РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20225001000099 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК. Образувано е по повод
подадени две въззивни жалби против решение №260115 от 02.11.2021 г.,
постановено по т.д.№112/2020 г. по описа на О.С.Х..
С обжалваното решение ответното З.Д. Д.З. АД е осъдено да заплати на
Кр. В. Т. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие настъпило ПТП на
15.07.2017 г. в Р.С. в района на гр. Н.С., на автомагистрала ** (*-**) при км
*** - ***, причинило смъртта на сестра и Ц.В.И., ведно със законната лихва,
считано от 28.11.2018 г. до окончателно изплащане на сумата, като е
отхвърлен предявеният иск до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и
в частта относно присъждане на законна лихва считано от 15.06.2017 г. до
27.11.2018 г.
По първата жалба жалбоподателят Д.З. АД е останал недоволен от
така постановеното решение в осъдителната му част. Оплакванията му са
1
свързани с липсата на предпоставките за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като ищцата не е доказала материално правната си
легитимация в съответствие с Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСНГТК
на ВКС. Евентуално, ако се приеме, че е доказала материално правната си
легитимация, счита, че следва да се приложи пар.96 от ПЗР във вр. с чл.493а,
ал.4 от КЗ. Изложил е оплаквания и за завишеност на определения от съда
размер на обезщетение, както и че периодът на дължима лихва не е съобразен
с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната му редакция, според който от 13.03.2020 г. до
09.04.2020 г./датата на изменението/ не се прилагат последиците от забава за
плащане на задължения за частноправни субекти. Позовава се и на допуснати
процесуални нарушения от съда. Моли да се отмени решението в
осъдителната му част и се отхвърли предявения иск. Претендира направените
разноски.
Ответникът Кр. В. Т. е подала отговор, в който оспорва въззивната
жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана. Моли същата да се
отхвърли и се потвърди обжалваното решение в осъдителната му част по
подробни съображения. Претендира разноските.
По втората въззивна жалба жалбоподателят Кр. В. Т. е останала
недоволна от така постановеното решение в отхвърлителната му част. Счита,
че неправилно е приложен установеният в чл.52 от ЗЗД принцип на
справедливост, като се е достигнало до занижено обезщетение за
неимуществени вреди по подробни съображения, вкл. и за допуснати
нарушения на процесуални правила. Моли да се отмени решението в
обжалваната му отхвърлителна част, като се уважи исковата претенция в
пълния и размер. Претендира разноски. Прави и доказателствено искане за
назначаване на комплексна експертиза от психолог и психиатър за
състоянието и във връзка с нововъзникнали обстоятелства в хода на
първоинстанционното производство, което искане не е допуснато при
първоначалното разглеждане на делото.
Ответникът Д.З. АД е подал отговор, в който оспорва въззивната
жалба. Моли да се остави без уважение, вкл. и искането за допускане на
експертиза, тъй като новъзникналите обстоятелства обуславят ексцес, което е
напълно нова вреда, която не е съществувала към момента на подаване на
2
исковата молба и не е включена в процеса по реда на чл.214 от ГПК, поради
преклузия.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на становищата на страните и на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Решението е връчено на ищцата на 29.11.2021 г. и на ответника на
17.11.2021 г. Въззивните жалби срещу него са подадени съответно по пощата
на 13.12.2021 г. и на 02.02.2022 г., което е в срока на закона – чл.259, ал.1 от
ГПК. Същите са от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден съдебен акт. Следва да се разгледат по същество съобразно
наведените оплаквания, а именно първо относно материално правната
легитимация на ищцата по предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на смъртта на сестра и при ПТП, а ако е налице - какви
вреди са претърпени от това като се вземат предвид възраженията на
ответника в тази връзка, направени с отговора срещу исковата молба.
Ищцата твърди, че при ПТП на 15.06.2017 г. в Р.С., в района на гр.
Н.С., на автомагистрала ** /*-**/, категория 1 при км. 150-т и 700м.,
причинено виновно от С.Д.С., водач на л.а. „П.***“, ДК №РВ ** ** **, е
починала Ц.В.И., пътник на предната седалка в автомобила. Описва
механизма на ПТП - виновният водач настигнал и се блъснал в движещ се
пред него на пътното платно товарен автомобил марка „З." със сръбски
регистрационен номер ** ***-**. По време на произшествието, пострадалата
пътувала от Р.Б. към Ф.Р.Г., на гости на дъщеря си, където последната
специализирала като лекар.
Твърди, че за посочения лек автомобил „П.***“, ДК №РВ ** ** ** е
била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, издадена
от ответното дружество „Д.З.“АД, с издаден сертификат „Зелена карта",
валидни към датата на ПТП, описани със съответните номера и период на
валидност.
Ищцата посочва, че починалата Ц.В.И. е нейна сестра и в резултат
на смъртта и търпи тежки нематериални вреди, тъй като двете сестри били в
изключително близки отношения. Двете живеели в гр. К., израснали заедно,
над двадесет години живели заедно в дома на родителите си. Поддържали
постоянен контакт. Имали изключително близки отношения по-между си,
3
както и между семействата им, които описва подробно. В резултат от смъртта
на сестра и и била причинена дълбока емоционална травма, която не е
отшумяла, продължава тревожността и и медикаментозно лечение.
Посочва, че е предявила застрахователна претенция с писмо, изх. №
********* от 27.08.2018 г., по което получила отказ. Така се е достигнало до
предявяване на исковата молба за сумата 50 000 лв. частична претенция от
150 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от датата на ПТП до
окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявения иск, като се позовава на
Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техни близки са лицата, посочени в Постановление №4
от 25.05.1061 г. и Постановление №5 от 24.11.1064 г. на Пленума на ВС и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Възразява, че ищцата
не попада измежду лицата в изключението по смисъла на Тълкувателното
решение. На следващо място оспорва механизма на ПТП, прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата сестра,
твърдейки, че тя е нарушила правилата за движение по пътищата, тъй като е
пътувала без поставен обезопасителен колан. В условие на евентуалност, ако
се приеме, че искът е доказан по основание се позовава на пар.96 от ПЗР към
КЗ относно размера на застрахователното обезщетение. Възразява и, че
размерът на претенцията е завишен и не отговаря на реално претърпените
душевни болки и страдания.
Страните поддържат твърденията и възраженията си в подадените
допълнителна искова молба и допълнителен отговор.
Съобразно предмета на въззивно обжалване, страните не спорят за
родствените отношения между ищцата и починалата и сестра, както и
относно сключената задължителна застраховка, настъпилото ПТП и неговия
механизъм. Първият въпрос по делото се отнася до материално правната
легитимация на ищцата. В закона не е посочено конкретно кои лица са
материално правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди, а само е уреден размерът на неимуществените вреди - по
справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. Съгласно задължителната съдебна практика – Постановление
4
№4 от 25.05.1061 г., Постановление №5 от 24.11.1064 г. на Пленума на ВС,
Тълкувателно решение №1/2016 г. на ВКС, освен най-близкия родствен и
семеен кръг, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на смърт са и всички лица, които са създали
изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивната част на посоченото
тълкувателно решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на
други лица, извън най - близкия семеен и родствен кръг, се допуска по
изключение, само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаване на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
За изясняване на тази обстановка са събрани доказателства, както пред
първата, така и пред въззивната инстанция.
Пред първата инстанция по искане на ищцата е разпитан свидетелят
В.Б., приятел на нейния баща и на семейството. Видно от показанията му,
ищцата и нейната сестра били възможно най-близки, с топли и приятелски
отношения, които много рядко се случват между сестри. Като деца, по-
малката сестра Ц. се отнасяла с изключително уважение към ищцата, която
била неин закрилник и се грижила за нея. Тази привързаност се запазила
впоследствие през зрелите им години. Ищцата винаги се грижела за по-
малката си сестра, включително и когато станали възрастни. Приживе и
помагала финансово, за да плаща семестриалните такси за следването на
дъщеря и Д.И., а след смъртта и продължила да се грижи за същата, която
останала без майка. Благодарение на подкрепата от страна на ищцата Д.И.
понесла по-леко мъката по загубата на майка си. След инцидента ищцата била
изключително разстроена. Започнала да приема лекарства, изписани от
психолог, доктор. Много често ходела на гроба на сестра си, поддържала го в
много добро състояние. Малко след трагичния инцидента, около година и
половина по-късно, починал и бащата на ищцата, който до този момент се
намирал на легло.
Тези показания са непосредствени и непротиворечиви. Затова следва
да бъдат кредитирани.
5
За състоянието на ищцата е приложен амбулаторен лист №
600/26.04.2021 г., издаден от специалист - психиатър, както и медицинска
рецепта за предписана медикаментозна терапия.
Пред въззивната инстанция е назначена комплексна експертиза,
изготвена от вещи лица психолог и психиатър, за установяване
емоционалното състояние на ищцата във връзка със смъртта на сестра и в
резултат на ПТП, как се е отразило това на психиката и, какви емоционални
травми са настъпили, включително и в хода на производството и каква е
прогнозата за възстановяването и. Видно от заключението, направено е
експертно обсъждане на ищцата, според което същата израснала в пълно
семейство, с много любов, сплотеност и доверителни връзки между членовете
му, в което имало трудности само от икономически характер. Сестрите били
отгледани заедно в непосредствена близост. Близостта им продължила и след
като се омъжили, общували, като малката разлика във възрастта им и
житейският им път ги поставили в сравнително равностойно положение. В
резултат на процесния инцидент ищцата преживяла остра стресова реакция,
продължила дни и месеци. Първоначално ежедневието и било нарушено с
необичайно до момента психическо и физическо натоварване. Постепенно
настъпило стабилизиране и възстановяване на динамичния и стереотип и
социални активности, характерни за личността и. Стигнало се е до пълно
възстановяване на психическото и равновесие. Личността и, както и
подкрепата на семейството и, последваща житейска ситуация, са и
помогнали да се възстанови.
Съдът кредитира изводите на вещите лица, като компетентни,
изготвени след обстоен разговор с ищцата, преглед на медицинска
документация и на база различни методики, описани подробно в
заключението. Видно от обясненията в съдебно заседание, вещите лица
поддържат изводите си и са категорични, че е настъпила остра стресова
реакция след процесния инцидент, както и че в момента няма
посттравматично разстройство. Абсолютно е обичайно, когато загубиш
толкова близък по първа съребрена линия човек, в годините да имаш
негативни емоции. Поддържат описаната близост между сестрите, която
считат, че е традиционна, обичайна за средно статистическо интелигентно
българско семейство. Няма нещо, което да е по-различно в техните
взаимоотношения, не е имало зависимост, тъй като пострадалата е била
самостоятелна, работоспособна, грижила се е за дъщеря си, дала и е
възможност да се обучава в чужбина.
Свидетелските показания и изводите на вещите лица не си
противоречат. Въз основа на тях следва да се преценява наличието на особено
близка житейска връзка между сестрите, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт по смисъла на Тълкувателното
решение №1/2016 г. В случая такава не е налице. Между сестрите е
съществувала много близка връзка. Необходимо е тази връзка, както и
6
дълготрайните емоционални отношения на близост, обич, привързаност,
подкрепа, уважение, да са изключителни по своя характер и съответстващи на
най – близката родствена връзка, тази между родител и дете, както и тези
отношения да са породени от специфични житейски обстоятелства. Този
фактически състав не се установява. Действително те са били силно
привързани една към друга, разчитали са си взаимно една на друга, имали
много топли и близки отношения, но тази много силна привързаност между
сестрите съответства на традиционните отношения в българското общество, а
и на нормалните отношения между посочения кръг роднини изобщо, тъй като
живеели заедно с много обич и взаимопомощ.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
съответно особено близка житейска връзка с починалия, и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност,
морални болки и страдания. В случая, въпреки настъпилите сериозни
морални болки и страдания в резултат на смъртта на починалата сестра, не е
налице изключителност в отношенията по смисъла на тълкувателното
решение, което води до неоснователност на предявения иск и той следва да
бъде отхвърлен. Не до този извод е достигнал окръжният съд, поради което
неговото решение следва да се отмени, а подадената първата въззивна жалба
да се уважи, без да е необходимо да се обсъждат останалите предпоставки за
деликтната отговорност. Подадената втора въззивна жалба следва да се
остави без уважение, като обжалваното решение в отхвърлителната му част се
потвърди.
По отношение на разноските - С оглед резултата по делото следва
да бъдат присъдени на застрахователното дружество разноски, както са
поискани – 300 лв. ДТ и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се
определя на 300 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260115 от 02.11.2021 г. по т.д.
№112/2020 г. по описа на О.С.Х. В ЧАСТТА МУ, с която Д. З. АД е осъдено
да заплати на Кр. В. Т. сумата от 15 000 лева, като вместо това
7
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Кр. В. Т. срещу Д. З. АД за
заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие настъпило ПТП на
15.07.2017 г. в Р.С. в района на гр. Н.С., на автомагистрала ** (*-**) при км
150 - 700, причинило смъртта на сестра и Ц.В.И., ведно със законната лихва,
считано от 28.11.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260115 от 02.11.2021 г. по
т.д.№112/2020 г. по описа на О.С.Х. В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявеният иск до пълния предявен размер от 50 000 лв., предявен като
частичен от 150 000 лв., както и в частта относно присъждане на законна
лихва считано от 15.06.2017 г. до 27.11.2018 г.
Осъжда Кр. В. Т. да заплати на Д.З. АД направени разноски за
въззивното производство в размер на 300 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8