Р
Е Ш Е Н И Е
№280 18.12.2023 год. гр.
Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет
и трети ноември две хиляди двадесет и трета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Минчо
Николов като
разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №275 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на “КОТА 17“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от
управителя Д. Д., а в съдебното производство от редовно упълномощен адвокат, против
Решение №220/23.08.2023г, постановено по АНД №518/2023г по описа на РС Казанлък,
с което е потвърдено Наказателно постановление №24-2300089/13.04.2023г,
издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с наложена
на касатора имуществена санкция в размер на 1500лв на основание чл. 414 ал.3 от
Кодекса на труда за това, че на 09.03.2023г е извършено нарушение на чл. 63 ал.2
от същия Кодекс – Работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3, заверено от
ТД на НАП.
Под конкретния състав на чл.414 ал.3 вр. с чл.63 ал.2 от
КТ е подведено следното деяние: На 09.03.2023г, в село Ягода, община Мъглиж,
област Стара Загора, „КОТА 17“ ЕООД в качеството си на работодател допуска до
работа в 13.25ч, лицето М. М. М. като кофражист на строителен обект Жилищна
сграда, УПИ ХІІ-1707, кв.40 по лана на село Ягода, без да му предостави преди
това копие на уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Деянието - допускане до работа на
горепосочения обект на конкретно лице като „кофражист“ е установено по време на
извършена проверка на място на 09.03.2023г в 13.25ч, а обстоятелствата,
определящи го като извършване на административно нарушение по чл.414 ал.3 вр. с
чл.63 ал.2 от КТ са констатирани на 16.03.2023г, когато в изпълнение на
изискването за представяне на документи, относно възникването и началото на
трудовото правоотношение, работодателя е представил Заверено копие на трудов
договор №202/09.03.2023г, Заверено копие от Справка
изх.№24388233011236/09.03.2023г за подаване на уведомление по чл.62 ал.3 от КТ
до ТД на НАП в 15.17ч на същата дата, заверено копие на извадка от инструктажна
книга за начален инструктаж, и заверено копие на извадка от инструктажна книга
за ежедневен инструктаж. При извършената на 09.03.2023г проверка на мястото на
полагане на зависимия труд е приета Декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ,
подписана и написана от работника М. М..
Против съставения на 16.03.2021г АУАН, връчен редовно на управителя на
дружеството, е постъпило писмено възражение
в което се отрича извършване на нарушението и се твърди не изясняване на
фактическата обстановка, без да са посочени факти, които да бъдат разследвани,
или доказателства, които да бъдат събрани от АНО. Направено е искане за
прилагане на чл. 28 б „а“ от ЗАНН.
С въззивната жалба е посочено, че на 09.03.2023г в базата на дружеството е
постигнато съгласие между три лица, в това число и М., да започнат да правят
кофраж на обекта в село Ягода. За целта управителят взема копия на личните
карти с цел изготвяне на трудов договор от счетоводителката с дата 09.03.2023г.
Вместо да изчакат, тримата работници използват служебния бус и отиват на обект
в село Ягода, за да не изгубят половината от трудовото възнаграждение за деня
тоест допуснати са до работа без преди това да бъде сключен трудов договор,
което е нарушение на чл.61 ал.1 от КТ. Малко по-късно на същия ден е извършена
и проверката от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, но двама от
проверените работници са не грамотни, поради което декларациите на тримата
относно съдържанието на трудовия договор, началото на изпълнението и трудовото
възнаграждение са попълнени от единия от тях –този, който е грамотен. Видно от
декларациите, работниците все още не са назначени, нямат никакви договори –нито
трудови, нито граждански, на който извод сочи вписването в декларациите, че са
на изпитателен срок. Веднага след узнаване, че се извършва проверка, на тримата
е разпоредено да се върнат в Стара Загора, за да подпишат трудовите си
договори, което се е случило на 09.03.2023г, но след 13.25ч, когато е извършена
проверката на място, което се доказва от момента на изпращане на уведомлението
до ТД на НАП – 15.17ч. Тези документи са представени пред Дирекция „Инспекция
по труда“ на 16.03.2023г и от тях се установява, че в 13.25ч лицето М. М. не е
имал сключен трудов договор , поради което и не му е било връчено уведомление
по чл.63 ал.2 от КТ – факт, който АНО възприема като основание за правна
квалификация на допускането до работа на М. като съставомерно административно
нарушение по чл.414 ал.3 вр. с чл.63 ал.2 от КТ. Твърди се, че
административното нарушение по чл.414 ал.3 вр. с чл.63 ал.2 от КТ може да се
извърши само, ако към момента на допускане до работа има сключен договор,
подадено е уведомление, но копия от тези два документа не са представени на
работника. Когато не е сключен трудов договор, а е започнало полагане на труд,
тогава се извършва нарушение на чл.61 ал.1 от КТ, според който трудовия договор
се сключва преди постъпване на работа, тъй като според чл.1 ал.2 от КТ
трудовите правоотношения се оформят само с писмен трудов договор. С неговото
сключване възниква и задължението за подаване на уведомление до ТД на НАП.
