Определение по дело №193/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 284
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20211200500193
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 284
гр. Благоевград , 12.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева

Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500193 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2, във вр. чл.274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Т.Б.", ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н, ж.к., чрез адв.З.Ц., против Разпореждане №505081 от 18.12.2020 г.,
постановено по ч.гр.д.№1321/2020 г. по описа на РС – Разлог, в частта, с която е отхвърлено
подаденото от "Т.Б.“ ЕАД срещу А. Д. З., ЕГН **********, заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на сумата от 82, 66 лв., съставляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № от 04.12.2018 г.
С атакуваното разпореждане е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Д. З., ЕГН ********** за сумата от 133, 47
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на описания по – горе договор за
мобилни услуги.
Посредством частната жалба се оспорва разпореждането на първостепенния съд само в
частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение до сумата от 82, 66 лв., като са
изложени подробни съображения за незаконосъобразност на разпореждането в тази част.
Сочи се, че е необоснован изводът на районния съд, според който клаузите за дължимост на
неустойка по Договор за мобилни услуги № имали неравноправен характер. Моли се отмяна
на разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение по отношение на
посочената сума, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, и съответната част от сторените
от заявителя разноски по заповедното производство. Иска се и присъждане на сторените по
настоящото дело разноски.
Препис от частната жалба не е изпратен до длъжника, в който смисъл е разпоредбата на
1
чл.413, ал. 2 от ГПК.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, разполагаща с право и интерес от обжалване и е насочена против
подлежащ на обжалване съдебен акт в атакуваната част (арг. от чл.413, ал.2 ГПК).
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Районен съд – Разлог е сезиран от "Т.Б.“ ЕАД със заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу А. Д. З., ЕГН **********, за сумата от
386, 47 лв. (триста осемдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща
неизплатено задължение по Договор за мобилни услуги № и Договор за мобилни/фиксирани
услуги №0 от 16.05.2017 г., Договор за мобилни услуги № и Договор за лизинг от 04.12.2018
г., от която: сумата от 30, 20 лв. (тридесет лева и двадесет стотинки) – главница по фактура
№7 г.; сумата от 2, 59 лв. (два лева и петдесет и девет стотинки) – главница по фактура №7
г., сумата от 220, 21 лв. (двеста и двадесет лева и двадесет и една стотинки) – предсрочно
изискуем остатък от неначислени лизингови вноски, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда (17.12.2020 г.) до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 133, 47 лв. (сто тридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки) –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за услуги.
По отношение на вземането от 133, 47 лв., представляващо неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за абонаментни услуги, РС – Разлог е приел, че същото произтича
от уговорки, които имат неравноправен характер. В тази връзка първоинстанционният
съдебен състав е посочил, че клаузата, посредством която се предвижда, че при прекратяване
на договора по вина или по инициатива на потребителя последният дължи неустойка в
размер на сбора от стандартните месечни абонаментни вноски, дължими до края на срока на
договора, е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП и на основание чл.411, ал.2, т.3
от ГПК частично е отказал издаване на заповед за изпълнение.
Предмет на настоящото частно въззивно производство е единствено претенцията за сумата
от 82, 66 лв., която според изложеното в частната жалба представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номер 0 без ДДС (по 10, 82 лв. всяка) или общо
32, 46 лв., ведно с добавена разлика в размер на 50, 20 лв. между стандартната цена на Т без
отстъпка, съгласно последната актуална ценова листа към 04.12.2018 г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 04.12.2018 г., съответстваща на оставащия
срок на договора за мобилни услуги.
Съдът намира, че правилно районният съд е отхвърлил заявлението в частта, касаеща
заплащането на претендираната с частната жалба неустойка.
2
Същността на производството по чл.410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е спорно
или не. Затова проверката, която съдът по принцип извършва на заявлението, се ограничава
до неговата редовност. С изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК,
обнародван в ДВ, бр.100 от 2019 г., в чл.410, ал.3 от ГПК се предвиди, в изключение от
общото правило, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към
заявлението по чл.410 от ГПК задължително се прилагат договорът, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако
има такива. В чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, посредством горепосочено изменени и допълнение,
бе разписано, че съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите, когато
искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които съществува
обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин законодателят вменява в
задължение на съда в хода на заповедното производство да следи не само за формалната
редовност на заявлението, но и за съществуването или предполагаемото съществуване на
неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от общия принцип за служебно начало,
тъй като в чл.7, ал.3 от ГПК се въвежда изрично задължение съдът служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Предвид изложеното
по-горе, правилно районният съд е осъществил проверка, имаща за цел да установи налице
ли е неравноправна клауза, във връзка с която е породено процесното парично вземане.
Съгласно параграф 13, т.1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с
търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай от
доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори за мобилни
услуги е видно, че А. Д. З. - лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си
правоотношения с "Т.Б.“ ЕАД има качеството на потребител.
В конкретния случай Районен съд – Разлог правилно е отказал издаването на заповед за
изпълнение относно сумата от 82, 66 лева, която сума е предмет и на частната жалба.
Аргументите за това са следните:
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите
към т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1/2009 г. на ОСTK на
ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Според същото тълкувателно решение преценката за нищожност на
неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на
договора или прекратяването на договорното правоотношение. При сключване на договор за
мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на потребителя
3
ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да
заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал.
От нормата на чл.143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи,
които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се
създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца, който е
икономически по-силната страна и потребителя – икономически по-слабата страна.
От съдържанието Договор за мобилни услуги № от 04.12.2018 г., както и от общите условия
към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните
по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато
другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора за мобилни услуги е
предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя,
последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента –
оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, както и
такава част от разликата между стандартната цена на предоставеното на потребителя
мобилно устройство съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и
действително заплатената от потребителя цена за устройството, каквато съответства на
оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно – в
тежест на търговеца, липсва. Тоест, ако потребителят се възползва от възможността да
прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано
дружеството да заплати неустойка. В същото време, видно е от договора за мобилни услуги,
че той е бланков, съдържанието му не е предварително договаряне между страните и
физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху разпоредбите му и
клаузите по него не са индивидуално договаряни. От изложеното се налага извод, че
мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с А. Д. З., се е възползвал от
положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху
правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези
обстоятелства "Т.Б.“ ЕАД са предвидили в предварително изготвения бланков договор, че
неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина.
Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на
договора от мобилния оператор, липсва.
Предвид гореизложеното, въззивният съдебен състав стига до извод, че така, както са
уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната
услуга. Поради тези съображения разпоредбите, регламентираща неустойка в тежест на
физическото лице - потребител, имат неравноправен характер.
В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/
неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели
4
да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и
също има /и на това основание/ неравноправен характер.
Поради изложените доводи, правилно Районен съд – Разлог е отказал издаването на заповед
за изпълнение за сумата от 82, 66 лв. (предмет на частната жалба), представляваща
неустойка по Договор за мобилни услуги № от 04.12.2018 г. с мобилен номер 0.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд


ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №505081 от 18.12.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№1321/2020 г. по описа на РС – Разлог, в атакуваната част, с която е отхвърлено подаденото
от "Т.Б.“ ЕАД срещу А. Д. З., ЕГН **********, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на сумата от 82, 66 лв., съставляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № от 04.12.2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5