№ 14237
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110148575 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването при условията на разделност на парични задължения в размер
на сумите, както следва: 2267,77лева , представляваща цена на топлинна
енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., 237,38 лева, представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 24.03.2023 г., 49,16 лева, представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и 8,79
лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 24.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2023 г. до окончателното им заплащане. За
посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр.д. №19016/23г. по описа на СРС ,69с-в.
Ищецът „ФИРМА“ЕАД претендира по отношение на ответника Р. И. С.
¾ от горните суми , или сумите, както следва: 1700,83лева , представляваща
цена на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., 178,03
лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.03.2023 г., 36,87 лева,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и 6,59 лева, представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху
1
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.04.2023 г. до окончателното им заплащане; и по отношение на ответника
Г. К. С. – ¼ от горните суми , или сумите, както следва: 566,94лева ,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г., 59,34 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението
за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.03.2023 г., 12,29
лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и 2,20 лева, представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.04.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело №
19016/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК .
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответниците Р. С. и Г. С., като
наследници на К. Г. С. , въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. АДРЕС, с
аб. № *******, като те не са изпълнили насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което
претендира от Р. С. ¾ , а от отв. Г. С.-1/4 .
Ответницата Г. С. , чрез адв. С. Д. от САК, е подала отговор на исковата
молба, с който заявява, че оспорва правното основание , въз основа на което се
претендира лихва върху главницата , като счита, че клаузите на чл. 32 и чл. 33
от ОУ на ищцовото дружество са нищожни. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение с ищеца. Релевира възражение за давност.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Ответницата Р. С. И. чрез адв. М. Л. от САК с депозирания отговор на
исковата молба оспорва правното основание , въз основа на което се
претендира лихва върху главницата , считано от датата на изпадане в забава,
поради това, че клаузите на чл. 32 и чл.33 от ОУ на ищцовото дружество са
нищожни , поради неравноправни клаузи.Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищеца по делото. Релевира възражение за давност. Оспорва
2
исковете по основание .Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „ФИРМА“ ЕООД изразява
становище, че през исковия период услугата дялово разпределение е
извършвана в съответствие с нормативната уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага
установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно
правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в
качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната
стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на
уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово
разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач
/страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на
топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното
ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото –
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 120, том II, нот. дело
320/1985 г. на К. Г. С. , удостоверение за наследници на К. Г. С. / л.15 от
делото/ и препис – извлечение от Акт за сключен граждански брак , издаден от
СО, р-н „Сердика“/ л.86/ , съдът приема, че в рамките на исковия период
ответниците Р. С. и Г. С. се легитимират като собственици на процесния
3
недвижим имот, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на
топлинна енергия, касаещи същия, съобразно обема на правата си в
съсобствеността. Установява се от обсъдените по-горе писмени доказателства
, че на основание наследствено правоприемство всяко едно от посочените
лица е придобило п съответната идеална част . Доколто ообаче придобития
през 1985г. от наследодателя на ответниците апартамент е придобит от
последния преди сключване на брака му с ответницата Р. С. / 04.2014г./ и
доколкото К. Г. С. е починал през м. 11.2014г. , то след смъртта му
ответниците са придобили по наследство имота при равни квоти – по ½ / чл. 9,
ал.1,ЗН/. Предвид изложените съображения относно наследяването
ответницата Р. С. следва да отговаря до размер на 1/ 2 от предявените спрямо
нея вземания , а не за размер от ¾ от задълженията.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между
страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става
по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се
твърди, нито се доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от
ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално
споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения,
че в рамките на исковия период те са били носители на съответна идеална част
от правото на собственост върху процесния апартамент № 9 съдът прави
извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В
случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от
08.10.2001 г. и списък към него, договор при общи условия за извършване на
услугата за дялово разпределение от 03.06.20г. , индивидуални справки за
4
топлинна енергия и протоколи за реален отчет , етажните собственици в
сградата, находяща се на адрес: гр. АДРЕС , са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице –
помагач - „ФИРМА“ ЕООД.
От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е
изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с
нормативните изисквания, като доказателства за това са представени от
третото лице-помагач на ищеца .
В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна
уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ
от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна
консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период,
които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени
или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. Ето
защо, съдът приема, че въз основа на представените от ищеца и третото лице –
помагач писмени доказателства по делото са установени доставената и
потребена в процесния имот топлоенергия в определено количество и нейните
стойности за исковия период.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от
тази сума всеки един от ответниците дължи да заплати, като в тази връзка
бъде разгледано своевременно релевираното с отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на
ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се
прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението на
давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на 10.04.2023 г. /
датата на депозиране на заявлението/ , поради което вземанията , предявени с
нея са извън погасителна давност, доколкото се претендират за периода м.
05.2020г. до м. 04.2022г.
От страна на ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от
27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
5
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят. Следователно, вземанията за главница за топлинна
енергия не са погасени по давност , тъй като , тъй като най-късното месечно
задължение – това за м. май 2020 г. е станало изискуемо на 14.07.2020 г.,
поради което вземанията, включени в рамките на исковия период, не са
обхванати от изтекла погасителна давност.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да
се добавят и дължимите годишни такси за извършваната от „ФИРМА“ ЕООД
услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м.04.2022 г.,
чиято стойност се установява от писмените доказателства , че се равнява на
посочения от ищеца размер от общо 49,16 лв. Това е така, тъй като съгласно
чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинната
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба
и приложението към нея.
В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на
сградата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 03.06.2020г., сключен между ищеца и „ФИРМА“ ЕООД,
страните са договорили заплащане от „ФИРМА“ ЕАД на ползваните услуги
съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя
първоначално и да се актуализира ежегодно до 30-ти април за следващия
отчетен период. Представен е и договор , сключен между етажните
собственици в процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който
страните са договорили начина за отчитане на показанията на индикаторите за
разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за
топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и
индивидуални сметки.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът
„ФИРМА“ ЕАД се легитимира като носител на вземането за цена на
извършваната услуга дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до
6
м.04.2022 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на посочената от
ищеца сума от 49,16 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена
от ответниците. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност
следва да се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за
изпълнение на това задължение, поради което кредиторът може да иска
изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната
давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението,
при което задължението за м.05.2020 г. се счита за възникнало на 31.05.2020 г.,
или същото е станало изискуемо на 01.06.2020 г., поради което то не е
обхванато от изтекла погасителна давност. Като законна последица от
предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе суми следва да се
присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 10.04.2023 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване
от ищеца наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на
ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от
11.08.2016 г., относими към релевантния период, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за исковия период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна
давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на
лихвата за забава върху възприетата от съда непогасена по давност главница за
цена на топлинна енергия в общ размер на 2267,77 лв., дължима за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., се равнява на претендираната сума в общ размер
на 237,38 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2021 г. до
24.03.2023 г. В конкретния случай , от така приетите за установени суми ,
Съдът следва да съобрази дълга на всеки от ответниците . Доколкото
съдът приема, че ответниците са наследници при равни квоти на
наследодателя К. Г. С. и доколкото исковите претенци са предявени
срещу отв. Г. С. за по-малък размер / което е допустимо с оглед
диспозитивното начало/ , то спрямо този ответник същите следва да се
уважат , като спрямо отв. Р. С. , доколкото съдът приема, че същата е
наследила ½ от имота, съответно задълженията на наследодателя , то
вземванията следва да бъдат редуцирани до този размер. Или исковете
срещу отв. Р. С. следва да бъдат уважени – за главница за топлинна
енергия в размер на 1133,89 , за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия- 118,69лв., за главница за дялово разпределение-
18,44лева.
7
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 10.04.2023 г. и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от общо 8,79 лв., начислена за периода от
16.07.2020 г. до 24.03.2023 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли
спрямо всеки от ответниците.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените
искове, право на разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената,
респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените по делото разноски, съразмерно с уважената
част от исковете, които възлизат на 180,80 лв. – за исковото производство
/платена държавна такса по исковата молба и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/ , както и в
размер на 75,44лева за заповедното производство, съразмерно на уважените
искове . От така определените разноски отв. Г. С. следва да заплати на ищеца
съразмерно на уважените спрямо нея искове разноски в исковото
производство в размер на 120,53лева, а по заповедното производство- в размер
на 50,29лв. Съразмерно на уважените спрямо нея искове, отв. Р. С. ще следва
да заплати на ищеца разноски в размер на 60,27лева за исковото
производство и в размер на 25,15лева за заповедното производсдство.
На ответниците също се следват разноски по производството , които
следва да се присъдят в минимален размер съобразно Наредба1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на
процесуалните им представители. На осн. чл. 38, ал.1,ЗА за осъществено
безплатно процесуално представителство по исковото и заповедно
производство. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност,
релевирано от ищеца още с исковата молба, доколкото делото не се отличава с
фактическа или правна сложност. При изложените съображения в полза на
адв. С. Д., като процесеален представител на отв. Г. С. , следва да се присъдят
разноски в размер на 1,37лева за исковото производство и в размер на 0,68лева
по заповедното производство- за адв. Илчев.
Съразмерно на отхвърлените спрямо Р. С. искове, в полза на адв. М. Л. от
САК следва да се присъдят разноски в размер на 166,77лева за исковото
производство и в размер на 83,38лева за заповедното производство –за адв.
К.Б. .
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца
„ФИРМА“ЕАД с ЕИК ********* срещу ответника Р. И. С. с ЕГН *******
установителни искове съществуването на вземането на ищеца срещу
ответника за сумата от 1133,89 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. АДРЕС , с аб. № *******; за
сумата от 118,69лева – мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
за периода от 15.09.21г. до 24.03.23г. , както и за сумата от 18,44 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -10.04.2023г. до окончателното им заплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр.д. № 19016/23г. по описа на СРС, 69с-в, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1133,89 лв. до пълния
предявен размер от 1700,83 лв.; иска за лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 118,69 лв. до
пълния предявен размер от 178,03 лв., иска за главница за дялово
разпределение над уважения размер от 18,44лева до пълния предявен размер
от 36,87лева , както и изцяло иска за лихва за забава върху задължението за
цена на услуга за дялово разпределение в размер на 6,59 лв. за периода от
16.07.2020 г. до 24.03.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца
„ФИРМА“ЕАД с ЕИК ********* срещу ответника Г. К. С. с ЕГН
********** установителни искове съществуването на вземането на
ищеца срещу ответника за сумата от 566,94 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. АДРЕС , с аб. № *******; за
сумата от 59,34лева – мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода от 15.09.21г. до 24.03.23г. , както и за сумата от 12,29 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -10.04.2023г. до окончателното им заплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр.д. № 19016/23г. по описа на СРС, 69с-в, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за лихва
за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в
размер на 2,20 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 24.03.2023 г.
ОСЪЖДА Р. И. С. с ЕГН ******* да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
9
*********, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 60,27 лв., представляваща разноски за исковото
производство, и сумата от 25,15лева – разноски по заповедното производство
по ч. гр.д. № 19016/23г. на СРС, 69с-в, съразмерно на уважените спрямо нея
искове.
ОСЪЖДА Г. К. С. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 120,53 лв., представляваща разноски за
исковото производство, и сумата от 50,29лева – разноски по заповедното
производство по ч. гр.д. № 19016/23г. на СРС, 69с-в, съразмерно на уважените
спрямо нея искове .
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС да заплати на адвокат М. Л. Л. от САК на осн. чл.
38, ал.1, т.2,ЗА разноски за безплатно процесуално представителство в
исковото производство на отв. Р. С. И. , в размер на 166,77лева .
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС да заплати на адвокат К . И. Б. от САК на осн. чл.
38, ал.1, т.2,ЗА разноски за безплатно процесуално представителство по
заповедното производство по ч. гр.д. № 19016/23г. на СРС, 69с-в. на отв. Р. С.
И. , в размер на 83,38лева .
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС да заплати на адвокат С. Й. Д. от САК на осн. чл. 38,
ал.1, т.2,ЗА разноски за безплатно процесуално представителство в исковото
производство на отв. Г. К. С. , в размер на 1,37лева .
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС да заплати на адвокат Н. И. И. от САК на осн. чл.
38, ал.1, т.2,ЗА разноски за безплатно процесуално представителство по
заповедното производство по ч. гр.д. № 19016/23г. на СРС, 69с-в. на отв. Г. К.
С. , в размер на 0,68лева .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца „ФИРМА” ЕАД – „ФИРМА“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10