Неправилно АНО е квалифицирал постъпването на работа, без сключен писмен трудов
договор като нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, вместо като не спазване на
правилото по чл.61 ал.1 от КТ. Освен това изпълнителното деяние по чл.63 ал.2
от КТ е бездействие, чрез което работодателя допуска до работа, без преди това
да е предоставил документите по чл. чл.63 ал.1 от КТ. Следователно в чл.63 ал.1
и ал.2 от КТ са описани различни форми на изпълнително деяние, и конкретно това
по чл. 63 ал.2 от КТ е бездействие. Освен това, за да е извършено нарушение на
чл.63 ал.2 от КТ трябва да не е предоставено и копие от подписания трудовия
договор. От сключването на трудов договор в писмена форма възникват правата и
задълженията на страните, включително и за началото на изпълнението му след
предоставяне на документите по чл. 63 ал.1 от КТ. Невъзможно е работодателят да връчи копия от
документи, които не са изготвени.
За да потвърди НП въззивния съд е приел, че съставомерните факти и деяние
са доказани от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, а
извършеното е правилно подведено под състава на чл.414 ал.3 вр. с чл. 63 ал.2
от КТ. Съобразена е разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и това, че нарушението е
първо по ред, при определяне размера на имуществената санкция, който е равен на
минимално установения от закона.
С касационната жалба се иска от съда
да бъде отменено въззивното съдебно решение като постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Доводите са идентични с изложените във
въззивната жалба и цитирани по-горе. Твърди се и необоснованост на изводите на
съда, което не е касационно основание, поради това, че в административно
наказателното производство и в съдебното по проверка на наказателното
постановление от въззивния съд, приложение намират правилата на НПК при
разглеждане на жалбата, а това означава формиране на вътрешно убеждение по
фактите от всяка инстанция, въз основа на събраните доказателства. Несъгласието
с изводите на съда, че М. е допуснат на работа като кофражист на 09.03.2023г в
13.25ч се основава на интерпретация на съдържанието на документите, предложена
от защитата, без да се посочва извършено от страна на въззивния съд нарушение
на правилата за формиране на фактическите изводи, поради което не следва да
бъде разглеждано несъгласието на касатора с установеното от съда изпълнение на
трудови функции.
Ответникът Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора оспорва
касационната жалба. В съдебно заседание, чрез редовно упълномощен процесуален
представител иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение
като постановено при правилно приложение на материалния закон. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено без да
са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а поради
липса и на съществени нарушения на административно производствените,
наказателното постановление се явява потвърдено при правилно приложение на
материалния закон.
Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е неоснователна. Касаторът повдига правните въпроси за
съдържание на административно наказателната разпоредба на чл.413 ал.3 вр. с
чл.63 ал.2 от КТ като твърди, че момента на сключването на трудов договор се
доказва от датата и часа на изпращане на уведомлението до съответната ТД на НАП
– в случая действието е извършено на 09.03.2023г в 15.17ч, а до този момент
трудов договор не е съществувал и съответно не може да бъде извършено нарушение
на чл.63 ал.2 от КТ, чрез бездействието по не предоставяне на подписан от двете
страни трудов договор и заверено копие на изпратеното до НАП уведомление.
Задължението по чл.63 ал.2 от КТ е
за бездействие – работодателят не допуска до работа работник или служител, на
когото не е връчил копие на подписан от страните по него трудов договор и
заверено копие на изпратеното до НАП уведомление за неговото сключване.
