РЕШЕНИЕ
№ 2300
гр. Пловдив, 13.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в
открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и
прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА,
като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 1875 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. АПК, във вр. чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на С.В.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. Т.А., служебен адрес: ***,
офис № 3, депозирана против ОД на МВР- град Пловдив, с която е
предявен иск да бъде осъден ответникът да заплати претърпени от ищеца
имуществени вреди, дължащи се на отменен по съдебен ред административен акт- Наказателно
постановление /НП/ № 18-1030-004670/12.06.2018г., издадено от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Пловдив и представляващи сторените в хода на
съдебното обжалване по АНД № 4815/2018. по опис на Пловдивски Районен съд - XIV състав разноски за изплатено
адвокатско възнаграждение общо в размер на 400,00 лева., ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на решението. Редовно призован, в
съдебното производство се представлява от адв. Д., преупълномощен
от адв. Т.А., който поддържа исковата молба. По същество на спора взима
становище, че исковата молба е доказана по своето основание и размер и счита,
че следва да бъде уважена. Претендира направените по настоящото дело разноски в
общ размер 410,00 лева. Представено по делото е и становище от Т.А. като пълномощник на ищеца-С.Б., в който са
изложени мотиви досежно основателността на иска.
Ответникът ОД
на МВР- гр.Пловдив, чрез писмен отговор от процесуалния представител
юрисконсулт Ивелина Пенкова взима становище за недопустимост, неоснователност и
недоказаност на предявения пред съда иск и го оспорва изцяло,и претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Иска се отхвърляне на иска,
алтернативно намаляване на размера на обезщетението. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Участвалият
в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив дава
заключение за основателност на предявения иск, като счита, че същият е доказан,
както по отношение на размера на претендираното обезщетение.
Съдът, като
изслуша становищата на страните и обсъди приетите по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа
страна:
С Наказателно
постановление № 18-1030-004670/12.06.2018г. на Началник Група в Сектор ПП
Пловдив, на С.В.Б. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1500,00 лева за нарушение по чл.139,
ал.5, вр с чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП и административно наказание ГЛОБА в размер
на 20,00 лева за нарушение по чл.190,
ал.3, вр с чл.185 от ЗДвП. Така издаденото НП е обжалвано по съдебен ред, като в тази връзка е
било издадено първоначално пълномощно на 20.07.2018г. от С.Б. на адв.Т.А., и договор за правна помощ и защита между тях, по
което е било уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 лева. По подадената до съда жалба срещу НП било образувано и се е
провело съдебно производство по АНД №4815/2018г по опис на Районен
съд-гр.Пловдив- XIV наказателен състав. С решение № 857
от 02.05.2019г., съдебния състав е отменил изцяло наказателното постановление.Решението
е влязло в сила на 18.06.2019 г.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства: материали по АНД №4815/2018г по опис на Районен
съд-Пловдив с приложени договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 20.07.2018г..
По делото са приложени с исковата молба, заверено копие на договор за правна
защита и съдействие от 13.05.2019г., сключен между ищеца и адвокат Т.А.,
списък с разноски и пълномощно, с което е адв.
Т.А. преупълномощава адв. Р.Д.
да го представлява по адм, дело №1875/2019 г. по описа Административен съд
Пловдив.
И в двата
договора, единият от които е представен пред ПРС е уговореното възнаграждение в размер на по 400,00
лева, като и в двата е отбелязано, че сумата е платена в брой.
При така
изяснената фактическа обстановка, като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Искът е
предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим. Разгледан по същество, той
е основателен по
следните съображения:
Предявен е
иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с
който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на
отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Претенцията
е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по
иска –
ОД на МВР-Пловдив. По
аргумент на чл.204 ал.1 от АПК, допустимостта на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във
връзка чл.203 ал.1 от АПК, се обуславя от наличието на административен акт,
отменен по съответния ред. В случаят всички тези тези обективни предпоставки са
налице.
По своята
същност предявеният иск следва да бъде съобразен с правната рамка, определена с
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год., издадено по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС от Общото събрание на
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Съгласно същото,
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор,
възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а
основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, по своя правен резултат е санкционираща административна дейност.
Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
Все в тази
насока е необходимо да бъде съобразено още следното: Съгласно разпоредбата
на чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава
единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност
се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата
на чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на АПК. За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки: на първо място, да има причинена
вреда - имуществена или неимуществена; на следващо място, да е налице незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; и трето-незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са
при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният
акт да бъде отменен по съответния ред.
