Присъда по дело №401/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

27

Година

30.4.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.01

Година

2014

Председател:

Секретар:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на И. М. К. от с.Я., чрез пълномощника адв.Д., срещу И. Н. Н. от гр.В.Т. и "А. 04" Е.-гр.В.Т.. В исковата молба се твърди, че с присъда от 18.03.2011г. по НОХД № 472/2009 г. по описа на ВТОС, ответникът И. Н. Н. е признат за виновен за това, че на 21.03.2008 г. в гр. В. Т. по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице: на И. Х.Д. от с. Я. и на А.И.К. от с. Я. чрез действия, като допуснал и разпоредил извършване на строителни дейности - изкопни и укрепителни работи, в нарушение на нормите, регулиращи тяхното извършване, подробно описани, вследствие на което били затрупани и загинали лицата И. Х.Д. и А.И.К., намиращи се в трудови отношения с „А. 04” Е.-гр. В. Т., работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ, поради което и на основание чл. 123, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 2 и ал. 1 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 години. Сочи се, че извършеното от И. Н. престъпление се явява непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и вследствие на произшествието и причинената смърт на А.К., осъденият И. Н. е причинил неимуществени вреди на И. М. К. от с. Я., който е негов баща, изразяващи се в причинената му мъка и страдание от загубата на неговия син, ± когото са били в изключително близки отношения и който му е осигурявал финансова издръжка. Счита, че справедливото обезщетение за овъзмездяване на причинените му неимуществени вреди е в размер на 100 000 лв. Твърди още, че изключителна вина за настъпилия вредоносен резултат има И. Н., който чрез действия, като допуснал и разпоредил извършването на строителни дейности - изкопни и укрепителни работи, в нарушение на нормите, регулиращи тяхното извършване, виновно е причинил смъртта на сина на ищеца И. М. К.. Сочи се, че И. Н. е бил фактическият ръководител на строителните дейности - изкопни и укрепителни работи, което фактическо ръководство е осъществявал от името и за сметка на ответника „А. 04” Е.-гр.В. Т., поради което възложител на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД е това дружество и поради това същото е отговорно спрямо пострадалия. Претендира се да бъдат осъдени ответниците И. Н. Н. и „А. 04” Е.- гр.В. Т. солидарно да заплатят на ищеца И. М. К. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от момента на увреждането-21.03.2008 г., когато е починал пострадалият К.. Претендират се разноските по делото.

В законоустановеният срок е постъпил отговор от ответника „А. 04” Е.-В.Т..Оспорен е предявеният иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Възражението за недопустимост на иска е направено с довода, че няма доказателства за родствена връзка между ищеца и починалия К., по което възражение съдът се е произнесъл с определението си от 20.08.2013 г. Заема се становище, че няма възлагане на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД от страна на „А. 04” Е. към И. Н. Н., поради което искът е неоснователен. Счита, че възложител на работата, т.е. на СМР на строителен обект „З." * е „В.” О.-гр.В. Т. с представител В. Ц. Д..

В законоустановеният срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответника И. Н. Н.. Оспорен е предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Възражението за недопустимост на иска е направено с довода, че няма доказателства за родствена връзка между ищеца и починалия К., по което възражение съдът се е произнесъл с определението си от 20.08.2013 г. Заема се становище, че няма възлагане на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД от страна на „А. 04” Е. към И. Н. Н., поради което искът е неоснователен. Счита, че възложител на работата, т.е. на СМР на строителен обект „З." * е „В.” О.-гр.В. Т. с представител В. Ц. Д..

По делото са конституирани като трети лица-помагачи на ответниците „В." О.-гр.В.Т. и В. Ц. Д. от гр.В.Т.. Оспорват предявените искове изцяло както по основание, така и по размер. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.Претендират се разноски.

Като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Ищецът И. М. К. е баща на починалия А.И.К., видно от приложеното по делото у-ние за раждане на А.К., издадено на 26.03.2013г. от Кметство-с.Я., оБ.С.. Смъртта на същия настъпила в резултат на трудова злополука на 21.03.2008г. при срутване на земни маси поради нарушаване устойчивостта на неукрепения вертикален откос на строителния изкоп, където са работели И. Д. и А.К., намиращи се в трудови правоотношения с "А. 04" Е.-В.Т., същите са затрупани и са загинали.

По делото е приложена влязла в сила присъда по НОХД № 472/ 2009г. по описа на ВТОС, с която И. Н. е признат за виновен в това, че на 21.03.2008г. в гр.В.Т. по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице-на И. Д. и А.И.К. от с.Я., община К., област С., чрез действия, като допуснал и разпоредил извършване на строителни дейности-изкопни и укрепителни работи, в нарушение на нормите, регулиращи тяхното извършване, а именно: допуснал е продължаване на изкопните работи след като е открита канализационна тръба, отвеждаща води в терена на изкопа и не е предприел действия по отвеждане и заустване на канализационната тръба, като по този начин е допуснал наличието на течове в изкопа, с което е нарушил т.1.22.1, т.1.29, т.1.30 от Приложение № 1 към чл.2, ал.2 на Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; не е осигурил провеждането на ежедневен инструктаж на работниците на 21.03.2008 г., с което е нарушил чл.281, ал.1 от КТ, чл.16, ал.1, т.7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл.20 от Наредба № 3/14.05.1996г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана и чл.16, т.1е от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; не е осигурил по всяко време първа помощ на работещите, както и обучени лица на разположение, с което е нарушил чл.20, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл.16, т.1е от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; не е организирал вътрешна система за проверка, контрол и оценка на състоянието на безопасността и здравето на работещите, с което е нарушил чл.16, ал.1, т.3 от Закона за безопасни условия на труд и чл.16, т.5 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; не е определил отговорни лица за прилагане на мерки за оказване на първа помощ, за борба с аварии и евакуации на работещите, с което е нарушил чл.16, т.10 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; не е разработвал и утвърдил инструкции за условията за принудително и аварийно преустановяване на работата, мерки за оказване на първа помощ на пострадалите, с което е нарушил чл.19, ал.1, т.6 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; не е отстранил от строителната площадка работниците, въпреки че е съществувала сериозна опасност за живота им и независимо, че на няколко пъти се е сринала пръстта в изкопа и при сигнализиране от тяхна страна, ги е оставил да продължат работата в изкопа, не е предприел действия по преустановяване на работата и по евакуацията им на безопасно място, с което е нарушил чл.21 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.23, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; при извършване на работа в изкопа на 21.03.2008 г. не е осигурил подходящи мерки за безопасност, включващи оформяне на откоси или изпомпване на подходящо укрепване и извеждане на работещите на безопасно място в случай на затрупване, с което е нарушил чл.49, т.2 и т.6 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; допуснал е на работа починалите лица, без да е налице сключен с тях писмен трудов договор преди постъпването им на работа, с което е нарушил чл.61, ал.1 КТ, вр.чл.1, ал.2 КТ, които спадат към правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той не е имал право да упражнява – като фактически ръководител на извършваните строително-монтажни работи по изпълнението на подобект „Укрепване на изкоп” към обект „Многофамилна жилищна сграда с магазини и гаражи”, намиращ се в УПИ * по плана на гр. В. Т., У. „З.” № * и като представител на юридическото лице, извършващо фактически изпълнението на това строителство – „А. 04” Е. – В. Т., без да има такова право – без писмен договор с възложителя „В.” О. гр. В. Т., в нарушение на чл.163, ал.1 ЗУТ и без вписване в Централния професионален регистър на строителя - в нарушение на §2, ал.2 от ПЗР на Закона за камарата на строителите – като действията са довели до срутване на земни маси от неукрепен изкоп с вертикална стена по северната регулационна граница на цитирания имот от съседния УПИ * по плана на гр. В. Т., поради нарушаване устойчивостта на неукрепения вертикален откос на строителния изкоп, вследствие на което били затрупани и загинали лицата: И. Х.Д. и А.И.К., намиращи се в трудови отношения с „А. 04” Е. гр. В. Т. – работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, и му е наложено наказание.

Безспорно по делото се установява-приложената присъда, че ответникът Н. е бил фактически ръководител на извършваните СМР по изпълнението на подобект "Укрепване на изкоп" към обект "Многофамилна жилищна сграда с магазини и гаражи", както и представител на юридическото лице, извършващо фактически изпълнението на това строителство-"А. 04" Е.-В.Т., а възложител на строежа е било дружеството "В." О.-гр.В.Т., представлявано от В. Ц. Д.. Последното се установява и от приложените по делото 2 бр. дела-НАХД № 1072/2008г. на ВТРС и НАХД № 1071/ 2008г. на ВТРС.

