OПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 27.12.2016 г.
СГС,
IV-4 състав, в закрито заседание на двадесет и седми
декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладвано от съдията т.дело N 2826/15 г., установи следното:
Производството е по реда на чл.130 ГПК.
СГС е сезиран с искова молба от „Б.П.Б.“АД, с която е предявен срещу Г.Е.Т. иск
с правно основание чл.134 ЗЗД, вр. с чл.145 ТЗ.
Твърди се от ищеца, че е кредитор на „Т.Б.“ ЕООД по регресно
вземане в размер на 1 475 590,20 лв., което произтича от изплащане на
задължения на „Т.Б.“ ЕООД по изп.дело N 607/2011 г. на ТД на НАП,
а за част от вземането – от 5000 лв. в полза на ищеца е издаден изп.лист въз основа на заповед по чл.410 ГПК срещу „Т.Б.“
ЕООД по ч.гр.дело N 21675/12 г. на районен съд –
гр.Пловдив. Тъй като длъжникът на ищеца „Т.Б.“ ЕООД не притежава достатъчно имущество за
удовлетворение, ищецът предявява иск по чл.145 ТЗ срещу
ответника, който през периода 10.08.2005 г. – 31.07.2008 г. е бил управител на
длъжника „Т.Б.“ ЕООД, но с поведението си е нанесъл вреди на управляваното
търговско дружество в размер на 1 334 986,81 лв., защото без
основание се е разпоредил с парични средства / на 10.10.2007
г., 31.10.2007 г., 01.11.2007 г.,
05.10.2007 г., 18.10.2007 г., 24.10.2007 г. и на 01.11.2007 г./ - теглил е пари, издавал е чекове и е
нареждал плащания по сметка на лицето П.П.. Разпорежданията от ответника с парични
средства на управляваното от него търговско дружество, което не е получило
насрещна материална облага, е в нарушение на задълженията по сключения договор
за управление и в разрез с изискванията на чл.141 ал.1 ТЗ, защото дружеството
не е имало задължения към своя управител и към лицето П.П.. Общото
Събрание на „Т.Б.“ ЕООД не е взело
решение по чл.137 ал.1, т.8 ТЗ за упражняване на правото по чл.145 ТЗ и с
бездействието си заплашва удовлетворение на ищеца. Иска се от ищеца ответникът
да бъде осъден да заплати на „Т.Б.“ ЕООД
сумата от 150 000 лв., частично от 1 334 986,814 лв.
Ответникът
Г.Е.Т. /с местоживеене в Г./ е подал писмен отговор, с който оспорва
иска с възражението, че спорът не е подсъден на българския съд, защото
претенциите не произтичат от непозволено увреждане, деликт
или квазиделикт. Освен това е взето от ОС на „Т.Б.“
ЕООД решение по чл.137 ал.1, т.5 ТЗ за освобождаване на ответника от
отговорност, а това представлява правопогасяващ факт
за предявяване на иска. Прави възражение за погасителна давност по чл.111 б.“б“ ЗЗД с оглед вредите от неизпълнението на договорно задължение по договора за
управление, както и евентуално възражение по чл.110 ЗЗД, защото от датата на
извършените разпореждания са изминали повече от 5 години. Сочи се от ответника,
че с извършените разпореждания са погасявани задължения на търговското
дружество, което се установява от Протокол от 16.09.2008 г. за решение на
едноличния собственик на капитала, заверен годишен счетоводен отчет, баланс и
доклад за дипломиран експерт-счетоводител, които са приети без забележки.
С
определение от 29.07.2016 г. на основание чл.26 ал.2 ГПК, вр.
с чл.134 ал.2 ЗЗД съдът е конституирал „Т.Б.“ ЕООД в качеството на съищец.
В
съд.заседание на 29.09.2016 г. съдът е преразгледал становището си за
допустимостта на иска и не е дал ход на делото, защото е
приел, че процесуална предпоставка да се води иска за вреди срещу лице, имало
качество на управител, е взето решение по чл.137 ал.1, т.8 ТЗ от компетентния
орган на търговското дружество съищец. На ищеца са
дадени указания да представи решение по чл.137 ал.1, т.8 ТЗ ведно с
предупреждение, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната. Указанията
са съобщени и на съищеца.
Към настоящия момент указанията не са
изпълнени, защото не е представено решение по чл.137 ал.1, т.8 ТЗ – дори не се
твърди да е било прието такова решение. Ищецът с молба от 06.10.2016 г. е
поискал по реда на чл.134 ал.3 ЗЗД, вр. с чл.389 ГПК
да бъде овластен да упражни правото на едноличния
собственик на капитала да приеме решение по чл.137 ал.1, т.8 ТЗ, но това искане
е оставено без уважение с влязло в сила определение от 12.10.2016 г.
Според съда производството по иска с правно
основание чл.145 ТЗ, предявен по реда на чл.134 ал.2 ЗЗД от кредитор на
дружеството, е недопустимо. Нормата на чл.137 ал.1, т.8 ТЗ предвижда, че ОС на съдружниците приема решения
за предявяване искове на дружеството
срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на
процеси срещу тях, а нормата на чл.147 ал.2 ТЗ предвижда, че едноличният собственик
решава въпросите от компетентността на общото събрание,
за което се съставя протокол
в съответната за решенията на общото
събрание форма.
Решението
на ОС на съдружниците по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, респ.
на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност на
управителя представлява абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ срещу лице, което е заличен управител към подаване на
исковата молба – решение №
115/27.11.2012г. по т.дело № 61/2011г. на ВКС, ІІ т.о., което е постановено
по реда на чл.290 ГПК и на основание
т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС е задължително за съдилищата.
ОС на съдружниците,
респ.едноличният собственик на капитала, е органът, който разполага с правомощието
да приема решения по въпроси, визирани в нормата на чл.137, ал.1 ТЗ. Два от
тези въпроси са за приемане на решение за освобождаване на управителя от
отговорност – т.5 и за предявяване на иск срещу управителя – т.8. ОС на съдружниците, респ. едноличният собственик на
капитала, има правото на преценка дали
на дружеството са причинени вреди от
дейността на управителя, или същият трябва да бъде освободен от отговорност.
Имуществената отговорност на управителя не може да се реализира, ако не е
прието решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ.
Компетентността на ОС на съдружниците,
респ на едноличния собственик на капитала, да приеме
решение за предявяване на иск по чл.145 ТЗ се отнася както за водене на дело
срещу настоящ управител, така и за водене на дело срещу бивш управител. Да се
приеме, че за предявяване на иск срещу бивш управител не важи изискването за
решение по чл.137 ал.1, т.8 ТЗ, означава да се стесни и ограничи
компетентността на върховния орган на дружеството и да му се отнеме правомощие,
изрично включено от закона в кръга на неговата компетентност.
Абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл.145 ТЗ е прието решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ на ОС
на съдружниците, респ. на едноличния собственик на
капитала, за търсене на имуществена отговорност по чл.145 ТЗ за причинени на
дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от регистъра. В този смисъл е и
постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 129 от 02.09.2016 г. по т.д. №
1002/ 2015 г. на ВКС,
ТК, I T.O.
Обстоятелството, че едноличният собственик на
капитала на „Т.Б.“ ЕООД не е приел решение по чл. 137, ал. 1, т. 8, вр. чл. 147, ал. 2 ТЗ / дори не се твърди да е приел/
налага правния извод, че искът по чл. 145 ТЗ срещу ответника, в качеството му
на бивш управител на дружеството, е предявен при отсъствието на предвидена в
закона абсолютна процесуална предпоставка, поради което искът е недопустим – постановено
по реда на чл.290 ГПК решение № 188 от
20.12.2016 г. по т. д. № 1525/2015 г. на ВКС, ТК, II Т.О.
В случая искът по чл.145 ТЗ е
предявен не от дружеството, а от негов кредитор по реда на чл.134 ал.2 ЗЗД, но
това не заличава изискването да е прието решение от компетентния орган за предявяване на иск за вреди срещу ответника,
който е бивш управител. Изискването за прието решение по чл.137 ал.1, т.8 ТЗ
важи на още по-силно основание, когато искът по чл.145 ТЗ е предявен по реда на
чл.134 ал.2 ЗЗД от кредитор на търговското дружество. Противоречи на всякаква правна логика,
когато искът е предявен от търговското дружество да е необходимо решение по
чл.137 ал.1, т.8 ТЗ, но когато искът е предявен от кредитор на дружеството по
реда на чл.134 ал.2 ЗЗД да не е необходимо да е прието такова решение. Това би
довело до крайно неприемливия резултат, когато не е прието решение по чл.137
ал.1, т.8 ТЗ, предявеният от търговското дружество иск по чл.145 ТЗ да е
недопустим, но предявеният от кредитор на дружеството по реда на чл.134 ал.2 ЗЗД иск да е допустим.
Недопустимо е едно трето, външно за
търговското дружество лице, каквото е ищецът, да се намесва във вътрешните отношения между
дружеството и неговия бивш управител и да предявява иск по чл.145 ТЗ при липса
на прието решение по чл.137 ал.1, т.8 ТЗ.
Предявеният по реда на чл.134 ал.2 ЗЗД иск
би бил допустим, ако бе прието решение от ОС на съдружниците,
респ. от едноличния собственик на капитала, но въпреки това не е заведено дело
срещу бившия управител. В този случай би могло да се приеме, че е налице
процесуална предпоставка да се води иска, който обаче поради бездействие на
търговското дружество не е предявен. Случаят не е такъв, защото едноличният
собственик на капитала не е приел решение по чл.137 ал.1, т.8 ТЗ да се предяви
иск по чл.145 ТЗ срещу ответника, който е бивш управител.
За пълнота на изложението следва да се
спомене, че с Протокол от 11.01.2008 г. едноличният собственик на капитала на „Т.Б.“
ЕООД е приел решение за освобождаване на ответника от
отговорност за дейността му като управител – чл.137 ал.1, т.5 ТЗ. Върховният
орган на едноличното търговско дружество не само не е приел решение да се
предяви иск по чл.145 ТЗ за вреди срещу ответника, но е приел решение по чл.137
ал.1, т.5 ТЗ за освобождаването му от отговорност, поради което предявеният по
реда на чл.134 ал.2 ЗЗД от кредитор на дружеството иск по чл.145 ТЗ
представлява груба намеса във вътрешните отношения между дружеството и бившия
му управител.
Като краен извод – едноличният собственик на капитала на „Т.Б.“ ЕООД, който на основание
чл.147 ал.2 ТЗ е компетентен да решава въпроси от компетентността на общото
събрание на съдружниците, не е приел решение по
чл.137 ал.1, т.8 ТЗ за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу ответника - бивш
управител. При липса на такова решение предявен от „Т.Б.“ ЕООД иск по чл.145 ТЗ
би бил недопустим, поради което и предявеният по реда на чл.134 ал.2 ЗЗД от
кредитор на дружеството иск е недопустим. След като „Т.Б.“ ЕООД поради липса на
прието решение по чл.137 ал.1, т.8, вр. с чл.147 ал.2 ТЗ не притежава активна
процесуална легитимация да предяви иска по чл.145 ТЗ, на още по-силно основание
и ищецът в качеството на негов кредитор и необходим другар в процеса не
притежава такава процесуална легитимация. Недопустимо е кредиторът /ищецът/ да
се постави в по-благоприятно положение от неговия длъжник „Т.Б.“ ЕООД и да му
се предостави възможност да предяви иск, който неговият длъжник не може да
предяви. По реда на чл.134 ал.2 ЗЗД може да се предяви от кредитора иск, който е
допустимо да се предяви от бездействащия длъжник, защото двамата имат
качеството на необходими задължителни другари. Предявен от „Т.Б.“ ЕООД иск по чл.145 ЗЗД би бил недопустим, поради което и предявеният от ищеца иск е недопустим.
С оглед
на изложеното съдът намира, че производството следва да бъде прекратено.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по т.дело N 2826/15 г. на СГС, VI -4 състав, образувано по искова молба на „Б.П.Б.“АД, с която
е предявен срещу Г.Е.Т. по реда на чл.134 ал.2 ЗЗД иск с правно основание
чл.145 ТЗ за сумата от 150 000 лв., частично от 1 334 986,814 лв., по
което като съищец на основание чл.26 ал.2 ГПК вр. с чл.134 ал.2 ЗЗД е конституиран „Т.Б.“ ЕООД.
Определението може да се обжалва пред САС
в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: