№ 10
гр. Кубрат, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, ІІІ - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петко П. Монев
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Петко П. Монев Административно
наказателно дело № 20233320200258 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 729426-F724973/06.10.2023 г.
на Заместник-директора на ТД на НАП Варна, с което на „ФРИГО ТРАНС
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М. А. Г., на
основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, е наложена Глоба в
размер на 1041,72 лв. /хиляда четиридесет и един лева и седемдесет и две
стотинки/, за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно, алтернативно да го
измени, като намали наложената санкция до минималния предвиден размер от
200,00 лв. /двеста лева/. В съдебно заседание повереникът на жалбоподателя –
адв. Д. Г., АК-Разград, поддържа жалбата по изложените в нея съображения и
излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят е
подал годишен финансов отчет още преди да бъде дадено началото на
административнонаказателното производство, т.е. поправил е своя пропуск,
като самото заявление е подадено на 05.12.2022 г., осем месеца преди да е
образувана административната преписка, това е първа регистрация на
дружеството и първи годишен финансов отчет, който е следвало да подаде, от
деянието не са причинени щети на републиканския бюджет и практиката е, че
следва да му бъде отправено предупреждение, а не наложено наказание.
Административнонаказващият орган – Заместник-дректора на ТД на
НАП - Варна, издал наказателното постановление, се представлява от Главен
1
юрисконсулт С. Н. А., която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата
като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление.
И двете страни претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр. чл.320 и сл. от НПК, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят „ФРИГО ТРАНС ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя М. А. Г., е следвало да заяви за вписване и
представи за обявяване в Търговския регистър годишен финансов отчет за
2021 г., в срок до 30.09.2022 г. На 05.12.2022 г., след законоустановения срок,
дружеството е подало в Агенцията по вписванията – търговски регистър
заявление с вх.№ 20221205145800 за вписване и представяне за обявяване на
Годишен финансов отчет за 2021 г. При извършена проверка в
информационната система на НАП е установено, че жалбоподателят е подал
декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО с вх.№ 1700И0136388/29.06.2022 г. за
финансовата 2021 г., в която е декларирало осъществяването на стопанска
дейност и нетен приход от извършените продажби в размер на 208 344,50 лв.
Във връзка с направените констатации на „ФРИГО ТРАНС ГРУП“
ЕООД, ЕИК ********* бил съставен акт за установяване на административно
нарушение AN № F724973 от 31.08.2023 г., за нарушение на чл.38, ал.1 от
ЗСч. В АУАН е посочено, че нарушението е констатирано при извършена
проверка на 29.08.2022 г. и е нарушен чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, е издадено наказателно
постановление № 729426-F724973/06.10.2023 г. на Заместник-директора на
ТД на НАП Варна, на „ФРИГО ТРАНС ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, за
констатирано първо нарушение, на основание чл.74, ал.1 от ЗСч, е наложена
Глоба в размер на 1041,72 лв. /хиляда четиридесет и един лева и седемдесет и
две стотинки/, за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, при превес на
отегчаващи вината обстоятелства – закъснение с повече от 2 месеца за
подаване на Годишен финансов отчет.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя и на свидетеля при съставянето на АУАН, както
и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. в срок до
30 септември на следващата година, търговците следва, чрез заявяване и
2
представяне за обявяване в Търговския регистър, да
публикуват годишния си финансов отчет. Установено е, а и не се оспорва от
страните, че „ФРИГО ТРАНС ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* е търговско
дружество. Съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, предприятията публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по лава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите, или от съответния орган. Дружеството е следвало да заяви за
вписване и представи за обявяване в Търговския регистър финансов отчет за
2021 г. в срок до 30.09.2022 г., което също не се оспорва от страните. При
извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че ЗЛ
е подало декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО с вх.№ 1700И0136388/29.06.2022
г. за финансовата 2021 г., в която е декларирало осъществяването на
стопанска дейност и нетен приход от извършените продажби в размер на
208 344,50 лв.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Заместник-директора на ТД на НАП – Варна, съгласно Заповед на министъра
на финансите за упълномощаване на АНО № ЗМФ-644/28.08.2020 г.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка съдът съобрази
показанията и на разпитаните по делото свидетели. В действителност при
съставянето на АУАН и НП е допусната техническа грешка при изписването
на датата, на която е отправена поканата до жалбоподателя да се яви за
съставяне на акт за констатираното нарушение, но същата се явява явна
фактическа грешка, която не е съществен порок на АУАН и НП, и не
ограничава възможността на жалбоподателя да организира своята защита. В
своите показания в съдебно заседание, проведено на 18.01.2024 г.,
актосъставителят и свидетелят на съставяне на АУАН потвърждават
възприетата от съда фактическа обстановка.
Съдът намира, че не е налице нарушение в процедурата по съставяне и
връчване на АУАН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Посочена е нарушената материално - правна норма,
като депозираните срещу акта не са постъпвали възражения. Поради това,
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин
правото на защита на нарушителя. В случая инкриминираната деятелност се
установява несъмнено, както от събраните писмени доказателства, така и от
показанията на свидетелите.
Съдът намира за безспорно установено, че дружеството-жалбоподател е
извършило нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.74, ал.1 от ЗСч. За посоченото
нарушение административнонаказателната разпоредба на чл.74, ал.1 от ЗСч
предвижда "глоба" в размер от 200 лв. до 3000 лв. за лице, което е задължено
и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, ал.1 от ЗСч, а за
предприятието – "имуществена санкция" в размер от 0,1 до 0,5 на сто от
нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
3
Административнонаказващият орган е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
АНО неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. След
съвкупен анализ на материалите по делото, настоящата инстанция счита, че
описаната в АУАН и в НП деятелност следва да се квалифицира
като маловажен случай на административно нарушение по чл.74, ал.1 от ЗСч.
На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена
опасност, при която определената в минимален размер санкция не
съответства на тежестта на нарушението. В обжалваното наказателно
постановление ясно е посочено, че това се пада първо по ред нарушение за
дееца и по делото липсват данни, а и не се твърди деецът да е санкциониран
за други сходни нарушения по ЗСч. Следва да се отчете и фактът, че се касае
за нарушение, от което не са произлезли вреди за фиска и осъществяването
му може да бъде отдадено на пропуск, а не и на целенасочено неспазване на
правилата за публикуване на годишните финансови отчети. Не следва да се
пренебрегва и обстоятелството, че годишният финансов отчет е бил заявен за
вписване и публикуване, макар и със закъснение, преди започване на
административнонаказателното производство. Съдът приема, че
санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно
задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания,
независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи
на съдебен контрол преценката на административнонаказващия орган
досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това
обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос
и по-специално: ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на
ВКС, съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва
легална дефиниция на понятието "маловажен случай", следва да бъдат
приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Съгласно константната съдебна практика, при преценката дали случаят е
маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел
при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени
всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Като не е
приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания
4
за това, административнонаказващият орган е нарушил материалния закон.
Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от
особена обществена важност, но това не може да бъде основание
административнонаказващият орган да игнорира задължението си за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий
на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока отчита
обстоятелството, че нарушението е първо за дружеството – жалбоподател и
това, че ГФО за 2021 г., макар и със закъснение, на 05.12.2022 г. е бил заявен
за публикуване в Търговския регистър, преди АНО да издаде НП, което е
издадено на 06.10.2023 г. Посочените обстоятелства, макар и отбелязани в
атакуваното наказателно постановление, не са отчетени в достатъчна степен
от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените
отношения – обект на нарушението по ЗСч в случая не са били засегнати
съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е
имал всички основания да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН – да не
налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване
на нарушение, ще му бъде наложено наказание. Доколкото към момента на
издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на
чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира,
че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Направеното възражение от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй
като претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с разпоредбите
на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 729426-F724973/06.10.2023 г.
на Заместник-директора на ТД на НАП Варна, с което на „ФРИГО ТРАНС
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от управителя М. А. Г., на основание чл.74, ал.1 от Закона за
счетоводството, е наложена Глоба в размер на 1041,72 лв. /хиляда
четиридесет и един лева и седемдесет и две стотинки/, за нарушение по чл.38,
ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТД на НАП - Варна да заплати на „ФРИГО ТРАНС ГРУП“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от управителя М. А. Г., сумата в размер на 400,00 лв.
5
/четиристотин лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6