№ 1895
гр. София, 16.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602801 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по Протест на СРП срещу Определение №
20202233/25.10.2021г., постановено от СРС, НО, 4-ти състав по НЧД №13007
по описа за 2020година, с което е отменено Постановление от
09.09.2019година на СРП, с което е прекратено наказателното производство
по досъдебно наказателно производство № 3382 ЗМИП 15064/2019г. по описа
на 07 РУ-СДВР, прокурорска преписка № 47558/2018г. по описа на Софийска
районна прокуратура, образувано и водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В протеста се сочи, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен,
поради което се иска неговата отмяна. Прокурорът оспорва дадените от съда
указания, като счита, че е изяснил поставения от СРС въпрос, доколкото
свидетелите Х. и К. са заявили, че уговорките във връзка с върнатото МПС са
правени между тях двамата, поради което се явява и безпредметно да се
разпитва св. И. Х.а, съпруга на св. В. Х.. Прокурорът сочи, че разследването е
било обективно, всестранно и пълно. В заключение отново се иска отмяна на
Определението на СРС и потвърждаване на Постановлението на СРП.
Съдът, като взе предвид изложените в протеста доводи и
доказателствата по делото приема следното:
Протестът е допустим, тъй като е подаден от процесуално
легитимирано лице и в посочените в НПК срокове. Разгледан по
същество, същият е ОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения :
С Постановление от 09.09.2019 г. СРП е прекратила наказателното
производство по досъдебно наказателно производство № 3382 ЗМИП
15064/2019г. по описа на 07 РУ-СДВР, прокурорска преписка № 47558/2018г.
по описа на Софийска районна прокуратура, образувано и водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, като е приела,
1
че е налице основанието чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
тъй като между страните са налице гражданскоправни отношения.
С атакуваното определение СРС е приел, че постановлението на
прокуратурата е неправилно и незаконосъобразно, а правните изводи на
прокурора са направени при непълнота на доказателствата и неизяснена в
цялост фактическа обстановка, поради което е отменил същото и е дал
съответните указания.
По делото се установява следната фактическа обстановка :
Свидетелите В. Х. и М.К. сключили договор на 01.07.2014г. за замяна на
МПС, като М.Ч.К. предоставил са свидетеля В. Х. лек автомобил марка
„Пух“, модел „280 ГЕ“, с peг. № ****. Свидетелят Х. отишъл да регистрира
автомобила в КАТ София, но там констатирали несъответствие в номера на
двигателя му. Х. се свързал с К., като двамата постигнали уговорка К. да
замени двигателя на автомобила и да продаде същия, като за да се подсигури,
че ще получи продажната цена Х. поискал от К., а последният се съгласил, да
подпише Запис на Заповед в полза на Х. за сумата от 8500 лева. След това К.
получил от Х. автомобила, заедно с големия и малкия му регистрационни
талони и с репатрак до откарал до гр. Карлово. Двамата имали договорка и да
си поделят разхода за репатрирането на автомобила. К. отремонтирал
автомобила и започнал да плаща на Х. по банков път. В следващите месеци за
времето от 20.08.2015г. до 30.03.2016г. с пет вноски по банкова сметка на Х.
/съгласно приложено по делото удостоверение от ЦКБ л. 12 ДП/ К. му превел
сумата от 5 000лв. К. намерил и купувач на автомобила, като продал същия на
А.М. от гр. Пловдив, като уговорката била последният да купи автомобила на
изплащане. К. информирал Х. за постигнатата договорка и Х. се съгласил,
като обещал, че след като получи сумата по Записа на заповед ще анулира
Договора за замяна на автомобила.
Между двамата свидетели Х. и К. възникнал спор за оставащите 3500
лева, тъй като К. искал от Х. да му приспадне разходите за ремонт и
репатриране на автомобила, а Х. отказвал. К. имал и финансови затруднения,
поради което и нямал възможност да заплати остатъка от договорената сума.
Това наложило Х. да заведе гражданско дело, в резултат на което се
снабдил с изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело за
остатъка от дълга на К.. В следствие на образуваното изпълнително дело К. се
обадил на Х. и поискал обяснение за предприетите от него действия, заявил и
2
желание да се разберат. Х. му предложил телефона на адвоката си, К. отказал
да го вземе и след това двамата окончателно спрели да се чуват. Поради
липсата на информация за местонахождението на автомобила Х. подал жалба
в СРП.
