ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2137 27.07.2020 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание в състав :
Окръжен съдия: Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1041 по описа за 2020 година, на основание чл.140 ГПК
във връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на С.С.Ч. с ЕГН **********, съд. адрес ***, офис 6 против
„ЗАДСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* представлявано от Миролюб
Иванов и Вася Кокинова-Моллова чрез юк Иван Йорданов, съд. адрес ***.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в законния срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и
неупражняването на права.
В срока по закона е постъпил отговор.
Съдебните книжа са надлежно разменени.
Оспорена е процесуалната легитимация на ищеца.
Съдът намира, че предвид твърденията и задължителната съдебна практика
ищецът е процесуално легитимиран да предявява иска, тъй като твърденията му са
че е баща на починалото дете, родено от съвместното съжителство с майката.
Проект за доклад:
Обстоятелства,
на които ищеца основава иска:
Ищецът твърди, че на 20.04.2019 г. в гр. Бургас е настъпило пътно
транспортно произшествие. Съгласно Констативен протокол № 769р-4135 на ОДМВР
Бургас на тази дата, ок. 12:50 часа, на кръстовището на ул. Фотинов и ул.
Георги Кирков посока ул. Богориди – ул. Славянска, л.а. БМВ № А 9911 НК управляван
от Иван Костадинов Димитров, който съобразно пътната обстановка и мястото бил
недостатъчно внимателен и предпазлив към пресичащите деца, блъснал детето
Страхил. Автомобилът не спрял веднага, а след намеса на очевидци. Водачът взел
детето и го откарал в УМБАЛ-Бургас, където била констатирана смъртта му в
резултата на мозъчно-черепна травма. Съгласно чл. 117 ЗДвП при приближаване към
място от пътя където се намират деца водача е следвало да намали или да спре по
необходимост. В случая и съгл. ч. 20, ал.2 ЗДвП отговорността на водача на МПС
е значително завишена спрямо децата – пешеходци.
Отговорността на ответното застрахователно дружество произтича от
сключения договор застраховка „гражданска отговорност“ по полица № BG/118118003007001
със срок на покритието 28.10.2018 г. до 27.10.2019 г. Данните за
застрахователното правоотношение и елементите му се установяват валидно и от
Информационния център на Гаранционен фонд.
Съставения Констативен протокол от длъжностно лице в кръга на службата му
е официален документ притежаващ материална доказателствена сила. Настъпилото
събитие, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорни, както и
наличието на застраховка „гражданска отговорност“ попадаща под покритието на чл
.493 КЗ. В приложение на чл. 380, вр. чл. 106 КЗ ищецът депозирал пред
застрахователя претенция за обезщетение с приложени към нея необходими законови
доказателства. По това заявление и приложения ответникът образувал
ликвидационна преписка № 10019100101507Н, по която не е определено и
изплатено обезщетение. Поради това
ищецът предявява иска в качеството си на баща на починалото дете, което е
родено от съвместното съжителство с майка му Мария. Детето било отглеждано в
домашна среда с любов и внимание, нежност и доброта. Между ищеца и синът му
била продължителна трайна връзка на обич като между родител и син. Ужасът от
случилото се ищецът не ще може да преодолее. Търпените болки и страдания са за
винаги. В резултат на събитието живота напуснало красиво и добро дете, което не
ще може да бъде опора на родителите си. Прекъсната е завинаги мечтата
родителите да видят своя пораснал син. Детето до смъртта си живеело с
родителите си, споделял с тях мечтите си, болките, тревогите и радостите си.
Детството му било безгрижно и щастливо. Освен родствената връзка между бащата и
детето се установила и особена духовна и емоционална близост, която прави
загубата още по- болезнена, непреодолима и тежка.
Ищецът отправя
искането : да бъде осъдено ответното дружество да му заплати
обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от пътно-транспортно
произшествие от 20.04.2019 г. и причинена смър на детето Страхил мариев
георгиев на
основание застраховка „гражданска отговорност“ по полица BG/118118003007001
със срок на покритието 28.10.2018 г. до 27.10.2019 г. при ответното дружество в
размер на сумата от 150 000 лв., ведно със законна лихва от деликта
20.04.2019 г. до изплащането.
Правна
квалификация:
искът има осн. в чл. 432, ал.1 КЗ.
Обстоятелства,
на които ответникът възразява:
Ответникът твърди, че във връзка образуваната щета по заявлението на
ищеца поискал допълнителни доказателства за установяване основанието и размера
на претенцията, каквито не са му били предоставени. Твърди, че не е дал повод
за завеждане на делото, тъй като не му била дадена възможност да определи и
изплати обезщетението по реда на чл. 499 ЗК, като потози начин кредиторът –
действал умишлено е изпаднал н забава. Отделно от това твърди, че застрахования
водач на автомобила не е виновен за настъпилото ПТП. Единствено виновен за ПТП
бил пострадалият, който с неправомерното си поведение е станал причина за
последиците и вредите.
Оспорва всички твърдения относно
механизма на ПТП и отговорността на водача, който не е виновен. Наъ процесното
пътно платно липсва пешеходна пътека и пешеходецът не е имал право да пресича и
престоява на платното. Също така не се е съобразил с интензитета на движението,
навлязъл е в опасната зона на движение на автомобила и поставил водача в
невъзможност да предотврати сблъсъка. Освен това пострадалият е навлязъл в
платното непосредствено зад/или между контейнери за битови отпадъци, които са
по – високи от детето, което е пречка за водача да забележи детето и да спре.
Съприкосновението между автомобила и детето е станало в дясната странична част
на МПС, а не челно, което недвусмислено сочи, че детето се е ударило в
автомобила, а не обратното. В обобщение, водачът е нямал възможност да
предотврати сблъсъка и настъпилия резултат. За него ПТП е случайно и
непредотвратимо събитие, липсва вина и няма основание за обезвреда.
Алтернативно твърди, че ПТП е настъпило при условията на независимо
съизвършителство от двамата участници, като приносът на пострадалия е
значително по – голям от този на водача на автомобила.
Оспорва размера. Същият е значително завишен и не отговаря на
действителните вреди. Позовава се на ППВС №4/68 г., т. 8 по отношение сп
раведливото обезщетение. В случая претендирания размер на обезщетението се
явява неоправдано завишен с оглед икономическата и социална конюнктура,
включително региона където живее уврудуното лице и социалния му статус. Следва
да се отчете и високата степен на съпричиняване, поради което обезщетението
следва да се намали в значителна степен. Още повече, че детето е било оставено
без необходимия надзор в нарушение на чл. 8, ал. 8 от ЗЗакрД.
Оспорва изцяло иска за лихви, поради неоснователността на главния иск. На
следващо място се позовава на чл. 429, ал.3, вр. чл. 429, ал.2, т. 2 ЗК, според
който застрахователя дължи лихви за забава считано от датата на уведомяването
от страна на застрахования или от датата на застрахователната претенция от
увредения. В случая претенцията е от 10.06.2019 г. от която дата се дължи. На
следващо място ищеца е предоставил данни за банкова сметка ***, налице е
хипотезата за забава на кредитора, поради което лихви не дължи.
По
доказателствените искания на страните :
Страните са
приложили писмени доказателства, които ще се допуснат. Основателно е искането
за прилагане на ДП № 274/2019 г. на І РПУ на МВР-Бургас, както и искането за
назначаване на автотехническа експертиза. Ищецът е поискал двама свидетели при
довеждане за установяване на претърпените болки и страдания, което ще се допусне.
По назначаване на
съдебно-медицинска експертиза съдът ще се произнесе след изслушване на
автотехническата.
По останалите
доказателствени искания, съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание
след изслушване на страните и отделяне на спорно от безспорно
По доказателствената тежест.
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК.
На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът ще укаже на страните
постановеното в чл.153 и 154 ал.1 от ГПК.
Ищецът доказва
въведените от него факти и обстоятелства по валидно застрахователно
правоотношение по договор застраховка ГО, фактическия състав на чл. 45 ЗЗД
пораждащ отговорността на застрахования пряк причинител за обезщетение на
причинените вреди, както и размера на причинените вреди. Ответникът доказва
твърденията и възраженията си,
включително за съпричиняване.
Мотивиран от
горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото на 29.10.2020 г. от 11.30
часа.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на ищеца препис от отговора.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по
делото.
ДОПУСКА приложените писмени
доказателства.
ДА се изиска и приложи ДП № 274/2019 г. на І РПУ на
МВР-Бургас
ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при довеждане.
ДОПУСКА автотехническа експертиза, която след като се запознае с
приложените доказателства да отговори на въпросите на ищеца в исковата молба и на
ответника в отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да заплати 600 лв.депозит в 7-дн срок.
НАЗНАЧАВА
за вещо лице Бердж Топузян.
ОБЯВЯВА произнасяне по останали искания
в съдебно заседание.
УКАЗВА
доказателствената тежест според мотивната част.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :