№ 4107
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110138790 по описа за 2023 година
Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение по
силата на трудов договор № 600826/12.05.2020 г., по което ответникът е заемал длъжността
„Ресторантски работник“, като в последствие след сключване на допълнително
споразумение № 1236/07.01.2021г. е заемал длъжността „Мениджър“. Поддържа трудовото
правоотношение да е прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ по молба на ответника, без да
е спазено предизвестието за прекратяване, поради което претендира обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок от два месеца, съгласно т. 11.1 от
допълнително споразумение № 1236/07.01.2021г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П.
Б., чрез адв. В. Н., с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Счита, че трудовият договор е следвало да бъде прекратен на осн. чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ при
продължаване на образованието на работника в учебно заведение при редовна форма на
обучение. Излага подробни съображения в насока, че прекратяването на договора на осн. чл.
326, ал. 1 КТ представлява злоупотреба с право. Твърди, че не е бил поставен в забава, тъй
като не му е била редовно връчена покана. Евентуално моли за разсрочване на изпълнението
на осн. чл. 241, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК,
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.220 ал.1 от КТ
1
Обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ предполага упражнено от някоя от страните по
трудовото правоотношение право да го прекрати с предизвестие или това са основанията по
чл.326 и чл.328 от КТ. Обезщетението, предвидено в разпоредбата на чл.220 ал.1 от КТ е
заместване на дължимата престация за спазване изтичането на предизвестието и от който
момент според разпоредбата на чл.335 ал.2 т.1 от КТ се прекратява трудовото
правоотношение, съответно определената от закона парична сума, която се равнява на
възнаграждението, което работникът би получил ако работодателят би спазил изтичане на
срока на предизвестието, респективно цената на труда отнесено към трудовото
възнаграждение изплащано от работодателя и който не му се престира от работника.
Насрещната страна по предизвестието не може да откаже заместващата престация,
доколкото се касае за упражнено преобразуващо право. В разглеждания казус ответникът е
упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.326
ал.1 от КТ. Заместването на престацията не е обвързано от съгласието на насрещната страна
и за работодателя е възникнало вземане за обезщетение, което е в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника, дължимо за срока на предизвестие.
С молба вх. № 1809/08.10.2022г. работникът е заявил, че желае трудовото му
правоотношение да бъде прекратено на 09.10.2022г.
В Заповед № 1876/09.10.2022г. е посочено, че правоотношението между страните се
прекратява считано от 15.10.2022г. Заповедта е връчена на ищеца на 19.10.2022г. Със
Заповед № 1885/02.11.2022г. е била изменена Заповед № 1876/09.10.2022г., като се сочи, че
правоотношението е прекратено, считано от 09.10.2022г. Същата е била връчена чрез
пощенска пратка на 07.11.2022г. Това, обаче, не променя датата, на която се счита
прекратено трудовото правоотношение, а именно 09.10.2022г., тъй като посочената от
работника дата, на която желае да прекрати трудовото си правоотношение на осн. чл. 326,
ал. 1 КТ, обвързва работодателя.
Няма изискване за реквизитите на т.нар. предизвестие за прекратяване на трудовия
договор, достатъчно е същото да бъде направено в писмена форма, ясно изявление, че
страната иска да прекрати трудовия договор на съответното основание и дата/преди
изтичане срока на предизвестието/.
Съдът приема, че с депозирането на молбата, с която се иска прекратяване
трудовото правоотношение считано от 09.10.2022г., работникът е заявил желанието си
правоотношението да бъде прекратено без спазване срока на предизвестие.
По възражението на ответника съдът намира, че на първо място няма данни за
отправено искане за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 6
КТ. Представени са доказателства във връзка с това, че ответникът се е дипломирал през
2023г. в „Професионална гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд““, като в същата
е посочено, че срокът за обучение е бил 5 годишен. Тоест, може да се изведе, че към датата
на сключване на трудовия договор на 12.05.2020г. П. Б. се е обучавал в същото учебно
2
заведение по същата специалност. Също така се стига до извода, че към датата на
прекратяване на правоотношението на 09.10.2022г. същият е продължавал обучението си в
това учебно заведение. Следователно, не е налице основание за прекратяване на трудово
правоотношение без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ. Широко прието в практиката и
теорията е, че „продължаване на образованието“ означава преминаване на обучаващия се от
една редовна форма на обучение в друга, напр. от средно образование във висше/по-висока
степен/ или от едно висше във друго/равна по степен/. Неправилно би било тълкуване на
това основание, в смисъл, че работник, започнал работа при работодателя докато трае
обучението му в едно и също учебно заведение, при една и съща форма, би могъл да
прекрати правоотношението си при преминаване в горен курс, респ. завършване на учебна
година, както счита ответника. Не е била доказана и твърдяната злоупотреба с право от
страна на работодателя при прекратяване на правоотношението на осн. чл. 326 ал.1 от КТ,
доколкото ответникът не е оборил презумпцията за добросъвестност, уредена в чл. 8, ал. 2
КТ, въпреки разпределената му доказателствена тежест.
Ето защо съдът счита, че трудовото правоотношение на работника е било
прекратено на осн. чл. 326, ал. 1 КТ по негова писмена молба, считано от 09.10.2022г.
Съгласно чл. 326, ал. 2 КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен
трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от
3 месеца.
В т.11.1 от Допълнително споразумение № 1236/07.01.2021г. към Трудов договор №
600826/12.05.2020 г. страните са уговорили срок за предизвестие от два месеца.
Съгласно заключението на ССчЕ, което е било прието без възражения от страните,
след осъществено прихващане от страна на работодателя със сумата от 350,72 лв.,
остатъчните дължими суми, равняващи се на брутното трудово възнаграждение на
работника за срок от два месеца след удръжките, е 2093,68 лв.
С оглед горното, съдът намира, че искът следва да се уважи до сумата от 2093,68 лв.
и да се отхвърли в останалата му част.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от КТ върху претендираните вземания
по чл.220 ал.1 от КТ.
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя
съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение
длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за
изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 220, ал. 1 КТ
вземането е изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, но датата на
изискуемостта не е равнозначна на дата на забавата. Предвид липсата на установен срок за
изпълнение на задължението на ответника за заплащане на процесната сума, за да изпадне
3
същият в забава е било необходимо да му бъде отправена покана от страна на ищеца по
смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото са представени доказателства за отправена от ищеца до ответника покана –
л.13-14 от делото. Видно от известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД е, че поканата е
била получена от ответника на 08.11.2022г. и от който момент, съдът приема, че е изпаднал в
забава.
Размерът на обезщетението за забава върху главницата от 2093,68 лв. за периода
09.11.2022г. до 15.02.2023г., изчислен от съда на осн. чл. 162 ГПК с електронен калкулатор
на НАП е 61,38 лв.
Следователно, искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи в пълен размер от 57,09
лв., като основателен.
Относно разноските:
Предявен размер: 2154,19 лв. Уважена част: 2150,77 лв. Отхвърлена част: 3,42 лв.
Разноски на ищеца: ДТ в заповедното производство/без такса за банков трансфер,
която не представлява разноски, съответно не се дължи/ - 43,10 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв. По направено възражение за прекомерност и с оглед
практиката на СЕС/ Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/22/ съдът намира, че това
адвокатско възнаграждение следва да се намали под минимума, определен в Наредба № 1
МРАВ, поради формалния характер на заповедното производство и поради ниската правна и
фактическа сложност на делото до размер от 200 лв.; ДТ в исковото производство - 90,78
лв./л.24/; депозит за ССчЕ- 350 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв. По
направено възражение за прекомерност и с оглед практиката на СЕС/ Решение от
25.01.2024г. по дело C‑438/22/ съдът намира, че това адвокатско възнаграждение следва да се
намали под минимума, определен в Наредба № 1 МРАВ, поради ниската правна и
фактическа сложност на делото до размер от 400 лв. или общо 1083,88 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат
разноски в размер на 1082,16 лв.
Разноски на ответника: адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед уважената част от исковете на ответника се дължат
разноски в размер на 0,64 лв.
По искането по чл. 241 ГПК, съдът намира следното:
Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи
или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други
4
обстоятелства.
С оглед ниската възраст на ответника, липсата на данни за друго трудово
правоотношение, изложените твърдения за продължаване на образованието и семейното му
положение – наличие на съпруга и дете, които не са били оспорени, и липсата на данни за
притежавано движимо или недвижимо имущество, съдът намира искането за основателно.
По тези съображения съдът счита, че следва да разсрочи изпълнението на съдебното
решение включително за главница, лихви и разноски, като задължи ответника да заплаща по
90 лв. месечна вноска, платима до последния ден /28-мо или 29-то/за м.02./ и 30-то или 31-во
число на месеца/за останалите месеци/, за който се отнася, считано от месеца, следващ
месеца, през който решението влезе в законна сила /за първата месечна вноска/ до
окончателното изплащане на задълженията.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че П. М. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. “Овча купел“, бл. 9, вх. Г, ет. 5, ап. 13, дължи на
„СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. “Дружба 2“, бул. „Професор Цветан Лазаров“ №48, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.03.2023г. по ч.гр.д. №
8226/2023г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
-на основание чл.220 ал.1 от КТ сумата от 2093,68 лв., представляваща обезщетение
за неспазен срок на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 326, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от 15.02.2023г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2093,68 лв. до пълния предявен размер
от 2097,10 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 57,09 лв. – обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 2093,68 лв. за периода от
09.11.2022г. до 15.02.2023г.;
ОСЪЖДА П. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. “Овча купел“, бл. 9,
вх. Г, ет. 5, ап. 13, да заплати на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: ********* със
5
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Дружба 2“, бул. „Професор Цветан
Лазаров“ №48, на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 1082,16
лв.
ОСЪЖДА „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. “Дружба 2“, бул. „Професор Цветан Лазаров“ №48, да
заплати на П. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. “Овча купел“, бл. 9, вх. Г, ет.
5, ап. 13, на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските по делото в размер на 0,64 лв.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение суми за главница, лихви и разноски, като ПОСТАНОВЯВА П. М. Б.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. “Овча купел“, бл. 9, вх. Г, ет. 5, ап. 13, да заплаща
на СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. “Дружба 2“, бул. „Професор Цветан Лазаров“ №48, сумата от 90 лв. месечно,
платима до последния ден на месеца, за който се отнася, считано от месеца, следващ месеца,
през който решението влезе в законна сила, до окончателното изплащане на задълженията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО, в частта с която се разсрочва изпълнението, подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6