заповедното производства.

           

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва, че е сключвал процесния договор за банков кредит и твърди, че подписът върху същия не е негов. Твърди, че не е получил сумата по цитирания договор за банков кредит, поради което за него не е възникнало задължението да връща такава. Сочи, че съпругата му е починала на 18.07.2018г. и е извършил отказ от наследство, който е вписан в специалната книга при РС-Кърджали под №93/04.12.2018г.. Сочи, че банковата сметка, която е посочена от ищеца като такава, по която е била отпусната заемната сума не е открита на негово име, както и че не е подавал искане за банков кредит. 

Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:

От приложеното ч.гр.д. № 1461/2019г. по описа на КРС се установява, че със заповед № 678/05.11.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е разпоредено длъжникът С.Н.М.  с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ  на кредитора “Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК *********, гр.София, район “Изгрев”, бул. “Драган Цанков” №37 сумата 3 323.84 евро - главница за неизпълнение на задължение по Договор за банков кредит №023LD-R-000154/24.09.2010г., както и сумата от 2 699.68 евро – непогасена договорна лихва за периода от 15.03.2012г. – 01.10.2019г. вкл., както и сумата от 2 451.02 евро – обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 15.10.2010г. – 01.10.2019г. вкл., както и сумата от 24.93 евро – непогасена законна лихва , начислена от датата на предсрочната изискуемост , за периода от 02.10.2019г. до 28.10.2019г. вкл., както и сумата от 24.54 евро – разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 333.43 лева – внесена държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта ведно с издадения ИЛ са връчени на длъжника на 05.12.2019г. и в двуседмичния срок – на 18.12.2019г. последния е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на присъдените суми. Заявителят е уведомен на 06.01.2020г. за постъпилото възражение и в законовия едномесечен срок – на 13.01.2020г. същият е депозирал настоящата искова молба с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК. Ето защо, същата се явява допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна, а по отношение на нейната основателност, съдът съобрази следното:

От приложения към делото Договор за банков кредит №023-LD-R-000154/24.09.2010г. с погасителен план – Приложение №1 към него, се установява, че е сключен между ПИБ АД и Н.С. М. – кредитополучател и С.Н.М. – съкредитополучател за сумата от 3 300 евро, с договорен срок за връщане на кредитната сума – 120 месеца, като първата вноска е дължима на 15.10.2020г., а последната на 15.09.2020г.. От заключението по назначената ССчЕ се установява, че договорената сума е изцяло усвоена на 24.09.2020г. по банкова сметка *** Н.С. М. По договора има извършено частично погасяване на заемната сума, както следва: общо платената сума по кредита  в размер на 818.53 евро, от която сума с 6.16 евро е погасена част от главницата с падеж 15.10.2010г. и договорна лихва 812.37 евро. Кредитополучателят е в забава на плащанията по договора от 15.10.2010г..  Вещото лице е констатирало , че счетоводното записване на предсрочна изискуемост  на процесния кредит е от 02.10.2019г.. Съгласно експертизата към датата на подаване на заявлението на „ПИБ“ АД за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК – 29.10.2019г. дългът на кредитополучателя  е в общ размер от 8 524.01 евро, от които: 3 323.84 евро – неплатена главница по Погасителен план от 15.10.2010г. до 15.09.2019г.; 2 699.68 евро – неплатена договорна лихва за периода от 15.03.2012г. до 01.10.2019г.; 2 451.02 евро – обезщетение за забава на просрочени плащания, дължима на основание т.10 от договора за кредит за периода от 15.10.2010г. до 01.10.2019г.; 24.93 евро – законна лихва, начислена от датата на предсрочна изискуемост 02.10.2019г. до 28.10.2019г. – деня , предхождащ датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК, 24.54 евро – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост. Вещото лице сочи, че към 29.10.2019г. са просрочени 109 вноски по главница и 91 вноски по договорна лихва.  Към датата на изготвяне на заключението – 07.08.2020г. дългът на кредитополучателя възлиза общо на 8 786.22 евро.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите срещу „кредитополучатели-десния“ в Договор за банков кредит №023-LD-R-000154/24.09.2010г. и погасителен план – приложение 1 към него , са положени от ответника С.Н.М..

С оглед констатациите по неоспорената и приета съдебно-почеркова експертиза, следва да се признае за недоказано оспорването истинността в производството по чл. 193 от ГПК на следните документи: 1.Договор за банков кредит с №023LD-R-000154/24.09.2010г. в частта на съдържанието и на подписите, където под „кредитополучател“ е положен втори подпис, както и досежно второто ръкописно изписано име „С.Н.М.“, и 2.Погасителен план – Приложение №1 към договора, под „кредитополучател“ – вторият подпис и второто ръкописно изписано име „С.Н.М.“, че не са положени от ответника С.Н.М., с оглед на което оспорените документи следва да се приобщат към доказателствения материал и да се ползват с доказателствената си сила.

