№ 16286
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. С.
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110126167 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.318-чл.329 от ГПК.
Ищецът Г. Р. А. твърди, че сключили граждански брак с ответника Л. С. А. на
16.05.1999г. в гр. София. По време на брака имат родено едно дете – Росен Г. А., който към
настоящия момент е пълнолетен. Твърди, че от шест години съпругата му не работи и
постоянно злоупотребява с алкохол като с това влошила необратимо семейните им
отношения. В нетрезво състояние съпругата ставала агресивна и заплашвала всички членове
на семейството, дори и родителите на ищеца, които живеели с тях. Съпругата
няколкократно е превила опити за самоубийство, настанявана е на принудително лечение в
психиатрична болница. За прехраната и финансите на семейството се грижи единствено
ищецът. Ищецът твърди, че е правил опити за подобряване на отношенията със съпругата
си. Опитвал е да води разговори, които не са довели но нищо. Отношенията им са се
влошили съвсем и съществуването на семейството било само формално. По изложените
съображения счита, че бракът с ответника е напълно изпразнен от съдържание към
настоящия момент и съществува само юридически. Моли съдът да прекрати брака между
страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да издирва и да се произнася по
въпроса за вината. Не претендира разноски.
Ответникът Л. С. А. , редовно уведомена не се явява и не взема становище по иска.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено
следното:
Страните Г. Р. А. и Л. С. А. /с предбрачно фамилно име Зашева/ са сключили
граждански брак на 16.05.1999г. Това обстоятелство се установява от приложеното по
делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
граждански брак № 168/16.05.1999г. на Столична Община – Район Студентски. При
сключването на брака съпругата е приела брачното име - А.. Страните нямат ненавършили
пълнолетие деца от брака си си, което се установява от извършената справка в НБДН.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Росен Г. А.
(син на страните), които съдът кредитира изцяло, се установява, че страните живеят в едно
1
жилище, но не поддържат отношения като съпрузи. Свидетелят разказва, че майка му е
перманентно пияна. В това състояние е много агресивна, не им позволявала да спят, защото
трябвало да я пазят да не направи нещо лошо - да не запали къщата или да не се
самонарани. Почти ежедневно съпругата заплашвала всички от домакинството. Финансите в
семейството ги осигурявал ищецът. Съдът кредитира показанията на свидетелят като
обективни и резултат на лични възприятия и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск
за развод е основателен. Отчуждаването на двамата съпрузи, предизвикано от злоупотребата
с алкохол на ответника, според настоящия съдебен състав е обстоятелството, което е
разрушило трайно и необратимо семейната общност. Всеки от тях е абдикирал от
задължението си за общата грижа за семейството, разбирателство и уважение, поради което
и бракът следва да бъде прекратен доколкото няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание.
Изводът на съда, че бракът между страните е изпразнен от съдържание се подкрепя и
от становището и ищеца, заявено лично в съдебно заседание. Бракът, според чл.46 от
Конституцията на РБългария е доброволен съюз между мъж и жена, като съпрузите имат
равни права и задължения в семейството, т.е възникването и съществуването на брачните
отношения е основано на съгласието на двете страни. По изложените съображения
доколкото по делото се установява, че последната е дълбоко и непоправимо разстроена и
съществува само формално, съпругът е категоричен в нежеланието си тази обвързаност да
продължи, бракът между страните следва да бъде прекратен. В тази връзка следва да се
добави, че разпоредбата на чл.99, ал.4 от СК /отм./, съгласно която "развод не се допуска,
ако разстройството на брака се дължи само на виновно поведение на ищеца, а другия
съпруг настоява да се запази брака, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне
разводът ", не е възпроизведена в новия Семеен кодекс. Брачната връзка е невъзвратимо
изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като
формална и ненужна, следва да се прекрати без съдът да издирва и да се произнася по
въпроса за вината, доколкото такава претенция не е заявена от нито един от съпрузите.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име.
Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака, като нито един от тях не е
заявил искане за издръжка след развода, поради което и съдът не дължи произнасяне по тези
въпроси.
Ищецът е предявил претенция за ползване на семейното жилище. По делото се
установи, че семейното жилище с адрес с. Герман, Столична община, ул. „Патриарх Герман“
№ 39 е собственост на родителите на съпруга. Съпругата не е направила искане за
предоставяне ползването. В настоящия случай са налице двете кумулативни предпоставки
на чл. 56, ал. 1 СК – направено е изрично искане за предоставяне ползването на семейното
жилище и по делото се установи,че има жилищна нужда на ищеца, поради което съдът му
предоставя и ползването на семейното жилище.
По разноските:
Съгласно чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК при липса на установена по делото вина на
съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. С оглед
разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.ІІ от ГПК, платената първоначална държавна такса следва
да остане в тежест на страната, която я е заплатила, на основание чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК.
Предвид изхода на делото всяка една от страните следва да заплати по сметка на СРС всеки
от тях по 25,00 лева-окончателна държавна такса при решаване на делото по иска за развод
по чл.6, т.2 от тарифата.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
2
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с Акт за граждански брак №
168/16.05.1999г. на Столична Община, Район Студентски, между Г. Р. А., ЕГН **********
и Л. С. А., ЕГН ********** като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на
основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ на съпруга Г. Р. А., ЕГН ********** , с адрес с. Герман, Столична
община, ул. „Патриарх Герман“ № 39 ползването на семейното жилище, находящо се в с.
Герман, Столична община, ул. „Патриарх Герман“ № 39, на основание чл. 56, ал. 1 от СК
ОСЪЖДА Г. Р. А., ЕГН ********** , с адрес с. Герман, Столична община, ул.
„Патриарх Герман“ № 39 да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева
– държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр.2
от ГПК.
ОСЪЖДА Л. С. А., ЕГН **********, с адрес с. Герман, Столична община, ул.
„Патриарх Герман“ № 39 да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева
– държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр.2
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3