№ 573
гр. Благоевград, 12.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело №
20241200100283 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е въз основа на искова молба от Х. М. М., ЕГН **********, с
адрес: ***; Я. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и Е. Х. М., ЕГН **********, с адрес: ***,
всички чрез пълномощника адвокат М. А. А. от АК - гр. Благоевград, срещу Община-С.,
ЕИК *********,представлявана от кмета А. С. С., на адрес: гр. С. 2800, бул. ”Свобода”, № 2
и „Увекс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Л. Д., със седалище и
адрес на управление: гр.С., п.к. 2800, ул. „Асен Хадживасилсв“, № 9.
Предявени са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД, като ищците молят
съда да разгледа предявените обективно и субективно съединени искове, в заявената в ИМ
поредност, въз основа па следните фактически и правни доводи:
Твърди се от фактическа страна с ИМ, че ищците са съсобственици на УПИ XXVIII, за имот
с пл.№ 2900, в кв. 121 по действащия ПУП на гр.С., одобрен със Заповед №РД-14-03-
195/29.12.1984г., Заповед № АБ-153/16.10.2006г.; Заповед № АБ- 218/28.12.2006г. и
заключение ма ОЕСУТ при Община С., обективирапо в Протокол №12/12.07.2006г. с
Решение № 22, целият с площ от 450 кв.м., при съседи на същия: от две страни улица, УПИ
XXIV и УПИ XXI, който УПИ е идентичен и образуван от УПИ XXIII, с площ от 280 кв.м., в
квартал 121 по плана на гр.С.. описан в Договор за доброволна делба на недвижим имот, с
рег. № ***, на нотариус Р. Б. с рег. № 198 в РНК и от 170 кв.м. от УПИ XXVIII с площ на
целия имот от 450 кв.м., описани в Договор за продажба на недвижим имот, общинска
собственост, по реда на чл.15, ал.5 и чл.30, ал.1, т.9 от Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество по чл. 8, ал.2 от ЗОС, Решение № 6 от
05.01.2006г. и Решение № 120 от 03.05.2007г. на Общински съвт-С., сключен на 30.05.2007г.,
вписан в Службата по вписвания - гр.С..
Сочи се в ИМ, че правото на собственост е придобито от наследодателката на ищците- В. Я.
М. на следните придобивки основания:
1
1.Сключен на 31.07.2003г. нотариално заверен Договор за доброволна делба, с рег. № 2981 от
нотариус Р. Б., с район на действие- РС-С., с рег. № 198 на НК, вписан в Службата по
Вписвания-гр. С., с вх. № ***г., партида №1***, между Е. К. Л., с ЕГН - **********, А. Я.
Л., с ЕГН ********** и В. Я. М. (С.), ЕГН ********** (наследодателка на ищците), с който
договор трите са извършили доброволна делба на съсобствените им недвижими имоти, като
по т.2 от договора съделителката В. Я. М., е получила в дял и е станала изключителен
собственик на следния недвижим имот, а именно: УПИ XXIII, в кв. 121, по плана на град С.,
целият имот с площ от 280 кв.м., при съседи на имота: улица, УПИ XXIV и имот за хотелски
комплекс от същия квартал.
2.Със Заповед №45 от 28.05.2007г., издадена от Община С., на основание член 15 ал.5 от
ЗУТ и чл. 30 ал. 1 т. 9 от Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество по чл. 8 ал. 2 от ЗОС; Решение №6/05.01.2006г. и Решение №120/03.05.2007г. на
Общински съвет С., с които кметът на Община С. нарежда да се продаде на В. Я. М. от гр.
С. имот частна общинска собственост, представляващ 170 кв.м. от УПИ XXVIII, в кв. 121, по
регулационния план на гр.С., община С., целият с площ от 450 кв.м., при съседи: от две
страни улици, УПИ XXIV, УПИ I, УПИ XXI.
Сочи се в ИМ че въз основа на цитираната заповед е сключен Договор за продажба между
Община С. (продавач) и В. Я. М. (купувач) е предмет - описания в заповедта общински имот
на дата 30.05.2007г., с вх. № 1533 1-211 от 30.05.2007г., вписан в СВ при РС-гр.С., парт. 4949,
3008.
Договорът е сключен по време на брака на купувача В. Я. М. с ищеца Х. М. М., поради което
процесиите 170 кв.м. са придобити в режим на СИО.
Сочи се в ИМ, въз основа на която е образувано настоящото дело, че притежаваните от
ищците квоти на съсобственост са: за ищеца Х. М. М., с ЕГН - ********** - 206.67/450 кв.м.
идеални части: за ищцата - Я. Х. Ч., ЕГН **********- 121.66/450 кв.м. идеални части и за
ищеца Е. Х. М., ЕГН ********** - 121.66/450 кв.м. идеални части от УПИ XXVIII, за имот с
пл.№ 2900, в квартал 121 по действащия ПУП на гр.С., одобрен със Заповед №РД-14-03-
195/29.12.1984г.. Заповед № АБ-153/16.10.2006г., Заповед № АБ-218/28.12.2006г. и
заключение на ОЕСУГ, при Община С., обективирано в Протокол №12/12.07.2006г., с
Решение № 22, целият с площ от 450 кв.м., при съседи на същия: от две страни улица, УПИ
XXIV и УПИ XXI.
Сочи се с ИМ от ищците, чрез пълномощника им адв. А., че видно от Решение
№215/03.11.2005г. на Общински съвет- С., на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.15. ал.
3 от ЗУТ и чл. 30, ал.1, т.9 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане
с общинско имущество, Общински съвет С. дава съгласие за промяна на границите на УПИ
XXIII. квартал 121 по плана на гр.С. като към имота, собственост на В. Я. М., се придават
120 кв.м. общинска собственост. Със Заповед № АБ-218, издадена на 28.12.2006г., от
Община С., се одобрява план за регулация на основание чл. 110, ал.1, т. 2 от ЗУТ, чл. 134,
ал.2, т. 6 от ЗУТ, чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ и Решение № 215/03.11.2005г. на Общински
съвет - град С. за урегулирани поземлени имоти I и XXVIII- 2900, в кв.121 по плана на гр.С.,
2
според приложената графична част.
Сочи се с ИМ по настоящото дело, че на 11.06.2007г. е издадено Предписание от кмета на
община С., с което на основание чл. 44. ал. 1, т. 13 от ЗМСМА и чл.135, ал. 3 от ЗУТ и молба
с вх. № 94-С-1300 от 30.05.2007г., подадена от В. Я. М. се допуска изготвЯ. на комплексен
проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ по чл. 150 от ЗУТ в части: план за
застрояване по чл.110, ал.1, т. 3 от ЗУТ на основание чл.134 ал. 1 т. 1 от ЗУТ и чл.19 от
Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ и технически (работен) проект за УПИ XXVIII-2900, в кв.121
по плана на гр.С., въз основа на действаща Заповед №РД-14-03-195/29.12.1984г., Заповед
№АБ- 153/16.10.2006г. и Заповед № АБ-218/28.12.2006г., като се спазват изискванията на
Наредба №7 за ХИЗЗСС, Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ и чл.16. ал. 2 от ЗУТ.
Поддържа се от ищцовата страна, че тримата ищци са наследници по закон на В. Я. М., ЕГН
- **********, починала на ***г., което е видно от представеното с ИМ- Удостоверение за
наследници с изх. № ГСР-1078 от 21.04.2023г., издадено от Община С..
Сочи се с ИМ, че описаният по-горе недвижим имот е нанесен в КК на град С. и е заснет
като Поземлен имот с идентификатор №***, с площ от 457 кв.м., с адрес на ПИ: гр.С.,
п.к.2800, ул. „П...“, № *, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ с идентификатор №
65334.300.3038, ПИ с идентификатор № 65334.300.2891; ПИ с идентификатор №
65334.300.3697, ПИ с идентификатор № 65334.300.2900; ПИ с идентификатор №
65334.300.3033 и ПИ с идентификатор № 65334.300.3703, идентичен на парцел XXVIII, имот
с пл. № 2900, квартал 121.
Представено е с ИМ удостоверение с изходящ № АБ-03-29 от 27.01.2015г., издадено от
Община С. от което е видно, че: Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР за
землището на град С., одобрена със Заповед №РД-18- 80/11.11.2009г. на ИД на АГКК гр.
София, с административен адрес: гр. С., п.к. 2800, ул. „П...“, № *, е образуван от УПИ ХХIII-
2900 и част от УПИ I, в кв.121 съгласно Заповед № АБ-218/28.12.2006г. на Кмета на
Община С. и Решение № 215/03.11.2005г. на Общински съвет гр.С., както и че УПИ XXVIII,
в квартал 121 по действащия план на град С. е образуван от УПИ ХХIII-2900 и част от
УПИ I.
Исковата претенция е основана на доводи, че върху описания по-горе недвижим имот през
2013г. е изпълнен временен открит (надземен) канализационен участък, който е част от
градската канализационна мрежа и в него постъпват води от голям район на гр. С.. На
ищците не е известен точния времеви период на изграждането му (ден и месец), но този
видим канализационен участък, състоящ се от канализационна шахта и пластмасови тръби, е
изпълнен по време на строителството на сгради в съседните имоти. Участъкът не е
подземен, а е открит (надземен), поради което фактът, че е налична открита канализация се
възприема от всеки, който има достъп до имота, който не е ограден.
Тримата ищци, след като през 2013г. установили, че е изпълнен временен, открит
канализационен участък върху съсобствения им недвижим имот, незабавно посетили
3
Община С., като получили уверение от кмета г-н Тотев, че той ще бъде изместен незабавно
след като приключи строителството в съседните имоти.
На дата 25.06.2018г. във връзка с молба с вх. № 9400-2806 от 23.11.2017г., подадена от
ищците, ответникът Община С. е извършил проверка на място и е изискал становище от
експлоатационното дружество на В и К мрежата на град С., а именно другия ответник-
„Увекс“ ЕООД.
Ответникът е констатирал, че канализационният клон, който пресича имот с идентификатор
№***, разположен между улица „Б. С." и ул. „П...", е част от градската канализационна
мрежа и в него постъпват води от голям район на гр.С.. В писмо с изх.№ 9200-
407/25.06.2018г. е отразено, че не е възможно прекратяване на ползването на прокарания
канализационен клон, а изместването му-„…на този етап не е във възможностите на
общината". В писмото е посочено също, че кметът на Община С. се е разпоредил на
управителя на „Увекс“ ЕООД да измести канализационният клон в границите на имот с
идентификатор № ***, след дадено съгласие от В. Я. М., обективирано в молба с вх.№9400-
2806 от 23.11.2017г., но управителят на „Увекс“ ЕООД е възразил срещу преместването на
основание чл. 73 от ЗУТ. В писмото е поет ангажимент от Община С. с цел разрешаване на
проблема да се заложат средства в бюджета за 2019г. за изместване на канализационния клон
в рамките на имота, находящ се в гр. С., ул.„П...“, №42- до 3 месеца след влизане на бюджета
в сила.
Сочи се с ИМ, че на дата 02.12.2019г. ищците са подали нова молба, наименована от тях
„напомнително писмо", с вх. №9400-2806 от 02.12.2019г. на Община С., с която, след като
напомнят на Община С. за поетия ангажимент в писмо с изх. № 9200-407/25.06.2018г, молят
отново да бъде изместен канализационния клон, който преминава през съсобствения им
недвижим имот. В отговор на горната молба с писмо е изх. №9200-997 от 20.12.2021г.,
Община С. информира ищците, че ще предложи залагане на средства в бюджета за 2022г., за
изместване на канализационния клон в границите на имот с идентификатор № ***, в гр.С.,
улица „П...“, №42.
На 02.02.2023г. по повод жалба с вх. № 118/24.01.2023г., подадена от ищците „Увекс“ ЕООД
ги уведомява, че съществуващата канализация в ПИ *** бетонови тръби фбОО през 2013г., с
финансиране от Община С., е подменена от дружеството с РЕ гофрирани тръби ф800. В
писмото се сочи и че през периода от 2013г. до 2023г. канализацията функционира нормално
и не е имало проблеми с поддръжката й, извън 2 случая през месец септември 2022г. и
22.01.2023г., когато целостта на канализацията е била умишлено нарушена и същата е била
запушена с парцали.
Сочи се с ИМ, че на 28.02.2023г. ищците са депозирали жалба и до РДНСК- гр. Благоевград с
оплакване, че върху съсобствения им недвижим имот е изградена канализация без тяхно
съгласие.
В Становище № АБ-04-7 от 29.03.2023г. на Община С. е отразено, че:
-този участък е изпълнен в периода от 1981г. до 2000г., в който е прекарана канализацията,
4
което фактическо твърдение се оспорва от ищците, тъй като е обективно невярно;
-изграденият канализационен участък от градската канализационна мрежа на град С., с трасе
през имот с идентификатор *** по КККР на гр.С. е допустим по действащите разпоредби
към момента на изграждането и за същия е приложима разпоредбата на на §16. ал.1 от
TIP на ЗУТ. В цитираното становище невярно е отразено, че той е бил допустим по
действащите разпоредби към момента на изграждането му, поради което отразеното, че за
него не е приложима разпоредбата на § 16. ал.1 от ПР на ЗУТ е невярно. Изпълненият върху
имота на ищците канализационен участък е незаконен строеж.
Излагат се правни доводи с ИМ, че съгласно член 83 (1) от ЗУТ водопроводните и
канализационните мрежи и съоръжения се изграждат по одобрени проекти в съответствие с
общите и подробните устройствени планове и съответните специализирани схеми към тях и
с плановете за вертикално планиране. В ал.2 изрично е предвидено, че водоснабдителните и
канализационните мрежи в населените места се проектират като улични мрежи и при
спазване разпоредбите на Глава четвърта, раздел II.
Твърди се от ищцовата страна, че канализационната мрежа, която преминава през имота на
ищците, не отговаря на строителните правила и норми, както и на нормативните изисквания
за експлоатация. Участъкът, преминаващ през имота на ищците, до уличната канализация, се
счита за дворна мрежа (сградно отклонение), на основание чл. 87 ал. 3 ЗУТ, според която
разпоредба, при липса на друга техническа възможност, доказана и с проект за вертикална
планировка, се допуска канализацията на сгради в урегулирани поземлени имоти да се
включва в уличната канализация, преминавайки през съседни имоти, без с това да се
препятства възможността за извършване на допустимо застрояване в тях, в които случаи
участъкът, преминаващ през имотите от сградата до уличната канализация, се счита за
дворна мрежа (сградно отклонение).
Поддържа се с ИМ, че съобразно чл. 221 (ал.1) от Наредба № 4 от 17 юни 2005г. за
проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни
инсталации, издадена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (Обн.
ДВ. бр.53 от 28 юни 2005г.), сградните водопроводни и канализационни инсталации и
техните съоръжения се изграждат при спазване на разпоредбите на ЗУТ. на изискванията на
тази наредба и на част "Водоснабдяване и канализация", от одобрения инвестиционен
проект.
Сочи се с ИМ, че предявените искове са насочени срещу втория ответник, доколкото
градската канализационна мрежа на гр.С. се стопанисва, поддържа и експлоатира от
общинската фирма „Увекс“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик на капитала
Община С.. Собственик на градската канализационна мрежа е Община С..
При така наведените фактически твърдения, с ИМ са наведени следните правни доводи:
Относно главните искове с правно основание чл.49 от ЗЗД:
Поддържа се от ищцовата страна, че Община С. като собственик на канализационното
отклонение няма право да държи в чужд имот канализационни тръби и съоръжения,
5
изградени след възстановяване на собствеността върху имота на бившите собственици,
поради което отговаря за вреди от пропуснати ползи от невъзможността ищците да
ползват съсобствения си недвижим имот в размер на средния пазарен наем за определен
период от време (сбор от месечни наемни вноски).
1.Правото да се държат в чужд имот водопроводни и канализационни тръби и други
съоръжения е част от съдържанието на уреденото в чл. 112 от Закона за водите (ЗВ) право на
водопрекарване. При наличието на такова право всеки собственик е длъжен да даде право на
водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от
това. Освен това, за собственика на служещия имот възниква задължение да не застроява и
да не засажда трайни насаждения върху тази част от имота си, която представлява така
наречената сервитутна ивица. В този смисъл са чл. 112 ал. 2 ЗВ, чл. 18. ал. 1, т. 5 и чл. 24. ал.
4, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и чл. 6. ал. 1
от Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и
съоръжения в населени места.
2.Съгласно чл. 112 (ал.З) от Закона за водите правото на водопрекарване се учредява по
споразумение на собствениците на господстващия и на служещия имот, а ако такова
споразумение не може да бъде постигнато - с акт на органа по чл. 52, ал. 1, т. 4 при спазване
на процедурата по чл. 34 и чл. 36, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот.
Съгласно чл. 193 от Закона за устройство на територията ЗУТ) правото да се прокарват
отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди
имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлени имоти с нотариална
заверка на подписите или със заповед на кмета на общината, когато не е постигнато съгласие
между собствениците и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.
Изложеното от правна страна дава основание на ищците да твърдят, че върху имота им не е
възникнал сервитут на водопрекарване по силата на Закона за водите.
Ответникът Община С. няма право да държи в чужд имот канализационни тръби и
съоръжения, които са изградени след възстановяването на собствеността върху имота на
бившите собственици с Решение №293 от 19.11.1992 г. по гр.дело №413 от 1992 г. на
Окръжен съд - Благоевград.
Поддържа се с ИМ, че съгласно чл. 64 ал. 3 от ЗУТ, когато става въпрос за съоръжения на
техническата инфраструктура в урбанизирани територии, тази инфраструктура се изгражда
от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен
ако в специален закон е предвидено друго. Критерият за определЯ. на задължения субект е
собствеността на имота, в който следва да бъде изградено, съответното съоръжение и/или
вида на обектите, които те ще обслужват. Безспорно е, че процесният имот се намира в
урбанизирана територия, част от територията на община С.. Съгласно чл. 17 ал. 1. т. 6 от
ЗМСМА, чл. 64, ал. 3 от ЗУТ и чл. 19, т. 4 от Закона за водите, задължението за изграждане
на елементи на техническата инфраструктура, включително изграждане и поддържане на
водопроводни и канализационни мрежи на територията на общината е на Община С., като
6
в този случай тя става техен собственик. Община С. като е изградила през 2013г. временно
незаконно канализационно отклонение през частен недвижим имот в нарушение на
установени нормативни изисквания извършва противоправно действие. Повече от 10
години същата не предприема правни и фактически действия да измести канализационното
отклонение. Единствената причина, която се изтъква в описаната по-горе кореспонденция, е
липсата на финансиране, т. е. липсата на парични средства да изпълни това свое задължение.
Това обстоятелство, обаче, на основание съгласно чл. 81 ал. 2 от ЗЗД не е извинително и не
освобождава общината от отговорност за вреди. Вторият ответник причинява вреди на
ищците, изразяващи се в лишаването им от възможността в процесния период да ползват
съсобствения имот. Налице е и причинна връзка между противоправното поведение и
вредата. Размерът на вредата е равен на размера на обезщетението за лишаване от ползване
по предназначение на процесния имот за период от 5 години назад, считано от датата на
подаване на исковата молба.
Поддържа се от ищцовата страна, че в случай, че съдът намери, че не са налице
предпоставките на член 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника
Община С., то при условията на евентуалност иска се от съда да разгледа и уважи
предявените от ищците срещу втория ответник „Увекс“ ЕООД евентуални искове с
правно основание член 59 от ЗЗД.
Относно евентуалните искове с правно основание член 59 от ЗЗД:
Във връзка с предявения при условията на евентуалност иск по чл. 59 от ЗЗД, излагат се
следните правни доводи с ИМ:
1.Съгласно приетото в т.4 от ППВС №1/1979г., при хипотезата на чл. 59. ал.1 ЗЗД
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума
между обедняването и обогатяването. Доколкото е приложим общият принцип, че никой не
може да се обогатява за чужда сметка, от съществено значение е установяването в какво се
изразява обедняването, съответно обогатяването, за да бъде правилно остойностен
дължимият размер. В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал.1 от ЗЗД е да докаже, както своето
обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването (причинната връзка);
2.Ответникът ,,Увекс“ ЕООД в качеството на „В и К“ оператор, през процесния период, е
ползвал имота и незаконно изграденото в него през 2013г. канализационно съоръжение. В
случая обогатяването на ответника е със спестения наем, който съставлява и
обедняването на ищеца, тоест обедняването и обогатяването са в един и същ размер.
Обедняването на ищците като съсобственици на имота се изразява в пропуснатите от тях
наемоподобни доходи, които биха получили при отдаването под наем на имота.
Ползвателят на описания по-горе имот се обогатява неоснователно, тъй като лишава ищците
като техен собственик от гражданските плодове - пазарните наеми. Обезщетението се дължи
за времето, през което собствениците са лишени от този доход, тоест считано от 2013г. и е
7
дължимо до окончателното предаване на ползването на действителните собственици.
Правото на ищците да получат обезщетение е възникнало тъй като за ползвателя не
съществува основание да държи имота. В настоящето производство ищците претендират
обезщетение в размер на средната паззарна наемна цена, за периода от 15.03.2019г. до
15.03.2024г., тоест пет години назад, считано от датата на подаване на исковата молба.
3.Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда
на чл. 59. ал. 1 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки: ищецът да
е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за
ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника.
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, ищците излагат доводи че
са носители на правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот. Ответникът
ползва имота, поради което дължи на всеки от ищците заплащане на дължимото
обезщетение за лишаването му от ползване в размер, изчислим съобразно притежаваната
квота на съсобственост.
На основание гореизложеното, ищците поддържат че за тях се поражда правен интерес от
предявяване на следните искове срещу всеки от ответниците по делото:
Първи главен иск:
ДА ОСЪДИ ответника Община С., ЕИК *********, на адрес: гр. С. 2 800, бул. „Свобода“ №
2, представлявано от Кмета А. С. С., да заплати на ищеца Х. М. М., с ЕГН - **********
сумата от 33 845 лева (тридесет и три хиляди осемстотин четиридесет и пет лева),
представляваща обезщетение за претърпените вреди в резултат на невъзможност га ищецът
да ползва притежаваните от него 206.67/450 кв.м. идеални части от УПИ XXVIII, за имот с
пл.№2900, в квартал 121 подействащия ПУП на гр.С., одобрен със Заповед №РД-14-03-
195/29.12.1984 г„ Заповед №АБ-153/16.10.2006 г„ Заповед №АБ-218/28.12.2006 г. и
заключение на ОЕСУТ при Община С., обективирано в протокол №12/12.07.2006 г. с
решение №22, целият с площ от 450 кв.м., при съседи на същия: от две страни улица. УПИ
XXIV и УПИ XXI, за периода от 15.03.2019г. до датата на предявяване на иска- 15.03.2024г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Първи евентуален иск спрямо първия главен иск:
ДА ОСЪДИ „Увекс“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Л. Д., със
седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. 2800, ул. „Асен Хадживасилев“, № 9, да заплати
на ищеца Х. М. М., с ЕГН **********, сумата от 33 845 лева (тридесет и три хиляди
осемстотин четиридесет и пет лева), представляваща обезщетение за ползването, ог което
ищецът е лишен на притежаваните от него 206.67/450 кв.м. идеални части от УПИ XXVIII, за
имот с пл.№2900, в квартал 121 по действащия ПУП на гр.С., одобрен със Заповед №РД-14-
03-195/29.12.1984г., Заповед №АБ- 153/16.10.2006г., Заповед №АБ-218/28.12.2006г. и
заключение на ОЕСУТ при Община С., обективирано в протокол №12/12.07.2006г. с решение
8
№22, целият с площ от 450 кв.м., при съседи на същия: от две страни улица, УПИ XXIV и
УПИ XXI, за периода от 15.03.2019г. до датата на предявяване на иска-15.03.2024г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Втори главен иск:
ДА ОСЪДИ Община-С., ЕИК *********, представлявана от кмета А. С. С., с адрес: гр. С.
2800, бул. "Свобода”, № 2, да заплати на ищцата Я. Х. Ч., ЕГН **********, сумата от 19
925лева (деветнадесет хиляди деветстотин деветдесет и пет лева), представляваща
обезщетение за претърпените вреди в резултат на невъзможността ищцата да ползва
притежаваните от нея 121.66/450 идеални части от УПИ XXVIII, за имог с пл.№2900, в
квартал 121 по действащия ПУП на гр.С., одобрен със Заповед №РД-14-03-195/29.12.1984г„
Заповед №АБ-153/16.10.2006г„ Заповед №АБ-218/28.12.2006г. и заключение на ОЕСУТ при
Община С., обективирано в протокол №12/12,07.2006г, с решение № 22, целият с площ от
450 кв.м., при съседи на същия: от две страни улица, УПИ XXIV и УПИ XXI за периода от
15.03.2019 г. до датата па предявяване на иска-15.03.2024г.,ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Втори евентуален иск спрямо втория главен иск:
ДА ОСЪДИ „Увекс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Л. Д., със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 2800, ул. „Асен Хадживасилев“, № 9, да заплати
на ищцата Я. Х. Ч., ЕГН **********, сумата от 19 925лева (деветнадесет хиляди
деветстотин деветдесет и пет лева), представляваща обезщетение за ползването, от което
ищцата е лишена на притежаваните от нея 121.66/450 идеални части от УПИ XXVIII, за
имот с пл.№2900, в квартал 121 по действащия ПУП на гр.С., одобрен със Заповед №РД-14-
03-195/29.12.1984г., Заповед №АБ-153/16.10,2006г., Заповед №АБ-218/28.12.2006г. и
заключение на ОЕСУТ при Община С., обективирано в протокол №12/12.07.2006г., с
решение № 22, целият с площ от 450 кв.м., при съседи на същия: от две страни улица, УПИ
XXIV и УПИ XXI, за периода от 15.03.2019г. до датата на предявяване на иска- 15.03.2024г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Трети главен иск:
ДА ОСЪДИ ответника Община-С., ЕИК *********, представлявана от кмета А. С. С., с
адрес: гр. С. 2800, бул.”Свобода”, № 2, да заплати на ищеца Е. Х. М., ЕГН **********,
сумата от 19 925 лева (деветнадесет хиляди деветстотин деветдесет и пет лева),
представляваща обезщетение за претърпените вреди в резултат на невъзможността ищецът
да ползва притежаваните от него 121.66/450 идеални части от УПИ XXV11I, за имот с пл.
№2900, в квартал 121 по действащия ПУП на гр.С., одобрен със Заповед №РД-14-03-
195/29.12.1984г., Заповед № АБ-153/16.10.2006г., Заповед № АБ-218/28.12.2006г. и
заключение на ОЕСУТ при Община С., обективирано в протокол №12/12.07.2006г., с
9
решение № 22, целият с площ от 450 кв.м., при съседи на същия: от две страни улица, УПИ
XXIV и УПИ XXI за периода от 15.03.2019г. до датата па предявяване на иска- 15.03.2024г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Трети евентуален иск спрямо третия главен иск:
ДА ОСЪДИ ответника „Увекс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.
Л. Д., със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 2800, ул.„Асен Хадживасилев“, № 9,
да заплати на ищеца Е. Х. М., ЕГН **********, сумата от 19 925лева (деветнадесет хиляди
деветстотин деветдесет и пет лева), представляваща обезщетение за ползването, от което
ищецът е лишен на притежаваните от него 121.66/450 идеални части от УПИ XXVIII, за
имот с пл.№2900, в квартал 121 по действащия ПУП на гр.С., одобрен със Заповед №РД-14-
03-195/29.12.1984г„ Заповед №АБ-153/16.10.2006г., Заповед № АБ-218/28.12.2006г. и
заключение на ОЕСУТ при Община С., обективирано в протокол № 12/12.07.2006г., с
решение № 22, целият с площ от 450 кв.м., при съседи на същия: от две страни улица. УПИ
XXIV и УПИ XXI, за периода от 15.03.2019г. до датата на предявяване на иска- 15.03.2024г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Претендират се разноски пред настоящата съдебна инстанция, съобразно списък по чл. 80 от
ГПК.
Направени са с ИМ доказателствени искания: за приемане на представените с ИМ писмени
доказателства, за разпит на трима души свидетели, при режим на довеждане, както и за
допускане на компелксна съдебно- техническа и оценителна експертиза.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от Община С., ЕИК
*********, чрез пълномощника адв. Л. Д., с който се оспорват предявените искове като
неоснователни.
Излагат се доводи от ответника- Община С., че за да бъде ангажирана отговорността на
общината по чл. 49 ЗЗД, следва да е налице чуждо противоправно и виновно деяние на лице,
натоварено от Общината да извърши определена работа, при което е причинена вреда на
ищците. Възразява се, че в случая предпоставките за такава отговорност не са налице.
Оспорват се с писмения отговор на ИМ от ответника Община С.- фактическите твърдения
на ищците, че канализационният участък е изграден през 2013г., че същият е незаконен и
недопустим по действаща към датата на изграждането му нормативна уредба, че е изграден
като надземен, от пластмасови тръби по време на строителството на сгради в съседните
имоти и че е поет ангажимент от кмета на община С. за изместване ВиК съоръженията след
приключване на това строителство (че е временно, сградно отклонение), че ищците са
лишени от ползването на имота.
Оспорва се от ответника твърдението на ищците, че процесният канализационен участък е
изграден през 2013г., над повърхността на терена като временен, както и твърдението, че
този участък е „дворна мрежа (сградно отклонение)" и е незаконен.
10
Навеждат се доводи че процесния канализационен участък е изграден още през 80-те години
на миналия век като част от общата канализационна мрежа на гр. С., изградена в държавни
имоти преди 1985г. Според ответната страна видно е от представена с писмения отговор на
ИМ- Заповед № 1234/ 18.12.1981г. на Председателя на Общински народен съвет С. и от
представеното от ищците Решение № 293/19.11.1992г. на Окръжен съд Благоевград е, че през
1981г. от наследодателката на ищците- В. Я. М. е отчужден в полза на държавата имот пл. №
1580, кв. 121 по плана на гр. С., заснет понастоящем като част от имот с идентификатор ***.
Поддържа се от ответника, че канализацията на гр. С., включително участъкът от нея,
попадащ в този имот, е изградена след отчуждаването му. В периода на изграждането на
канализационния участък, имотът на ищците е бил държавна собственост, а към момента на
постановяване на Решение № 293/19.11.1992г. на Окръжен съд Благоевград за реституция на
имота, този участък от канализацията е съществувал и същият е заведен като актив на ВиК
Благоевград, чийто правоприемник е вторият ответник.
Навадени са правни доводи от ответната страна, че с постановяването на Решение №
293/19.11.1992г. на ОС Благоевград за реституция на имота на ищците, не е погасено правото
на община С. да държи процесния участък от канализацията, попадащ в този имот на
законно основание, а имотът е възстановен на ищците с тази тежест.
Навеждат се доводи с писмения отговор на ИМ от Община С., че Канализационният участък
в имот с идентификатор *** по КК и КР не е „дворна мрежа" и не е незаконен. Същият е
част от изградената през 80-те години градската канализационна мрежа на гр. С., която е
смесена - отвежда битово-фекални отпадъчни води и дъждовни води. Процесният
канализационен участък започва от ревизионна шахта (РШ) в уличното платно на ул. „Б. С.",
в която са заустени отпадни води от ул. „С. К.", ул. „Б. С.", ул.„Я. С.", ул. „Ц. И. Ш." и др.,
преминава през имот - общинска собственост, който е продаден на ищците с приложен към
исковата молба договор от 30 май 2007г., пресича реституирания имот и се зауства в
ревизионна шахта/РШ/, разположена в тротоара на ул. „П...". Канализационният участък,
както цялата канализационна мрежа от 80-те години, е построен с бетонови тръби, бил е
вкопан под нивото на терена на имота, видно от оголената РШ в имота, с достатъчно земно
покритие над тръбите.
С писмения отговор от ответника Община С., твърди се че сегашното състояние на
канализационния участък се дължи на изпълнени в имота и в съседния от север УПИ XXIV,
кв. 121 по плана на гр. С., изкопни и други СМР по изграждане на сграда на калкан, като при
изпълнението на строителството по възлагане на собствениците на съседния имот,
неизвестни лица са нарушили сервитутните ивици на канализационния участък,
предизвикали са отмиването и свличането на земни маси и са причинили аварирането му.
Това е наложило извършването на авариен ремонт през 2013г., като е подменена
компрометираната част от канала, изградена от бетонови тръби, с нови гофрирани тръби.
Твърди се още от ответника с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, че в последствие
неизвестни извършители са изрязали отвор в гофрираната тръба на канала и оттам е текла
вода. В момента отворът е „закърпен". На края на гофрираната тръба, където тя се свързва
11
със старите бетонови тръби съществува шахта, която умишлено е запълвана с бетонови
отпадъци и парцали. Непосредствено преди шахтата в тръбата са забивани метални пръти, за
която цел почвата е изровена и каналът е бил разкрит. В резултат на пробивите и
запушването на канализационния участък отпадните и дъждовни води са текли върху терена
над трасето на канализационния участък и същият е изровен, като се създава впечатлението,
че каналът е разположен над терена, което не е вярно.
Поради изложеното от фактическа страна от ответника Община С., поддържа се с писмения
отговор на ИМ, че настоящото състояние на канализационния участък в имота на ищците и
на самия имот е резултат на действията на трети лица, за чиито действия община С. не
отговаря.
Възразява се с отговора на ИМ и в срока по чл. 131 от ГПК, че исковата претенция за
настъпили вреди в резултат на ремонта от 2013г. е погасена по давност поради изтичане на
указания в закона 5 годишен срок за претендирането й. Исковете за обезщетяване на вреди,
настъпили от непозволеното увреждане, се погасяват с общата погасителна давност, която
започва да тече от откриването на дееца, а ако отговорността се претендира на основание чл.
49 ЗЗД, давността започва да тече от деня на непозволеното увреждане. От този момент
възниква и вземането за обезщетяването на всички вреди, включително и на тези, които се
дължат на пропуснати доходи за бъдеще време. Бездействието на ищците в период повече от
11г. да претендират заплащането на вреди във формата на пропуснати ползи е довело до
погасяване на правото им по давност, ако въобще такова право е съществувало.
Навадени са доводи от ответника Община С. с отговора по чл. 131 от ГПК на ИМ- че
ищците са предявили настоящите искове в нарушение на принципа на добросъвестността
по чл. 3 ГПК, който изисква участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, като са длъжни да изнасят
пред съда само истината.
Излагат се в тази връзка съображения, че на 29.04.2024г. между ищците, от една страна, като
продавач и община С., от друга страна, като купувач е сключен договор за покупко-
продажба с предмет собствения на ищците имот с идентификатор *** по КККР - същият, в
който попада процесният канализационен участък. При сключването на договора са
изпълнени процедурите по Закона за общинската собственост, като закупуването на имота е
включено в програмата за управление и разпореждане с общинска собственост на община
С., възложено е изготвЯ.то на оценка от независим оценител и цената е приета от Общински
съвет С.. Тези действия са били известни на ищците. При определЯ. на продажната цена в
оценката на независимия оценител е отбелязано съществуването на канализационния
участък, като изрично е записано, че „през имота преминава канализационен колектор от
общинската канализационна мрежа. Изградена шахта в имота". Поддържа се от ответната
страна, че в хода на проведените преговори ищците са могли уведомят община С. за
претенциите си, включително за заведената искова молба, но вместо това недобросъвестно и
неморално са премълчали това обстоятелство и са подвели кмета на община С. да подпише
12
предварителния договор за покупко-продажба на имота.
Предвид изложеното, поддържа се от ответника Община С., чрез пълномощника по делото,
че не са налице предпоставките за уважаване на предявените искове- община С. е
собственик на законно изградено канализационно съоръжение, което има право да държи в
имота на ищците, ако последните са претърпели някакви вреди, то те се дължат на
действията на лица, за които община С. не отговаря, а ако се допусне, че са налице действия
на лице, за които Общината би следвало да отговаря, то претенцията за вреди от тези
действия е погасена по давност.
С писмения отговор на ИМ от Община С., възразява се срещу приемането на част от
представените с ИМ писмени доказателства, като неотносими към спора. Не се възразява да
бъдат приобщени по делото останалите писмени доказателства. С отговора по чл. 131 от
ГПК, представят се от Община С. писмени доказателства и се иска от съда да бъдат приети
по делото.
Направено е искане от ответника- Община С.- съдът да допусне до разпит двама свидетели
при режим на довеждане- за установяване на обстоятелствата- кога е изграден процесния
канализационен участък, какви намеси са извършени в него през 2013г. и след това и какви
са причините за тези намеси.
Иска се от съда да бъде допусната и назначена съдебно- техническа експертиза, която след
запознаване с материалите по делото, след справка в Община С. и навсякъде, където е
необходимо, да отговори на въпросите, поставени с отговора на ИМ.
Писмен отговор на ИМ по реда и в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил и от ответника
„УВЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Управителят Д. Л. Д., чрез
пълномощника адв. Роза А.-О., като с него се оспорват като неоснователни обективно и
субективно съединените искове, съответно като главни и предявени при условията на
евентуалност- главни искове от всеки един от ищците с правно основание чл. 49 от ЗЗД
срещу Община С. и искове при условията на евентуалност по реда на чл. 59 от ЗЗД, срещу
втория ответник- „УВЕКС“ ЕООД.
С писмения отговор на ответника- „УВЕКС“ ЕООД, чрез неговия пълномощник се оспорват
обстоятелствата, на които се основават предявените искове:
-че канализационното отклонение е изградено, както твърдят ищците, през 2013г.;
-че ВИК съоръжението е незаконно и недопустимо по действащите правила и норми към
датата на построяването му;
-че ВИК съоръжението е изпълнено и съществува като видим, открит /надземен
канализационен участък;
-че канализацията в имота е изпълнена от пластмасови тръби и по времето на
строителството на сгради в съседните имоти;
-че канализацията се възприема от всеки, който достъпи имота;
-че ищците са получили уверение от кмета за незабавното изместване на ВИК, след като
13
приключи строителството в съседните имоти;
-че ищците са лишени да ползват имота;
-че е поет ангажимент за изместване на ВИК съоръжението във връзка с частния случай на
ищците.
Не се оспорва от ответника „УВЕКС“ ЕООД, че по КК и КР процесният имот е заснет като
ПИ с идентификатор *** с площ от 457 кв.м., с адрес гр. С., ул. „П..." № *; че със съдебно
решение № 293/19.11.92г., без отбелязване на датата на влизането му в законна сила, е
отменен отказа на кмета на община С. № 6/07.0492г. за отмяна на отчуждение на имот,
собственост на А. Л. и В. М.; че ищците са наследници на В. М., починала на ***г.; че с
договор за доброволна делба от 31.07.2003г., съделителката В. М. е станала изключителен
собственик на УПИ 23, кв. 121 по плана на гр. С..
Не се оспорва от втория ответник по делото, че с Решение 215/03.11.2005г., ОБС е дал
съгласие за промяна в границите на УПИ 23, като към имота на В. Я. М. са придадени 120
кв.м. общинска собственост. Не се оспорва, че със Заповед № АБ-218/2006г. е одобрен ПР за
урегулирани поземлени имоти 1 и 28-2900 в кв. 121 по плана на града. Не се оспорва, че със
Заповед 45/28.05.2007г. е наредено да се продаде на В. М. имот от 170 кв.м. ид.ч. от УПИ 28,
кв. 121 по плана на града и че на 30.05.2007г. е вписан договор за продажба на недвижим
имот, общинска собственост, сключен между Кмета на Община С. и купувача В. М.. Не се
оспорва, че с предписание от 11.06.2007г. е допуснато изготвЯ. на КПИИ с указание за
съгласуване на проекта за изменение на ПУП със специализираните контролни органи, както
и че с Протокол от 16.04.2008г., проектът не е приет, поради неизпълнение на изисквания по
ЗУТ, включително поради невъзможност, при така ситуираната застройка, да се извърши
присъединяване към електропреносната мрежа и поради наличие на съоръжение на
Напоителни системи.
Не се оспорва от страна на „УВЕКС“ ЕООД, че е извършвана кореспонденция с посочените
от ищците писма, жалби, молби, становища и др, както и че ВИК съоръжението е част от
градската канализационна мрежа и че в него постъпват води от голям район на гр. С.. Не се
оспорва, че имота не е ограден.
С отговора на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК, изказва се становище от ответника „УВЕКС“
ЕООД, чрез пълномощника му адв. А.-О., че искът по чл. 59 ЗЗД е недопустим, тъй като
представлява допълнителна и субсидиарна претенция за имуществено уравняване, която се
упражнява при липса на друга, с която обеднелият може да се защити /арг. по чл. 59, ал. 2
ЗЗД/.
Излагат се доводи че иска по чл. 59 ЗЗД е и неоснователен, тъй като липсва единен общ
фактически състав, обосноваващ право на вземане за ищците . Не са налице предпоставките
на иска, а именно: 1) обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2) обедняване на това
лице, свързано с обогатяването на първото; 3) връзка между обедняването и обогатяването;
4) липса на основание за обогатяването; и 5) липса на друг иск (вещен, деликтен, договорен)
за защита. Презюмирането на имуществено разместване не е елемент от фактическия състав
14
на посочената разпоредба, тъй като имущественото разминаване винаги е конкретен факт от
действителността, а такъв в обстоятелствената част на исковата молба - за това как втория
ответник е осуетил възможността на ищците да ползват имота, не се сочи.
Възраженията на ответника „УВЕКС“ ЕООД, наведени с писмения отговор по реда на чл.
131 от ГПК, се основават на следните обстоятелства от обективна страна:
Твърди се, че преминаващото през имота ВИК съоръжение е изградено през 1981г.-1985г.,
след като имотът е бил отчужден /със Заповед № 1234/18.12.1981г./, при условие за парично
обезщетение на бившите собственици. Оспорването на отказа на кмета да отмени
отчуждаването е приключило с решение от 19.11.1992г. /без установена дата на влизането му
в законна сила/. Производството е водено за част от мястото. А имотът е записан на В. М. и
А. Л. едва през 2000г., със заповед № 36/2000г.
Поддържа се с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, че през периода до 1992г.,
конкретното ВИК съоръжение е било вече изградено и е обхванало поток от отходни води,
заустени в единствената шахта в района на ул. „Б. С.". През 1985г. съоръжението е заведено
в активите на ВИК - гр. Благоевград. През 1990г., след образуване на общинските ВИК,
заедно с цялата канализация на града и като основно средство, отклонението е заведено в
инвентарната книга на ВИК - гр. С..
Становището на ответника- „УВЕКС“ ЕООД, чрез пълномощника му по делото е че
наследодателката на ищците е придобила в индивидуална собственост имота, през който
вече е минавало ВИК съоръжението, през 2003г. и само в частта от 280 кв.м., при реални
граници на придобитото-улица, УПИ 24 и имот за хотелски комплекс от същия квартал. Това
положение е запазено и към 30.05.2007г., когато наследодателката на ищците и първият от
тях, са закупили още 170 кв.м. идеални части от УПИ 28 /целият на площ 450 кв.м./ и с това
са прекратили съсобствеността между тях и общината.
През 2007-2008г, собствениците са извършили инвестиционна инициатива за строеж на
многофамилна жилищна сграда с гаражи, но проектът не е приет и не е изпълнен. С
протокол от 16.04.2008г. комисия е установила множество нарушения на ПНУОВТУЗ и
наличен колектор Ф 1000 в северозападната част на имота, собственост на Напоителни
системи ЕАД. Липсва становище на втория ответник, което да се формулира като за
одобрението, т.е., към 2002г., 2003г. и респективно 2007г., ищците са придобили имота със
съществуващото в същия канализационно съоръжение, което съоръжение е законно
изградено през 1981г.-1985г. и е съобразено с действащите правила и норми на
устройствените закони към датата на изграждането му.
Сочи се в писмения отговор на ИМ ответника „УВЕКС“ ЕООД, че по жалби на
собствениците, депозирани от 2016г., е установено, че имот с идентификатор ***,
разположен между ул. „Б.С.” и ул. „П...”, е част от градската канализационна мрежа и в него
постъпват води от голям район на гр. С.; че прекратяване на неговото ползване не е
допустимо, а изместването му не е във възможностите на общината. Последното изхожда и
от възражение на втория ответник, депозирано пред общината на основание чл. 73, ал. 1 от
15
ЗУТ, съгласно който /(Предишен текст на чл. 73, изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ,
бр. 107 от 2003 г.) Когато във връзка със строителството е необходимо да се измени
положението или устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и
съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за
негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните
дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за
строеж. В случаите на предвидени за изместване в подробните устройствени планове и
специализираните схеми към тях проводи и съоръжения средствата за новото строителство
са за сметка на възложителя..."
Предвид горното, поддържа се от втория ответник по делото, че пред „УВЕКС“ ЕООД не е
постъпвало искане от ищците за изместване на канализационното отклонение, за тяхна
сметка, а заявените в молба и „напомнително писмо" обстоятелства за „поет ангажимент от
община С. към семейството” не почиват на законова основа.
В опозиция на твърдението на ищците за извършен строеж на канализационното отклонение
през 2013г., поддържа се от „УВЕКС“ ЕООД: че от построяването до 2013г. и от 2013г. до
момента, канализацията е функционирала и функционира нормално. Изключение са два
случая от м. 09.2022г. и м.01.2023г. /На една от тези дати, втората ищца е била на място./,
когато целостта на канализацията е била умишлено нарушена от неизвестни външни лица-
запушена с парцали и пробита с арматурни метални пръти. На място са били изпратени
екипи, които са почистили участъците, заздравили са пробивите. Към момента
канализацията продължава да е действаща и да обслужва канализационната система на
града, без алтернатива за замяна.
Посоченото в писмения отговор на „УВЕКС“ ЕООД, обвързано с изложението на ищците в
жалбата до РДНСК и в исковата молба „незнание" за времето на израждане на
канализацията, подкрепя становището на втория ответник по делото, че същите не са
присъствали в имота по време на израждането на ВИК, не знаят датата на строежа й.
Процедурата по реституция не е била завършена и същите са го придобили с наличните
съоръжения. Ползването на имота не е затруднено от ВИК инсталацията, видно от протокола
от 2008г., а по въпроса за реализацията на имота, следва да се настоява, че ищците са
предприели и овъзмездяващи ги действия през 2024г.
С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, наведени са и др. възражения по предявения
евентуален иск по чл. 59 ЗЗД, така както е предявен - за обезщетение за ползването от което
ищците са лишени е неоснователен, както предвид използваемостта на имота, така и по
аргумент на разпоредбата на чл. 64, ал. 5 от ЗУТ (нова - дв, бр. 82 от 2012г., в сила от
26.11.2012 г.) Когато във връзка с ново строителство е необходимо да се измени положението
или устройството на заварени строежи - подземни и надземни мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, съответните работи се извършват от възложителя на новото
строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с
експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на
разрешение за строеж..." във вр. с чл. 15, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004г.„ ...(2) Когато при
16
проучването за присъединяване се установи, че предвиденият за изграждане обект засяга
съществуващи водоснабдителните съоръжения, те се изместват за сметка на възложителя въз
основа на одобрен проект на името на собственика на системата. ...“
С писмения отговор от „УВЕКС“ ЕООД, чрез пълномощнита му по делото, навадени са и
възражения по правото: възразява се срещу правните изводи, направени в исковата молба по
евентуалния иск- правното изложение е общо, неконкретизирано откъм елементите на
фактическия състав и откъм липсата на други правни норми /например, не се сочи налице ли
е договорна връзка между страните по неодобрения инвестиционен проект, прекратена ли е
тази връзка и кога; защо в имот, в който няма построена сграда ползването на собственика е
осуетено от втория ответник и с какви действия; кога, при какви условия са настъпилите
конкретните имуществени вреди; какви са ползите, които не са осъществени. Не е изяснено
как операторът, чрез изграденото в имота канализационно отклонение, е попречил на
ползването на ищците; как ползвателят на имота се е обогатил неоснователно от
гражданските плодове за имота и възможно ли е тези граждански плодове да бъдат
придобити от ищците, които не са специализирани лица за пренос на вода през
водопреносната мрежа; макар да е посочено, че имотът не е ограден, ищците не заявяват
твърдение, че се отнасят към същия с грижата на „добър стопанин”.
Навадено е от „УВЕКС“ ЕООД възражение по давността: поддържа се че макар да се
претендира обезщетение за препятствано ползване, характера на това обезщетение се
претендира за пропуснати „наемоподобни доходи", предвид което и за пълнота на защита
следва да се направи и възражение за погасяване на иска с приложимост на кратката
погасителна 3 /три/ годишна давност, считано от поканата.
Наред с горното, се прави възражение и за преждевременност на иска, тъй като ищците не
са отправили покана до ответното дружество, с което да направят вземането си евентуално
валидно възникнало, падежирало/изискуемо. А исковата молба, съгласно практиката на
ВКС, без изричен постулат за това, че служи като покана, не може да изпълни ролята на
такава.
С отговора по чл. 131 от ГПК взето е становище от ответника „УВЕКС“ ЕООД и по
доказателствените искания на ищеца и на ответника:
Не се възразява да се допуснат като доказателства всички писмени документи, описани в
исковата молба, като се заявява от пълномощникът на „УВЕКС“ ЕООД, че от документите за
собственост, скицата на ПИ, становищата на община С., жалбите на ищците, протоколът от
2008г., становището на УВЕКС ЕООД,протокол от 2008г., ответникът ще се ползва за
установяване на следните обстоятелства- за датата на възникване на собствеността на
ищците; за кадастралното положение на имота между две улици; за невъзможността за
изместване на отклонението и за големия брой негови потребители; за възможността за
изместване на отклонението за сметка на възложителя; за неприемане на инвестиционния
проект.
За конкретното обсъждане на всяко едно от доказателствата, от които вторият ответник няма
17
да се ползва, необходимо е ищците да спазят разпоредбата на чл. 127 ГПК и да посочат за
установяване на какви конкретно обстоятелства се прилага всяко доказателство.
За приемане на инвестиционния проект и за приемане на решението на съда за отмяна на
отчуждаването, иска се от съда да задължи ищците да представят извадка от
инвестиционния проект с датата на изготвЯ.то му и внасЯ.то му за разглеждане, както и да
представят решение на съда с отбелязване на датата на влизането му в законна сила.
Искането за разпит на трима свидетели от ищцовата страна според втория ответник по
делото е допустимо и има връзка с предмета на делото.
Иска се от съда от страна на втория ответник- „УВЕКС“ ЕООД да бъдат допуснати също
разпит на трима свидетели при режим на довеждане, с които ще установяваме кога е
построена канализационното отклонение, къде е свързано, какви води и от кои зони а града
събира, кога е дефектирало това съоръжение, в каква част, по какъв повод и от кого.
Не се възразява по искането за назначаване на поисканата от ищеца експертиза, но се твърди
че въпрос по т. 3.5 е неясен. Иска се от съда да разпореди огледа на имота от вещото лице за
извършването на СТОЕ да бъде направен в присъствието на представител на втория
ответник.
Иска се от „УВЕКС“ ЕООД, да бъде приет като писмено доказателство по делото,
представения с отговора- заверен препис от Инв. Книга от 1990г.
Съдът на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния
проект за доклад по делото, който обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания
за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба
ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се
основават, изведени са правните съображения и са посочени коректно предявените искове и
тяхното правно основание. Предявените искове за обезщетение и за неоснователно
обогатяване са конкретизирани по основание и размер. Ищците са направили
доказателствените си искания и са представили доказателствата с които разполагат към
момента на предявяването на исковата молба.
При определЯ. на правната квалификация на заявените от ищеца права и направените от
ответника възражения, съдът изхожда от наведените от страните фактически твърдения и от
заявения от ищеца петутим на ИМ. Предявени са за разглеждане пред съда по настоящото
дело- обективно съединени искове– иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане и иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за
неоснователно обогатяване.
В хипотезата на чл. 49 ЗЗД законодателят е възложил репариране на вредите на правен
субект, който отговаря на основание, различно от това на делинквента. Възложителят може
да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е
причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е
18
причинена при или по повод на възложената работа /ППВС № 7 от 29.12.1958г./. В тежест на
ищеца е да установи, че в резултат на тези противоречащи на закона действия е претърпял
вреди-имуществени и/или неимуществени. /Определение № 1057 от 28.09.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 1781/2015 г., IV г. о., ГК/.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, с правно
основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, счита същите за процесуално допустими.
Собственикът на един недвижим имот може да претендира вреди за пропуснати ползи,
поради невъзможността да ползва собствения си недвижим имот, в размер на средния
пазарен наем за определен период от време, след като твърди че неоснователно ответника
Община С., поддържа в чужд имот канализационни тръби и ВиК съоражения, изградени
след възстановяване на собствеността върху имота на бившите собственици на същия.
Предявеният иск е основан на доводи, че върху имота собственост на ищците, не е
възникнал по установения законов ред/Закона за водите/- сервитут на довопрекарване.
Съдът намира че Община С. е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове, по
аргумент от разпоредбите на чл. 17 ал.1 т. 6 от ЗМСМА, чл. 64 ал.3 от ЗУТ и чл. 19 т. 4 от
Закона за водите. Доколкото се твърди от ищцовата страна, че експлотационното
поддържане на водопроводната В и К мрежа в гр. С. е възложено на „УВЕКС“ ЕООД,
дружеството ответник също е процесуално легитимирано да отговаря по прадявените
искове.
По отношение на разпределението на доказателствената тежест между страните по делото:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от
закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№ 7/1959 г. на ВС, т. 7), а
само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (така -ППВС № 9/1966г.). Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49
ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за
бездействие-неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
19
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В
настоящия случай следва да се установи дали дружеството ответник е имал задължение да
поддържа експлотационно В и К мрежата на гр. С., в частта в която попада и процесния по
делото недвижим имот.
Следва да бъде указано на ищеца, че наред с доказването че Община С. е отговорна за
незаконното изграждане на водопроводна канализация в чужд имот, без съгласието на
неговите собственици, следва да бъдат доказани и всички елементи на деликта съобразно
чл. 45 от ЗЗД- противоправно поведение на трето лице изпълнител, на което са възложени
стопанисването, изграждането и експлоатационната продръжка на водопроводната мрежа и
В и К инсталациите в района на процесния имот в гр. С., като вината съобразно чл. 45 ал.2
от ЗЗД се презюмира до доказване на противното.
В тежест на ищците е и провеждането на пълно и главно доказване на вредата, съставляваща
пропуснати ползи от невъзможността за ползването на собствения недвижим имот и
противоправността- изграждането на канализационна мрежа/тръби и В и К съоражения/, без
знанието и съгласието на собствениците, след възстановяването на собствеността на имота,
както и при неспазване на императивните норми на чл. 112 /ал.3/ от Закона за водите и чл.
193 от ЗУТ, както и на разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи и на Наредба № 8 от 28.07.1999г. за правилата и нормите за разпределение на
техническите проводи и съоражения в населените места.
Съгласно приетото в т.4 от ППВС №1/1979г., при хипотезата на чл. 59. ал.1 ЗЗД
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума
между обедняването и обогатяването. Доколкото е приложим общият принцип, че никой не
може да се обогатява за чужда сметка, от съществено значение е установяването в какво се
изразява обедняването, съответно обогатяването, за да бъде правилно остойностен
дължимият размер. В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал.1 от ЗЗД е да докаже, както своето
обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването (причинната връзка).
Фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД изисква обогатяване на едно лице за сметка на друго
без основание и при наличието на връзка между обедняването и обогатяването, което може
да се изразява в придобиване на имущество или спестяване на разходи. При наличието на
хипотезата на чл. 59 от ЗЗД обедняването е налице, когато имуществото на собственика, от
което той не се е ползвал, е могло ефективно да се увеличи– чрез основателно придобиване
на нова имуществена облага или чрез добиви от наеми, но това може да не е станало, тъй
като през този период имота е да е ползван от друго лице.
Съобразно нормата на чл. 59 ал.1 от ЗЗД, ползвалият без правно основание чужда вещ се
обогатява, от размера на средната наемна пазарна цена за вещта, а собственикът и се
обеднява с пропускането на същата полза от невъзможността да владее и ползва имота.
След като се твърди че по силата на закона собствеността върху имота е възстановена на
20
ищците по настоящото дело, то в случай че се докаже че имота е ползван от ответната
община без надлежно учредено сервитутно право на водопрекарване, то дължи се
обезщетение за ползването на имота без правно основание за посочения в ИМ
Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда
на чл. 59. ал. 1 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки: ищецът да
е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за
ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника.
По доказателствените искания на страните:
Съдът след като анализира представените от страните писмени доказателства с исковата
молба по делото и отговорите към нея, счита че тези доказателства са относими към
предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и
необходими досежно правно релевантните факти които следва да бъде установени в
настоящия процес. Следва на основание чл. 146 ал. 4 от ГПК, и на основание чл. 140 ал.1 от
ГПК и чл. 157 ал.1 от ГПК, същите да бъдат допуснати и приети като доказателства с
настоящото определение.
Относимостта на представените писмени доказателства и тяхното доказателствено значение
с оглед предмета на делото, съдът ще преценява при произносЯ.то си по съществото на
делото.
Следва да се уважи искането на страните и да се допусне събирането на гласни
доказателства при режим на довеждане- на ищеца трима свидетели за установяване: кога е
изграден канализационния участък от градската канализационна мрежа в съсобствения на
ищците недвижим имот; на ответника Община С.: двама свидетели за установяване: кога е
изграден процесния канализационен участък, какви намеси са извършени по него през 2013г.
и след това и какви са били причините за тези намеси; на втория ответник- „УВЕКС“ ЕООД-
трима свидетели за установяване- кога е построено канализационното отклонение, къде е
свързано, какви води и от кои зони на града събира, кога е дефектирало това съоражение, в
каква част, по какъв повод и от кого.
Следва да бъде допусната и назначена съдебно- техническа експертиза, която да бъде
възложена на експерта М. П. С., която след като се запознае с представените по делото
писмени доказателства, със събраните по делото гласни доказателства, да изготви
експертиза, като отговори на въпросите, поставени от ищцата с ИМ по делото, както и на
въпросите, поставени от ответника с отговора на ИМ.
Експертизата следва да бъде изпълнена след събирането на гласните доказателства по
делото.
Следва на страните на основание чл. 146 ал.3 от ГПК, да бъде връчен препис от настоящото
определение, като следва страните по делото да бъдат задължени в едноседмичен срок от
получаването на препис от определението и проекта за писмени доклад на съдията
докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат процесуалните действия за
21
които са били задължени от съда, за които все още не е настъпила процесуална преклузия.
Следва на ищците да бъдат изпратени преписи от подадените отговори по реда на чл. 131 от
ГПК за запознаване.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 16.06.2025г. от 15.00часа,
за която дата страните и техните пълномощници да бъдат редовно призовани.
Водимо от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВАВА на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК, писмения си
проект за доклад на страните по настоящото дело.
ДОПУСКА И ПРИЕМА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
представените от страните с исковата молба и с отговорите на същата.
ДОПУСКА разпит на свидетели при режим на довеждане- на ищеца трима свидетели за
установяване: кога е изграден канализационния участък от градската канализационна мрежа
в съсобствения на ищците недвижим имот; на ответника Община С.: двама свидетели за
установяване: кога е изграден процесния канализационен участък, какви намеси са
извършени по него през 2013г. и след това и какви са били причините за тези намеси; на
втория ответник- „УВЕКС“ ЕООД- трима свидетели за установяване- кога е построено
канализационното отклонение, къде е свързано, какви води и от кои зони на града събира,
кога е дефектирало това съоражение, в каква част, по какъв повод и от кого.
ДОПУСКА на основание чл. 197 ал. 1 от ГПК извършването на съдебно техническа
експертиза, като ВЪЗЛАГА нейното извършване на експерта М. П. С., която след като се
запознае с представените по делото писмени доказателства, със събраните по делото гласни
доказателства, както и след извършване на оглед на имота на място, да изготви експертиза,
като отговори на въпросите, поставени от ищцата с ИМ по делото, както и на въпросите,
поставени от ответника с отговора на ИМ.
ЗАДЪЛЖАВА страните по делото- Х. М. М., Я. Х. Ч. и Е. Х. М. и Община С., в
едноседмичен срок от получаването на препис от настоящото определение, да внесат по
сметката на Окръжен съд Благоевград, сума от по 300.00лв. от всяка една от страните, като
предварителен депозит за изпълнението на възложената съдебно техническа експертиза,
като представят по делото писмени доказателства за внесените суми, с посочване номера на
делото.
Експертизата следва да бъде изпълнена след събирането на гласните доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото препис от настоящото определение на съда, ведно
22
с писмения проектодоклад на съда, като бъде дадена възможност на страните в
едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени
доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат
процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все още не е
настъпила процесуална преклузия.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ да доброволно уреждане на
отношенията във връзка със сключения договор.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищците препис от отговорите на ИМ, ведно с приложените към тях
писмени доказателства- за запознаване.
НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 16.06.2025г. от 15.00 часа,
за която дата страните и техните пълномощници да бъдат редовно призовани.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
23