Решение по дело №998/2016 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юни 2016 г. (в сила от 27 ноември 2017 г.)
Съдия: Лора Рангелова Стефанова Иванова
Дело: 20161720100998
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 705

 

Гр. Перник, 01.06.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

С участието на секретаря К.С., като разгледа гр. д. № 00998/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 200 от КТ.

         Образувано е по искова молба, предявена от К.М.Е., ЕГН ********** *** против “Стомана - Индъстри” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, представлявано от Ефстратиос Томадакис, Николаос Мариу и Василиос Папантониу.

         Ищцата твърди, че над тридесет години е работила по трудов договор в ответното дружество. Двадесет и четири години от тях е била кранист на ел. мостови краве. Сочи, че работата и била свързана с общи вибрации, получаващи се при работата на крана и предавани по цялото тяло. При извършването им, върху цялата костно-мускулна система, е причинявано статично и динамично натоварване, следващо от принудително седящата работна поза, с монотонни движения с малка амплитуда на горните крайници при управлението на крана с контролери. Трудовата и дейност била свързана с ежедневно извършване на множество еднотипни движения с ръце, които водели да силно натоварване на раменния пояс и поясно-кръстния отдел. Работата си ищцата осъществявала в условията на неблагоприятна среда – силен шум и лош микро-климат.

         Твърди, че в резултат на извършваната работа и спецификата на работната среда заболяла от вибрационна болест от общо вибровъздействие ІІ – ІІІ стадий /****************/, което заболяване било признато за професионално с ЕР № 352/16.04.2015 г. на ТЕЛК за общи и професионални болести. Със същото решение и била определена трайна намалена трудоспособност от 50%.

         Сочи, че в резултата на заболяването страда от болки в кръста, скованост, болезнени движения в гърба, шията, раменната област, изтръпване и болка в горните крайници, като болките са най-интензивни през нощта. Твърди, че при излагане и на най-леко застудяване пръстите на ръцете и побеляват и посиняват, а болките се засилват. Болката е особено силна през нощта, което нарушава съня и. Смяната на позата на тялото облекчава болката за около 10 – 15 минути след което отново се налага промяната и. Твърди, че е намалена способността и да извършва обичайни битови дейности в ежедневието, тъй като е отслабен захвата на ръцете и, и изпуска дори леки предмети. Усеща шум в ушите, световъртеж и нарушение в равновесието. Има болки в долната част на тялото, започващи от кръста и достигащи до коленете.

         Искането към съда е да осъди ответника да и заплати сумата от 17 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в извършването на обикновени дейности в ежедневието, причинени от професионална болест, констатирана с ЕР № 352/16.04.2015 г. на ТЕЛК, в резултат на която е трайно намалена работоспособността и с 54 %, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2015 г. до окончателното плащане.

Исковата молба е връчена на ответника . В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Предявеният иск е оспорен по основание и размер. Ответникът твърди, че не е пасивно материално легитимиран да отговаря по претенцията на ищцата. Сочи, че твърдяното от нея професионално заболяване е констатирано след прекратяване на трудовото и правоотношеине с него. Сочи, че същото не обуславя процент на инвалидност, даващ основание за ангажиране на имуществената му отговорност. Твърди, че работната среда при него, както и характера на работата, изпълнявана от ищцата не са в причинна връзка със заболяването и. Оспорва, че заболяването и е прието за професионално, като сочи, че индивидуалният административен акт, с който е сторено това не му е връчен и съответно не е влязъл в сила. Заявява, че размерът на иска е завишен и не съответства на принципите на справедливостта. Искането към съда е да го отхвърли като неоснователен. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът поддържа отговора. Оспорва предявения иск по основание и размер. Моли съда да го отхвърли. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:

За уважаване на предявеният иск в тежест на ищцата е да установи, че в резултат на работа си при ответника е заболяла от професионална болест, в следствие на което е претърпяла неимуществени вреди.

Легално определение за професионална болест се съдържа в чл. 56, ал. 1 от КТ - заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

Видно от приложената по делото административна преписка, представена с писмо изх. № 1546/14.05.2016 г. на РЗИ – Перник, във връзка с получено на 15.10.2014 г. в НОИ – ТП – Перник бързо известие № 39/30.09.2014 г. за съмнение за професионална болест, е образувано производство за извършване на проучване на професионална болест на ищцата. Осигурител на последната е ответникът по делото, което е видно и от приложената трудова книжка № 7733.

Проучването е приключило с експертно решение на ТЕЛК № 352, взето на заседание № 66/16.04.2015 г.,   с което реда на Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, приета с ПМС № 167 от 11.07.2008 г., на ищцата е призната професионална болест  - въздействие на вибрации и 54 % намалена работоспособност.

Неоснователно е възражението на ответника, че административният акт не е влязъл в сила, тъй като не му е връчен. Видно от материалите по преписката, решение № 1328/26.05.2015 г. е връчено на “Стомана-Индъстри” АД с обратна разписка на 20.11.2015 г. Срокът за обжалването му съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, във вр. с чл. 112 от ЗЗ е 14-дневен и е изтекъл на 28.11.2015 г. При доказателствена тежест на ответника, той не е установил подаването н на жалба от негова страна. Затова и видно от отбелязването върху решението, съдът приема, че то е влязло в сила. Следователно на основание чл. 302 от ГПК е задължително за гражданския съд.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че ищцата е заболяла от професионална болест, настъпила изключително под въздействието на вредните фактори на работната среда и на трудовия процес при ответника и включена в Списъка на професионалните болести - приложение към член единствен на ПМС № 175 от 16.07.2008 г., обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2008 г. В резултат на така установеното професионална болест работоспособността на ищцата е намалена с 54%.

С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 200 от КТ за причините на ищцата неимуществени вреди, в резултат на заболяването.

Размерът на обезщетението следва да се определи при съблюдаване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съобразяване с определеният срок на неработоспособността, вида, характера и интензитета на негативните изживявания на ищцата, в резултат на професионалното заболяване, допълнителните отрицателни последици от същото.

Видно от приетата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице М., както и от показанията на разпитания по делото свидетел – Искрен Димитров, които съдът кредитира като ясни и конкретни, дадени за непосредствено възприети факти, в резултат на професионалната болест ищцата търпи ежедневно болки предимно по протежение на гръбначния стълб, по – изразени и с периодично обостряне в кръста и шията. Ограничена е подвижността на гръбначния и стълб. Налични са болки по ръцете и краката и изтръпвания. Променена е чуствителността на крайниците и. При движение на раменните стави се усеща щракване, а при излагане на ниски температури и влага пръстите на ръцете и посиняват, което е придружено и със силна болка. Чуства слабост и лесна умора на ръцете. Така посочените последствия от заболяването водят до затрудняване на ежедневното битово обслужване на ищцата, което от своя страна е предопределило съвместното и живеене със семейството на дъщеря и и ползването на нейната помощ. Определеният срок на трайна неработоспособност на ищцата, е две години.

С оглед така установеното, съдът счита, че неимуществените вреди, причинени на ищцата от професионалното заболяване, могат справедливо да бъдат обезщетени за двугодишния срок на признатата трайна неработоспособност, с присъждане на обезщетение в размер на 10000 лв. За останалата част до пълния предявен размер от 17000 лв., съдът счита, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адвокат В. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната от него правна помощ на ищцата в размер на 830 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 400 лв., представляваща държавна такса и сумата от 70 лв. – разноски за експертиза.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената  част от иска, а именно 416 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

            По изложените съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ “Стомана -  Индъстри” АД, **********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, представлявано от Ефстратиос Томадакис, Николаос Мариу и Василиос Папантониу да заплати на К.М.Е., ЕГН ********** *** сумата от 10000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в извършването на обикновени дейности в ежедневието, причинени от професионална болест – “Въздействие на вибрации”, констатирана с ЕР № 352/16.04.2015 г. на ТЕЛК, в резултат на която е трайно намалена работоспособността и с 54 %, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2015 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 7000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “Стомана - Индъстри” АД, **********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, представлявано от Ефстратиос Томадакис, Николаос Мариу и Василиос Папантониу да заплати по сметка на Районен съд – Перник, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ - държавна такса и 70 лв. /седемдесет лева/ - направени разноски за експертиза.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, във вр. с ал. 1 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения “Стомана - Индъстри” АД, **********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, представлявано от Ефстратиос Томадакис, Николаос Мариу и Василиос Папантониу да заплати на адвокат И.Г.В., ЕГН  **********, с адрес *** сумата от 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна помощ, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К.М.Е., ЕГН ********** *** да заплати на “Стомана - Индъстри” АД, **********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, представлявано от Ефстратиос Томадакис, Николаос Мариу и Василиос Папантониу сумата от 416 лв. /четиристотин и шестнадесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: В.А.