Решение по дело №6859/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5577
Дата: 22 август 2018 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20171100106859
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 22.08.2018 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6859/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Д.И.Г. и В. М. Г., с която е предявен срещу Т.Б. АД отрицателен иск с правно основание чл.440 ГПК за липса на ипотечно право, по силата на което е насочено принудително изпълнение върху собствените на ищците недвижими имоти, представляващи:

ОФИС №1, находящ се на първи етаж, вх.А, в сградата на ЖСК „Р.Д.“, ул. ********, местност „*****“, гр. София, с обща площ от 130,57 кв.м., заедно с принадлежащата към офиса ЕКСПОЗИЦИОННА ЗАЛА №1, находяща се в сутерена на сградата на ЖКС „Р.Д.“, ул. ********, местност „*****“, гр. София, с площ от 125 кв.м., заедно с принадлежащите им 2,69% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавна земя;

1/2 ид.ч. от ЕКСПОЗИЦИОННА ЗАЛА №2, находяща се в сутерена на сградата на ЖКС „Р.Д.“, ул. ********, местност „*****“, гр. София, с площ от 125 кв.м., заедно с принадлежащите им 0,98% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавна земя.

 

Ищците твърдят, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на процесните имоти, за които са учредили договорна ипотека в полза на ответника, в обезпечение на задължения по договор за кредит на длъжника П.Г.ООД. Твърдят, че считано от 03.08.2010 г. длъжникът е престанал да съществува – заличен е като търговец в резултат на проведено производство по несъстоятелност, в резултат на което съгласно разпоредбата на чл.735, ал.2 ТЗ (в редакция й преди изм. с ДВ бр.105/2016 г.) са погасени всички задълженията на дружеството, включително обезпеченото с имотите на ищците задължение по договор за банков кредит.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че съгласно приложимата към настоящия случай редакция на чл.735, ал.2 ТЗ (след измененията с ДВ бр.105/2016 г.) процесното вземане, произтичащо от договор за банков кредит, не е погасено, тъй като попада в уреденото от закона изключение – същото е неудовлетворено в производството по несъстоятелност и за обезпечаването му е учредено обезпечение от трети лица – ищците.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.440 ГПК:

Не са спорни между страните, а и от представените писмени доказателства се установяват следните обстоятелства:

С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 118 от 14.06.1999 г., ищците са учредили в полза на ответника ипотека върху собствените си недвижими имоти, представляващи ОФИС №1, ЕКСПОЗИЦИОННА ЗАЛА №1 и 1/2 ид.ч. от ЕКСПОЗИЦИОННА ЗАЛА №2, находящи се в сградата на ЖКС „Р.Д.“ на ул. ********, местност „*****“, гр. София, за обезпечение на задължение на П.Г.ООД, в размер на ********* лв., възникнало по силата на договор за кредит.

С Решение №20/20.05.2005 г. на ОС – Пазарджик по т.д. №24/2005 г. е открито производство по несъстоятелност на П.Г.ЕООД, прекратена е дейността на дружеството и същото е обявено в несъстоятелност. С решение №52/11.06.2010 г., влязло в сила на 30.06.2010 г., е прекратено производството по несъстоятелност и П.Г.ЕООД е заличено в Търговския регистър.

Няма спор, че П.Г.ООД, гр. София, е идентично с П.Г.ЕООД, гр. Пазарджик.

Спори се по делото дали с прекратяване на длъжника се погасяват задълженията му, включително обезпеченото с процесния договор за ипотека. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.735, ал.2 ТЗ (в редакция й преди изм. с ДВ бр.105/2016 г.), съгласно която неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, освен в случаите по чл. 744, ал. 1 ТЗ. Ответникът твърди, че цитираната разпоредба е приложима в редакцията й след измененията с ДВ бр.105/2016 г. - неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица.

По делото следва да се установи осъществяване на конкретен фактически състав към 30.06.2010 г. – датата на влизане в сила на решението по чл.735 ТЗ, с което е прекратено производството по несъстоятелност и П.Г.ЕООД е заличен като търговец. В този момент юридическото лице е престанало да съществува – изгубило е правосубектността си. Съгласно действащата към този момент редакция на чл.735 и чл.739 ТЗ, неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 (възобновяване на производството по несъстоятелност). С приемане на измененията в чл.739, ал.2 ТЗ, обнародвани с ДВ, бр. 105 от 2016 г., не е придадено обратно действие на разпоредбата – със ЗР на ЗИД на ТЗ, обн. ДВ, бр. 105 от 2016 г., е предвидена пролонгация на параграф 19, с който се създава производството по стабилизация на търговец, като липсват всякакви указания за придадено обратно действие на други разпоредби. От тук следва, че нормата действа занапред и не може да преуреди правоотношения, възникнали и приключили преди влизането й в сила. По силата на чл.14, ал.1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Процесното правоотношение по договор за банков кредит, от което произтича обезпеченото задължение, е възникнало през 1999 г. и е съществувало до 2010 г., когато с влязло в сила решение на съда по несъстоятелността длъжникът е заличен от търговския регистър и по силата на действащата към този момент разпоредба на чл.739, ал.2 ТЗ (в редакция й преди изм. с ДВ бр.105/2016 г.), неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, освен в случаите по чл. 744, ал. 1 ТЗ (производството не е било възобновено в предвидения в закона преклузивен срок, който е изтекъл към 30.06.2011 г.). Ето защо, доколкото към прекратяване и заличаване на търговеца (по изключение - изтичане на срока за възобновяване – 30.06.2011 г.) законът предвижда погасяване на всички неудовлетворени в производството по несъстоятелност вземания, то към тази дата е настъпило погасяване и на процесното задължение на П.Г.ЕООД. Последващи промени в законодателната уредба – както в случая – с измененията с ДВ бр.105/2016 г., не преуреждат фактически състави, възникнали в миналото, чиито правни последици вече на настъпили, освен ако на законодателното изменение не е придадено изрично обратна сила (чл.14, ал.1 ЗНА). Както Конституционният съд е имал възможност да изяснява в няколко свои решения, „поначало законът действа занапред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, които възникват след влизането му в сила. Всеки нов граждански закон заварва и възникнали при действието на отменения закон юридически факти, които не са погасени, и в тези случаи се поставя въпросът за т. нар. обратно действие на новия граждански закон. Законодателят е овластен да определи свободно въпроса за границите на действие на законите във времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнали при действието на отменения закон, но ще бъдат решени при действието на новия закон. Когато на новия закон се придава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения, които са "заварени", е налице несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон. За да действа новият граждански закон спрямо възникналите преди влизането му в сила правоотношения, е необходимо законодателят изрично да им придаде обратна сила. При процесуалноправните разпоредби такова действие винаги е налице, защото то се отнася до висящи производства, при които юридическите факти са възникнали в миналото, но не са настъпили правните им последици … Законодателят може по изключение да придаде на новия граждански закон обратно действие, като предвиди той да се прилага спрямо правно релевантни юридически факти, които са настъпили преди влизането му в сила и по отношение на които са настъпили окончателните правни последици, но новият закон ги преурежда по начин да настъпят нови правни последици. Същинско обратно действие новият закон има само тогава, когато той засяга придобити вече права или погасени задължения.“ - така Решение № 4 от 11.03.2014 г. на КС по к. д. № 12/2013 г. В процесния случай, приложението на измененията в чл.739, ал.2 с ДВ бр.105/2016 г. към вече погасени задължения по силата на действащата към заличаване на търговеца норма, би представлявало същинско ретроактивно действие, което и за материалните, и за процесуалните норми, следва да бъде изрично предвидено – с разпоредба, придаваща обратно действие на изменението. Такава разпоредба не е налице в ЗИД на ТЗ, обн. с ДВ бр.105/2016 г.

Отделно от това, съдът не влага в новата редакция на чл.735, ал.2 ТЗ смисълът, посочен от ответника – безусловно изключение от принципа на погасяване на всички неудовлетворени в несъстоятелността вземания. Законодателят едновременно е изменил чл.735, ал.2 ТЗ, като е предвидил, че производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и в чл.739, ал.2 ТЗ е предвидил, че не се погасяват неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания с учредени обезпечения от трети лица. Двете разпоредби следва да се тълкуват и прилагат съвместно – при наличие на обезпечение, дадено от трето лице, производството по несъстоятелност не се прекратява и неудовлетворените вземания, които са обезпечени, не се погасяват. Ако производството е прекратено, разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ няма смисъл, доколкото не би могло да съществува задължение без длъжник. Това се потвърждава от второто изключение от принципа, че с приключване на производството се погасяват всички неудовлетворени вземания – изключение са случаите по чл.744, ал.1 ТЗ – при възобновяване на производството, при което се възстановява правосубектността на търговеца, което е условие да съществува задължението. Ето защо съдът приема, че условие за прилагане на изключението, установено в чл.739, ал.2 ТЗ, е търговецът да не е прекратен на основание чл.735, ал.2 ТЗ.

По така изложените съображения съдът приема, че вземането, обезпечено с процесната ипотека, е погасено окончателно, считано от 30.06.2010 г. (с оглед обстоятелството, че в рамките на преклузивния срок за възобновяване на производството по несъстоятелност на длъжника П.Г.ЕООД, такова не е настъпило). Окончателните правни последици са настъпили към тази дата. С последващо изменение на разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ, на което не е придадено обратно действие, не могат да се считат преуредени вече настъпили последици – в случая – погасени задължения. Отделно от това непогасяването на неудовлетворените в производството по несъстоятелност задължения, които са обезпечени с учредени от трети лица обезпечения, е свързано със забраната за прекратяване на производството при наличието на такива обезпечени задължения – нормата не предвижда да съществуване на задължения на неправосубектен длъжник.

По изложените съображения съдът приема, че на основание чл.150, ал.1 ЗЗД процесната ипотека се е погасила с погасяване на обезпеченото вземане и към момента въз основа на нея върху имотите не може да бъде провеждано принудително изпълнение за събиране на паричното вземане на взискателя. Предявеният иск е основателен.

По разноските:

На ищците следва да се присъдят направените разноски.

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д.И.Г., ЕГН:********** и В. М. Г., ЕГН:**********, срещу Т.Б. АД, ЕИК:********, иск с правно основание чл.440 ГПК, че не съществува ипотечно право, учредено с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 118 от 14.06.1999 г., по силата на което Т.Б. АД да проведе принудително изпълнение върху собствените на ищците недвижими имоти, представляващи:

ОФИС №1, находящ се на първи етаж, вх.А, в сградата на ЖСК „Р.Д.“, ул. ********, местност „*****“, гр. София, с обща площ от 130,57 кв.м., заедно с принадлежащата към офиса ЕКСПОЗИЦИОННА ЗАЛА №1, находяща се в сутерена на сградата на ЖКС „Р.Д.“, ул. ********, местност „*****“, гр. София, с площ от 125 кв.м., заедно с принадлежащите им 2,69% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавна земя;

1/2 ид.ч. от ЕКСПОЗИЦИОННА ЗАЛА №2, находяща се в сутерена на сградата на ЖКС „Р.Д.“, ул. ********, местност „*****“, гр. София, с площ от 125 кв.м., заедно с принадлежащите им 0,98% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавна земя.

ОСЪЖДА Т.Б. АД, ЕИК:********, да заплати на Д.И.Г., ЕГН:**********, и В. М. Г., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 23716,22 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: