РЕШЕНИЕ
№ 1639
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330109071 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД.
Ищец В. Х. Р. чрез адв. Л.Д. твърди, че на 01.05.2011г. ответник С. В. Р. - негова
дъщеря го помолила да й предаде в заем сумата от 10 000 щатски долара, за да я
подпомогне в нейно начинание с уговорката да ги върне до 05.06.2016г. Парите били
преведени по сметка на ответник С.Р. с банков превод с платежно нареждане на
05.05.2011г., в което било отразено основание "захранване на сметка" като целта на
заема била подпомагане на ответник Р. в някакво нейно начинание като свидетел на
уговорката бил сина на ищеца и брат на ответницата – М.В.Р..
Иска се осъждането на ответник С.Р. да върне сумата от 13 200 лева
предоставена й в заем.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник С. Р. оспорва предявения иск чрез адв. Р.А. като счита, че същият е
неоснователен. Заявява, че сумата от 13 200 лева не е получена в заем, а представлява
връщане на част от предоставена парична сума по договор за финансова помощ за
периода от 2007-2013г. в общ размер от 15 000 щатски долара. Посочено е че
ответницата е пребивавала дълги години в ******, имала е годишен доход от над 100
000 щатски долара и е подпомагала баща си като му е предоставяла различни суми
като ищецът с извършения превод от 05.06.2011г. е върнал на дъщеря си част от тези
суми.
1
Иска се отхвърлянето на иска. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Съдът след като се запозна с представените и приети по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
По делото не се оспорва факта, че процесната сума от 13 200 лева е била
преведена от ищеца на ответника Р. по банковата сметка на последната на 05.05.2011г.
в която връзка и по делото е прието писмено доказателство платежно нареждане на л.
5. Платежното нареждане е оформено като в основанието е посочено „захранване“ при
което настоящата инстанция не може с категоричност да установи, че преводът на тази
сума е извършен с основание заем като съгласно чл. 240 ЗЗД законът изисква
заемодателят да предостави в собственост пари или други вещи с намерението
заемната сума да му бъде върната, а заемателят да знае, че получава сумата именно в
заем и че дължи връщането й на падеж или в течение на един месец от поканата ако не
е уговорено друго. Обективни факти, които да са установени по делото затова, че
ищецът е превел паричната сума с намерението, че я дава в заем, както и обективни
факти затова, че ответницата е получила сумата със задължението да върне заетата
сума не се събраха. Няма обективни данни и затова, че страните са уговорили
връщането на процесната сума дадена и получена в заем да се извърши на 05.06.2016г.
до колкото падежът в заемното правоотношение е част от съдържанието му
посредством което се индицира и обективизира волята на страните конкретна парична
сума да бъде предоставена в заем и да бъде върната именно като получен заем.
Установените по делото косвени индиции от обясненията на ищеца и
показанията на св. М. В.Р. затова, че последният фактически е разполагал с процесната
парична сума към датата на превода тъй като е бил спечелил дело в ****** и затова, че
е ощетил сина си поради извършения превод не могат да създадат единствено
възможно убеждение в настоящия съд затова, че паричната сума е дадена в заем и
получена като заем. Показанията на св. М.В.Р. в частта им относно установяването на
сключен договор за заем на процесната парична сума / фактът че ответницата е
помолила баща си да й предостави заем, както и фактът, че е обещала да върне заетата
сума, която е получила чрез банков превод/ са недопустими и не могат да бъдат
кредитирани от съда по аргумент от чл. 164, ал.1, т.3 ГПК до колкото ответницата не е
дала изричното си съгласие по чл. 164, ал.2 ГПК. Като дори да се приемат за
допустими тези показания не могат да се кредитира поради това, че свидетелят заявява,
че е бил в чужбина за определен период няколко пъти като между 2007г. и 2011г.
заявява, че не мисли, че точно тогава е бил в чужбина, при което е налице съмнение за
достоверността на показанията им в частта относно факта изнесен от свидетеля затова,
че е присъствал на уговорка между страните процесната сума да бъде предадена в заем
което се е случило през 2011г. поради изразената от този свидетел несигурност в
спомените му. На следващо място свидетелят заявява, че е в лоши отношения със
сестра си което поставя под въпрос достоверността на показанията на този свидетел
предвид изразено лично негативно отношение към страната в процеса. Следва да се
посочи и че показанията на св. Р. и обясненията на ищеца са противоречиви, от една
страна, ищецът заявява,че е дал парите на ответницата да купи два имота, а свидетелят
посочва, че парите са дадени, за да може ответницата да се премести в ***** и да си
направи бизнес. Същевременно обясненията на ищеца са вътрешно противоречиви,
защото веднъж заявява, че сумата е дадена на ответницата не с цел да прави бизнес, а
2
да си помогне тъй като отишла да живее в ****** / съдебно заседание на 09.11.2021г./,
а в съдебно заседание на 17.03.2022г. ищецът посочва, че дал парите, защото
ответницата искала да се устрои в *****, тъй като искала да прави бизнес.
Показанията на свидетелят М.Р. са допустими и се кредитират в частта им
относно впечатленията затова, че родители му са искали да купят земеделски имот с
постройка, в която ищеца да се премести, но тази уговорка отпаднала, както и и в
частта им относно факта, че на свидетеля не му е харесало отношението което имали
родители / ответницата и мъжа й/ към детето им като свидетелят им казал нещо по
повод на това при което те реагирали остро към него. Следва да се посочи че тези
факти стоят извън предмета на доказване и установяват лични отношения между
свидетеля и ответницата поради което и нямат нито пряко, нито косвено отношение
към изясняването на спорните обстоятелства. Нямат пряко отношение и показанията на
св. В.Д. затова, че ответницата докато живеела и работела в ***** е изпращала пари на
семейството периодично, респ. смислово и логически не може да се свърже
изложеното от този свидетел, че ищеца бил изпратил някакви средства на ответницата
с твърдението на последната затова, че паричния превод от 05.05.2011г. касаел именно
връщането на тези средства.
Следователно, предвид на гореизложеното по делото остава недоказано
твърдението на ищеца за сключен договор за заем за предоставяне на процесната
парична сума в полза на ответницата със задължение последната да я върне на
твърдяната падежна дата 05.06.2016г. поради което и предявения иск се отхвърля като
неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят
сторените от нея разноски в размер на сумата от 1000лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 240 ЗЗД от В. ХР. Р. с
ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. ******“ № *** против С.. В. Р. с ЕГН ********** с
адрес: гр. П., ул. ***** № *** за осъждането на последната да върне сумата от 13 200
лева предоставена й в заем като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА В. Х. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. ****“ № *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на С. В. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. ****** № ***
сумата от 1000 лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
3