№ 77
гр. Пловдив , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000531 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба вх. 1315/23.04.2021 г. от „У.И.” ЕООД – гр.П., П.з.И. бул.
„Ц.ш.” № **, ЕИК ********** – чрез пълномощник адв. С.Р. със съдебен
адрес: гр. Р., ул. „П.” № **, ет.* против Решение №10 от 16.04.2021г.,
постановено по т. д. № 246/2021г. по описа на Окръжен съд – П., с което е
потвърден отказ №**************/29.03.2021г. на длъжностно лице към А.в.,
постановен по заявление вх. №**************/26.03.2021г. Иска се
обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, а по
същество постановено друго, с което да бъде отменен постановения Отказ
№**************/29.03.2021г. на длъжностно лице към А.в., постановен по
заявление вх. №**************/26.03.2021г. като бъдат дадени задължителни
указания за извършване на исканото вписване.
Постъпил е отговор по жалбата от А.в., с който е изразено становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на представените по делото доказателства, както и на
1
изложените доводи, съдът намира за установено следното:
Жалбата на „У.И.” ЕООД е допустима. Същата е подадена от легитимирана
страна в едноседмичен срок от връчване на съобщение за постановеното
решение.
С Решение №10 от 16.04.2021г., постановено по т. д. № 246/2021г. по описа
на Окръжен съд – П. е потвърден отказ №**************/29.03.2021г. на
длъжностно лице към А.в., постановен по заявление вх.
№**************/26.03.2021г.
За да постанови обжалваното решение, Окръжният съд е приел, че не е
спазена формата на пълномощното за представляващия купувача при
осъществяване на сделката по прехвърляне на дружествените дялове, тъй като
има нотариална заверка само на подписите, но не и на съдържанието. Въз
основа на това е приел, че не се установява редовно възникване на заявеното
за вписване обстоятелство.
Наведеният в жалбата довод за незаконосъобразност на постановеното
решение, потвърждаващо отказа на длъжностното лице за вписване на
заявените обстоятелства, е погрешна преценка на съда за правомощията на
длъжностното лице, за обема на проверката, която то извършва, както и за
наличието на валидно нотариално удостоверяване на подписа на
пълномощника от нотариуса на държавата, в която е извършена
овластителната сделка.
Настоящата инстанция констатира, че със заявлението за вписване на новите
обстоятелства е представен договор за продажба на дружествен дял. Същият е
от 24.03.2021г. и е с нотариална заверка на съдържанието и на подписите на
С.Д.Р. като продавач и М.У. като пълномощник на купувача. Действително,
удостоверявайки подписа на М.У. като представител на турското дружество –
купувач на дяловете, нотариусът би следвало да е извършил проверка
относно наличието на представителна власт и нейния обем въз основа на
цитираното в договора пълномощно №***** от 18.03.2021г. на Нотариус от
Р.Т.. Това следва от извършеното отбелязване, че се заверява положения
подпис от М.У. като представител на посоченото дружество по пълномощие
въз основа на цитираното пълномощно. Съдът приема, че в рамките на
2
нотариалното производство нотариусът е извършил горната проверка. Това
обаче не е достатъчно, за да се извърши вписване на заявените обстоятелства.
Производството по вписване в търговския регистър има характер на
охранително такова. В него длъжностното лице има определени задължения.
Съгласно чл.21 т.5 от ЗТРРЮЛНЦ в обхвата на проверката, извършвана от
длъжностното лице е проверка за съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство. Такава проверка е необходима, за да не се допуска вписване на
несъществуващи обстоятелства и за да има доверие в търговския регистър
/чл.10 от ЗТРРЮЛНЦ/. За да провери редовното възникване и съществуване
на заявеното за вписване обстоятелство, в конкретния случай длъжностното
лице следва да провери и дали пълномощното, с което М.У. се легитимира
при осъществяването на сделката има заверка и на съдържанието. Това
произтича от изискването за форма на сделката по чл.129 ал.2 от ТЗ. Съгласно
цитираната разпоредба прехвърлянето на дружествен дял се извършва с
договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието,
извършени едновременно. Съгласно чл.37 от ЗЗД упълномощаването за
сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да
бъде дадено в същата форма. Ето защо и пълномощното за сключване на
договор за прехвърляне на дружествени дялове трябва да е с нотариална
заверка не само на подписите, но и на съдържанието. Такава не е извършена
според отбелязванията в представеното пълномощно №***** от 18.03.2021г.
на Нотариус от Р.Т.. Тук не се касае за действие от изключителна
компетентност на български нотариус, както се твърди в жалбата, а за
изискване на български закон – ТЗ, който регламентира начина на
прехвърляне на дружествени дялове и изискуемата форма на договора.
Длъжностното лице извършва вписването, когато са налице предвидените в
чл.21 от ЗТР изисквания. Те не са изпълнени, тъй като не се установява
представеното пълномощно за осъществяване на сделката по чл.129 от ТЗ да
е в изискуемата от закона форма, поради което не може да се приеме за
спазена и формата на самата сделка.
Иска се вписване на нови обстоятелства по отношение на дружество,
регистрирано по българския търговски закон на територията на Република
България. Ето защо съгласно разпоредбата на чл.56 ал.1 от КМЧП формата за
действителност на договора за прехвърляне на дружествен дял се подчинява
3
на изискванията на държавата, в която то е регистрирано. Следователно – на
изискванията на българското законодателство. В разглеждания случай
предвидената в чл.129 ал.2 от ТЗ форма на договора за прехвърляне на
дружествен дял не е спазена, тъй като липсва едновременна нотариална
заверка на подписа и съдържанието на пълномощното на представляващия
купувача при сделката.
С оглед на изложеното обжалваното против Решение №10 от 16.04.2021г.,
постановено по т. д. № 246/2021г. по описа на Окръжен съд – П., с което е
потвърден отказ №**************/29.03.2021г. на длъжностно лице към А.в.,
постановен по заявление вх. №**************/26.03.2021г., се явява
правилно и следва да бъде потвърдено. Жалбата против него като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Жалбоподателят „У.И.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на
А.в. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №10 от 16.04.2021г., постановено по т. д.
№ 246/2021г. по описа на Окръжен съд – П., с което е потвърден отказ
№**************/29.03.2021г. на длъжностно лице към А.в., постановен по
заявление вх. №**************/26.03.2021г.
ОСЪЖДА „У.И.“ ЕООД - гр.П., П.з.И. бул. „Ц.ш.” № **, ЕИК
********** да заплати на А.в. разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5