Определение по дело №376/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 16 от 06.03.2014 г., постановено по гр. д. № 1933/2013 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на „П. п. – К.” Е. Г., че дължи на „О. Ю. М. с.П., О., представлявано от Ю. М. М., сумата в размер на 942.63 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, както следва: 794.64 лева лихва за забава върху главница от 3 324.60 лева, дължима за периода от 27.10.2010 г. до 14.03.2013 г., сумата в размер на 104.58 лева, представляваща лихва за забава върху главница от 337.50 лева за периода от 14.03.2010 г. до 14.03.2013 г. и лихва за забава в размер на 43.41 лева върху главница в размер на 180 лева за периода от 12.11.2011 г. до 14.03.2013 г., за което вземане има издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 130/25.10.2013 г. по гр.д.№ 1689/2013 г. по описа на КРС. С ­ешението си съдът е осъдил „П. п. – К.” ЕООД Г. да заплати на „О. – Ю. М. с.П., общ. Ч., деловодни разноски в размер на 525 лева, от които 25 лева държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „П. п. – К.” Е. Г., което го обжалва в срок като неправилно. В жалбата се признава, че между страните е бил сключен договор за продажба на работни облекла и обувки, които жалбоподателят получил от ищеца, посочени по видове и количество в приложените към исковата молба три броя фактури. Тъй като между двете фирми съществували традиционно добри търговски взаимоотношения, то те винаги уреждали помежду си всички възникнали спорове между тях доброволно и извънсъдебно. Нещо повече, по отношение на този възникнал въпрос постигнали съгласие, че доброволно и в духа на добрите им взаимоотношения ще уредят всичките си финансови въпроси и това съгласие се постигнало преди завеждане на настоящата искова молба. В тази връзка, на 31.07.2013 г. въззивникът заплатил на ищеца по банков път сумата в размер на 1 500 лева по посочената в исковата молба фактура № 2291/26.10.2010 г., като се правило всичко възможно максимално бързо да уредят търговските си взаимоотношения. Поради изложеното счита ,че постановеното по делото решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Ю. М. М., действащ като едноличен търговец с фирма „О. – Ю. М. с.П., общ. Ч., чрез представител по пълномощие, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се в отговора, че по отношение на задълженията за главници по трите процесни фактури има влязло в сила решение на КРС по гр.д.№ 706/2013 г., частично изменено с решение № 213/2013 г. по в.гр.д.№ 288/2013 г. на КОС. В цитираните решения било установено, че ответникът има задължение за плащане на главниците по трите фактури, като няма произнасяне за изтеклите и дължими законни лихви. По отношение на посоченото във въззивната жалба плащане на сумата от 1 500 лева твърди, че същото представлява плащане за дължима главница и е взето предвид от въззивния съд по в.гр.д.№ 288/2013 г. на КОС, като размерът на установеното задължение – главница, на ответника към ищеца било намалено със сумата от 1 500 лева, поради извършено плащане след постановяване на решението на първоинстанционния съд и преди влизането му в сила. Предвид изложеното, счита подадената въззивна жалба за неоснователна и моли съда да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от едноличен търговец Ю. М. М. с фирма „О. – Ю. М. с.П., общ. Ч., против „П. п. – К.” Е. Г., с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца срещу П. п. – К.” Е. гр. К. в размер на 942.63 лева, представляващо обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, както следва: 794.64 лева лихва за забава върху главница от 3 324.60 лева по фактура № 2291/26.10.2010 г., дължима за периода от 27.10.2010 г. до 14.03.2013 г., 104.58 лева, представляващи лихва за забава върху главница от 337.50 лева по фактура № 16693/24.07.2009 г. за периода от 14.03.2010 г. до 14.03.2013 г. и лихва за забава в размер на 43.41 лева върху главница в размер на 180 лева по фактура № 2309/11.11.2010 г., за периода от 12.11.2011 г. до 14.03.2013 г., за което вземане има издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 130/25.10.2013 г. по гр.д.№ 1689/ 2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Установено е по делото, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу „П. п. – К.” Е. Г. за сумата в размер на 942.63 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, произтичащо от дължими суми по следните фактури: № 2291/ 26.10.2010 г., № 2309/11.11.2010 г. и № 1693/24.07.2009 г., както и че въз основа на така подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 130/25.10.2013 г. по гр.д.№ 1689/ 2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което заявлението е уважено изцяло. Против издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от „П. п. – К.” Е. Г., като изискуемия от закона срок ищецът е предявил иск по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането.

Установено е също така, че с решение № 76 от 17.07.2013 г. по гр.д.№ 706/2013 г. Кърджалийският районен съд е признал за установено, че ищецът по настоящия иск – едноличен търговец Ю. М. М. с фирма „О. – Ю. М. с.П., общ. Ч., има вземане от „П. п. – К.” Е. гр. К. в общ размер на 3 752.10 лева, представляващо цената на продадени работни облекла и обувки по фактура № 2291/26.10.2010 г. на стойност 3 234.60 лева, фактура № 1693/24.07.2009 г. на стойност 337.50 лева и фактура № 2309/11.11.2010 г. на стойност 180 лева, ведно със законната лихва от 14.03.2013 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 248/14.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 435/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд. С решение № 213 от 08.11.2013 г. по в.гр.д.№ 288/2013 г. Кърджалийския окръжен съд е отменил решение № 76 от 17.07.2013 г. на Кърджалийския районен съд за сумата от 1 500 лева, поради плащането й от страна на „П. п. – К.” Е. гр. К. след постановяване на решението по делото, като решението на Кърджалийския окръжен съд е влязло в законна сила. От изложеното се установява по един безспорен начин, а и не се оспорва от ответника, че „П. п. – К.” Е. дължи на ищеца по настоящия иск сумата в размер общо на 3 752.10 лева, представляващо цената на продадени работни облекла и обувки по фактура № 2291/26.10.2010 г., фактура № 1693/24.07.2009 г. и фактура № 2309/11.11.2010 г., както и че след постановяване на решението – на 31.07.2013 г., „П. п. – К.” Е. е превел на ищеца частично сумата в размер на 1 500 лева по фактура № 2291/26.10.2010 г.

Или, от гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че към 14.03.2013 г. – датата на издаване на заповедта за изпълнение за дължимите главници по трите броя фактури и до която дата се претендира обезщетението за забавено плащане, ответникът „П. п. – К.” Е. не е заплатил задължението си по процесните три броя фактури, поради което и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Ирелевантен в случая е поддържания във виззивната жалба довод, че на 31.07.2013 г. „П. п. – К.” ЕООД е заплатило на ищеца сумата в размер на 1 500 лева, доколкото безспорно се установява, че същата не представлява плащане за дължимите лихви, а представлява плащане за главницата по фактура № 2291/26.10.2010 г. Следва да се посочи също, че погасяването частично от страна на „П. п. – К.” Е. на задължението си по посочената фактура, не влияе на размера на претендираното обезщетение за забава, доколкото плащането е извършено на 31.07.2013 г., т.е. след датата, до която се претендира обезщетението.

По отношение на така релевирания във въззивната жалба довод следва да се посочи, че същият не само не обуславя неправилност на обжалваното решение, а напротив – потвърждава както наличието на процесното задължение, така и неизпълнението му от страна на въззивника. Ирелевантно за спора е твърдяното от въззивника постигане на съгласие за уреждане на финансовите въпроси между страните по делото, доколкото и да е било налице такова съгласие, същото не лишава ищеца от правото му да търси изпълнение на претендираното задължение по съдебен ред. Още повече, че задължението на въззивника да изпълни задължението си за заплащане на обезщетението за забавено изпълнение не е изпълнено и към настоящия момент.

Поради изложеното, решението на първоинстанционния съд, с което предявения иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е уважен изцяло, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокат за тази инстанция в размер на 300 лева. Неоснователно в тази връзка е възражението на процесуалния представител на въззивника за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като същото представлява минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 от 06.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 1933/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд

ОСЪЖДА „П. п. – К.” ЕО. със седалище и адрес на управление в Г., У.П. М. № *, ЕИК *********, да заплати на Ю. М. М., с ЕГН *, действащ като едноличен търговец с фирма „О. – Ю. М. с.П., общ. Ч., обл.К., ЕИК *********, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.