Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Кърджали, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито засЕ.ние на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разглЕ. докладваното от съдия Шефки адм. дело №335 по описа на
КАС за 2019 г., и за
да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване
/КСО/. Образувано е по жалба от Н.Н.М. ***,
чрез пълномощник, против Решение №2153-08-134/20.08.2019 г. на директора на ТП НОИ
- Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане
№***/*** г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ - Кърджали. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалния закон. Иска се отмяната на оспорения акт. В
с.з., чрез процесуалния си представител, жалбоподателката
поддържа подадената жалба, като твърди, че отговаря на всички изисквания за отпускане
на парично обезщетение за бременност и раждане. Счита, че оспореният акт се основава само на справката,
издадена от ОДМВР – Кърджали, а от събраните по делото доказателства било
установено, че е пребивавала в страната. Сочи, че според Регламент /ЕО/
№562/15.03.2006 г. и Директива 2004/ 38/ ЕО/ 29.04.2004 г. на Европейския
парламент и на Съвета, лицата се регистрират по метода „преценка на риска“. Претендира
и направените по делото разноски.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата
за неоснователна. Сочи, че не са налице основанията за изплащане на исканото обезщетение,
тъй като от 22.09.2018 г., до настъпване на осигурителното събитие, на 24.10.2018
г., жалбоподателката не е пребивавала на територията на
страната и не е упражнявала трудова дейност, като земеделски стопанин. С оглед липсата
на реално упражнявана трудова дейност, за лицето не е възникнало и осигуряване,
респ. право на парично обезщетение за бременност и раждане.
Административният
съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема
за установено следното:
Предмет на
производството пред съда е Решение №2153-08-134/20.08.2019 г. на директора на ТП
НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Н.М. срещу
разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Кърджали. С последното разпореждане, на основание
чл.40, ал.3 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане
на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО, във вр. с подадено Удостоверение /приложение №11, към чл.11, ал.2
от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с вх.№*** от *** г., поради това, че към 24.10.2018
г. - датата на настъпване на осигурителното събитие, лицето
не е упражнявало дейността, за която е регистрирано, а регистрацията е извършена единствено с цел придобиване
на осигурителни права за получаване на парични обезщетения. Прието е поради
горното, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство и не отговаря
на условията на чл.48а КСО, тъй като не е упражнявало трудова дейност и няма право
на парично обезщетение за периода на бременност и раждане, за разликата от 135 до
410 календарни дни. В оспореното решение,
постановено по повод жалба против разпореждането, административният орган е възприел
горните констатации, с оглед представената от ОД МВР - Кърджали справка рег.№***/
*** г., касаеща задграничните пътувания на лицето, като
стигнал до извода, че жалбоподателката няма право на исканото
парично обезщетение и правилно е било отказано изплащането му.
Установи се
от приложената по делото справка от информационната система на НОИ /л.22 от делото/,
че на 09.01.2013 г. жалбоподателката е регистрирана като
самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин, като е
избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и
майчинство“. На 07.03.2016 г. е отбелязано прекъсване на упражняваната дейност,
а на 17.09.2018 г. – възобновяването й.
За извършената
на 17.09.2018 г. регистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин, по делото е приложена
и регистрационна карта на земеделския стопанин и анкетна карта вх.№***/*** г., ведно с анкетен формуляр.
По делото
е приложена и годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, подадена на
12.08.2018 г. от жалбоподателката М.
С Удостоверение
/приложение №11, към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите
по ДОО/ с вх.№*** от ***9 г., /л.23 от делото/, жалбоподателката,
чрез Осигурителна каса Черноочене, е заявила изплащането на парично обезщетение
по чл.50 КСО за бременност и раждане, за остатъка до 410 календарни дни, считано
от 22.01.2019 г., за детето А. Р. М., родено на *** г.
Видно от представените
БЛ №*** и №***, издадени на 17.05.2019 г., в периода 24.10.2018 г. – 21.01.2019
г., Н.М. е временно неработоспособна, поради раждане и майчинство. В горните БЛ
е отбелязано също, че детето А. Р. М. е родено на *** г., в ***.
Според
т.6 на приложената справка рег.№*** /*** г., издадена от директора на ОД на МВР-Кърджали, за относимия
към случая период /от регистрирането на жалбоподателката
като земеделски стопанин на 17.09.2018 г. до настъпване на осигурителното
събитие на 24.10.2018 г./, на 12.09.2018 г. е регистрирано влизане на жалбоподателката на територията на Република България, през
ГКПП *** и излизане на 22.09.2018 г., през ГКПП ***. Ново влизане в страната е регистрирано
на 23.02.2019 г., през ГКПП ***, като на 25.05.2019 г. лицето е напуснало
страната през ГКПП *** и няма
регистрирано ново влизане.
По
делото е разпитана като свидетел и Е. Ю. А. – директор на детска градина „***“ ***.
Според показанията на свидетеля, жалбоподателката има
дъщеря на *** години, което от 3 години посещава детската градина. През периода
2018 - 2019 г., майката Н. е водила детето на детска градина, с изключение на
единични случаи, в които детето е водено от други членове на семейството.
От
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена
чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен
срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
В случая между страните няма спор, че жалбоподателката е регистриран земеделски
стопанин, избрала е да се осигурява и за риска общо заболяване
и майчинство, както и че за периода на регистрацията е внесла
осигурителни вноски, като самоосигуряващо
се лице.
За да откаже исканото обезщетение за бременност
и раждане, за остатъка от 410 календарни дни, административният орган
е приел, че към 24.10.2018 г. - датата на настъпване
на осигурителното събитие, лицето не е упражнявало трудовата
дейност, за която е регистрирано, поради което не е осигурена за общо
заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл.48а КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от КСО, осигурената за общо заболяване
и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за
срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение
имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на
условията по чл. 48а КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане
вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск. Осигурено лице, по смисъла
на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.
4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски,
и продължава до прекратяването й.
Установи се от приложената по
делото справка за презграничните пътувания на жалбоподателката, че в периода от регистрирането й като земеделски
стопанин на 17.09.2018 г. до настъпването на осигурителното събитие на 24.10.2018
г., лицето е пребивавало в страната 6 дни. Така отразените в справката данни, не
се опровергават от приложените по делото доказателства.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелката Е.А., поради противоречието им с приложената
по делото справка за презграничните пътувания, от която
се установява, че жалбоподателката
не е била в страната в периода от 22.09.2018 г. до 23.02.2019 г.
При тези факти, правилно е отказано изплащането на парично обезщетение
по чл.50, ал.1 КСО, тъй като жалбоподателката не е упражнявала
дейността, за която е регистрирана, понеже не е била на територията на Република
България, за посочените по-горе периоди. Дори да се приеме, че за времето от 17.09.2018
г. до 22.09.2018 г. е започнала да извършва декларираната дейност, то за периода от 22.09.2018 г. до 23.02.2019 г., няма
основание да се направи извод, че е продължила осъществяването й, като внасянето
на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно,
за да се признае правото на исканото обезщетение, предвид изискването на чл.10,
ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО.
От изложеното следва, че жалбоподателката
не е осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск, не отговаря
на изискванията на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетението по чл.50, ал.1 КСО, за бременност и раждане.
По изложените съображения, оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Н.Н.М. от ***, против Решение №2153-08-134/20.08.2019
г. на директора на ТП НОИ Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата й срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.
Решението, на основание
чл.119, вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.»е» от КСО, не подлежи на обжалване.
С Ъ Д И Я :