Договорът за банков кредит  е договор, по силата на който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, както и да плати договорената лихва - чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ. Договорът е двустранен, консенсуален, формален, възмезден, с продължително изпълнение. Основното задължение на банката е да предостави капитал, а на заемателя - да плати лихвата и да върне заетата сума. Лихвата по банковия кредит представлява по своята правна същност цената или възнаграждението, което заемополучателят е длъжен да плати на кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Това е цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. По начало заемополучателят е длъжен да върне кредита в определения срок. Възможна е обаче и предсрочна изискуемост - чл. 432 ТЗ, включително и в случаите при неизправност на кредитополучателя.

В настоящия казус се доказа по безспорен начин, че ответникът е страна по договора за кредит като съкредитоискател  и носи солидарна отговорност  наред с другия кредитоискател, на собствено основание , а не като наследник за починалия съкредитоискател Н. М..  По делото се доказа, че всички документи по кредитното досие – Договор за кредит, погасителен план към него, запис на заповед, искане за отпускане на кредит, са подписани от ответника. С оглед на това и съобразно чл. 121 от ЗЗД е възникнала солидарната отговорност между кредитополучателите по процесния договор по силата на закона и по-конкретно въз основа на разпоредбата на чл. 304 от ТЗ, съгласно която лицата, които при сключване на търговската сделка поемат общо задължение, се смятат за солидарни длъжници, ако от търговската сделка не следва друго. От процесния Договор за банков кредит №023-LD-R-000154/24.09.2010г. и погасителен план – приложение 1 не следва друго, нито е уговорено друго. В случая се касае за търговска сделка от категорията на абсолютните търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал.1 и ал.2 от ТЗ, тъй като сделката е банкова , сключена е от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие съгласно чл. 1, ал.1, т.7 от ТЗ. С оглед на това двамата кредитополучатели носят солидарна отговорност  за задълженията си по процесния договор за кредит.

Ето защо съдът намира , че за ответника съществува задължението да заплати процесните суми, както следва: 3323.84 евро – просрочена главница; 2 699.68 евро- непогасена договорна лихва, дължима на основание т.4 от Договора за кредит, за периода 15.03.2012 г. - 01.10.2019 г. включително; 2 451.02 евро- обезщетение за забава за просрочените плащания, дължима на основание т.10 от Договора за кредит, за периода 15.10.2010 г. - 01.10.2019 г. включително; 24.93 евро - непогасена законна лихва, начислена от датата на предсрочната изискуемост, за периода от 02.10.2019 г. до 28.10.2019 г. включително; 24.54 евро - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, поради което исковата молба следва да бъде изцяло уважена.

При този изход на делото, следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски от 429.57 лева – внесена държавна такса, 250.00 лева – разноски за вещо лице и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените в заповедното производство разноски по ч.гр.д. № 1461/2019г. на КРС от 333.43 лева – внесена държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

            Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността в производството по чл. 193 от ГПК на следните документи: 1.Договор за банков кредит с №023LD-R-000154/24.09.2010г. в частта на съдържанието и на подписите, където под „кредитополучател“ е положен втори подпис, както и досежно второто ръкописно изписано име „С.Н.М.“, и 2.Погасителен план – Приложение №1 към договора, под „кредитополучател“ – вторият подпис и второто ръкописно изписано име „С.Н.М.“, и ги ПРИОБЩАВА  към доказателствата по делото.

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на ответника  С.Н.М.  с ЕГН ********** ***, че дължи на кредитора “Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК *********, гр.София, район “Изгрев”, бул. “Драган Цанков” №37 заплащане на следните суми: сумата 3 323.84 евро - главница за неизпълнение на задължение по Договор за банков кредит №023LD-R-000154/24.09.2010г., сумата от 2 699.68 евро – непогасена договорна лихва за периода от 15.03.2012г. – 01.10.2019г. вкл., сумата от 2 451.02 евро – обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 15.10.2010г. – 01.10.2019г. вкл., сумата от 24.93 евро – непогасена законна лихва , начислена от датата на предсрочната изискуемост , за периода от 02.10.2019г. до 28.10.2019г. вкл., както и сумата от 24.54 евро – разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.10.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 678/05.11.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1461/2019г. по описа на КРС. 

 

ОСЪЖДА С.Н.М.  с ЕГН ********** ***, ДА  ЗАПЛАТИ  на “Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК *********, гр.София, район “Изгрев”, бул. “Драган Цанков” №37 направените по делото разноски от 429.57 лева – внесена държавна такса, 250.00 лева – разноски за вещо лице и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 1461/2019г. на КРС разноски от 333.43 лева – внесена държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                       Районен съдия: