РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Варна, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яна Панева
при участието на секретаря Елвира М. Ботева
в присъствието на прокурора В. М. Р.
като разгледа докладваното от Яна Панева Частно наказателно дело №
20243100201252 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 12 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/ за
разглеждане на изпратено по компетентност на ВОС, удостоверение по чл. 4
от Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с
които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи
лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в ЕС, издадено от
съдебните власти на Република Италия и засягащо българския гражданин К. Г.
И. ЕГН **********.
В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище, че не
са налице предпоставките за признаване на присъдата.
Защитникът на засегнатото лице- адв. Л. Д. от АК- Варна се
присъединява към становището на прокуратурата.
Засегнатото лице К. И. пребивава в Р България и се явява лично в
съдебно заседание, като се придържа към казаното от своя адвокат.
От приложеното към удостоверението писмо от адвокатска кантора
Киндамо е видно, че засегнатото лице К. И. желае да изтърпи наказанието в
родната си държава- Р България.
Видно от справката в НБД Население, постоянният и настоящ адрес на
осъдения в Р Италия И. е в Р България, *********
Тъй като осъденият е с регистриран постоянен адрес на територията на
1
област Варна, компетентен да разгледа делото по реда на чл. 7, ал. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС е ВОС.
Представеното удостоверение е съставено по образец,
съгласно Приложение № 1 към чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, в писмена
форма, придружено от превод на български език, издадено е от компетентен
орган.
От него се установя, че К. И. е бил признат за виновен в извършване на
едно престъпление, тъй като незаконно е притежавал и превозвал в съучастие
с Александър Кръстев Стоянов значително количество наркотично вещество-
марихуана. Престъплението било квалифицирано като незаконно притежание
и трафик на наркотични или психотропни вещества в съучастие, наказуемо по
чл. 110 НК и чл. 73 ал.4, чл. 80 ал.2 от Президентски указ № 309/1990г., като
му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Изложените в удостоверението фактически и правни съображения за
осъждането на българския гражданин К. И. дават основание да приеме, че при
съпоставката им със съответните наказуеми състави по българския НК,
престъплението по чл. 110 от италианският наказателен кодекс намира своя
аналог в престъпния състав на чл. 354 а ал.2 вр ал. 1 от НК на Република
България и следователно е налице двойна наказуемост по чл. 8, ал. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
В удостоверението е посочено, че българският гражданин е участвал
лично в съдебното заседание, на което е постановен съдебния акт.
Съблюдавайки специалните процесуални норми настоящият състав на
съда направи опити да проведе писмени консултации с издалия присъдата
Първоинстанционен съд в гр. Каляри, Р Италия относно несъответствията
относно - в буква “г“ от Удостоверението е посочено, че осъденото лице К. Г.
И. се намира в издаващата държава и ще бъде осъществен трансферът му в
изпълняващата държава;
- в буква „д“ от Удостоверението е посочено, че издаващата държава
иска от изпълняващата държава да задържи осъденото лице или да
предприеме друго действие, с което да осигури оставането на осъденото лице
на нейна територия, до вземане на решение относно признаването и
изпълнението на наказанието;
Писмото е било изпратено на 18.09.2024г. по електронна поща, като
видно от материалите по делото то е било получено успешно. Отговор от
компетентните власти на издаващата държава не бе получен. Последва ново
изпращане на писмото отново до прокуратурата при първоинстанционен съд в
гр. Каляри на 21.11.2024г. и след като отново не бе получен отговор съдът
насрочи делото в съдебно заседание на 09.12.2024г.
Поради липсата на отговор, след проведено на 09.12.2024г. съдебно
заседание ВОС е изпратил ново писмо до италианските власти и определил
нов срок за получаването му – до 15.01.2025г., т. е. ден преди насроченото
съдебно заседание по делото. Срокът надхвърля 14-дневния срок по чл. 14
ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като съдът съобрази че предстоят Коледни
2
и Новогодишни празници.
С оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС бе
поискана отново информация от издаващия орган за следното:
Да конкретизират и отстранят противоречията, описани в Разпореждане
№1533/16.09.2024 г. по ЧНД №1252/2024 г. на ОС – Варна, а именно:
-Къде се намира К. Г. И., тъй като в буква “г“ от Удостоверението е
посочено, И. се намира в издаващата държава и ще бъде осъществен
трансферът му в изпълняващата държава, а в буква „д“ от Удостоверението е
посочено, че издаващата държава иска от изпълняващата държава да задържи
осъденото лице или да предприеме друго действие, с което да осигури
оставането на осъденото лице на нейна територия, до вземане на решение
относно признаването и изпълнението на наказанието;
- Да отстранят противоречието относно номера на съдебното решение,
както и да посочат кога е влязло в сила, тъй като в официалните документи
срокът е 18.12.2022г., докато в удостоверението е посочено 18.10.2022г.;
номера на съдебното решение, който е отразен в удостоверението е №
4594/2022 г., а в официалните документи решението е № 594/2022 г.;
-Да се конкретизират възможностите, посочени в б.Й т.1 от
удостоверението, като се посочи срока съгласно италианското
законодателство, който може да бъде приложен и съобразен, има ли
възможност за отлагане на началото за изтърпяване на наложеното с
присъдата наказание
Писмото бе изпратено до Прокуратурата и Първоинстанзционния съд в
гр. Каляри, като бе поискано съдействие и от Евроджъст в Хага.
До настоящия момент не е постъпил отговор от италианските власти.
Наличието на исканата от издаващата държава информация е
предпоставка, предвидена в чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и в чл.
6 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г., за да
бъде признат и изпълнен изпратения за изпълнение осъдителен съдебен акт.
Не е било оттеглено изпратеното удостоверението по чл. 4 от рамковото
решение, което би довело до прекратяване на воденото наказателно
производство.
При тези обстоятелства, ВОС не разполага с друга възможност, освен да
постанови отказ да признае съдебно решение номер 594/2022г., постановено
от Първоинстанзционния съд в гр. Каляри, Р Италия, от 27.05.2023 г.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 12 ал.7 т.3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ОТКАЗВА да признае и приеме за изпълнение в Република България
съдебно решение номер 594/2022г., постановено от Първоинстанционния съд
в гр. Каляри, Р Италия, от 27.05.2023 г., с което на българския гражданин К. Г.
3
И. ЕГН ********** е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл. 110 от НК и чл. 73 ал.4, чл. 80 ал.2 от
Президентски указ № 309/1990г. на Република Италия.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес
пред Апелативен съд Варна.
След влизането му в сила, заверено копие от решението да се изпрати на
компетентния орган на издаващата държава, ВКП и Министерство на
правосъдието.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4