№ 41
гр. К., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225100600066 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №36/13.10.2021год., постановена по Н.ч.х.дело № 858/2021
год., К. районен съд е признал подсъдимата З. Д.И.. от с.В.п., общ.К., с ЕГН
********** за виновна в това, че на 04.08.2021г. в с.Б.п., общ.К. като
извършител, причинила на И.Д.И.. от с.В.п., общ.К., лека телесна повреда,
изразяваща се в оток и кръвонасядания по главата, лицето, гърдите и лявата
предмишница, което причинило болка и страдание- престъпление по чл.130
ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК я е освободил от наказателна
отговорност и й е наложил административно наказание „глоба“ в размер на
1000лв. Осъдил е подсъдимата И. да заплати на И.Д.И.. сумата от 2000.00лв.
представляваща обезщетение за причинени от престъплението извършено на
04.08.2021г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04.08.2021г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил
гражданският иск до пълния предявен размер от 4000.00лв. като недоказан и
неоснователен. Осъдил е подсъдимата И. да заплати на тъжителката И. и
сумата от 1217лв., представляващи направените по делото разноски, а по
сметка на Районен съд- К. сумата от 80лв., представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск
1
Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата З.
Д.И.., която чрез защитника си-адв.С.М. обжалва същата, като неправилна,
незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон.Моли съда, да
постанови съдебен акт, с който да отмени постановената присъда на PC- К.. В
съдебно заседание, защитникът поддържа жалбата и искането си за отмяна на
присъдата, а подсъдимата заявява, че само се е защитила и иска да бъде
оправдана.
Ответникът по жалбата – частния тъжител И.Д.И.. не се явява, а
повереника й адв.М.Ч. от АК К., оспорва жалбата, като неоснователна и моли
съда да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и
законосъобразна. Претендира разноски.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата,
на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е
приел за установено от фактическа страна следното:
Тъжителката И.И. и подсъдимата З.И. са сестри, но от няколко години
имали спор помежду си, поради което не си говорели. Роднините им също
били разделени от това, като майка им- свидетелката Г.Б. подкрепяла
подсъдимата З.И., а бабата-свидетелката Р.А. подкрепяла внучката си И.И..
На 04.08.2021г. вечерта около 20ч. подсъдимата З.И. заедно със съпруга си Н.
И. били на гости у майката на първата в с.Б.п.. По този повод тримата били
седнали на двора на първия етаж на стълбите. Малко по- късно там
пристигнала и тъжителката И.И. заедно с дъщеря си- свидетелката И. И..
Двете се запътили към втория етаж на къщата, който ползвала свидетелката
Р.А., която била баба на двете сестри. За да стигнат до там И.И. и дъщеря й
минали покрай подсъдимата З.И., съпруга й и тяхната майка Г.Б.. Тъй като
тъжителката И.И. не поздравила никой от тях тримата, сестра й З.И. й
направила забележка. Въпреки това тъжителката И. продължила към втория
етаж, при което между двете сестри се разразил словесен спор, като
подсъдимата И. последвала по стълбите нагоре И.И. и дъщеря й И. и всички
влезли в стаята при свидетелката Р.А..Словесният спор между двете сестри
продължавал, когато подсъдимата З.И. видяла бастуна на баба си, взела го и
2
започнала да удря сестра си И.И. по главата. При втория удар той се счупил,
при което подсъдимата го изхвърлила извън стаята, след което тя повалила
тъжителката И.И. на леглото и започнала да я удря с ръце по главата. В опита
си да се надигне тъжителката И.И. се хванала за блузата и колието на
нападателката си З.И., при което те се скъсали. Свидетелката И. И. се опитала
да раздели двете сестри, но не успяла. Чувайки караницата на втория етаж
свидетелката Г.Б. се отправила на там, но тъй като била трудно подвижна
останала на стълбите. В това време свидетелят Н. И. се качил на втория етаж,
при което видял счупената пръчка на земята. Той разтървал двете сестри, при
което тъжителката И.И. се обадила на брат си А.Б. за помощ, но той я
посъветвал да се обади на ЕЕН 112, което тя и направила. Подала сигнал за
случилото се като споделила, че със сестра й направили скандал, при което
била ударена с бастун и са й скъсали блузата, заради което поискала на място
да дойде полиция. След идването на полицейските служители, тъжителката
И.И. заедно с дъщеря си се отправили към Спешно приемно отделение при
МБАЛ „Д-р Ат.Д.“- К.. Там тъжителката била прегледана и й били извършени
изследвания. На следващият ден тя посетила съдебен лекар, който след
преглед й издал Съдебномедицинско удостоверение № 180/ 2021г.,
заключението на което е, че при прегледа е установено оток и
кръвонасядания по главата, лицето, гърдите и лявата предмишница, които
увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и
начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната,
а именно била бита с бастун от познато й лице.
Съдът е възприел тази фактическа обстановка, въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие гласни доказателства, като е приел,че следва да
кредитира частично обясненията на подсъдимата З.И. като не им е дал вяра в
частите, в които тя казва, че сестра й И. е започнала да я удря с юмруци по
главата и гърдите, че я е ударила с тоягата по главата, защото тази защитна
версия не се подкрепяла от нито едно друго доказателство по делото.
Напротив, дори свидетелите Г.Б. и Н. И. не установявавали такива факти,
въпреки че и двамата твърдяли, че са очевидци на боя между двете сестри.
Другите двамата свидетели присъствали също на инцидента- Р.А. и И. И.
заявили, че пострадалата И.И. не е удряла подсъдимата З.И., а единствено й е
скъсала синджира и тениската в стремежа си да стане от леглото.Заради това
решаващия съд не е приел обясненията на З.И. в посочените части и поради
3
това, че са вътрешно противоречиви, тъй като в началото тя заявявала, че
сестра й И. е искала да я удари с пръчката, но тя я взела от нея, след това
обяснявала, че е получила удари от нея с юмруци по главата и гърдите, и
накрая отново твърдяла, че И. я е удряла много пъти с тази пръчка.По делото
няма нито едно пряко или косвено доказателство, което да подкрепяло
твърдението на подсъдимата, че именно тъжителката е започнала да й нанася
удари както с пръчка, така и с ръка. Дори майката и съпругът на подсъдимата
З.И. не установявали такива факти, а напротив и двамата свидетелствали, че
не са видели удари, които тя да е получила от тъжителката И.И., както и че
при самоотбрана от страна на подсъдимата И. тя е счупила пръчката, както и е
бутнала сестра си И..Не са приети показанията на свидетелите Г.Б. и Н. И.
относно факта, че те са очевидци на случилото се между двете сестри, поради
следното: и двамата били близки роднини на дееца и е нормално да
поддържат неговата защитна версия; твърденията им били вътрешно
противоречиви, тъй като както твърдяли, че са видели всичко случило се
между двете жени, така и че са се качили на втория етаж при тях по- късно,
едва след като са чули караницата между двете; самата подсъдима З.И.
заявила, че на случката са присъствали само баба й- Р.А. и дъщерята на И.-
свидетелката И. И.. Изцяло съдът е кредитирал показанията на свидетелите
Р.А. и И. И., тъй като те са присъствали през цялото време на случващото се
между тъжителката и подсъдимата и показанията им били логични,
последователни и взаимно се допълвали. Подкрепяли се косвено от свидетеля
А.Б., от факта, че именно тъжителката И.И. е потърсила помощ обаждайки се
на ЕЕН 112 и искайки полицейска намеса, от факта че е потърсила
медицинска помощ веднага след инцидента на инкриминираната дата, както и
от писменото доказателство- Съдебно- медицинско удостоверение № 180/
2021г. Фактът на причинената телесна повреда на частния тъжител И.И. от
страна на подсъдимата З.И. съдът е установил от следните доказателства: на
първо мяста от свидетелските показания на Р.А. и И. И., които не били
вътрешно противоречиви, изцяло кореспондирали с фактите изложени в
тъжбата и освен това те били преки очевидци на нанесените удари и
състоянието на пострадалата от тях. Вярно било, че те били заинтересовани
от изхода на делото поради това, че са съответно баба и дъщеря на
пострадалата, но това не било основание те да бъдат изключени от
доказателствения материал, поради съображенията изложени по- горе. На
4
следващо място от представеното по делото Съдебномедицинско
удостоверение № 180/ 2021г. за извършен на тъжителя преглед в деня след
инкриминираното деяние, при които се установило оток и кръвонасядания по
главата, лицето, гърдите и лявата предмишница, като тези увреждания били
получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е
възможно да са възникнали така, както съобщавала освидетелстваната, а
именно била бита с бастун от познато й лице.На края косвено се
потвърждавало и от действията на тъжителката И., която е потърсила веднага
съдействие от полицията чрез обаждане на ЕЕН 112 и факта, че именно тя и
то непосредствено след случилото се е потърсила медицинска помощ; както и
от свидетелските показания на А.Б., който установява състоянието на
пострадалата непосредствено след инцидента.Решаващия съд е приел,че се е
установило по делото, че именно от ударите нанесени й от подсъдимата З.И.,
тъжителката И.И. е получила лека телесна повреда. Налице била и причинно
следствената връзка между ударите и увреждането, защото било безспорно,
че пострадалата е била здрава на инкриминираното място преди да дойде
дееца на втория етаж и да й нанесе описаните ударите, при което тя е
получила нараняване, което я е мотивирало на първо място да потърси
медицинска помощ още същата вечер, както и да посети съдебния лекар и да
се снабди с медицинско удостоверение още на следващия ден. По делото не
се установило от наличните доказателства тъжителката И.И. да е нанесла
удари на сестра си З.И.. Единственото безспорно установено е, че
тъжителката е скъсала блузата и синджира на подсъдимата опитвайки се да се
освободи от нея и да стане от леглото, където е била затисната от
нападателката З.И..
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка,
настоящата инстанция намира, че подсъдимия З.И. , е осъществила от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК, до
какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. Причиняването на телесна повреда е
противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване на анатомичната му цялост, включително и физическата болка и
страдание. Изпълнителното деяние, с което е засегнала обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността, тя е осъществила чрез действие, а именно
5
нанасяйки два удара с пръчка и множество удари с ръце по главата на
тъжителката. Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като тя е съзнавала
обществено опасния му характер, предвиждала е обществено опасните му
последици и е допускала тяхното настъпване. От гледна точка на
въздействието върху обекта това посегателство против здравето на
пострадалия е типично резултатно увреждащо престъпление, като в
настоящият казус резултатът е оток и кръвонасядания по главата, лицето,
гърдите и лявата предмишница, които представляват лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК, тъй като са причинили болки и страдания.
Причините за извършване на деянието се коренят в незачитане на
физическата неприкосновеност на личността, ниско правосъзнание и желание
за саморазправа. Правилно решаващия съд е приел,че не е налице реторсия,
както претендира защитникът, тъй като по делото и настоящата инстанция не
приема, че тъжителката И. е причинила описаните в Съдебно- медицинско
удостоверение № 181/ 2021г. Това е така поради изложените по- горе
съображения по отношение на приетата фактическа обстановка. За да се
приложи разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК следва пострадалият да е
отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, но по делото това
не се доказа, тъй като факти в тази посока не бяха събрани. В подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че подсъдимата И. не е потърсила медицинска
помощ веднага след случилото се на 04.08.2021г., нито е сигнализирала за
това органите на МВР.
За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и
оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни
съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това,
като същите се споделят напълно от настоящата инстанция.
Тук е мястото за коментар на изложените съображения от защитника на
подсъдимата пред тази инстанция.Въззивният съд намира, че опита за друг
прочит на свидетелските показания е неправилен.Показанията на свидетелите
са обсъдени задълбочено и съдът ги е съобразил с останалите доказателства
по делото.По категоричен начин те установяват, времето, мястото и начина на
участие в конфликта на пострадалата и подсъдимата, както и нанесените
телесни увреждания.
При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да
6
наложи, съдът е съобразил,че предвиденото в НК наказание за престъпление
по чл.130 ал.2 от НК е лишаване от свобода до шест месеца или пробация,
или глоба от сто до триста лева, като същото е извършено умишлено както и ,
че подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е
освобождавана от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, и
няма причинени имуществени вреди от престъплението.Поради това
правилно е намерил, че тя следва да бъде освободена от наказателна
отговорност,като й се наложи административно наказание.
Съдът е отчел степента на обществена опасност за типична, и
отчитайки наличието на смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало,
младата възраст на дееца, семейно и трудово ангажирана; както и
отегчаващите такива- причинени четири телесни повреди, е намерил, че
административно наказание към минимума на предвиденото в закона, а
именно „глоба“ в размер на 1000 лева, ще изпълни целите на чл.36 от НК.
С оглед изхода на делото, решаващия съд е съобразил, че са налице
предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което е приел, че подсъдимата З.И. е
длъжна да обезщети вредите, които е причинила на пострадалата И.И. в
резултат на виновно и противоправно престъпно поведение извършено на
04.08.2021г. по чл.130 ал.2 от НК. Вземайки предвид,че обезщетението за
неимуществени вреди трябва да съответства на тежестта на причинените
телесни увреждания, характера и продължителността на лечение и трайните
последици за здравето на увредения и при съобразяване на практиката на
съдилищата и на критерият за справедливост, въплътен в разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, съдът е приел, че предявеният граждански иск е доказан и
основателен в размер от 2000.00лв., ведно със законната лихва върху тази
сума от считано от 04.08.2021г. до окончателното изплащане. Като
неоснователен и недоказан е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от
4000лв.Правилно и законосъобразно се е произнесъл за направените от
страните и съда разноски
Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимата
наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното
престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
7
Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в
частта й, с която е осъдена подсъдимата да заплати на тъжителката
обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в
размер на 2000 лв., като е отхвърлен предявения от тъжителя против
подсъдимия граждански иск за претърпените от престъплението
неимуществени вреди, за разликата над 4000 лв. до пълния му размер от 2000
лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото
обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени
вреди в посочения размер, първоинстанционния съд е спазил установения в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по
справедливост. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на
първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в
пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от
престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото
изменяване.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимата
наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице
основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва
същата да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото, следва да се осъди подсъдимата З. Д.И.. да
заплати на пострадалата И.Д.И.., разноските за адвокат пред тази инстанция в
размер на 1000лв.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с
чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №36/13.10.2021год., постановена по
Н.ч.х.дело № 858/2021 год., по описа на К. районен съд.
ОСЪЖДА подсъдимата З. Д.И.. от с.В.п., общ.К., с ЕГН **********, да
заплати на И.Д.И.. от с.В.п., общ.К., разноските за адвокат пред тази
инстанция в размер на 1000лв.
8
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9