Решение по дело №448/2018 на Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 172

гр. *, 14.08.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в закрито съдебно заседание проведено на  четиринадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 448 по описа на Административен съд–Перник за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по искане на директор на Регионална инспекция по околната среда и водите-*, към настоящия момент РИОСВ-София  за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в  диспозитива на решение № 107 от 10.05.2019г., постановено по АД № 448/2018г., констатирани при съдебна проверка с  решение № 145/07.01.2020г., постановено по АД № 9360/2019г. по описа на ВАС.

Ответникът по искането ***е уведомен за направеното искане. В указания срок не е изразил становище по искането.

Настоящият състав намира, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение е неоснователно. Доводите в тази връзка са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от АПК, съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Поправката на очевидна фактическа грешка по горепосочения ред се допуска тогава, когато е налице несъответствие между формираната действителна воля са съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки представляват погрешното посочване на имена на страните в съдебното решение, размер на присъдена сума, погрешно изписване на цифри, дати или пресмятания на суми.

В искането не е посочено конкретно в какво се състоят допуснатите очевидни фактически грешки, а само се цитира решението на Върховен административен съд.

Според изложеното в решение № 145/07.01.2020г., постановено по АД № 9360/2019г. по описа на ВАС, първоинстанционният съд  следва да е допуснал очевидна фактическа грешка в изписването в „отменителния  диспозитив на периода 01.01.2011г. до 31.12.2017г., вместо да посочи периода: от 01.01.2013г. до 31.12.2017г., както и в изменителния диспозитив, в който отново е посочен период от 01.01.2011г. до 31.12.2017г., вместо да посочи периода: от 01.01.2013г. до 31.12.2017г., след като е отменил като погасени по давност вземанията от 01.01.2011г. до 31.12.2012г.“  

Според настоящият състав такива грешки не са налице.

Предмет на производството по АД № 448/2018г. е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) от 23.07.2018г., издаден от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-гр. *, с който са установени по основание и размер задължения на ****, със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, ****, пл. „****, като собственик на общинско депо за неопасни отпадъци /ДНО/, находящо се в землището на общ. Кюстендил, с. **, м. „Гладни рид“, представляващи обезпечения и отчисления  за извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране в размер на 733 455.03 (седемстотин тридесет и три хиляди четиристотин петдесет и пет лева и три стотинки) лева, от които 623 431.97 (шестотин двадесет и три хиляди четиристотин тридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки) лева - главница за непреведени месечни обезпечения по чл. 60 от ЗУО (обн. ДВ, бр. 53/2012г.) (стар чл. 71а от ЗУО, обн. ДВ, бр. 86/2003г., отм.) за  периода 01.01.2011г. до 31.12.2017г. и 110 023.06 (сто и десет хиляди  двадесет и три лева и шест стотинки) лева, законна лихва за забава на преводите, изчислена към 12.07.2018г. и задължения в размер на 8 466 029.26 (осем милиона четиристотин шестдесет и шест хиляди  двадесет и девет лева и двадесет и шест стотинки) лева, от които 7 278 822.86 (седем милиона двеста седемдесет и осем хиляди осемстотин и двадесет и два лева и осемдесет шест стотинки) лева, главница за непреведени месечни отчисления по чл. 64 от ЗУО (обн. ДВ, бр. 53/2012г.) (стар чл. 71е от ЗУО, обн. ДВ, бр. 86/2003г., отм.) за  периода 01.01.2011г. до 31.12.2017г. и 1 187 206.40 (един милион сто осемдесет и седем хиляди двеста и шест  лева и четирдесет стотинки) лева, законна лихва за забава на преводите, изчислена към 12.07.2018 г..

За да се постанови отменителен диспозитив в съдебния акт е прието, че общия размер на задължението по чл. 64 от ЗУО за периода от 01.01.2011г. до 30.12.2017г. е неправилно определен от административния орган в претендирания от него общ размер /главница и лихва/ -8 466 029.26лв.. Размерът на задължението по чл. 64 от ЗУО за периода от 01.01.2011г. до 30.12.2017г. е доказан по делото в общ размер /главница и лихва/  от 8 351 152.83лв.. Съответно АУПДВ, в частта  за установени задължения по чл. 64 от ЗУО за периода от 01.01.2011г. до 30.12.2017г. като недоказан е отменен  за сумата над  8 351 152.83лв. до общо определения в акта размер от  8 466 029.26лв.. Видно от изложените на стр. 13 мотиви отменителната част не е свързана с погасени по давност вземания за 2011г. и 2012г., съответно с период от 01.01.2011г. до 31.12.2012г.. Поради тази причина настоящият състав намира, че не е допуснал очевидна фактическа грешка в отменителния диспозитив и искането е неоснователно.

За да постанови изменителни диспозитиви, съответно по чл. 60 от ЗУО и по чл. 64 от ЗУО в съдебния акт е прието, че  задълженията за 2011г. и за 2012г. са погасени по давност. Поради тази причина е прието, че АУПДВ следва да се измени, като размерите на задълженията се намалят  с оглед настъпилата погасителна давност, като за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. размерите на неплатените месечни отчисления по чл. 60 от ЗУО са в общ размер /главница и лихва/-554 501.02лв. и по чл. 64 от ЗУО са  в общ размер /главница и лихва/-7 460 460.25лв.

В изменителния диспозитив касаещ неплатени месечни отчисления по чл. 64 от ЗУО в действителност е вписан период 01.01.2011г. до 31.12.2017г., но този запис следва от общо установения размер на това задължение  от органа за този период. Намаления размер на АУПДВ, в частта за отчисленията по чл. 64 от ЗУО е в следствие на погасителната давност, но в диспозитива свързан с намаления размер на задълженията на отчисления въобще не е вписан  период, за които да се приеме, че е допусната очевидна фактическа грешка, която да подлежи на поправка.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че не е налице несъответствие между формираната и изразена воля, поради което липсва основание за поправки на очевидни фактически грешки. Искането е неоснователно и ще бъде отхвърлено.

Предвид изложеното и на основание чл. 175, ал. 1 от АПК, съдът  

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ искане за поправка на очевидни фактически грешки в Решение № 107 от 10.05.2019г. по административно дело № 448/2018г. по описа на Административен съд–Перник.

Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: /п/