№ 1564
гр. Варна, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100501836 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 266419/22.06.2022г. от
„Гитекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Цар Петър“ №7, ет.4, представлявано от управителя Г.Ц. Г., чрез
пълномощника му адв. С. З. от АК – Варна, срещу решение №
260299/06.06.2022г., постановено по гр.дело № 205/2021г. на ВРС, XLVIII-ми
състав, с което е отхвърлен иска на въззивното дружество за признаване за
установено в отношенията между страните по делото, че ответниците Й. Г. К.,
ЕГН ********** и Т. Г. К., ЕГН **********, и двамата от с. Б., общ. А., обл.
Варна, не са собственици на обектите, построени по учредено право на
строеж за построяването на апартамент № 9, находящ се на втори етаж в
секция „В", със застроена площ от 102,99 кв.м. при граници: дворно място,
апартамент № 8, стълбище и апартамент №7 от секция „С“ и апартамент №
12, находящ се на трети етаж в секция „В“, със застроена площ от 102,99
кв.м. при граници: дворно място, апартамент №11, стълбище и апартамент №
10 от секция „С“ от предвидената за израждане жилищна сграда в поземлен
имот с идентификатор № 10135.2028.19, с адрес: гр. Варна, район
„Приморски", кв. „В.“, ул. „О.“ № 12, учредено с нотариален акт № 141, т.71,
д.№ 15435/2009г., вх.р. № 25105/07.12.2009г. на СВп-Варна, поради
изграждане на сградата до етап „груб строеж“ след погасяването по давност
1
на правото на строеж на ответниците, което е учредено с нотариален акт №
141, т.71, д.№ 15435/2009г., вх.р. № 25105/07.12.2009г. на Сл.Вп.Варна и за
което е издадено разрешение за строеж № 331/20.06.2008 г., на основание
чл.124 от ГПК вр. чл. 67 от ЗС.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
решение поради необоснованост, противоречие с материално правните норми
и нарушение на процесуалните правила. Въззивникът намира правните
изводи на съда за неподкрепени със събрания доказателствен материал, част
от който противоречи на крайния извод на съда, а друга част е тълкувана
избирателно и превратно.
Счита, че правото на строеж е възникнало за цялата сграда и не е
упражнено за същата, тъй като не е налице етапно строително разрешение.
Счита също, че не е изследван момента на възникване на правото на строеж.
Оспорва извода на съда, че към 2014г. строителството на тяло „В“ от
процесната сграда е било довършено до „груб строеж“, но дори и да бил
правилен, то останалите входове са били на нулев цикъл, поради което цялата
сграда не е била завършена до степен „груб строеж“. Сочи, че писменият
отговор на ответника е бил просрочен, поради което не е следвало да бъдат
обсъждани представените с него писмени доказателства. Съдът не е обсъдил в
мотивите си представените с исковата молба писмени доказателства, от които
се установявало, че жилищната сграда не е завършена до груб строеж. Съдът
не е обсъдил приетата и неоспорена СТЕ, събрана в производството по
обезпечаване на доказателства, от която се установява, че към 01.10.2020г. не
е изграден покрива и оградните стени на вход „Б“, който извод се
потвърждава и от заключението по СТЕ, проведена по пъвроинстанционното
дело. Съдът е придал друг смисъл и съдържание на показанията на
свидетелите М. и Н.. Въззивникът намира за доказан предявения иск, поради
доказаност на факта, че сградата не е изградена в цялост до степен груб
строеж, поради което и правото на строеж на ответника се е погасило с
изтичане на давностния петгодишен срок по чл.67 от ЗС. Отправеното искане
е да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се
уважи предявения иск. Претендира се и присъждане на сторените разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили отговори от насрещните
страни по жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата Й. Г. К. се явява, лично и с
процесуалния си представител адв. М. В., оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на сторените
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „Гитекс"
ЕООД срещу Й. Г. К. и Т. Г. К., с която са предявени при условията на
субективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК, за приемане за установено, че ответниците не са собственици на
обектите, построени по учредено право на строеж за построяването на
2
апартамент № 9, находящ се на втори етаж в секция „В", със застроена площ
от 102,99 кв.м. при граници: дворно място, апартамент № 8, стълбище и
апартамент №7 от секция „С" и апартамент № 12, находящ се на трети етаж
в секция „В", със застроена площ от 102,99 кв.м. при граници: дворно място,
апартамент №11, стълбище и апартамент № 10 от секция „С“ от предвидената
за израждане жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор №
10135.2028.19, с адрес: гр. Варна, район „Приморски", кв. „В.", ул. „О." № 12,
учредено с нотариален акт № 141, т.71, д.№ 15435/2009г., вх.р. №
25105/07.12.2009г. на СВп.Варна, поради изграждане на сградата до етап
"груб строеж" след погасяването по давност на правото на строеж на
ответниците, което е учредено с НА № 141, т.71, д.№ 15435/2009г., вх.р. №
25105/07.12.2009г. на СВп.Варна и за което е издадено разрешение за строеж
№ 331/20.06.2008г., с пр. осн. чл.124 от ГПК вр. чл. 67 от ЗС.
Ищецът твърди да е собственик на ПИ с идентификатор №
10135.2028.19, с адрес на имота: гр. Варна, район „Приморски", ул. „О." № 12,
с площ от 4 864 кв.м., въз основа на постановление за възлагане на недвижим
имот от 17.09.2010г. по изп.дело № 20097190400326 на ЧСИ С.Я. - Варна и
постановление за възлагане на недвижим имот от 19.05.2015г. по изп.дело №
20127120401144 на ЧСИ И.С.. Въз основа на двете постановления за
възлагане е бил съставен НА за собственост от 10.08.2015г. на нотариус П. С.,
peг. № 335, с район PC Варна.
Твърди се, че в поземления имот е била предвидена за изграждане
жилищна сграда с ресторант и гаражи, съгласно разрешение за строеж №
331/20.06.2008г. на р-н Приморски, Община Варна, издадено на името на
тогавашните собственици на имота - „Астрея Трейд“ ЕООД, „Манаус комерс“
ООД и Наню Славов. Строителството на сградата е започнало на 23.07.2008г.
с протокол за откриване на строителна площадка от 23.07.2008г. Намира, че
разрешение за строеж № 331/20.06.2008г. на р-н Приморски е загубило
правното си действие, на основание чл.153, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като в
продължение на пет години от започване на строителството не е завършен
грубият строеж, включително покривът на сградите. Ищецът излага, че
жилищната сграда съгласно предвижданията на проекта е трябвало да се
състои от 5 броя секции, съответно вход „А" - тяло или секция „А", вход „Б" -
тяло или секция „В" - бе-латинско, вход „В" -тяло или секция „С" - це
латинско, вход „Г" -тяло или секция „D" - де латинско и вход „Д" -тяло или
секция „Е". Започнало е строителството на секции А и В, като е изградена
част от конструкцията им - колони и плочи. Не са изградени покрив, оградни
и преградни стени. Започнало е строителството и на останалите тела - С, D и
Е, но те са изпълнени в много ниска степен - изляти са по една или две плочи
и не са изградени до степен на завършеност „груб строеж".
Ищецът твърди, че с нотариален акт от 07.12.2009г. Й. Г. К. е придобила
чрез покупко-продажба право на строеж за изграждане на два апартаментаот
секция „В“ - съответно за апартамент № 9 на втори етаж във секция „В" със
застроена площ от 102,99 кв.м. и за апартамент № 12 на трети жилищен етаж
във секция „В" със застроена площ от 102,99 кв.м. Праводатели на Й. Г. К. са
3
„Астрея Трейд"ЕООД и „Манаус комерс" ООД - по ½ ид.ч. от правото на
строеж за всеки от апартаментите. Твърди се, че „Манаус комерс" ООД не е
било никога собственик на идеални части от поземления имот. Ищецът счита,
че правото на строеж на Й. Г. К. за построяване на апартаменти № 9 и № 12 в
секция „В“ се е погасило по давност поради неупражняването му в 5-
годишния срок по чл. 67, ал. 1 от ЗС. Това обстоятелство се установявало от
заключението на вещото лице по проведената ескпертиза в производството по
обезпечение на доказателства, както и от издадено удостоверение от Община
Варна. Излага, че съгласно постановките на т.2 от ТР № 1 от 4.05.2012г. на
ВКС по т. д. № 1/2011г., ОСГК, давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече
от момента, в който договорът за учредяването му породи действие. Намира,
че в процесния случай това е най-късно датата на нотариалния акт за
учредяване на право на строеж на името на ответницата - 07.12.2009г. За ½
ид.ч. от правото на строеж срокът започва да тече от датата, на която „Манаус
комерс" ООД е придобило това право от праводателя си „Астрея Трейд“
ЕООД с нотариален акт от 16.01.2008г. Дори да се окаже, че давностният
срок не е започнал да тече от 07.12.2009г. или от 16.01.2008г. за ½ ид.ч. от
правото на строеж, то от датата, на която „Гитекс“ ЕООД е придобило
последната идеална част от собствеността на поземлен имот № 10135.2028.19,
а именно от 19.05.2015г. /по Постановление за възлагане на недвижим имот
от 19.05.2015г. по изп. дело № 20127120401144- ЧСИ И.С., ОС Варна/, е
изтекъл пет годишния давностен срок по чл.67 от ЗС. Претендира съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са депозирали отговори на
исковата молба. В първото съдебно заседание ответницата Й. К., чрез
процесуалния си представител, оспорва иска.
С обжалваното решение предявените отрицателни установителни
искове са отхвърлени.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С НА за собственост №45, том ІІ, рег.№3890, дело 227 от 2015г. на
нотариус П. С. - нотариус с район на действие ВРС, вписана под №335 в
регистъра на НК, „Гитекс“ ЕООД е признато за собственик на ПИ с
идентификатор 10135.2028.19 по КККР на гр. Варна, с адрес ул. „О.“ №12, с
площ от 4864 кв.м., на осн.чл.587 ал.1 от ГПК
С постановление за възлагане на недвижим имот от 17.09.2010г. на ЧСИ
Ст.Я., рег.№719, вписано на 08.10.2010г., вх.рег. 19177, на Гитекс ЕООД са
възложени 2632,50 ид.ч. от УПИ с идентификатор 10135.2028.19 по КККР на
гр.Варна, с адрес ул. О. №12, целия с площ от 5990 кв.м., както и право на
строеж върху обекти, съгласно одобрен архитектурен проект, подробно
описани в акта.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 19.05.2015г. на ЧСИ
И. С., рег. №712, вписано на 19.06.2015г. с вх.рег. 13733, на Гитекс ЕООД са
възложени 2726,36 ид.ч. от УПИ с идентификатор 10135.2028.19 по КККР на
4
гр.Варна, с адрес ул. О. №12, с целия с площ от 5990 кв.м., , ½ ид.ч. от които
са собственост на Астрея Трейд ЕООД към датата на налагане на възбрана, а
към датата на постановлението – на „Цвети и Бо Инвест“ ЕООД, ведно с ½
ид.ч. от изградените в него обекти, подробно посочени в акта.
По делото е представено разрешение за строеж № 331/20.06.2008г. на
Община Варна, с което е разрешено на „Манаус-Комерс“ ООД, „Астрея
Трейд“ ЕООД и Н.С.С. да извършат строеж на жилищна сграда с бистро,
магазин и гаражи в УПИ І-10, масив 28, по плана на с.о. В.-север гр.Варна.
На „Гитекс“ ЕООД е издадено удостоверение рег. №
АГУП17000965ПР_001ПР от 16.10.2017г. на р-н Приморски, Община Варна,
съобразно което издаденото разрешение за строеж №331/20.06.2008г. е
загубило правното си действие, на осн.чл.153,ал.2 и ал.3 от ЗУТ, тъй като пет
годишният му срок е изтекъл без да е презаверено.
Видно от нот.акт за покупко-продажба на право на строеж № 69,том ІІІ,
рег.№11531, дело № 429 от 2009г. на помощник-нотариус по заместване на
нотариус Св.Димова, с район на действие ВРС, рег.№363 на НК, „Астрея
Трейд“ ЕООД и „Манус-Комерс ООД“ продават на Й. К. право на строеж
върху следните недвижими имоти, които ще бъдат изградени в жилищна
сграда, съобразно одобрен архитектурен проект в ПИ с идентификатор
10135.2028.19 по КККР на гр.Варна, а именно: апартамент № 9, находящ се в
секция В, със застроена площ от 102.99 кв.м., ведно с 1.5256% ид.ч. от общите
части на сградата и апартамент 12, находящ се на трети етаж в секция В със
застроена площ от 102.99 кв.м., ведно с 1.5256% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж.
От справка в НБД „Население“ Й. Г. К. е в брак с Т. Г. К..
По делото са представени документи, чието съдържание е оспорено от
ищеца и е открито производство по реда на чл.193 от ГПК, както следва:
В удостоверение от 26.05.2011г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна е вписано, че тяло "В", вход В на жилищна
сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 28, "към настоящия
момент е изграден в груб строеж, с изпълнени носеща конструкция и
покривна конструкция, без довършителни работи, по смисъла на пар. 5, т. 46
от ДР на ЗУТ".
В констативен протокол от 26.05.2011г. на комисия по чл. 181, ал. 2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че тяло "В" на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10,
масив 28, е изградено в груб строеж, с изпълнени носеща конструкция и
покривна конструкция, без довършителни работи, по смисъла на пар. 5, т. 46
от ДР на ЗУТ.
В констативен протокол от 02.08.2012г. на комисия по чл. 181, ал. 2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че тяло "В" на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10,
масив 28, е изградено в груб строеж, с изпълнени носеща конструкция и
покривна конструкция, без довършителни работи.
5
В констативен протокол от 01.08.2013г. на комисия по чл. 181, ал. 2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че тяло "В", вход Б на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-
10, масив 28, е изградено в груб строеж, с изпълнени носеща конструкция,
покривна конструкция без довършителни работи.
Видно от удостоверение от 23.06.2014г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна, тяло "В", вход Б на жилищна сграда с бистро,
магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 28, е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция и покривна конструкция, без довършителни
работи.
В констативен протокол от 08.05.2014г. на комисия по чл. 181, ал. 2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че тяло "В", вход Б от строеж на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи
в УПИ №I-10, масив 28, е изградено в груб строеж, с изпълнени носеща
конструкция и покривна конструкция, без довършителни работи.
Видно от удостоверение от 31.07.2014г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна, тяло "В", вход Б на жилищна сграда с бистро,
магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 28, е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция и покривна конструкция, без довършителни
работи.“
В констативен протокол от 29.07.2014г. на комисия по чл. 181, ал. 2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че тяло "В", вход Б на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-
10, масив 28, е изградено в груб строеж, с изпълнени носеща конструкция и
покривна конструкция, без довършителни работи.
От удостоверение от 13.05.2016г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна е видно, че тяло "В", вход Б на жилищна
сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 28, е изградено в груб
строеж, с изпълнени носеща конструкция и покривна конструкция, без
довършителни работи.“
В констативен протокол от 10.05.2016г. на комисия по чл. 181, ал. 2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че тяло "В", вход Б на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-
10, масив 28, е изградено в груб строеж, с изпълнени носеща конструкция и
покривна конструкция, без довършителни работи.
Видно от удостоверение от 22.08.2017г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна, тяло "В", вход Б на жилищна сграда с бистро,
магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 28, е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция и покривна конструкция, без довършителни
работи.
В констативен протокол от 16.08.2017г. на комисия по чл. 181, ал. 2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че тяло "В", вход Б на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-
10, масив 28, е изградено в груб строеж, с изпълнени носеща конструкция и
покривна конструкция, без довършителни работи.
6
Видно от удостоверение от 30.08.2017г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна, тяло "В", вход Б на жилищна сграда с бистро,
магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 28, е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция и покривна конструкция, без довършителни
работи.
В констативен протокол от 29.08.2017г. на комисия по чл. 181, ал. 2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че тяло "В", вход Б на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-
10, масив 28, е изградено в груб строеж, с изпълнени носеща конструкция и
покривна конструкция, без довършителни работи.
Видно от удостоверение от 13.02.2018г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна, тяло "В", вход Б на жилищна сграда с бистро,
магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 28, е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция и покривна конструкция, без довършителни
работи.
В констативен протокол от 12.02.2018г. на комисия по чл. 181, ал. 2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че тяло "В", вход Б от жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-
10, масив 10, е изградено в груб строеж, с изпълнени носеща конструкция и
покривна конструкция, без довършителни работи.“
Видно от удостоверение от 10.05.2018г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна, тяло "В", вход Б от жилищна сграда с бистро,
магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 28, е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция и покривна конструкция без довършителни
работи.
В констативен протокол от 08.05.2018г. на комисия по чл. 181, ал. 2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че тяло "В", вход Б на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-
10, масив 28, е изградено в груб строеж, с изпълнени носеща конструкция и
покривна конструкция, на етап - довършителни работи.
Видно от удостоверение от 11.10.2018г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна, тяло "В", вход Б на жилищна сграда с бистро,
магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 28, е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция и покривна конструкция, без довършителни
работи.
В констативен протокол от 09.10.2018г. на комисия по чл. 181, ал. 2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че тяло "В", вход Б на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-
10, масив 10, е изградено в груб строеж, с изпълнени носеща конструкция и
покривна конструкция, без довършителни работи.
Видно от удостоверение от 10.07.2020г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна, тяло "В", вход Б на жилищна сграда с бистро,
магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 28, е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция и покривна конструкция, без довършителни
работи.“
7
В констативен протокол от 09.07.2020г. на комисия по чл. 181, ал. 2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че тяло "В", вход Б на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-
10, масив 10, е изградено в груб строеж, с изпълнени носеща конструкция и
покривна конструкция, без довършителни работи.
С исковата молба ищецът е представил констативен протокол от
19.08.2020г. на комисия по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ при главния архитект на
район Приморски,Община Варна е вписано, че тяло "В", вход Б от строеж на
жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 10, е
незавършен строеж без изпълнени покривна конструкция оградни /фасадни/ и
преградни стени, на етап доизграждане, следват довършителни работи. Към
протокола е приложено удостоверение, подписано от главния архитект в
същия смисъл.
Със заповед № КД-14-03-1905/23.07.2013г. на началника на СГКК
Варна и по искане на „Гитекс" ЕООД е одобрено изменение в КККР на гр.
Варна, изразяващо се в нанасянето на сгради с идентификатори №
10135/2028.19.1 и идентификатор № 10135/2028.19.2, ведно със схеми на
самостоятелни обекти в тях. По делото е приложена и обяснителната записка
относно заснемането на двете сгради, изготвена от правоспособното лице
инж. Янка Ламбова през юни 2013г. От същата става ясно, че по архитектурен
план жилищната сграда се състои от 5 секции, от които са изградени само
секция А и секция Б.
От заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа
експертиза се установява, че към датата на извършения оглед през 2022г.,
строителството на всички тела на сградата е завършено - изградени са
фасадните и вътрешните разпределителни зидове, покривите са завършени
със съответните покривни покрития - керемиди на скатните покриви и
изолационно покритие на плоските покриви, монтирани са ламаринени шапки
на бордовете, изградени и измазани комини над покрива, фасадите са с
положена мазилка и цокъл, монтирана е дограмата, монтирани са вратите на
входовете на секциите и вътрешните входни врати на всеки самостоятелен
обект в сградата, монтирани са асансьорите, изпълнени са вътрешните
довършителни работи - на самостоятелните обекти мазилки и шпакловки по
стени и тавани, циментова замазка по подове; стълбищата са с настилки
гранитогрес, стени и тавани боядисани, довършват се външните настилки
около сградата. Съгласно оспореното заключение по ЧГД 11282/2020г. „Не са
изградени борда и скатните покриви по външния контур на секция „В" (вход
„Б")... На покрива над стълбищната клетка е излята само стоманобетонната
плоча, без да са монтирани дървената конструкция и покритието керемиди.
Върху покривната тераса на са изпълнявани никакви изолационни работи."
Посочените неизпълнени елементи са част от конструкцията на сградата -
бордове около плоските покриви, дървената конструкция на скатните покриви
- това са носещи и натоварващи елементи, част от скелета на една сграда и са
предвидени в одобрения инвестиционен проект. Основният, завършващ
елемент за всяка сграда е покривът. Покривът е сложна многопластова
структура и като цяло се състои от покривна конструкция и покривно
8
покритие. Предназначен е да защитава сградата трайно и успешно от
неблагоприятни външни условия. Към момента на огледа на обекта на
експертизата няма части от/на покрива, които могат да бъдат квалифицирани
като декоративни елементи. В инвестиционния проект над плоския покрив са
предвидени две перголи, които представляват декоративни елементи, но
същите не са изградени. След извършена справка в район „Приморски" на
строителното досие на обекта се установи, че няма изменение на проекта по
отношение на покривната конструкция и оградните стени. Заверена е промяна
по строително-конструктивната част, наложена от геоложко предписание,
касаеща удълбочаване на основите, като новият обем е изцяло подземен. При
сравняване на изпълненото на място и предвиденото по проект на покривните
части на сградата не се установиха различия. Единствено не са изпълнени
двете перголи. Според вещото лице от приложените по делото документи не
може да се установи безспорно в кой момент е завършен грубия строеж на
сградата.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ищеца.
Свидетелката Нели М., назначавана като вещо лице от ЧСИ И. С.,
излага свои впечатления за сградата в гр.Варна, ул. О. 12 от 2014г. Сочи, че
познава района, както служебно, така и лично - била е назначаване като вещо
лице - оценител от ЧСИ И. С. по две изпълнителни дела, а в близост живеела
тъщата на сина й. Свидетелката изрично заявява, че към 15.10.2014г. телата
C, D и E са нямали никакви строителни качества . Относно тела А и В сочи,
че са били на 4 етажа, имало фасадни стени в груб вид, както и очертани
места за врати и прозорци. Към 2014г. свидетелката сочи, че едната част от
тела А и В са имали фасадни стени, а в друга спрямо архитектурния проект
няма, но има колони носещи. Същевременно, свидетелката сочи, че не е
запозната с архитектурния проект. Доколкото си спомняла, покривите на тела
А и В са били на плоча.
Свидетелката С. Н. е проектант по част конструктивна на процесната
сграда. Излага, че проектът за обекта е бил правен може би 2007г. Сочи, че от
2011г. и следващигте години доста дълго време сградата стояла само на
конструкция, тъй кат оинвеститорите фалирали. Била изградена
стоманобетонната конструкция на сградата, стоманобетонните стени, имало
изградени зидове в първите нива. Над ресторанта, който бил на две нива, вкл.
подземен, а над него още три жилищни етажа. Тези етажи били изградени
като конструкция до плоския покрив, не бил изграден скатния покрив. На
места имало зидария - голяма част от фасадните стени липсвали, имало
зидани вътрешни стени, голяма част от които били съборени, защото не били
укрепени. В края на 2020г. и началото на 2021г. започнало наново
строителството. Фасадните стени и скатния покрив били изградени в края на
2020г., когато получили разрешение за строеж за довършителни работи.
Към делото е приложено ч.гр.д. №11282/2020г. на ВРС, образувано по
реда на чл.207 от ГПК за обезпечаване на доказателства. По същото е прието
заключението на вещо лице Т.О., с което е изяснено съС.ието на вход Б
/секция "В"/ към 2020г. Според експерта Изградени са ст.бет. кострукции
9
единствено на секции А и В. Двете секции са с частично изпълнени фасадни и
разпределителни зидове. Не са изпълнени предвидените по външния контур
бордове и скатни покриви. Не са изпълнени дървените покривни конструкции
и покритието с керемеди над стълбищните клетки. Не са изпълнени никакви
изолационни слоеве на покривните тераси.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата
форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно
упражняване.
По релевираните във въззивната жалба оплаквания, настоящият съдебен
състав намира следното:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен отрицателен установителен иск за собственост ищецът да докаже
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от
които произтича правото му.
В конкретния казус въззивникът поддържа, че въззиваемите не са
собственици на правото на строеж за апартамент № 9 и апартамент № 1, и
двата във вх. Б на процесната сграда, тъй като същото е погасено по давност.
От друга страна, въззиваемите възразяват, че са придобили правото на
собственост върху обособените обекти още през 2011г., когато сградата е
завършена в груб строеж. При така очертания спор между страните –
фактически твърдения на въззивника и предприета защита на въззиваемите, се
налага извод за наличието на правен интерес за ищеца, сега вззивник, от
водене на отрицателен установителен иск за собственост на процесното право
на строеж. При успешно провеждане на предявения иск, същият ще отрече
правото на строеж за апартаменти № 9 и № 12 във вх. Б на въззиваемите, и ще
може да се легитимира като собственик на обектите по приращение, като
собственик на земята.
Спорните въпроси между страните, за които са въззивните оплаквания
са: кога е възникнало правото на строеж, дали същото е за цялата сграда и
дали е реализирано в срока по чл.67 от ЗС.
Съгласно чл. 67 от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се
погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в
продължение на 5 години. Съобразно даденото разрешение с решение № 476
от 27.07.2010г. по гр. д. № 198/2009г. на ВКС, I г. о., срокът е давностен, за да
може в отношенията между собственика на земята и титуляра на правото на
строеж да намерят приложение разпоредбите, уреждащи института на
10
погасителната давност. От характера на срока следва, че неспазването му не
води автоматично до погасяване на правото на строеж и съдът не може
служебно да приложи давността /чл.120 от ЗЗД/; собственикът на земята не
може да се позове на давността след като правото на строеж вече е
реализирано /чл.118 от ЗЗД/ и срокът може да бъде прекъсван и спиран на
предвидените в чл. 115 и чл.116 от ЗЗД основания. С ТР № 1/2011г. на ОСГК
на ВКС е прието, че когато правото на строеж е учредено за обекти,
находящи се в сграда в режим на етажна собственост под упражняване
правото на строеж следва да се разбира изграждането на сградата в груб
строеж по см. на легалната дефиниция по §5, т.46 от ДР на ЗУТ - сграда или
постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в
различна степен на изпълнение на довършителните работи, или със
завършване на съответния етап на строителството в хипотезата на чл.152, ал.2
от ЗУТ. Относно предпоставките и началния срок, от който следва да се
приеме, че започва и тече този срок в тълкувателния акт са посочени
различни хипотези, като правно релеванти са условията, при които е учредена
суперфицията /поетите задължения от учредителя - собственик и
суперфициаря във връзка с построяването на сградата; дали суперфицията е
учредена в полза на различни лица или с единен акт на едно лице, в т.ч. и при
запазване правото на строеж върху конкретни обекти от собственика на
земята/. В тази връзка е прието, че ако задължението за построяване на цялата
сграда е за суперфициаря и ако не е уговорено друго в договора, срокът по
чл.67 ЗС започва да тече от сключването на договора; когато задължението за
изграждане на вещта е за учредителя давностният срок срещу суперфициаря
не може да започне да тече; аналогично е и разрешението при неоказано
съдействие от страна на собственика на земята за снабдяване с изискуемите
строителни книжа за започване на строителството, когато такова съдействие е
необходимо, в т.ч. и в хода неговото реализиране; когато правото на строеж е
отстъпено като обезщетение за отчужден недвижим имот давност въобще не
тече; когато правото на строеж е учредено за отделни обекти от сградата в
полза на различни лица давностният срок ще започне да тече от момента, в
който са налице фактическите предпоставки за започване на строителството
на съответния обект. Макар в коментираното ТР изрично да не е обсъждано,
дадените разрешения са относими и към хипотеза на учредяване на право на
строеж между съсобственици при отчитане, че в този случай погасителната
давност ще тече само за частта от правото на строеж, надхвърляща обема на
притежаваната ид.ч. от правото на собственост върху земята, тъй като
правото да построи в имота си е част от съдържанието на правото на
собственост в притежавания му обем. За тази част давностният срок ще
започне да тече от момента, в който се разпореди с правото си на собственост
или с правото на строеж в пълния му обем.
По настоящото дело не е представен договор за учредяване на право на
строеж, но от представените косвени доказателства – с НА №5, т.1, дело №
5/2008г. „Астрея Трейд“ ЕООД продава на „Манус-Комерс“ ООД право на
строеж на ½ ид. ч. определени обекти в процесниите жилищни сгради,
включително и двата обекта на въззиваемите; постановление за възлагане на
11
недвижим имот от 17.09.2009г., с което на въззиникът са възложени
претежаваните от Наню Славов ид.части от ПИ, и издаденото разрешение за
строеж № 331/2008г., може да се обоснове извод, че е налице именно
хипотеза на взаимно учредяване на право на строеж между съсобственици
върху конкретни обекти от предвидената за изграждане сграда. По делото не
са наведени твърдения за поети задължения за извършване на строителството
на цялата сграда срещу насрещно отстъпено право на строеж от когото и да
било от съсобствениците „Астрея Трейд“ ЕООД и Наню Славов или от
„Манаус комерс“ ООД /първоначален приобретател на правото на строеж
като трето за съсобствеността досежно земята лице/. Следователно,
доколкото учредяването на суперфицията между съсобствениците е за
отделни обекти, находящи се в една сграда, съответно в полза на „Манаус
комерс“ ООД също е извършено разпореждане с право на строеж върху
конкретни обекти, то приложимо е разрешението по т. 3 от ТР № 1/2011г. на
ОСГК на ВКС или най-ранния момент, от който може да започне да тече
давностен срок по отношение на правото на строеж за процесните
апартаменти в секция Б е моментът, когато фактически е било възможно
започването на строителството и това е издаването на разрешението за строеж
на 20.06.2008г. в полза на съсобствениците с взаимно учредени права на
строеж и суперфициаря „Манаус комерс“ ООД.
От представените констативни протоколи и удостоверения през периода
от 2011г. до 2020г., както и разрешенията за строеж от 2018. и 2019г.,
издадени от гл. архитект на р-н „Приморски“ се установява, че отделните
секции или входове на жилищната сграда имат самостоятелен характер в
конструктивно и функционално отношение. В подкрепа на това е и
обстоятелството, че през 2013г. секции А и Б са нанесени в КККР на Варна
като самостоятелни сгради по инициатива на ищеца, а от обяснителната
записка относно заснемането на двете сгради става ясно, че по архитектурен
план жилищната сграда се състои от 5 секции, от които са изградени само
секция А и секция Б. Установеното обуславя извод за наличие на хипотезата
на чл.152, ал.2 от ЗУТ.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът
приема, че обвързващата съда материалната доказателствена сила на
оспорените от въззивника удостоверения и констативни протоколи по чл.181,
ал.2 ЗУТ, издадени в периода 26.05.2011г. – 10.07.2020г. и сочещи, че тяло
„В“, вход Б, в което се намират процесните апартаменти са изградени в груб
строеж по см. на §5, т.46 ДР на ЗУТ, не е опровергана. Във всички тези
официални свидетелстващи документи степента на завършеност на това тяло
е посочена като отговаряща на изискванията на §5, т.46 ДР на ЗУТ -
изпълнена носеща конструкция и покривна конструкция на етап без
довършителни работи, като първото удостоверение е от 26.05.2011г.
Твърдението на въззивника, че предвиденият покрив за тази секция е изцяло
скатен, поради което за да се приеме, че е налице груб строеж е необходимо
направата и на конструкцията за такъв покрив е недоказано. От показанията
на ангажираната от него св. Н., съпоставени със заключенията по проведените
СТЕ и приложените към тях снимков материал от архитектурен проект –
12
фасада е видно, че в по-голямата си част предвиждането е било за плосък
покрив с декоративни бордове – парапет с дървена конструкция, а само в
частта на кулата над стълбището – скатен покрив. Посоченото в издадените
удостоверения и констативни протоколи по чл.181, ал.2 от ЗУТ не се
опровергава със свидетелските показания. Изложеното в последните, че част
от фасадните стени също не са били изградени към 2014–2015г., съответно до
2020г. не се подкрепят от останалите доказателства. Нещо пО.е, според
показанията на св. Н. във времето строителството е било спряно, в резултат
на което част от изградените вътрешни преградни стени и фасадни стени от
северната страна са били полуразрушени и повредени. В този смисъл не
следва да се дава вяра на заключението по проведеното обезпечително
производство за частично изпълнени фасадни зидове, доколкото същото
установява съС.ието на сградата към датата на изготвяне на експертизата –
01.10.2020г., че въпросните външни зидове не са съществували в предходен
момент. Дори и това да е така, то не изключва съществуването на тези зидове
към предходен момент. По аналогични съображения не опровергава
доказателствената стойност на коментираните актове по чл.181, ал.2 ЗУТ и
издаденото на същото основание и представено от въззивното дружество
удостоверение № АУ075958ПР-005ПР/16.09.2020г. Индиция за достоверност
на удостовереното в оспорените документи са и следните установени по
делото обстоятелства, ценени в съвкупност – част от тези документи са
издадени по искане на въззивника, без данни за предприети оспорвания на
съдържанието им до предявяване на молбата за обезпечение на доказателства
във връзка с настоящия иск; оспорените тяло „А“ и тяло „В“ са попълнени в
КК като изградени самостоятелни сгради през 2013г. по инициатива на
въззивника; през 2015г. с постановлението за възлагане по изп.д. №
20127120401144 въззивникът е придобил и ид.ч. от самостоятелни обекти,
находящи се в изградените в „груб строеж“ тяло „А“ и тяло „В“; в становище
от 2018г. до АГКК – Варна се съдържа изрично негово признание, че тези две
секции, съставляват самостоятелни сгради и същите са изградени до степен
„груб строеж“; издадените две нови разрешения за строеж и констативните
протоколи за степен за завършеност, цитирани в тях също сочат в подкрепа
на извода както за самостоятелност на първите две секции, така и за
съществуването им в груб строеж към 2018г. Следователно, от
доказателствения материал по делото се установява, че секция „В“ от
разрешеното с разрешение за строеж № 331/2008г. строителство е била
завършена до степен „груб строеж“ към 2011г., когато е първото
удостоверяване на това обстоятелство по надлежния ред и от компетентния за
това орган по чл.181, ал.2 от ЗУТ. Това обуславя и извода, че правото на
строеж относно процесните апартаменти, находящи се в тази секция е
реализирано в изискуемия се 5-годишен давностен срок, считано от приетия
по-горе начален момент, което обуславя и неоснователността на предявения
иск.
Искът е неоснователен и на още едно основание. Възражението за
неупражняване на придобитото от въззиваемия право на строеж в
законоустановения давностен срок е направено за първи път едва с молбата за
13
предварително обезпечаване доказателства по настоящия иск, предявена на
11.09.2020г., към който момент съобразно приетото от съда правото на
строеж вече е било реализирано. По аргумент от нормата на чл.118 ЗЗД
собственикът на земята не може да прави възражение за погасяване на
правото на строеж по давност по чл.67 от ЗС след построяване на сградата,
т.е. след като правото на строеж вече е упражнено, независимо дали
упражняването му е станало в рамките на давностния срок или след него.
Само ако сградата погине, загуби характеристиките си на „груб строеж“ за
суперфициаря би възникнало право отново да я построи, при което това
следва да стане в нов петгодишен срок /в т.см. Решение № 70 от 2.12.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 4106/2019 г., II г. о., ГК/. В настоящия случай изградената
в груб вид секция „В“ е съществувала в това си съС.ие до 10.07.2020г., когато
е последното издадено в този смисъл удостоверение по чл.181, ал.2 от ЗУТ.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
изхода от спора с тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски
пред настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1700 лв. Срещу последното процесуалният
представител на въззивника е релевирал възражение за прекомерност, което
съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценява като
неоснователно. Възнагражденито е в размер, близък до манималния,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения – 1635,65 лв, в редакцията й към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие – 09.09.2022г.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260299/06.06.2022г., постановено по
гр.дело № 205/2021г. на ВРС, XLVIII-ми състав, с което е отхвърлен иска на
„Гитекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Цар Петър“ №7, ет.4, представлявано от управителя Г.Ц. Г. за
признаване за установено в отношенията между страните по делото, че Й. Г.
К., ЕГН ********** и Т. Г. К., ЕГН **********, и двамата от с. Б., общ. А.,
обл. Варна, не са собственици на обектите, построени по учредено право на
строеж за построяването на апартамент № 9, находящ се на втори етаж в
секция „В", със застроена площ от 102,99 кв.м. при граници: дворно място,
апартамент № 8, стълбище и апартамент №7 от секция „С“ и апартамент №
12, находящ се на трети етаж в секция „В“, със застроена площ от 102,99 кв.м.
при граници: дворно място, апартамент №11, стълбище и апартамент № 10 от
секция „С“ от предвидената за израждане жилищна сграда в поземлен имот с
идентификатор № 10135.2028.19, с адрес: гр. Варна, район „Приморски", кв.
„В.“, ул. „О.“ № 12, учредено с нотариален акт № 141, т.71, д.№ 15435/2009г.,
14
вх.р. № 25105/07.12.2009г. на СВп-Варна, поради изграждане на сградата до
етап „груб строеж“ след погасяването по давност на правото на строеж на
ответниците, което е учредено с нотариален акт № 141, т.71, д.№
15435/2009г., вх.р. № 25105/07.12.2009г. на Сл.Вп.Варна и за което е издадено
разрешение за строеж № 331/20.06.2008 г., на основание чл.124 от ГПК вр. чл.
67 от ЗС.
ОСЪЖДА „Гитекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ №7, ет.4, представлявано от
управителя Г.Ц. Г. да заплати на Й. Г. К., ЕГН ********** и Т. Г. К., ЕГН
**********, и двамата от с. Б., общ. А., обл. Варна сумата от 1700 /хиляда и
седемстотин/ лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15