Следователно административното нарушение по чл. 414 ал.3 вр. с чл.63 ал.2 от КТ
се извършва, чрез действие по допускане до работа, но при фактически
обстоятелства, при които е забранено изпълнението на трудовите функции –
условие за законосъобразно начало на трудовото правоотношение е да бъде
изпратено уведомление до ТД на НАП за сключения трудов договор и да бъде
предоставено копие от договора и от уведомление на работника. Без съмнение и по
аргумент от чл.61 ал.1 от КТ , нарушението допускане до работа, без да е
изпълнено условието за предоставяне и на двата документа, се извършва при
сключен трудов договор. Освен това, достатъчно е един от двата документа да не
бъде предоставен, за да се осъществи нарушението. М. е допуснат до работа на
09.03.2023г, съгласно представените регистри за извършен първоначален и
ежедневен инструктаж, а трудовото правоотношение с него е възникнало на
09.03.2023г, когато му е връчено и копие от подписания трудов договор. Съгласно
представения на 16.03.2023г трудов договор №202/09.03.2023г, работникът е
удостоверил, че на 09.03.2023г е получил екземпляр от трудовия договор и е
постъпил на работа на същата дата. Часът на сключване на трудовия договор не се
установява от момента, в който работодателя изпълнява задължението си за
подаване на уведомление до ТД на НАП, с което уведомява държавните органи за
вече възникналото със сключване на договора правоотношение тоест уведомлението
винаги следва подписването на трудовия договор. Не може да се приеме, че
работникът постъпва на работа без писмен трудов договор към 13.25ч, когато е
извършена проверката, защото в декларацията си е посочил, че е на изпитателен
срок, което означавало липса на договор. Изпитателен срок е условие, посочено в писмения трудов договор,
а освен това сочи на уговорка между страните за времетраене на трудовото
правоотношение при това в полза на работодателя. Работникът е удостоверил с
подписа си под трудовия договор, че е получил екземпляр от него и в същия пише,
че договорът е със срок на изпитване, което условие е посочено в декларацията,
подписана в 13.25ч на мястото на изпълнение на трудовите функции. Трудовия
договор е диспозитивен частен документ – волята на неговия издател не може да
се опровергава, освен ако се касае за прикрити правни сделки, при което е
допустимо разкриване на действителното съдържание само при начало на писмено
доказателство, какъвто не е подаването на уведомление до ТД на НАП. Разписката
за връчване на копие от трудовия договор
е частен свидетелстващ - съдържанието на частния свидетелстващ документ се
приема за вярно, доколкото не е опровергано от други доказателства, носещи
информация за същите факти, защото той няма материалната доказателствена сила
на официалните удостоверителни документи. Уведомлението до ТД на НАП носи
информация за сключен трудов договор, подписан и от двете страни по него, което
потвърждава запознаването на М. със съдържанието на сключен най-късно към
13.25ч на 09.03.2023г трудов договор.
Приемането на работа е наказуемо, когато е извършено преди да възникне
правото на работодателя да изисква престиране на
работна сила. Със сключване на трудовия договор за работодателя възниква
задължението по чл.63 ал.1 от КТ, чието изпълнение, а не сключването на
договора, поражда правото му да изисква и приема престиране
на работна сила – аргумент от чл.63 ал.2 от КТ. Същевременно и по силата на чл.63
ал.3 от КТ, срокът за постъпване на
работа е обусловен от изпълнението на задължението по чл.63 ал.1 от КТ.
Законодателят е предвидил отделен наказуем състав за бездействието по чл.63
ал.1 от КТ, защото то пречи на работника да упражнява правото си на труд по
вече сключения трудов договор, както и самостоятелна административно
наказателна отговорност за приемане на работна сила, без да е изпълнено
предварително и насрещно задължение на работодателя по чл.63 ал.1 от КТ.
Следователно деянието по чл.414 ал.3 вр. с чл.63 ал.2 от КТ се състои в
действия по упражняване на право, чието извършване е забранено, когато то не е
възникнало. Правото да се приема работната сила на работника по сключения
трудов договор възниква, когато е изпълнено в цялост задължението по чл.63 ал.1
от КТ, поради което е достатъчно не предоставянето и само на един от двата
документ, за да е налице противоправност на извършеното
спрямо забраната по чл.63 ал.2 от КТ.
Иначе казано: Работодателят не може да препятства упражняване на правото
на труд като се ползва от собственото си не правомерно бездействие в
противоречие с чл.63 ал.1 от КТ – не може да се позове на не изпълнение на това
си задължение, за да оправдае не допускане на работника да работа, без да се
уличи в административно нарушение по чл.414 ал.3 вр. с чл.63 ал.1 от КТ. За да осигури
по-вероятния риск, а именно икономически по-силната страна да приеме на работа
по-слабата, законодателят е въздигнал задължението по чл.63 ал.1 от КТ в
условие, без което не може да се счита за възникнало правото на изпълнение на
сключения трудов договор. Съгласно чл.415в ал.2 от КТ, административното
нарушение по чл.414 ал.3 вр. с чл.63 ал.2 от КТ не може да бъде определено като
привилегирован състав по чл.415в, а от определянето на наказуемост за
маловажните случаи на нарушения на КТ, когато отговарят на поставените критерии
за квалификацията им под състава на чл.415в от КТ, следва извода за не
приложимост на чл.28 ЗАНН. Разноските за
юрисконсулт следва да се присъдят на ИА „ГИТ“ на основание чл.2 от
Устройствения правилник ИА „ГИТ“, която е юридическо лице към министъра на
труда и социалната политика.
Водим от тези мотиви и на основание чл.222 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №220/23.08.2023год.,
постановено по АНД №518/2023год. по описа на РС Казанлък.
ОСЪЖДА „КОТА 17“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ гр. София сумата от 100лв /сто/, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт по КАНД №275/23г по описа на АС Стара
Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.