№ 180206
гр. София, 06.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110114307 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.417 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК въз основа на запис на заповед, депозирано от И. Й. П. срещу Д. С. П. за сумата от
32960 евро.
Съдът намира, че заявлението е неоснователно по следните съображения:
В производството по чл. 417 ГПК на основание чл. 418, ал. 2 ГПК съдът дължи
извършване на формална проверка на документа, на който се основава вземането, която
включва констатация за редовност на същия от външна страна и удостоверяване в него на
подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника. Тази проверка се основава
само на данните в документа, освен изрично предвиденото изключение относно
изискуемостта на вземането (чл. 418, ал.3 ГПК).
В случая в текста на записа на заповед е посочено същият да е платим на
предявяване, а по-долу – че същият е платим на 23.09.2010г. Разпоредбата на чл. 486, ал. 1
ТЗ предвижда следните начини за уговаряне на падеж на менителницата, която разпоредба е
приложима и за записа на заповед: 1. на предявяване; 2. на определен срок след
предявяването; 3. на определен срок след издаването; 4. на определен ден. Според нормата
на чл. 486, ал. 2 ТЗ менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с
последователни падежи, е нищожна.
Менителничните ефекти са формални писмени актове и спрямо тях се поставят
строги изисквания за форма и за наличие на определени реквизити на акта, за съдържанието
на които законът съдържа императивни норми. Строго формалният режим за валидност на
записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа /чл. 535, т. 3
вр. чл. 486, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ/ налага извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде
посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно
тълкуване.
В настоящия случай е издаден запис на заповед от 23.03.2010 г., в който е посочено,
1
че издателят "при предявяването на този запис“ да плати сумата от 32960 евро, като
същевременно по-долу в текста на документа е посочено, че същият е платим на 23.09.2010г.
Посоченият в записа на заповед падеж е неясно определен и създава предпоставки за
различно тълкуване, доколкото е уговорено, че е платим "при предявяване", но и на
конкретна дата. (в този смисъл например Решение № 77 от 14.08.2015 г. на ВКС по т. д. №
1156/2014 г., I т. о., ТК и др.).
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за отхвърляне на
подаденото заявление.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 79588/11.03.2024 г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по което е образувано производството
по ч.гр.д. № 14307/2024 г. по описа на СРС, 57 състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на заявителя пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2