Номер 144216.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаXII състав
На 16.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20203100101858 по описа за 2020 година
Предявен е иск от А. Г. П. срещу Ю. Ш. Ю. , за заплащане сумата 50000
лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, болки, страдания и белези вследствие пет средни
телесни повреди, причинени от ответника, признат за виновен със
споразумение по НОХД № 219/2019 г. на Районен съд - Провадия, по чл. 45
ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането: 04.11.2018 г. до
окончателното изплащане, с присъждане на разноските.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че ищецът го е предизвикал с обиди
за приятелката на ответника. Претендира разноски.
По същество страните поддържат становищата.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От представения от ищеца заверен препис (л. 6) се установява, че с
определение, постановено на 15.07.2019 г. е одобрено споразумение по НОХД
№ 219/2019 г. на РС Провадия, по което ответникът е признал, че на
04.11.2018 г. в с. Партизани, в условията на опасен рецидив, причинил на
1
ищеца пет форми на средна телесна повреда, изразяващи се в контузия на
мозъка, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота,
счупване на долната челюст в областта на короноидния израстък с изкълчване
на лявата долночелюстна става, обусловило трайно затруднение във
функцията на дъвченето за период от около 2-2.5 месеца, разкъсно-контузни
рани в областта на челото, счупване на челна кост в ляво в областта на челния
синус с ангажиране на вътрешната и външната табула /пластина/ на костта,
което създава комуникация между външната среда и черепната кухина,
обусловило проникващо нараняване в черепната кухина, счупване на лява и
дясна лопатка, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за
период от около 2.5-3 месеца, счупване на бодилестите израстъци на 7-ми и 8-
ми гръдни прешлени, счупване на страничния израстък на 9-ти гръден
прешлен, счупване на страничните израстъци на 3-ти и 4-ти поясни прешлени,
обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около
1.5-2 месеца.
Споразумението следва да бъде зачетено, поради което съдът приема за
установено, че ответникът противоправно и умишлено е причинил телесната
повреда на ищеца (чл. 300 ГПК).
По твърдяните болки и страдания:
Според заключението на вещото лице по допуснатата експертиза д-р Д.
уврежданията са получени в резултат от множество удари, повечето от които
нанесени с голяма сила; травмите са довели до реална опасност за живота,
която е била преодоляна до голяма степен от високоспециализираната
медицинска помощ, получена в реанимационна клиника; счупването на
долната челюст е довело до затруднение и болка при хранене за период от 4-6
месеца, счупването на бодилестите и напречни израстъци на прешлените на
гръбначния стълб – до болки в период от 4-6 месеца, пукването на
тъпанчевата мембрана на лявото ухо – до затруднено чуване в период от 15-
20 дни и множеството контузно-разкъсни рани, ожулвания и кръвонасядания
и счупване на носни кости – до болки в период 2-3 седмици. Към момента на
заключението ищецът е възстановен, но съобщава за болки при
продължителен физически труд и при промяна на времето. Има видими
ръбци от получените рани в областта над горна устна, по брадичката, две пред
2
лява ушна мида и един в областта на гърба в ляво. В обясненията си вещото
лице сочи, че белезите се виждат дискретно.
В показанията си свидетелят Г. П. (баща на ищеца) сочи, че ищецът е
изпитвал болки и след изписването от болницата, особено в гърба и в крака.
Излага, че и след като болките му отшумели ищецът останал нервен и
раздразнителен.
Показанията на свидетелката А. И. (майка на ответника), че е виждала
ищеца още на втората седмица след инцидента без превръзки са изолирани и
не опровергават останалите доказателства.
Съдът приема за установени твърдяните болки и страдания.
По възражението:
По квалификацията и допустимостта:
В съдебната практика се е приемало, че отправянето на ругатни, обиди
и заплахи към извършителя на нанесен побой при пряк умисъл представлява
съпричиняване на вредите (определение № 193 от 9.02.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 6191/2014 г., IV г. о., ГК и решение № 734 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1166/2009 г., IV г. о., ГК), въпреки че в случая има не пряка, а
производна зависимост чрез въздействие върху психиката на увреждащия и
провокирането му да действа по определен начин (определение № 203 от
11.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 228/2012 г., IV г. о., ГК и решението по
същото дело).
Приема се, въз основа на ППВС № 7/1959 г., т. 12, че влязлата в сила
присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за злополуката не е
пречка той да възразява по предявения против него иск за обезщетение, че и
пострадалият е допринесъл за злополуката, но само ако наказателният съд не
се е произнесъл по този въпрос (определение № 904 от 22.11.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 2210/2018 г., IV г. о., ГК), включително когато твърденията, на
които се основава възражението са за факти от хипотезата на чл. 132 НК
(определение № 855 от 2.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 599/2017 г., IV г. о.,
ГК).
3
В съдебното заседание ответникът уточнява, че ищецът го е
провокирал, като му е показал кореспонденция с бившата приятелка на
ответника.
Предвид горното съдът приема, че възражението е за съпричиняване и е
допустимо и надлежно предявено.
лист втори от решение от 16.11.2020 г. по гр. д. № 1858/20 г. на ВОС, ХII-ти
с-в
Ищецът оспорва възражението. Заявява, че не е показвал, а ответникът е
взел телефона му и е видял на екрана кореспонденцията.
Безспорно е, че ответникът е помагал на ищеца и на баща му през деня
преди побоя, но това не означава непременно, че ищецът го е провокирал.
Свидетелката А. И. (майка на ответника) е научила за инцидента от
ответника. Ответникът й казал, че той поискал телефона от ищеца, за да види
на какво се смее ищецът.
Ищецът също сочи, че ответникът му поискал телефона, но за да се
обади, тъй като нямал телефон (след уточнението – в себе си).
Според съвпадащите показания и обяснения ищецът не е показал по
своя инициатива телефона си на ответника, за да обиди бившата му
приятелка. Ответникът сам е взел телефона и е видял съобщенията.
Щом ответникът е поискал да разбере на какво се смее ищецът, това
означава, че ищецът най-много с поведението си, но без думи, е дал да се
разбере, че прикрива нещо засягащо ответника.
Поради това не би могло да се приеме, че ищецът е провокирал
ответника като е обиждал бившата приятелка на ответника.
Възражението е неоснователно.
По размера на обезщетението:
4
Съгласно раздел II-ри от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., обезщетението за
неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени
обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди,
каквито са характерът на увреждането; начинът на извършването му;
обстоятелствата, при което е извършено; причинените морални страдания и
други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на
обезщетението.
В съдебната практика се приема, че се преценяват вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е
трайно - медицинската прогноза за неговото развитие (решение № 202 от
24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК).
Характер на увреждането:
В обясненията си вещото лице д-р Д. сочи, че уврежданията са били
много тежки и само реанимацията е спасила ищеца.
Характерът на увреждането е аргумент за присъждане на обезщетение в
максимален размер.
По начина на причиняването:
Независимо дали ищецът му е показал телефона си, за да го подразни
или ответникът сам го е взел и е видял съобщенията до бившата приятелка, се
установява, че ответникът е бил раздразнен.
Въпреки това ответникът е бил активен състезател по борба и е тежал
около 130 кг към момента на побоя, а ищецът – само около 75 кг.
Причиняването на множество телесни повреди в този случай не е само
ответно действие на провокация или следствие на раздразнение, а акт на
жестокост.
Начинът на извършване на деянието е аргумент за присъждане на
обезщетение в максимален размер.
Прогнозата е ищецът да изпитва болки при промяна на времето, което
5
обуславя присъждане на обезщетение в среден размер.
В практиката на ВКС РБ се е приемало, че справедливото обезщетение
за побой, нанесен през 2013 г., при който са причинени по-малко увреждания,
но лечението е продължително и прогнозата е по-лоша, е в размер 60 000 лв.
(определение № 777 от 13.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2017 г., III г. о.,
ГК), за три средни телесни повреди и обезобразяване при инцидент през 2015
г., като възстановяването на дъвкателната способност и слуха е невъзможно –
също 60 000 лв. (определение № 228 от 15.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
4559/2017 г., IV г. о., ГК).
Представеното от ответника решение № 291 от 21.12.2018 г. на ОС -
Добрич по гр. д. № 247/2018 г. (л. 20) е частично отменено с решение № 56 от
9.05.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 146/2019 г., но въобще се отнася за случай
с по-малко и по-леки телесни повреди.
Другото представено решение № 273 от 14.12.2018 г. на РС - Бяла по гр.
д. № 346/2018 г. (л. 29) се отнася за случай, при който е причинена една
средна телесна повреда и охлузвания, отоци и кръвонасядания т.е. няма нищо
общо с уврежданията в процесния случай.
В обобщение съдът приема, че справедливият размер на обезщетение е
в размер 50 000 лв. Искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените разноски в размер
2030 лв. платено възнаграждение на адвокат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. Ш. Ю. , ЕГН ********** с адрес с. Партизани, община
Дългопол, Варненска област да заплати на А. Г. П. , ЕГН **********, с адрес
с. Партизани, община Дългопол, Варненска област чрез адв. Д. И. от ВАК,
кантора с адрес в гр. Провадия, област Варна, ул. "Ал. Стамболийски" № 12,
тел.: 0888/975-901 сумата 50000 (петдесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
болки, страдания и белези вследствие пет средни телесни повреди, причинени
6
от ответника, признат за виновен със споразумение по НОХД № 219/2019 г.
на Районен съд - Провадия, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на увреждането: 04.11.2018 г. до окончателното изплащане,
както и сумата 2030 (две хиляди и тридесет) лв., представляваща сторените
разноски: платено възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7