По делото са разпитани като свидетели З.К.-внучка на ищеца и дъщеря на починалия А.К., и А.Б.-съседка на ищеца и починалия му син.

Св. К. излага, че разбрала за злополуката когато била в болницата след раждането на детето си. Дядо й-ищецът И. К. бил много зле, за първи път го виждала в такова състояние, изпаднал в шок. Сочи, че инцидентът станал пред очите му, тъй като са работили заедно с баща й на обекта. И психически, и физически не бил добре, след инцидента постъпил в болница, където му дали успокоителни. Посочва, че откакто е станал инцидентът, дядо й не бил в състояние повече да работи, не говорел и не искал да се говори за случилото се. Излага и че преди смъртта на баща й, дядо й разчитал на неговата финансова помощ.

Св.Б. излага, че живее в махалата, където живее ищецът и е живял неговият син. Сочи, че И. бил много тъжен, след инцидента го приели в болница. Посочва и че баща и син били много близки, разчитал на сина си, той се грижел за него. Излага, че изпитвал голяма мъка от трагедията, при която загинал неговият син, а другият пострадал бил неговият внук.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове: срещу ответника И. Н.-с правно основание чл.45 от ЗЗД, и срещу ответника "А. 04" Е.-В.Т.-по чл.49 от ЗЗД, за солидарно заплащане на сумата 100000лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД отговорността за причинени вреди може да бъде ангажирана при установени: наличие на противоправно деяние, същото да е извършено виновно от причинителя, наличие на вредни последици в патримониума на пострадалия и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди, като вината, съгласно ал.2 от същия текст на закона се предполага до доказване на противното. В настоящото производство са безспорно установени елементите от фактическия състав на разпоредбата-деянието, извършено от Н., неговата противоправност, виновността на Н., наличието на вреди-смъртта на А.К. и причинна връзка между деянието, извършено от Н. и настъпването на вредите. Тези елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД са установени от фактическа и правна страна с горецитираната присъда НОХД № 472/ 2009г. на ВТОС, която съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за настоящия съд.Безспорно е доказано и наличието на причинно-следствена връзка между деянието на Н. и настъпилите вредни последици-смъртта на А.К., която съгласно цитираната присъда, е вследствие на деянието, извършено от Н..

По отношение на отговорността на втория ответник по чл.49 от ЗЗД:

За да бъде основателен един иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е необходимо да са налице няколко предпоставки. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена известна работа. При тази отговорност възложителят отговаря не лично за своите действия или бездействия, а за такива на причинителя на вредата. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя. За възникване отговорността по този текст от закона е необходимо възникналите вреди да са причинени от действия, съставляващи изпълнение или по повод изпълнението на възложената работа.За да носи възложителят на работата гражданска отговорност по чл. 49 ЗЗД, необходимо е вредите да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и настъпва при наличието на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа и работникът или служителят да има вина за причинените вреди. От доказателствата по делото се установява наличието на всички посочени елементи на този фактически състав. Настъпилите вреди-смъртта на А.К., са причинени виновно ¯т И. Н., при изпълнението на работа, възложена от втория ответник. Безспорно се установява, че Н. е бил фактическият ръководител на извършваните в строителния обект СМР и то като представител на юридическото лице, извършващо фактически изпълнението на това строителство-"А. 04" Е.-В.Т., чийто управляващ е П.Н.. Възраженията на втория ответник, че по отношение на дружеството не може да се ангажира отговорност по този ред, тъй като няма възлагане от страна на дружеството към И. Н. на каквито и да било дейности, свързани с обект "З." * в гр.В.Т., а възложител на СМР на строителния обект "З." * е фирма "В." О.-гр.В.Т. с представляващ В. Ц. Д., е несъстоятелно. Както бе посочено по-горе /приетото от наказателния съд в присъдата/, налице е фактическо възлагане на действията, извършвани от Н. по ръководство на извършваните на процесния обект СМР от името и за сметка на "А. 04" Е.-В.Т., което е юридическото лице, извършващо фактически изпълнението на строителството. Загиналите са били в трудови правоотношения с "А. 04" Е., а извършваните от тях изкопни дейности са били под ръководството на ответника Н., като представител на ответното дружество.

По отношение на възражението на ответниците за изтекла погасителна давност: същото е неоснователно. Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му когато деецът е известен още тогава, в случая-21.03.2008г. Исковата молба е подадена по куриер "Е.е." на 21.03.2013г., т.е. преди изтичане на давността. Фактът, че е изпратена извън работното време на съда-след 17 часа, както и че пратката не е пусната по пощата, както сочи ответникът "А. 04" Е., са ирелевантни. Съгласно чл.62 ал.1 от ГПК последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, като в случая не се касае за действие или представяне на нещо в съда, за да се приложи правилото, че срокът изтича в момента на приключване на работното време. Приложима е разпоредбата на ал.2 от същия текст на закона, съгласно която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, като законът има предвид не само използването на услугите на "Б.п.", а и тези на други куриери.

По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди: същото се определя съгласно чл.52 от ЗЗД по справедливост, като съдът има предвид общите схващания за понятието. Размерът на обезщетението трябва да съответства на обществения критерий за справедливост и да бъде съобразено с икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната. По справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение, но и естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване. От събраните по делото доказателства, обсъдени подробно по-горе се установява, че в семейството на починалия К. са съществували топли взаимоотношения на привързаност между него и баща му. Всички те живеели в едно домакинство, задружно си помагали, като А.К. бил опората на баща си-ищеца И. К., както в морално, така и в материално отношение. От показанията на свидетелите се установява, че ищецът е понесъл изключително тежко смъртта на своя син, която видял с очите си, тъй като работели заедно изкопните работи. Очевидно е, че за него загубата на родния син, най-близкия човек, е голям удар в емоционално отношение. Възможно най-близката родствена връзка между него и починалия, психическия удар от загубата на толкова близък човек, свързаните с нея непоправими във времето промени в емоционалния мир на ищеца, аргументира съда да определи обезщетение в размер на 100000лв., който размер съдът счита, че е справедлив и напълно отговаря на действително причинените вреди, на техния вид и степен на засягане, и в максимална степен ще възмезди понесените и понасяните и занапред дълго във времето страдания на ищеца, свързани със смъртта на неговия син.

С оглед изложеното, ответниците ще следва да заплатят солидарно на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, претърпени от деянието, извършено от ответника Н. на 21.03.2008г., при което е причинена смъртта на неговия син А.К., в размер на 100000лв. Сумата ще следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-21.03.2008г. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава без покана. Същият дължи мораторна лихва, считано от датата на увредата.

При този изход на делото ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца направените по делото разноски за адв.възнаграждение в размер на *50 лв., както и в полза на ВТОС-ДТ за предявените искове в размер на 4000 лв. Третите лица-помагачи са претенидрали разноски, но такова не следва да се присъждат прадвид разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК, съгласно която на третите лица-помагачи не се присъждат разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И. Н. Н. от гр.В. Т., У."А.Б." № *, ЕГН *, и "А. 04" Е. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., У."М." № *, ЕИК *, да заплатят солидарно на И. М. К. от с.Я., община К., област С., ЕГН *, сумата 100000лв. /сто хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, претърпени от смъртта на неговия син А.И.К., причинена на 21.03.2008г. в резултат на деянието, извършено от И. Н. Н., който по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, едното от които-А.К., чрез действия, като допуснал и разпоредил извършване на строителни дейности-изкопни и укрепителни работи, в нарушение на нормите, регулиращи тяхното извършване, ведно със законната лихва от датата на увредата-21.03.2008г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА И. Н. Н. от гр.В. Т., У."А.Б." № *, ЕГН *, и "А. 04" Е. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., У."М." № *, ЕИК *, да заплатят солидарно на И. М. К. от с.Я., община К., област С., ЕГН *, сумата *50 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА И. Н. Н. от гр.В. Т., У."А.Б." № *, ЕГН *, и "А. 04" Е. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., У."М." № *, ЕИК *, да заплатят солидарно по сметка на ВТОС ДТ за предявените искове в размер на 4000 лв.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответниците "В." О.-гр.В.Т. и В. Ц. Д..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: