№ 1359
гр. Варна, 02.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20233100900241 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образуването по искова молба от Т. Г. М. срещу
„СИМА“ ООД.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
който е изпратен на ищците. Депозирани са допълнителна искова молба и
допълнителен отговор.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и
допустимостта на предявените искове на основание чл. 374 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект
доклад по делото:
Производството е образувано по предявен от Т. Г. М. срещу „СИМА“
ООД иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от 26475.67лв., неизплатената част от вноска в размер на
54873.00лв. с падеж 05.04.2023г., представляваща част от равностойността на
притежаваните от ищеца дружествени дяла от капитала на „Сима“ ООД,
равняваща се 3072880лв., разсрочена на вноски с договор за изплащане на
дружествен дял от 31.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата
1
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2023г. до
окончателното й изплащане.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
право са:
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил съдружник в „Сима“ ООД
и е притежавал 1/3 от дяловия капитал на дружеството с номинална стойност
281280.00лв.
Ищецът е отправил предизвестие до дружеството за прекратяване на
членственото му правоотношение и то е прекратено, което обстоятелство е
вписано в ТРРЮЛНЦ на 01.08.2014г.
Твърди се, че към датата на прекратяване на членственото му
правоотношение се дължи ликвидационен дял в размер на 3072880.00лв.
Страните са подписали договор от 31.03.2014г., в който са постигнали
съгласие за заплащане на ищеца посочената сума, разсрочена на вноски от по
54873.00лв., с падеж от 1 – во до 5 - то число на всеки първи месец на всяко
тримесечие на годината, а ако дните са неприсъствени, срока се определя от
първия следващ периода присъствен ден.
Твърди се, че на 05.04.2023г. е падежирала вноска в размер на 54873лв.,
от която сума е платена от ответника само 28937.33лв. и е останал неплатен
остатък от 26475.67лв.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде осъден
ответника да заплати процесната сума.
По делото е постъпил отговор от ответника „СИМА“ ООД в срока
по чл.367 от ГПК, в който оспорва предявения иск по основание и
размер.
Не оспорва обстоятелството, че ищецът е бил съдружник в ответното
дружество с прекратено на 20.03.2014г. членствено правоотношение чрез
предизвестие от 20.12.2013г. с изтичане на тримесечен срок.
Съгласно изготвения счетоводен баланс на дружеството към
31.03.2014г., стойността на капитала е в размер на 5353000лв. Следователно
дължимата сума като равностойност на дела прекратилия членството си като
съдружник ищец се равнява на 1784333.33лв. Ответникът е заплатил изцяло
равностойността на дела в този размер, като окончателното плащане е
2
извършено със сумата от на 28397.33лв. по вноска с падеж 05.04.2023г.
Признава сключването на договора за изплащане на дружествения дял
чрез разсрочване на дължимата сума, но същият е нищожен поради
противоречие със закона, тъй като посочената в него стойност на
дружествения дял 3072880лв. е определена в противоречие с начина посочен
в чл.125, ал.3 от ТЗ, а именно по счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването.
На следващо място се ответникът прави възражение, че договорът е
нищожен поради липса на предмет, тъй правните последици от напускането
на съдружника са настъпили и страните не могат да сключат договор със
същия предмет.
Договорът страда и от порок липса на основание. След като правните
последици са възникнали по силата на закона, то липсва основание страните
да определят правата и задълженията си с договор.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
По делото е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в
която са изложени твърдения, че са сключени два предварителни договора от
07.03.2013г., по силата, на който Т. М. се задължава прехвърли на Т. Г. и П. Г.
по 14064 дружествени дяла от капитала на „Сима“ ООД на всеки един от тях
срещу продажната цена от по 1536440.00лв. Срокът за сключване на
окончателните договори е изтекъл на 30.05.2014г. Всички условия на двата
предварителни договора са инкорпорирани в договор за плащане на
дружествен дял от 31.03.2014г. и с този договор страните окончателно са
решили какъв е размера на дружествения дял на съдружника.
Оспорват се като неоснователни възраженията на ответника за
нищожност на договора от 31.01.2014г. поради противоречие със закона и
поради липса на предмет и основание. Изложение са аргументи, че нормата на
чл.125, ал.3 от ТЗ е повелителна, но определя минималния размер на
дружествения дял. Няма пречка страните да уговорят по – голям размер.
Отделно от това с предварителните договори страните са доуредили
отношения си.
Оспорва се твърдението, както и представения счетоводен баланс, че
балансовата стойност на дружеството е била 5353000.00лв.
3
В постъпилия допълнителен отговор ответника поддържа направените
възражения за нищожност на договора от 31.03.2014г. за заплащане на
дружествения дял. Не оспорва обстоятелството, че са били сключени два
предварителни договора, но те са с дата 07.03.2013г., а не 07.04.2014г.
Сключени са 9 месеца преди подаване на предизвестието на ищеца за
напускане като съдружник, не са инкорпорирани в процесния договор и нямат
отношение към определяне на стойността на дружествения дял.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже следните факти:
че ищецът е бил съдружник в „СИМА“ ООД, като е притежавал
твърдяния брой дялове от капитала
че равностойността на дружествените дялове е уговорена в нарочно
сключен договор за заплащане на дружествените дялове от 31.03.2014г.
че уговорената сума е била разсрочена на вноски и е настъпил падежа за
плащане на търсената вноска
че представения счетоводен баланс към 31.03.2014г. не отразява вярно
стойността на собствения капитал на дружеството от 5353000лв.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че
носи доказателствената тежест да установи, положителните факти, на които
се позовава, а именно, че стойността на собствения капитал на дружеството е
5353000лв., а дружествения дял на напусналия съдружник е 1784333.33лв.,
който е изплатен към 05.04.2023г.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК съдът приема за безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти:
че ищецът е бил съдружник в ответното дружество и е прекратил
членственото си правоотношение чрез предизвестие
че е сключен договор от 31.03.2014г. за заплащане на дружествените
дялове
че за погасяване на падежирала вноска в размер на 54873лв. е платена
сумата от 28937.33лв.
че ответникът е изплатил на ищеца общо сумата от 1784333.33лв., за
притежавания от него дружествен дял
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи
4
доказателства за следните факти: че представения счетоводен баланс към
31.03.2014г. не отразява вярно стойността на собствения капитал на
дружеството от 5353000лв.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице други
факти по отношение, на които страните не сочат доказателства.
По предварителните въпроси по реда на чл.374, ал.1 от ГПК, по
които съдът прие следното:
В отговора на исковата молба е направено искане за спиране на
производството по делото до приключване на производството по делото до
приключване на гр. дело №20223110116556/2022г. по описа на Районен съд –
Варна.
Съдът намира, че за преценка основателността на искането следва да
бъде изискана справка по посоченото дело за страни, предмет и етап на
производството.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се произнесе по
допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата
молба, допълнителната искова молба и отговора писмени доказателства, като
допустими и относими към предмета на спора.
В исковата молба е направено искане за събиране на гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели за установяване какви са били
договорките между страните и как са се развивали отношенията между
страните, както и искане за издаване на съдебно удостоверение, с което
ищецът да се снабди от НАП – Варна какви данъци са изплатени от „СИМА“
ООД при изплащане на дивидента на напусналия съдружник. Исканията
следва да бъда отхвърлени като неоснователни. По отношение на свидетелите
не е уточнено какви факти ще установяват по реда на чл.156 от ГПК, отделно
е ирелевантно към спора как са се развивали отношенията между страните.
По отношение на съдебното удостоверение следва да се посочи, че е
ирелевантно към предмета на спора в какъв размер са внесени данъци,
отделно от това ответникът се оспорва това обстоятелство.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава тридесет и
втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
07.11.2023г. от 09.00 часа, за която дата и час да се призоват страните като
им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца препис от
допълнителния отговор.
ИЗИСКВА справка по гр. дело №20223110116556/2022г. по описа на
Районен съд – Варна за страни, предмет /предявени искове и цена на исковете/
и етап на производството.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба,
допълнителната такава и отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за ангажиране на
гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на водене за
установяване как са развивали отношенията между страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред НАП – Варна за установяване на
внесените данъци при изплащане на дивидента на напусналия съдружник.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното производство. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще
заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6