В
конкретният случай отмененото като
незаконосъобразно НП следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен
акт. Не
е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. С плащането на
уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума
на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП,
тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в
административно-наказателния процес. Нито ЗАНН, нито субсидиарно
приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на
съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени
на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като
незаконосъобразен. А според ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II
колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което
административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни
жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни
дела.
Следователно,
тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя
не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред. Нещо
повече ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не
би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за
налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето
вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за
причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.
Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на
незаконосъобразното НП, отменено по съответния ред, за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. От изложеното следва, че
искът е доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен в
размера, в който е поискан. С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният
иск по чл.1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
размер на 400.00 лева – направени
разходи за платено адвокатско възнаграждение, причинени от отменено
незаконосъобразно наказателно
постановление.
Върху
размера на присъденото от съда обезщетение се дължи и законна лихва в случай,
че такава изрично е поискана. Съобразно приетото в т. 4 на ТР № 3/2004 г. по ТД
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент, от който лихвата за забава може
да се претендира е датата, на която е влязло в сила решението, с което се
отменя унищожаемия акт. В конкретния случай, тази
дата е датата на влизане в сила на решението на Районен съд Пловдив, а именно –
18.06.2019 г., от която дата се претендира присъждане на лихва съобразно ТР на
ВКС.
Настоящия
съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответника, че
адвокатската защита не са пряка и непосредствена последица от отмененото
наказателно постановление. Правото на
защита на гражданите е едно от основните конституционни права, което предполага
задължение за държавата чрез законодателството и прилагането на законите да
обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените си или
застрашените си права пред съдебни органи или администрацията. Право на
гражданите е да организират защитата на правата си с използване помощта на
адвокат, като тя придобива особено значение тогава, когато за гражданина е
необходимо при защитата му познаване на законите, съдебната практика, правната
теория и съдебните и административните процедури.
Отчете се от
съда, че съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗАдв.
адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, а нормата
на чл.36 ал.1 от ЗАдв изрично сочи, че адвокатът има
право на възнаграждение за положения от него труд. Размерът на възнаграждението
за всеки отделен случай на представителство и правна помощ се определя
посредством договор, но не и принципната дължимост на това възнаграждение,
която е законово регламентирана. Това е така, защото и в случаите, когато не е
уговорено възнаграждение с такъв договор, на основание чл.36 ал.3 от ЗАдв. по искане на адвоката, адвоката
от Европейския съюз или клиента, адвокатският съвет определя възнаграждение
съгласно Наредба на Висшия адвокатски съвет. Липсата на специален ред за
присъждане на разноски не означава, че такива са недължими. Да се отрече тази
възможност е незаконосъобразно и би довело до ангажиране отговорността на
държавата за неосигуряване на ефективна правна защита на субектите, които са
възпрепятствани да потърсят специализирана адвокатска помощ при определена
категория дела само затова, защото разходите няма да им бъдат възстановени.
Подобно решение е неблагоприятно и за администрацията, която е и ще бъде
подкрепяна при това положение в осъществявана от нея незаконосъобразна дейност,
след като не търпи негативите от собствената си такава, а подобна последица не
следва да се допуска с помощта на правораздавателните органи. Едно съдебно
решение, независимо от вида на производството, винаги се явява санкция за една
от страните за неоснователно предизвикания от нея правен спор.Съдебната
практика многократно и последователно е посочвала, че в касационното
производство по реда на чл.63 от ЗАНН не се присъждат разноски, но това не е
основание за изключване приложението на чл.1 ал.1 ЗОДОВ и не е в противоречие с
тълкуванието, посочено в ТР № 2/03.06.2009 г., постановено по ТД №7/2008г. на
ВАС.
В този
смисъл законодателят е последователен в това си решение, което е приложил и по
отношение на други правни отрасли, в частност в наказателното производство,
където също не се предвижда изричен ред, по който да се присъждат разноски на
подсъдимия, който е бил признат за невинен или спрямо когото наказателното
производство е прекратено. По тези причини и ВАС е решил по единен и
задължителен начин проблема за присъждане на разноски, направени по
административно-наказателни дела, като с ТР № 1/15.03.2017 г., постановено по
т. д. № 2 от 2016г. е приел, че при предявени пред административните съдилища
искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
В конкретния
случай е налице отменено № 18-1030-004670/12.06.2018г. на Началник Група в
Сектор ПП Пловдив, като реалното плащане на адвокатските възнаграждения в хода
на съдебните производства по отмяна на НП е доказано с представения Договор за
правна защита и съдействие от 20.07.2018 г. В този смисъл е налице и пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между платени суми по договорите за
правна защита и съдействие и отмененото НП. Според приетото в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато
плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят
доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой - вписването за
направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В случая е безспорно установено, както обстоятелството,
че процесния договор за правна защита и съдействие е бил приложени по АНД № 4815/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив, така и обстоятелството, че в договора е
посочено договореното възнаграждение в размер на 400,00 лева, като в т. III и
на договора срещу начин и срок на плащане е записано - в брой, а срещу платена
сума е отбелязано цифром и словом 400,00 лева.
От въпросния
договор за правна защита и съдействие става ясно, че договореното
възнаграждение е платено в брой.
Възможността
за установяване на щетите от незаконосъобразният акт /НП /, представляващи
направени от ищеца разноски чрез заплащане на адвокатски хонорар е ограничена
до представените във въззивното производство
доказателства за това до приключване на устните състезания. Договорът за правна
помощ и съдействие е частен документ, който удостоверява изгодни за ищеца факти
и доказателствената му сила следва да се преценява с оглед останалите
доказателства. В случая копие от договора за правна защита и съдействие, който
в съответната част следва да се разглежда като разписка, удостоверяваща
получаването на уговореното адвокатско възнаграждение от 400 лева, е представен
в производството пред ПРС преди приключване на устните състезания.
Административният орган не е оспорил достоверността на датата на договора за
правна защита и съдействие.
Направеното
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред ПРС,
настоящият съд намира за неоснователно.
Както се
посочи с Наказателно постановление № 18-1030-004670/12.06.2018г. на Началник
Група в Сектор ПП Пловдив, на ищеца е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 / хиляда и
петстотин / лева за нарушение по чл.139,
ал.5, вр с чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП и административно наказание ГЛОБА в размер
на 20 /двадесет / лева за нарушение по
чл.190, ал.3, вр с чл.185 от ЗДвП.
Общо
събрание на съдиите от Първа и Втора колегии по тълкувателно дело № 2/2016 г.
Според мотивите на ТР № 1/2017 г. възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната
фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до
минималния такъв, определен от Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА), е една от възможностите на държавата, да защити правата си и
да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Прието
е, че възникването и признаването на право на обезщетение от непозволено
увреждане не е функция и не зависи от неговия претендиран
размер.
Съгласно чл.
36, ал. 2 ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката
и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. В чл. 18 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е посочено, че за изготвяне на жалба срещу
наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, но не
по-малко от 300 лв. Материалният интерес по процесното НП е за сумата от 1520.00
лв., и според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300
лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. В случая съобразно цитираната разпоредба
възнаграждението е в размер на 336, 40 лв.
Пълномощникът
е изготвил допълнителни мотиви към депозираната от С.Б. жалба взел участие и в
проведените о. с. з. в съдебните производства пред РС-Пловдив, поради което
възнаграждението в претендирания размер от 400,00 лв.
не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Така
договореното и заплатено в случая адвокатско възнаграждение е обосновано и
съобразено с регламентираните минимални размери по тази наредба.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.
По делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 13.05.2019г (лист 4 от
делото), видно от който ищецът е заплатил на процесуалния си представител адв.А. адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лева.
Претендираните разноски в настоящето производство са в общ размер на
410 лв., от които 400 лв-заплатено възнаграждение за един адвокат и 10
лв.-заплатена ДТ, съгласно представен списък, договор за правна помощ с изрично
отбелязване, че сумата е платена в брой, както и платежно нареждане за платена
ДТ в размер на 10,00 лв. (л.5).
Поради
изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, чл.10 от
ЗАДОВ Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи със седалище в
гр.Пловдив, ЕИК129009870 да заплати на С.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400.00
/четиристотин/ лева имуществени вреди, съставляващи
разходи за заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от отмененото НП № 18-1030-004670/12.06.2018г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Пловдив,
ведно със законната лихва,
считано от влизане в сила на Решение № 857 от 02.05.2019 г. по АНД № 4815/2018
г. на ПРС-18.06.2019г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Областна Дирекция на
Министерство на вътрешните работи със седалище в гр.Пловдив, ЕИК129009870 да
заплати на С.В.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 410
лв. /четиристотин и десет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: