Х205
гр. С, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110162569 по
описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411
КЗ за установяване дължимостта на сумата в размер на 2302,29 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.08.2021 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за
заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 30.03.2021 г.
Ищецът – ЗАД „БВИГ“, твърди, че в качеството си на застраховател по договор
за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 30.03.2021 г. ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 2277,29 лв. на застрахованото лице. Твърди,
че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при
ответника – ЗАД „ДБЖЗ“ АД, по застраховка „Гражданска отговорност” лек
автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл.
411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, ведно със
сумата в размер на 25 лв. – ликвидационни разходи, поради което претендира сумата в
размер на 2302,29 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 13.08.2021 г., до погасяването. Претендира
разноските по производството.
Ответникът – ЗАД „ДБЖЗ“ АД, оспорва исковете. Не оспорва обстоятелството,
че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2277,29 лв. Оспорва
механизма на ПТП, както и че вредите по отношение на лек автомобил „Мазда 6“ с рег.
1
№ ХХХ са в причинна връзка с ПТП. Оспорва иска по размер. Твърди да е налице
съпричиняване. Претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 47296 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 40252 от 13.08.2021 г., за вземането, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.08.2021
г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което с разпореждане от 19.10.2021 г. заповедният съд е дал
указания на заявителя за предявяването на установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ЗАД „БВИГ“ е
предявило иск по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че искът е допустим.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че на 30.03.2021 г. е настъпило ПТП, в
причинна връзка с което са причинени вреди на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №
ХХХ, застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, че ищецът е
заплатил на увреденото лице, застраховано при него по застраховка „Каско“,
застрахователно обезщетение в размер на 2277,29 лв., за определянето на което е
направил ликвидационни разходи в претендирания размер, като е поканил ответника, в
качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на МПС марка
2
„МАН“ с рег. № ХХХ, да му възстанови заплатената сума, ведно с направените
ликвидационни разходи.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 30.03.2021 г., на
30.03.2021 г., около 11:30 часа, МПС марка „МАН“ с рег. № ХХХ се е движило в
лявата пътна лента за движение по бул. „ХХХ“ в гр. П, с посока от бул. „С“ към бул.
„Ц“, като при включване в кръговото кръстовище с ул. „Владая“ водачът на
посоченото МПС е навлязъл частично в дясната пътна лента за движение, в резултат на
което е реализирано ПТП с движещия се от дясната му страна лек автомобил „Мазда
6“ с рег. № ХХХ. В протокола са удостоверени видимите щети по отношение на лек
автомобил „Мазда 6“ с рег. № ХХХ – предна лява врата, преден ляв калник, ляв фар,
предна броня, ляво огледало, като е отбелязано, че по отношение на МПС марка
„МАН“ с рег. № ХХХ не са налице увреждания.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява идентичен на
посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение,
че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на ЗАД „БВИГ“ и отразените в
протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по отношение на лек
автомобил „Мазда 6“ с рег. № ХХХ се намират в пряка причинна връзка с настъпилото
на 30.03.2021 г. ПТП.
Свидетелят Б.В. П, водач на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ХХХ при
настъпване на ПТП, в показанията си, дадени по делото, изцяло потвърждава
механизма на ПТП, описан в протокола на ПТП, като сочи освен това, че при
настъпване на ПТП не се е отклонявал с управляния от него автомобил от лентата за
движение, а МПС марка „МАН“ с рег. № ХХХ е навлязло в неговата лента за
движение, в резултат на което е реализирано ПТП.
С оглед на изложеното се установява, че застрахованият при ответника водач на
МПС марка „МАН“ с рег. № ХХХ е нарушил разпоредбата на чл. 25 ЗДвП, като,
извършвайки маневра за навлизане в съседната пътна лента, не се е съобразил с
местоположението на МПС, което се е намирало в съседната лента, в резултат на което
е реализирано ПТП между двете МПС.
По делото не са налице доказателства за виновно и противоправно поведение от
страна на водача на увредения автомобил, поради което и възражението на ответника
за съпричиняване е неоснователно.
Не се спори между страните, че към датата на ПТП между виновния водач на
МПС марка „МАН“ с рег. № ХХХ и ответника е съществувало валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид изложените съображения по делото се установява наличието на всички
елементи от фактическия състав на спорното право по 411 КЗ – процесното ПТП е
3
било реализирано противоправно и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана
в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) от застрахования при ответното дружество водач
на МПС, поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените
вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена
застраховка на пострадалия обезщетение.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е заплатил на
застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 2277,29 лв., а,
видно от регресна покана, получена от ответника на 04.06.2021 г., ищецът е поканил
ответника да му възстанови процесната сума.
Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на предявения
от ищеца иск, се явяват доказани, като следва да се установи в какъв размер е
възникнало регресното вземане.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Съгласно САТЕ по средни пазарни цени към датата на ПТП
щетите, нанесени по отношение на процесното МПС, застраховано по застраховка
„Каско“, възлизат на сумата в размер на 3482,30 лв. Доколкото размерът на
заплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ (2277,29 лв.) е по-
малък от размера на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП, то съдът
намира, че в полза на ищеца е възникнало право да претендира размера на платеното
обезщетение – 2277,29 лв. Към тази сума следва да се добавят 25 лв. обичайни
разноски за определяне на обезщетението (размерът на обичайните разходи не се
оспорва от ответника), като общият размер на дължимото регресно вземане възлиза на
2302,29 лв.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в
размер на 662,08 лв., представляваща разноски за исковото и за заповедното
производство съобразно уважената част от иска.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр.
С, ул. „Г. М. Д“ Х, дължи на ЗАД „БВИГ“, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, пл. „П“ Х, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ сумата в размер на 2302,29 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.08.2021 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
30.03.2021 г. в гр. С между лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ХХХ и МПС марка
„МАН“ с рег. № ХХХ, виновен за което е бил водачът на МПС марка „МАН“ с рег. №
ХХХ, гражданската отговорност на който е била застрахована от ответника, за която
сума в полза на ищеца срещу ответника в производството по ч.гр.д. № 47296/2021 г. по
описа на СРС, III ГО, 140 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
23.08.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, ул. „Г. М. Д“ Х, да
заплати на ЗАД „БВИГ“, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, пл. „П“ Х, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 662,08 лв., представляваща разноски за исковото и за заповедното
производство съобразно уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5