Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                   Година 06.07.2020                  Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                 първи граждански състав

На първи юли                                               две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1589 по описа за 2019година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иска с правно основание член 49, ал.1 от СК.

          Ищецът – Г.Н.М. твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 12.05.1996г. в град К., който бил първи и за двамата. От брака си имат родено едно дете - И.Г.М., която към настоящия момент е пълнолетна. Семейното им жилище представлявало къща, находяща се в село Б., което била негова собственост. С Решение № 68/18.02.2019г. по гр.д. № 14**/2018г. по описа на Районен съд - К., влязло в законна сила на 19.06.2019г. бил отхвърлен предявения от него иск против Г.Х.М. за прекратяване на сключения помежду им граждански брак с акт № 0059 от 12.05.1996г. на Община К., поради дълбоко е непоправимо разстройство, като неоснователен и недоказан. Още в началото на съвместния им живот, след сключване на гражданския брак установил, че със съпругата му имат несходство в характерите, но се примирявал в името на детето им. Същата не се разбирала и с неговите родители, била сприхава, заядлива и недоволна от него като мъж и съпруг. Постоянно му правела забележки и скандали: „Не си сръчен, ти си некадърник. Много си бавен. Малко пари взимаш“. Съпругата му никога не работила, като той изцяло осигурявал паричните средства в семейството. Тъй като същата била недоволна от всичко и от всички, се наложило да живеят първоначално в град К., а след това в село В. и накрая в село Б.. Заживели само двамата, без намеса на трети лица, но съпругата му отново била недоволна - намирала си поводи за скандали, обиждала го без причина, обвинявала го, че изкарва малко пари, крещяла му и създавала ненужно напрежение. Преди около 3-4 години дъщеря им заживяла на семейни начала с Д.Д.от град К., като имали родено едно дете, тяхното внуче - В.. След като дъщеря им заживя с Д.Д.и се родило внучето им, отношенията със съпругата му се влошили още повече. Същата започнала да му мълчи с дни. Когато я питал каква е причината, тя започвала да му крещи истерично. Започнала да му налага психически тормоз, като го принуждавала да прехвърля собствеността си (къщата в село Б. и съответната идеална част от апартамента в град К.) на дъщеря им и на Д., тъй като те трябвало да бъдат подсигурени. Категорично отказал, тъй като това било личен избор и съпругата му не можела да му налага какво ще прави с имуществото си, още повече че собственик на имота в К. била майка му. След като разбрала, че няма да изпълни желанието й, съпругата му си променила отношението към него като му заявила, че докато не прехвърли имотите на дъщеря им и на Д., нямало да го остави на мира. Всеки от тях започнал да спи в отделна стая, като с години не са консумирали брака си. Въпреки това съпругата му готвела, чистела и перяла, макар и с недоволство. Не контактувала с него по никакъв повод, не разговаряла с него, освен когато му искала пари за храна, битови сметки и др. и когато трябвало да му напомни, че „съм длъжен да подсигуря детето си и Д.“. В продължение на три години бил подложен на психически тормоз от страна на съпругата му, която или мълчала с дни или започвала да му нарежда какво да прави (прехвърляне на имоти). Тъй като не чувствал от години уважение, обич, комфорт, разбирателство, взаимност от страна на съпругата му, а бил подложен на натиск, образувал гр.д. № 14**/2018г. по описа на КрлРС, с което поискал прекратяване на гражданския им брак с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен. След като съпругата му получила съдебните книжа започнали ежедневни скандали. Заплашвал я, че няма да получи развод, докато не се разпореди с имуществото си. Същата спряла да пазарува, спряла да готви, да чисти и да пере. Всеки един от тях започнал да се храни отделно, да се пере самостоятелно, да пазарува само за себе си. От края на 2018г. всеки един от тях живеел свой собствен живот - не общували, нямали общи цели, мечти и планове. Счита, че бракът им бил изпразнен от необходимото съдържание и е неудобен и за двамата. Между тях липсвало взаимност, уважение, доверие и не можели да възстановят нормални семейни отношения. Чувствал се подтиснат, притеснен и непълноценен като мъж, в следствие на отношението на съпругата му към него - години изпълнени с обиди, нападки, упреци, кавги, а към настоящия момент - мълчание. Никога не е гонил съпругата му от семейното им жилище, но тя през лятото на тази година напуснала дома му за един месец. Разбрал, че същата пребивавала в дома на родителите си в село В.. От месец септември отново живеели под едни покрив, но се разминавали като непознати. В дома му не царяло любов и разбирателство, имало напрежение и неприязън. Считам бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен.

          МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прекрати гражданския им брак с Г.Х.М. с развод , като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Моли съда, с решението си, да му предостави ползването на семейното ни жилище, находящо се в село Б., улица „*****“ № **.

Ответницата – Г.Х.М. в срока на отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК не депозира такъв, не взима становище по допустимостта и основателността на заявената претенция, не сочи доказателства.

          От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи, на основание валидно сключен граждански брак на 12.05.1996г. с Акт за граждански брак № 0059 от 12.05.1969г. на Община К., видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак.

Видно от представения заверен препис от Решение № 68/18.02.2019г., постановено по гр.д. № 14**/2018г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 19.06.2019г., съдът е отхвърлил предявения от Г.Н.М. против Г.Х.М. иск за прекратяване на сключения помежду им граждански брак с акт № 0059 от 12.05.1996г. на Община К., поради дълбоко е непоправимо разстройство, като неоснователен и недоказан. Мотивите за отхвърляне на иска за делба са, че при установените факти, съдът намира иска за развод за неоснователен, доколкото в хода на процеса не се установи, при условията на пълно и главно доказване, бракът да е дълбоко и непоправимо разтроен. Съдът е и приел, че за допускането на развода не е достатъчно отрицателното отношение на единия от съпрузите към продължаване на брака и изявленията на съпрузите следва да се преценяват на общо основание, с оглед всички обстоятелства по делото, като дълбокото и непоправимо разстройство на брака трябва да бъде установено от съда,  а в случаите, когато не е установено, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Във връзка с предявения иск, съдът допуснал и изслушал свидетел на ищцовата страна. Свидетелят Б.К.твърди, че познава съпрузите от няколко години, откакто преди четини години започнал работа във ***– И., където се запознали с Г., като колеги в предприятието. С него се виждали почти всеки ден. Доста пъти му е споделял как живее с жена му. Твърди, че положението било доста тегаво, едва ли не на този етап съжителствали само поради ред случки, които са им се случили преди. Ищецът бил дистанциран от жена си и детето си, които се държали на страна от него, нищо не му споделят. Съпрузите не спели заедно в една стая, не се хранели заедно, всичко било отделно, само съжителствали заедно. Твърди, че семейството му го държали настрана. Г. бил напрегнат в жилището си, защото живеел с хора, които общо взето не желаели да имат нещо общо с него. През годините ищецът му е споделял, че имало периоди от съвместния им живот, когато живеели на селото, но и там съпругата му била недоволна. Когато се преместили в апартамента в град К., съпругата му по същия начин отново била недоволна, проявявала капризи. Когато неговите родителите им отивали на гости в град К. и носели разни продукти, жена му едва ли не ги гонела и не желала донесените им продукти. Дъщеря им била семейна, омъжена за Д.. Твърди, че Г. установил изчезване на негови лични инструментите, за което констатирал, че зет му ги взимал и после не му ги връщал. Принуден бил да се заключва, да си следи нещата. От както дъщеря им се омъжила, отношенията между Г. и Г. се влошили още повече. Зет му искал от Г. да прехвърли къщата на дъщеря му, а Г. взела страната на зетя и дъщерята. Г. не е искал, защото се усъмнявал, че вече може да му играят игри за имотите. Твърди, че Г. не работела. Г. не се чувствал спокоен в дома си, заедно с жена си. Споделял му, че иска да приключи с брака си и да си подреди живота.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

          Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно разстройството на брака – Установи се от показанията на разпитания по делото свидетел, че съпрузите имат конфликти, но не се установи конкретно - по какви именно причини страните имат влошени отношения, доколкото и ответницата не взима становище по предявения брачен иск. Свидетелят не успя да охарактеризира брачната връзка и да даде някакво точно обяснение за причините, довели до влошените отношения между съпрузите, но те са факт и помирение между съпрузите, имайки предвид отсъствието на ищцата в процеса, не е възможно да бъде постигнато.  Съпрузите не са правили опити за помирение, което се е отразило върху отношенията им и е довела до прекратяване на икономическите, физическите и духовни връзки между тях. Това е индикация за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от което следва изводът, че брачната им връзка е формална и изпразнена от съдържание. Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения, едно от които е съвместното съжителство на съпрузите.

          Предвид обстоятелството, че съдът не е сезиран с искане по реда на член 49, ал. 3 от СК, за произнася по въпроса относно вината за разстройството на брака, освобождава съда от произнасяне в този в тази връзка.

Относно родителските права - От брака си съпрузите нямат непълнолетни деца, поради което съдът не се произнася по въпросите относно упражняването на родителски права, издръжката на децата и режим на свиждане.

Относно издръжката между съпрузите - Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище - Съгласно разпоредбата на член 56, ал. 1 от СК, съдът предоставя ползването на семейното жилище на съпругът, който го е поискал и има жилищна нужда. Т.е. следва да са налице два кумулативно дадени предпоставки – съпругът да е поискал ползването на семейното жилище и има жилищна нужда. В случая сочените предпоставки са налице по отношение на ищеца, който претендира ползването му. Същият, с предявяването на исковата молба има изразена претенция за предоставянето му. Съдът намира, че е налице и жилищна нужда, с оглед обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства, ищецът на територията на страната да има друго жилище, освен семейното такова, който факт не е оспорен от ответната страна.

Относно фамилното име - Относно фамилното име, съдът следва да постанови ответницата да носи брачната си фамилия М., предвид липсата на изразена претенция от същата за възстановяване на фамилното име преди този брак. Съдът аргументира този извод, по следните съображения: разпоредбата на член 53 от новият СК (ДВ, бр.47/209г.) предвижда по-различна уредба и в частта по фамилното име след развода спрямо отменения СК. В случая съпругата не е направила искане да възстанови фамилното си име преди брака. При това положение, съпругата след прекратяване на брака следва да носи брачното си фамилно име. При новия Семеен кодекс, противопоставянето на съпруга (ищец по делото) е без правно значение.

На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 50.00 лева. Тъй като, съдът не се произнася по въпроса за вината за развода, на основание член 329, ал. 1 от ГПК, разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени. При завеждане на делото е внесена държавна такса в размер на 25.00 лева, като страните следва да внесат допълнителната държавна такса по допускането на развода в размер от по 12.50 лева. 

Мотивиран от изложеното и на основание член 49, ал.1 от СК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на 12.05.1996г. с акт № 0059 от 12.05.1996г. на Община К., граждански брак между Г.Х.М. *** с ЕГН ********** ***, aп. 1 с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен.

                    ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в село Б., улица „*****“ № ** на съпруга – Г.Н.М. ***, aп. 1 с ЕГН **********.

                    ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, съпругата да носи брачната си фамилия М..

                    ОСЪЖДА Г.Н.М. ***, aп. 1 с ЕГН **********, да заплати държавна такса в полза на ВСС в размер на  12.50 лева.

                    ОСЪЖДА Г.Х.М. *** с ЕГН **********, да заплати държавна такса в полза на ВСС в размер на  12.50 лева.

                    РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.