Решение по дело №711/2017 на Районен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

гр.В., 03.01.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

  Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на двадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                                              Председател : Васил Ганов

 

При секретаря М.С.и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 711 по описа за 2017г. за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба на „Спътник-96” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „***” №24, чрез адв. М.Й. от САК срещу Наказателно постановление №КГ-2039 от 20.06.2017г. на зам. председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на нарушение на чл.47, ал.2 вр.чл. 47, ал.1, т.2 от Закона за енергията от възобновяемите източници /ЗЕВИ/ на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ му е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000лв. и са възложени разноски в размер на 135.00лв.

Сочат се доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно административно наказващият орган е приел, че за дружеството-жалбоподател е приложимо определението „краен разпространител” по смисъла на параграф 20 от ДП на ЗЧАВ. Поддържа се, че притежаваната от жалбоподателя ведомствена бензиностанция работи само за зареждане на собствени на дружеството автомобили и е със сравнително малък обем на резервоара.

В законовия срок от ответната страна е постъпил писмен отговор на жалбата, с който се заявява становище за неоснователност на жалбата.

           След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

  Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната фактическа обстановка:

На 15.03.2017 г. е извършена проверка в обект: бензиностанция, находяща се в гр. В., ул. „***” № **, стопанисвана от „Спътник-96” ЕООД с налично количество ** 377 л. като е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво за дизелови двигатели, с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пл - 018/15.03.2017г. При проверката е установено, че последната доставка на горивото е в количество 10 062 л. по приемо-предавателен протокол №**********/14.03.2017г., товарителница № 57476/14.03.2017г. и с декларация за съответствие № 652/10.03.17г., издадена от ,,САКСА” ООД, за партида №S-DF-080317, в количество 17429.034 т.

След изпитване на контролната проба в стационарна Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН-ГД ККТГ бил издаден Протокол от изпитване № С-0095/17.03.2017г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД "ККТГ" била извършена експертиза и изготвен Констативен протокол № КП-0148-Б/17.03.2017г. за съдържание на биогориво в течно гориво, съгласно който течното гориво - гориво за дизелови двигатели по показателя: "Съдържание на метилови естери на мастни киселини  (FAME) е 3,6%, при норма минимум 6.0% обемни съгласно БДС ENISO 4**9, Нефтопродукти. При получен резултат от изпитването под 5,86% обемни е установено, че горивото не съответства на изискването за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели.

  За горното бил съставен АУАН №А-202 от 28.04.2017г. изготвен от Г.Ц. - старши инспектор към отдел „ИКТГ”-гр. П.в Главна дирекция „Контрол на качеството на течни горива”.

   В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено възражение вх. № 84-00-47-2/28.04.2017г. срещу изготвения АУАН.

С Наказателно постановление №КГ-2039 от 20.06.2017 г. на зам. председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор на жалбоподателя за констатираното нарушение на чл.47, ал.2 вр.чл. 47, ал.1, т.2 от Закон за енергията от възобновяемите източници /ЗЕВИ/ му е наложена на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ имуществена санкция в размер на 50 000лв. и са възложени разноски в размер на 135.00лв.

          В хода на съдебното производство била назначена съдебно-техническа експертиза, която приключила със заключение, че количеството дизелово гориво, с което са били зареждани резервоарите на автомобилите на „СПЪТНИК-96“ ЕООД за периода от 14.03.2017г. до 17.03.2017г. е 12683.04 литра. Общото количество гориво, което е било изразходено след доставката на процесното дизелово гориво - 10062 литра от „ОЙЛКАРТ“ ЕООД на 14.03.2017г. в 17.24.40 часа е 12683.04 литра, предвид което са изразходени с 2621.04 литра в повече от доставеното количество гориво. Няма изтегляно гориво от доставеното количество 10062 литра, т е. цялото количество гориво е било използвано за зареждане на автомобилите на „СПЪТНИК-96“ ЕООД гр.В.. Има изградена онлайн връзка между нивомерната и електронна система, отчитаща количеството постъпило в резервоара на бензиностанцията на „СПЪТНИК-96“ ЕООД с доставчик „ОЙЛКАРТ“. От страна на „ОЙЛКАРТ“ има и съществува възможност за контрол на качеството и количеството на доставените в бензиностанцията на „СПЪТНИК-96“ ЕООД горива.

             Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: показанията на Г.Ц. /актосъставител/, Р.Т./зам. управител в „Спътник-96” ЕООД/, АУАН №А-202 от 28.04.2017г., Наказателно постановление №КГ-2039 от 20.06.2017 г. , Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството  № Пл-018/15.03.2017г. с приложенията му, Протокол от изпитване № С-0095/17.03.2017г., Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво № КП-0148-Б/17.03.2017 г., протокол за предадени пратки, писма за връчване, обратни разписки, заключение от назначена съдебно-техническа експертиза, Заповед №А-170/01.03.2017  на зам.-председателя на ДАМТН.