Посочената по-горе фактическа обстановка не се различава съществено
от установената от СРП след анализ на наличните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства : показанията на
свидетелите К., Х. и М., Договор за замяна на моторни превозни средства,
Договор за покупко-продажба на автомобил, Справки за МПС,
Удостоверение от Централна Кооперативна Банка, Заключение на
Автотехническа Оценителна Експертиза, Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, Заповед за изпълнение по чл. 417, Запис на
заповед, Покана за Доброволно изпълнение по Изпълнително дело 189/2017г.
на ЧСИ Мария Цачева.
СРП внимателно е анализирал показанията на двамата свидетели Х. и
К., като е съпоставил същите помежду им, провел е и Очна ставка, за
отстраняване на противоречията, след което ги е анализирал във връзка и с
останалите писмени и гласни доказателства по делото. С оглед извършения от
прокурора подробен анализ, който и настоящият състав споделя, правилно
СРП е приела, че следва да даде вяра на казаното от св. К., тъй като същото се
подкрепя от писмените доказателства по делото. От същите може да се
достигне до извод, че между Х. и К. е съществувала договорка последният да
продаде процесното МПС, след което да изплати сумата от 8500 лева на Х.,
заплатил е 5000 лева от дължимата сума, но не и остатъка от 3500 лева,
поради което и Х. е предприел действия да защити правата и законните си
интереси по гражданско правен ред.
За да отмени Постановлението на СРП, СРС е приел, че фактическата
обстановка не е изяснена в пълнота, като е преценил, че следва да се разпита
и съпругата на Х., св. И. Х.а, която макар и страна по първоначалния договор
за замяна на МПС-тата, няма данни да е участвала в по-късните договорки
между страните.
Настоящият състав не споделя тези изводи на първата инстанция,
като намира, че по делото са извършени всички необходими и възможни
процесуално-следствени действия, а фактическата обстановка е изяснена
3
в пълнота.
Основателно е възражението на прокурора, че разпитът на св. И. Х.а
няма да допринесе за изясняване на обективната истина по делото, доколкото
нито св. Х., нито св. К. твърдят, че тя е знаела за договорката между тях.
Напротив, същите заявяват, че тази уговорка е направена само между тях
двамата. Ето защо и правилно прокурорът е анализирал казаното от двамата
свидетели в съответствие с наличните по делото писмени доказателства,
които са напълно достатъчни за да изяснят безпротиворечиво фактическата
обстановка по делото, поради което и правилно СРП е преценила, че разпит
на други свидетели не се налага и е дала вяра на казаното от К..
С оглед правилно изяснената в пълнота фактическа обстановка, въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, правилно СРП е достигнала до извода, че не са
налице доказателства за извършено деяние, което да е съставомерно на такова
по чл. 206, ал. 1 от НК. Правният извод на СРП е направен при пълно,
всестранно и обективно изясняване на фактическата обстановка, с
допустимите от НПК доказателствени средства, поради което и правилно и
законосъобразно СРП е прекратила наказателното производство по делото,
като е приел, че са налице гражданско правни отношения между страните.
Настоящият състав напълно споделя този извод. Изпълнителното деяние
на обсебването се осъществява чрез акт на противозаконно юридическо или
фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или чужд интерес.
Такова противозаконно разпореждане с чуждо имущество по настоящото
дело не се установява. Напротив - установява се, от събраните доказателства
по делото, че между двамата е имало договорка св. К. да продаде процесния
автомобил, като заплати на св. Х. сумата от 8500 лева, за което е подписал и
Запис на заповед. Същият е изпълнявал договора между страните, като за
времето от 20.08.2015г. до 30.03.2016г. с пет вноски по банкова сметка на Х.
/съгласно приложено по делото удостоверение от ЦКБ л. 12 ДП/ К. му превел
сумата от 5 000лв. По делото няма спор, че остатъкът от сумата от 3500 лева
по така постигнатата между страните договорка не е изплатена, поради което
и Х. е предприел нужните действия да защити правата и законните си
интереси по гражданско правен ред – снабдил се е с Изпълнителен лист и е
образувал Изпълнително производство срещу К. за тази сума. Посочените
4
отношения са гражданско правни и не могат да се субсумират под текста на
чл. 206, ал. 1 от НК.
С оглед на всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че
обжалваното Определение на СРС следва да бъде отменено, а
Постановлението на прокуратурата, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 20202233/25.10.2021г., постановено от СРС,
НО, 4-ти състав по НЧД №13007 по описа за 2020година.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 09.09.2019година на СРП, с което
е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
наказателното производство по досъдебно производство № 3382 ЗМИП
15064/2019г. по описа на 07 РУ-СДВР, прокурорска преписка № 47558/2018г.
по описа на Софийска районна прокуратура, образувано и водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5