О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

                                         гр.ЛОВЕЧ, 18.11.2019 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в  закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:   

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА                                                                             

                                                                    КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр.дело № 612 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

         Производство по реда на чл.274 във вр. с чл.411 и чл.118 ГПК.

                  Подадена е частна жалба от С.Е.И. ***.св. Кирил и Методий4 №4 с ЕГН **********, чрез адвокат В.И.-К. срещу Определение № 578/17.10.2019 година, постановено по ч.гр.дело № 922/2019 година на Районен съд Троян с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Сочи, че ТРС е направил неправилен извод, че заявлението е подадено пред ненадлежен съд и е подсъдно по седалището на ответника, което в гр.София. Поддържа, че  същото касае заплащане на обезщетение на увредено по Кодекса за застраховане лице срещу застраховател, което обстоятелство съгласно чл.115, ал.2 ГПК отнася делото по местна подсъдност към РС по настоящ или постоянен адрес на ищеца, в които хипотези местно компетентен е Районен съд Троян.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото- върнато на РС-Троян за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е съобщено на частната жалбоподателка на 18.10.2019 г., а частната жалба е подадена на 21.10.2019 г. т.е. в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало по повод заявление, подадено до Троянския районен съд от С.Е.И. *** с ЕГН **********, чрез адвокат В.И.-К. срещу длъжника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, седалище гр.София, бул.”Черни връх” 51Д, за парично вземане в размер на 4000 лева, с посочено основание чл.432 КЗ. В т.12 от заявлението е конкретизирано, че на 14.09.2016 г. в гр.Троян, е настъпило ПТП с автомобил, застрахован при длъжника, а обстоятелствата и причините за настъпването на застрахователното събитие са констатирани с присъда № 13/05.06.2018 г. на ОС Ловеч. Сочи, че със споразумение № 199/2203/03.09.2019 г. между заявителя и длъжника, е постигнато съгласие  относно дължимите суми по застрахователното събитие, като ЗК”ЛЕВ ИНС”АД се задължило да заплати до 11.10.2019 г. сума в размер на 4000 лева- част от застрахователното обезщетение, но до датата на подаване на заявлението няма извършено плащане.

Районният съд е приел, че заявлението е подадено пред ненадлежен съд по смисъла на чл.411, ал.1 ГПК, тъй като подсъдността се определя от постоянния адрес или седалището на длъжника, а в конкретния случай –това е Софийски районен съд, поради което е прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на компетентния съд.

Частната жалба е неоснователна.

Правилото за определяне на местната подсъдност в заповедното производство е регламентирано в изричната разпоредба на чл.411, ал.1 ГПК от ГПК. Цитираната разпоредба е ясна, категорична и не се нуждае от тълкуване-тя постановява, че заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника, независимо от основанието, въз онова на което се иска издаване на заповед за изпълнение. С определение №5151/14.09.2009 г. по ч.т.д. №257/09 г. ВКС ТК ІІ т.о. се е произнесъл по приложението на чл.411 ал.1 от ГПК в смисъл, че след изменението на чл.411 ал.1 от ГПК със ЗИДГПК обн. ДВ бр.42/09 г. местно компетентния съд по заявление за издаване на заповед за изпълнение е единствено районния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника. Общите правила относно компетентността на съдилищата по ГПК глава дванадесета не са приложими, поради което съдът не намира за нужно да коментира приложението на чл.115 от ГПК.

Заповедното производство е факултативно, едностранно и строго формално и затова има самостоятелна правна уредба и нормите, които го уреждат са специални. В този смисъл специалната императивна разпоредба на чл.411, ал.1 ГПК задължава съда да следи за спазване на местната подсъдност и дерогира общите разпоредби на ГПК. Тя е създадена с оглед едностранния характер на производството, тъй като длъжникът няма правна възможност да направи възражение за нейната липса, за разлика от исковото производство, като спазването й е от значение за защитата на длъжника. Целта й е той да бъде намерен възможно най-бързо, за да му бъде връчена заповедта, с оглед постигане на ефективно изпълнение на неоспорени вземания.

В случая, след като седалището на длъжника ЗК „ЛЕВ ИНС”АД е в гр.София, то правилно Троянският районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил на компетентния съд- Софийски районен съд, поради което обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Настоящият въззивен състав намира, че държавна такса за настоящето частно производство не се дължи впредвид разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК и твърденията, че частният жалбоподател в качеството си на заявител е пострадал от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                            О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №557/17.10.2019 година, постановено по ч.гр.дело № 922 по описа за 2019 година на Районен съд Троян.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                          2.