           Тълкувайки събраните по делото доказателства съдът приема следното:

На дружеството-жалбоподател е вменено нарушение на чл.47, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗЕВИ и е наложена санкция на осн. чл.67, ал.2 от ЗЕВИ за това, че в качеството си на „краен разпространител” е предоставил на пазара гориво за дизелови двигатели, несъответстващо на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво, като при норма минимум 6,0% обемни, резултатът от изпитването на горивото е 3,6% , при норма минимум 6,0% обемни.

Не се спори по делото, че установеното към момента на проверката  налично количество дизелово гориво - **377л. не е съответствало по показателя „Съдържание на метилови естери на мастни киселини” /FAME/ на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели.

Спори се относно съставомерността на деянието, вменено на дружеството-жалбоподател, като се твърди, че той не е субект на  нарушение по смисъла на чл.47, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗЕВИ.

Според параграф 1 от ДР на ЗЧАВ, вр. параграф 1, т.12 от ДР на ЗЕВИ "Краен разпространител" са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява, че жалбоподателят е краен разпространител по смисъла на посочените разпоредби.

От показанията на св. Р.Т./зам. управител на Спътник-96” ЕООД / се установява, че санкционираното търговско дружество разполага с ведомствена бензиностанция и дизелото гориво за същата се доставя от доставчика  „Ойлкарт” ЕООД.  Установява се, че от ведомствената бензиностанция зареждат само камиони на търговското дружество, тъй като целта на дружеството е международен транспорт. Свидетелят твърди, че от тази ведомствена бензиностанция други автомобили не зареждат, тъй като всеки камион е с чип и всичко което се зарежда директно се подава към НАП.

Съдът няма основание да не дава вяра на показанията на св. Т., тъй като същите се подкрепят от представените от страна на процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства, както и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, според което цялото количество гориво е било използвано за зареждане на автомобилите на „СПЪТНИК-96“ ЕООД гр.В.. Вещото лице в съдебно заседание уточнява, че няма изтегляно гориво и от доставеното количество 10062 литра, цялото количество гориво е било използвано за зареждане на автомобилите на „СПЪТНИК-96” ЕООД гр.В.. При това положение следва извода, че санкционираното търговско дружество не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.47 ал.2 вр.чл. 47, ал.1, т.2 от Закон за енергията от възобновяемите източници, тъй като не е пускало процесното количество дизеловото гориво на  пазара за нуждите на транспорта. Същото не се явява „краен разпространител” на дизеловото гориво, тъй като го е използвало за лични нужди. С оглед на това, в конкретния случай не би могла да намери приложение санкционната норма на чл.67 ал.2 от ЗЕВИ, която предвижда санкция за краен разпространител, който предоставя на пазара горивата за дизелови и бензинови двигатели. В легалната дефиниция на термина ”предлагане на пазара” съобразно разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕВИ, вр. чл. 2 § 1 от Регламент /ЕО/ № 765/2008 на ЕП и Съвета, се включва: ”всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или ползване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно”. Т.е. по този текст санкция следва да се наложи на търговец, който доставя петролен продукт за дистрибуция, потребление или използване, предназначен за крайна употреба, срещу заплащане или безплатно на българския пазар. Но от събраните доказателства по делото не се доказва, че процесното количество дизеловото гориво се е предлагало от страна на жалбоподателя на пазара. Разпоредбата на чл.47, ал.2 от ЗЕВИ създава задължения за крайните разпространители, които разпространяват течни горива от нефтен произходи и това разпространение следва да бъде за нуждите на транспорта.

Не се установи дружеството-жалбоподател да извършва търговска дейност с горива. Видно е, че основен предмет на дейност на същото е международен транспорт със собствени камиони, които се зареждат с дизелово гориво от собствена на жалбоподателя бензиностанция, която се зарежда от външен доставчик. Получателят на стоката е всъщност крайният потребител, като в случая дружеството-жалбоподател няма качеството на краен разпространител, доколкото зарежда своите камиони от неподвижна инсталация, но нито извършва доставка на дизелово гориво за дистрибуция, нито доставка за потребление или използване.

Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че не е установено извършването на вмененото нарушение и неправилно е ангажирана отговорността на дружеството на осн. чл.67 ал.2 от ЗЕВИ. Цитираната разпоредба е приложима по отношение на доставчика, който предоставя на пазара съответното течно гориво, като получателят също може да придобие качеството на доставчик, ако извърши препродажба, което случая не е налице.

При горните разсъждения на съда издаденото наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

 Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

   ОТМЕНЯ Наказателно постановление №КГ-2039 от 20.06.2017 г. на зам. председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Спътник-96” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „***” № **за нарушение на нарушение на чл.47, ал.2 вр. чл. 47, ал.1, т.2 от Закона за енергията от възобновяемите източници /ЗЕВИ/ му е наложена на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000лв. и са възложени разноски в размер на 135.00лв.     

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: