Определение по дело №340/2019 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 416
Дата: 22 май 2020 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20197270700340
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ........

гр.Шумен, 22.05.2020 г.

 

 

Административен   съд   -   град   Шумен, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Административен съдия: Снежина Чолакова

 

          като разгледа докладваното от съдията АД № 340 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,  за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по реда на чл.78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по искане на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което на основание чл. 189 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и чл.81, във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК и във вр. с чл.27а от Закона за правната помощ (ЗПП) се иска в полза на Националното бюро за правна помощ да бъдат присъдени разноски, представляващи изплатено възнаграждение за един адвокат, предоставил правна помощ по адм. д. №340/2019 г. по описа на АдмС град Шумен и по КАД №97/2020 г. по описа на АдмС град Шумен.

Към искането е приложено Решение №ШМ-54-1383/28.01.2020 г. на НБПП, от което се установява, че на адвокат С.Б.С. *** е определено и изплатено възнаграждение в размер на 300.00 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на ищеца Е.Й.И. по АД № 340/2019г. по описа на ШАдмС.

Отправя се искане, след влизане в сила на съдебния акт за присъждане на разноските, да бъде издаден и изпълнителен лист в полза на Националното бюро за правна помощ.

От приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Административно дело № 340/2019г. е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Е.Й.И., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”) - гр.София, с която на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се претендира обезщетение за  причинените му в периода от 26.06.2013г. до 15.08.2013г. неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, в размер на 5000 лева, ведно с мораторната лихва в размер на 3000 лева за периода от 26.06.2013г. до 08.07.2019г., както и ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

По искане на ищеца с Определение на съда от 16.07.2019 г. по настоящето дело на последния е предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото. С уведомително писмо от 19.07.2019 г. АК - град Шумен е уведомила съда, че за осъществяване на правна помощ по настоящето дело е определен адвокат С.Б.С., вписана под №3067 в Националния регистър за правна помощ. С Определение от 23.07.2019 г. адвокат С.С. е назначена за процесуален представител на ищеца до приключване на производството и за всички съдебни инстанции.

С Решение №259 от 23.12.2019 г., постановено по адм. дело №340 по описа за 2019 г., АдмС град Шумен е отхвърлил изцяло претенцията на ищеца. Това решение е обжалвано от последния  пред тричленен състав на АдмС град Шумен, който с Решение №59/16.03.2020 г. по КАД №97/2020 г. по описа на АдмС град Шумен е оставил в сила Решение № 259/23.12.2019г. по адм.д.№ 340/2019г. по описа на ШАдмС.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Искането на Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията, която организира - чл.6 ал.2 от ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл.39 от ЗПП.

Съгласно чл.27а ЗПП, в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.

АПК не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това, приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.94 от ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97, ал. 1 от ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми, от плащането на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.

Другата относима разпоредба на ГПК, която регламентира възстановяването на разноските за получена правна помощ, е чл.78, ал.7 от ГПК, която съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Настоящият случай не е такъв - исковата претенция на ищеца, който е получил правна помощ, е отхвърлена. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице - претенцията на лицето, получило правна помощ, е изцяло отхвърлена, респективно не е налице осъдително решение. Неотносими към настоящото дело са и разпоредбите на чл.389 от НПК, тъй като НПК не е приложим в производството по административни дела.

С оглед на горното не е налице основание за дължимост от страна на получилия правна помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Правото на безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на защита -      чл.56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на правни норми по аналогия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.94 от .

Въз основа на гореизложеното, искането на Националното бюро за правна помощ е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ, с правно основание чл.189 от НПК и чл.81, във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.27а от ЗПП за присъждане на разноски в размер на 300.00 лв., представляващи възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ на ищеца Е.Й.И. по адм.д.№340/2019 г. по описа на АдмС град Шумен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.138 от АПК.

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: